Право на протест - какво е важно да знаем

28 август 2020 г.Правни

Материалът разглежда акценти от доклада на „Протест и права на човека“ на Специалния докладчик за свободата на изразяване към Интерамериканската комисия за правата на човека.

Правото на протест не е изрично споменато в системата от международни документи за защита правата на човека като самостоятелно право. Въпреки това то е разпознато в контекста на правото на мирни събрания и свободата на изразяване и в теорията и практиката са очертани неговите граници и задълженията на държавата за спазването и зачитането му.

Интерамериканската комисия за правата на човека е механизъм за защита на правата на човека, който не действа по отношение на Европа и в частност България, но тълкуванията на Комисията са приложими и у нас, т.к. те се основават на права с еднакво основно съдържание в целия свят – правото на мирни събрания и свободата на изразяване.

В доклада „Протест и права на човека“ протестът е дефиниран като:

Протестът е форма на индивидуални или колективни действия, насочени към изразяване на идеи, възгледи или ценности, свързани с несъгласие, противопоставяне, отричане или възмездие. Примерите включват изразяване на политически, социални или културни мнения, възгледи или перспективи; даване на гласност на подкрепа или критика по отношение на група, партия или самото правителство; реакцията на политика или публично изразяване на неодобрение по отношение на публичен проблем; утвърждаването на идентичност или повишаване на осведомеността относно ситуацията на дискриминация и социално изключване на група.

По отношение наформата на протест Комисията отбелязва: „въпреки че протестите и демонстрациите като цяло се свързват с митинги или маршове в обществени пространства, те могат да приемат различни форми и видове - както са признати от различните международни системи за защита на правата на човека“, и като примери се дават: пътни блокади, cacerolazos [удряне на тенджери и тигани], бдения, както и паради, конференции и спортни, културни, артистични и други събития.

Легитимни ограничения на правата, свързани с правото на демонстрации и протест

Съгласно Интерамериканската конвенция за правата на човека ограничение на правото на протест е легитимно само ако е установено със закон и е необходимо за една от следните цели - опазване на правата и свободите на другите, на обществения ред, на националната сигурност, на общественото здраве или морал (същите условия са регламентирани и в чл. 21 на Международния пакт за граждански и политически права, който е ратифициран от България. Повече за целите вижте тук). Изрично се отбелязва, че по правило протестите са разрешени, а ограничения на правото на протест трябва да са изключения. По тази причина Комисията изразява становището, че правата и свободите на гражданите не трябват да се ползват като просто извинение, за да се ограничи мирен протест.

Според Комисията, за да е изпълнен критерият „установено със закон“, ограниченията на правото на протест трябва да са регламентирани предварително, изрично, изчерпателно, точно и ясно едновременно в процесуалните и в материалните закони.

За да е „необходимо“ едно ограничение, то трябва ясно да се установи, че има определена и наложителна социална нужда от налагането му. Това означава, че ограничението следва да е и пропорционално – т.е. целеното с него въздействие да не може да се постигне с по–лека мярка. За да е спазен критерият за необходимост, държавата следва непрекъснато да претегля конкуриращи се или противоречащи си законни права и интереси. В тази връзка Комисията отбелязва, че протест може да създаде пречки за рутинния живот на гражданите и да въздейства върху упражняването на определени права като правото на предвижване, които в нормални обстоятелства следва да се защитят. Такива смущения са част от функционирането на едно плуралистично общество, в което различни и понякога противоречащи си интереси съществуват заедно и намират каналите, по които да се изразяват.

Задължения на държавата, свързани с правото на протест

За да зачита държавата правото на протест, тя трябва да се въздържа от намеса и да не препятства упражняването на правото. Държавата също така е длъжна и да спазва правото на протест, като възпира трети лица да се намесват или препятстват упражняването му.

Държавата следва да зачита и следните свързани права:

Правото на участие в протест без предварително разрешение– предварително уведомление е допустимо с цел осигуряване на охрана на протеста, но липса на такова не може да е основание за недопускане на протеста. Предварителното уведомление също така не може да се счита обвързващо по отношение на мястото и времето на провеждане на протеста, нито да служи за основание да се търси отговорност от организаторите за действия на трети лица по време на протеста.
Правото да се избере съдържанието и посланието на протеста – това право гарантира не само разпространяването на послания, които са неутрални или се възприемат благоприятно от по-голямата част от обществото, а и такива, които се считат обидни, шокиращи, обезпокоителни или неприятни. Това право обаче не защитава послания, свързани с език на омразата, и такива, които призовават към насилие.
Правото да се избира време и място на протест – ограничения на времето, мястото и начина на провеждане на протест могат да се налагат при необходимост след преценка на всеки случай индивидуално и да се основават на конкретни съображения за осигуряване на сигурността на хората. Т.к. протестите са гаранция за демократично изразяване на мнение, не може да се налагат ограничения за използване на публични пространства за протести с цел гарантиране на рутинната употреба на тези пространства – търговски нужди или движение на пешеходци и коли.
Правото да се избере формата на протеста – протестът следва да е мирен и държавата е задължена да осигури сигурността и живота на участниците и третите лица. Протест се счита мирен и когато някои участници упражнят насилие, в който случай само правото на участие на извършителите следва да се ограничи. Носенето на маски също така не може да се счита за достатъчен индикатор за заплаха от насилие и съответно да служи за основание само по себе си за арест на демонстранти или разпръскването им. Комитетът също така изрично отбелязва, че когато формата на протест препятства упражняването на други права, които не са толкова съществени за демократичното общество, като свобода на движението, следва да се даде предимство на протеста.

Формално и широко прилагане на наказателното право с цел криминализиране на протести

В доклада си Комисията разглежда един особен аспект на нарушаване правото на протест – злоупотреба с или широко разпространено приложение на наказателното право, което води до тясна, пристрастна или деконтекстуализирана интерпретация на фактите.

Комисията подчертава, че държавите трябва да спрат да прилагат наказателни състави за характеризиране на поведение, което обикновено се наблюдава на протести, като престъпно деяние, като например пътни блокади или нарушения на реда, които сами по себе си не засягат интереси като живота, безопасността или свободата на хората; в контекста на протест такива действия съставляват форми на упражняване на правата на свободата на изразяване, на събиранията и на сдружаването.

Комисията също така отбелязва, че често злоупотребата с наказателното право се предхожда от изявления на официални лица, които обвиняват участници в протести в извършване на престъпления, без да има процесуални действия във връзка с тях или без да има присъда, потвърждаваща обвиненията.

С целия доклад може да се запознаете тук: „Протест и права на човека“.

Допълнителна информация: Доклад на БЦНП с акценти от Генерален коментар № 37 по чл. 21 – право на мирни събрания от 27 юли 2020 г.

Този материал е част от серията "Правни новини за НПО".

#правниновинизаНПО