Европейския съд за правата на човека: за домашното насилие и кибертормозът
През 2018 г. след крайно поляризирана полемика в обществото Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция) бе обявена от нашия Конституционен съд за противоконституционна. Така, ратификацията на Конвенцията от България стана невъзможно. Въпреки това тя е ратифицирана от 34 от 47-те държави членки на Съвета на Европа и вече се използва при аргументацията на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в решенията му. Представяме ви в резюме знаковото си решение на ЕСПЧ по делото Buturugă v. Romania.
Кибертормоз като форма на насилие срещу жени и момичета
В решението по делото Buturugă v. Romania ЕСПЧ за първи път изрично констатира, че:
„Кибертормозът (cyberbullying) понастоящем е разпознато като аспект на насилието срещу жени и момичета и може да се изрази в различни форми, които включват кибер нарушения на личния живот, проникване в компютъра на жертвата и улавяне, споделяне и манипулиране на данни и изображения, включително лични данни.“
В конкретния казус г-жа Бутуруга е била жертва на физическо насилие и заплахи за убийство от съпруга си. Г-жа Бутуруга завела жалба в Прокуратурата на Румъния и поискала претърсване на домашния компютър на семейството, за да се докаже, че бившият ѝ към този момент съпруг е достъпвал електронни акаунти на жертвата без нейно разрешение и е копирал нейни лични разговори, документи и снимки.
Според ЕСПЧ румънската прокуратура е допуснала ред нарушения при разглеждане на жалбата. На първо място е разследвала физическото насилие като телесна повреда, а не като домашно насилие, а след като е констатирала, че липсват достатъчно доказателства, че съпругът на жертвата е извършил насилието, не е продължила разследването с цел откриване на извършителя. По отношение на молбата за претърсване на компютъра, тя е била отказана, т.к. прокуратурата е счела, че няма да открие по този начин доказателства по разследването.
Г-жа Бутуруга завела и дело за получаване на заповед за защита пред съда в Румъния. Въпреки че получила заповедта, съдът също отказал да разгледа кибертормоза като форма на домашно насилие. ЕСПЧ обаче се съгласява с аргументите на жалбоподателя г-жа Бутуруга, че действия като незаконно наблюдение, достъп или запазване на кореспонденцията на партньора биха могли да бъдат взети под внимание от местните органи при разследване на случаи на домашно насилие.
Случаят на г-жа Бутуруга е показателен за това, че кибертормозът не следва да се концептуализира като напълно отделен феномен, различен от насилието в „реалния живот.“ В действителност то е по-скоро продължение на офлайн насилието. В Доклада на Европейския институт за равенство между половете за кибернасилие срещу жени и момичета се пояснява:
„… киберпреследването от партньор или бивш партньор следва същите модели като при офлайн преследването и затова се класифицира като насилие от интимен партньор, подпомогнато от технологиите. Данни от проучване на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 2014 г. сочат, че 77 % от жените, подложени на кибертормоз, са били и жертва на поне една форма на сексуално и/или физическо насилие от интимен партньор, а 7 от 10 жени (70 %) — жертва на киберпреследване, са претърпели поне една форма на сексуално и/или физическо насилие от интимен партньор.“
В момента тече
общественото обсъждане на Националната програма за превенция и защита от домашно насилие за 2020 г. Проектът на програмата предвижда множество мерки,
които са в синхрон с общоевропейските практики и мерките за борба с насилието, основано на пола, предвидени в Истанбулската конвенция. Кибертормозът обаче не e включен в нито една дейност от Програмата. Пропуск, който може да се преосмисли,
като се вземе предвид заключението на ЕСПЧ по делото Buturugă
v. Romania.
Този материал е част от серията "Правни новини за НПО"
#правниновинизаНПО
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП (www.activecitizensfund.bg), по проект „За гражданите и техните организации“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ПАЦЕП и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Фонд Активни граждани България.
Проектът „За гражданите и техните
организации“ се изпълнява от фондация ПАЦЕП, фондация БЦНП и фондация 42 с
финансова подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия
механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „За гражданите и техните организации“
е подобряване на информираността на гражданите за ролята на неправителствените
организации в обществото.
Публикувано от:
Български център за нестопанско правоСходни публикации
COVID-19 и правата на човека – практика на Европейския съд по правата на човека
Важни условия, за да подадем индивидуална жалба до ЕСПЧЗдравната криза, възникнала във връзка с пандемията от COVID-19, поражда
Предстои публикуване на Генерален коментар относно правото на работа и заетост на хората с увреждания
Между 8 и 26 март 2021 г. Комитетът по правата на хората с увреждания проведе консултации във връзка със създаване на Генерален
Механизмът за възстановяване и устойчивост – гражданите на Европейския съюз и техните организации трябва да бъдат чути при вземане на решения за дългосрочни реформи и разходване на средства за възстановяване
Механизмът за възстановяване и устойчивост е част Плана за възстановяване на Европа, с който се предвиждат 1.8 трилиона евро за