Европейския съд за правата на човека: за домашното насилие и кибертормозът

През 2018 г. след крайно поляризирана полемика в обществото Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция) бе обявена от нашия Конституционен съд за противоконституционна. Така, ратификацията на Конвенцията от България стана невъзможно. Въпреки това тя е ратифицирана от 34 от 47-те държави членки на Съвета на Европа и вече се използва при аргументацията на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в решенията му. Представяме ви в резюме знаковото си решение на ЕСПЧ по делото Buturugă v. Romania.  

Кибертормоз като форма на насилие срещу жени и момичета

В решението по делото Buturugă v. Romania ЕСПЧ за първи път изрично констатира, че:

В конкретния казус г-жа Бутуруга е била жертва на физическо насилие и заплахи за убийство от съпруга си. Г-жа Бутуруга завела жалба в Прокуратурата на Румъния и поискала претърсване на домашния компютър на семейството, за да се докаже, че бившият ѝ към този момент съпруг е достъпвал електронни акаунти на жертвата без нейно разрешение и е копирал нейни лични разговори, документи и снимки.

Според ЕСПЧ румънската прокуратура е допуснала ред нарушения при разглеждане на жалбата. На първо място е разследвала физическото насилие като телесна повреда, а не като домашно насилие, а след като е констатирала, че липсват достатъчно доказателства, че съпругът на жертвата е извършил насилието, не е продължила разследването с цел откриване на извършителя. По отношение на молбата за претърсване на компютъра, тя е била отказана, т.к. прокуратурата е счела, че няма да открие по този начин доказателства по разследването.

Г-жа Бутуруга завела и дело за получаване на заповед за защита пред съда в Румъния. Въпреки че получила заповедта, съдът също отказал да разгледа кибертормоза като форма на домашно насилие. ЕСПЧ обаче се съгласява с аргументите на жалбоподателя г-жа Бутуруга, че действия като незаконно наблюдение, достъп или запазване на кореспонденцията на партньора биха могли да бъдат взети под внимание от местните органи при разследване на случаи на  домашно насилие.

Случаят на г-жа Бутуруга е показателен за това, че кибертормозът не следва да се концептуализира като напълно отделен феномен, различен от насилието в „реалния живот.“ В действителност то е по-скоро продължение на офлайн насилието. В Доклада на Европейския институт за равенство между половете за кибернасилие срещу жени и момичета се пояснява:

В момента тече общественото обсъждане на Националната програма за превенция и защита от домашно насилие за 2020 г. Проектът на програмата предвижда множество мерки, които са в синхрон с общоевропейските практики и мерките за борба с насилието, основано на пола, предвидени в Истанбулската конвенция. Кибертормозът обаче не e включен в нито една дейност от Програмата. Пропуск, който може да се преосмисли, като се вземе предвид заключението на ЕСПЧ по делото Buturugă v. Romania.

Този материал е част от серията "Правни новини за НПО"

#правниновинизаНПО

Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП (www.activecitizensfund.bg), по проект „За гражданите и техните организации“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ПАЦЕП и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Проектът „За гражданите и техните организации“ се изпълнява от фондация ПАЦЕП, фондация БЦНП и фондация 42 с финансова подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „За гражданите и техните организации“ е подобряване на информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.