• тези, които имат годишен оборот над 20 хил. лв. за предходната отчетна година (чл. 98, ал. 4 ЗМИП);

• .
• и ЮЛНЦ, които преценят, че има опасност дейността им да бъде използвана за изпиране на пари или финансиране на тероризъм (чл. 98, ал. 5).

.
В какъв срок ЮЛНЦ трябва да приеме Вътрешни правила:

• до 31 юли на годината, следваща годината, за която годишният оборот на ЮЛНЦ надвишава сумата от 20 000 лева;
• в едномесечен срок от изготвянето на оценката на риска, когато ЮЛНЦ е преценило, че има опасност дейността му да бъде използвана за изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

• до 24.00 часа на 13 септември 2020 г. за ЮЛНЦ, които имат над 20 000 лв. годишен оборот за 2019 г.;
• до 24.00 часа на 21 август 2020 г. за ЮЛНЦ, за които вече е възникнало задължението за изготвяне на оценка на риска заради преценка, че има опасност дейността му да бъде използвана за изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

1. организационна структура на ЮЛНЦ;
2. преглед на дейността спрямо източници на приходи и видове разходи;
3. идентифициране на рискови фактори, относими към дейността на ЮЛНЦ;
4. съобразяване в каква степен тези рискови фактори ще засегнат дейността (какъв обем от дейността ще бъде засегната);
5. преценка каква е вероятността за настъпване на риска.

1. източниците на приходи, които получава организацията и 
2. видовете разходи, които прави организацията.

• свързани с характера/поведението на клиента (има се предвид лицата, на които/от които ЮЛНЦ предоставя/получава средства/услуги)
• свързани с географски риск по отношение на клиента
• свързани с продуктите и услугите (извършваната от ЮЛНЦ  дейност) спрямо приходите и разходите, които ЮЛНЦ получава/прави

1. Каква е степента на засягане – какво е/ще е отражението на конкретния рисков фактор върху обема на дейността на ЮЛНЦ;
2. Каква е степента на вероятност на риска – в каква степен идентифицираните рискови фактори има вероятност да се появят.

Ако ЮЛНЦ има годишен оборот над 20 000 лева за предходната година или прецени, че е налице опасност за използване на дейността му за изпиране на пари или финансиране на тероризма, е необходимо да изготви собствена оценка на риска, като:

• Използва примерните критерии в настоящата методология
• Управляващият орган на ЮЛНЦ или изрично определено от него ръководно лице отговаря за изготвянето на оценката;
• Взема предвид (съобразява) резултатите и заключенията от изготвената през 2019 г. национална оценка на риска (НОР) и публикуваната през 2019 г. наднационална оценка на риска (ННОР), секторни оценки (при наличие на такива), както и техните актуализации.
• Отразява резултатите от оценката на риска във Вътрешните правила;
• Съхранява изготвената оценка 5 години, заедно с протокол за изготвянето ѝ, за уведомяването на служителите за резултатите от нея, както и информация за мястото на съхранение и отговорното за нея лице;
• На всеки 2 години ЮЛНЦ актуализира оценката на риска; възможно е да има извънредни случаи за актуализация – например, когато бъдат публикувани нова наднационална (ННОР), национална (НОР) или секторна (СОР) оценки на риска.

• Организацията
• Компетентния орган, приел вътрешните правила
• Лицето, отговорно за контрола по прилагането им (ръководно лице)
• Резултатите от извършената оценка на риска.

1. Обща част – основни данни и дефиниции
2. Механизми за спазване и контрол върху изпълнението на задълженията, установени със Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им – тук са посочени всички основни задължения по закона, които ЮЛНЦ следва да изпълнява, както и конкретните начини за това (обучения на служителите; възможности за вътрешно сигнализиране, кога и за какво трябва да уведомяваме ДАНС; какви са конкретните задължения на ръководното лице, което следи за контрола и спазването на задълженията по закона)
3. Критерии за разпознаване на съмнителни операции или сделки и клиенти – тук са посочени примерни критерии с цел превенция от това дейността на ЮЛНЦ да бъде използвана за изпиране на пари или финансиране на тероризъм. Критериите са спрямо сделки и клиенти, като нито един от критериите не води до директен извод, че е налице изпиране на пари или финансиране на тероризъм, а е указано какво следва да направи ЮЛНЦ, в случай че някой/и от критериите е/са налице.
4. Оценка на риска и мерки за ограничаване на установените рискове от  изпиране на пари и финансиране на тероризъм – тук са посочени детайли, свързани с процедурата по изготвяне на оценката на риска, както и какви са подходящите мерки за намаляване на съответния установен риск.
5. Съхраняване и предоставяне на информация – посочен е периодът, в който ЮЛНЦ имат задължение да съхраняват документите, изготвени и събрани в изпълнение на задълженията им по закона.