Механизмът за възстановяване и устойчивост – гражданите на Европейския съюз и техните организации трябва да бъдат чути при вземане на решения за дългосрочни реформи и разходване на средства за възстановяване

Механизмът за възстановяване и устойчивост е част Плана за възстановяване на Европа, с който се предвиждат 1.8 трилиона евро за преодоляване на кризата във връзка с пандемията от COVID-19.

За да се възползват от средствата по Механизма, държавите членки изготвят Национални планове за възстановяване и устойчивост като приложение към своите Национални програми за реформи. Проектът на регламент за създаване на Механизма предвижда датата 30 април 2021 г. като краен срок за официално подаване на Националните планове за възстановяване и устойчивост пред ЕК. Държавите членки могат да подадат проект на план след 15 октомври 2020 г. за предварителни консултации на текста с Комисията. Плановете се преразглеждат и адаптират, при необходимост, през 2022 г., така че да се вземе предвид окончателното разпределение на средствата за 2023 г.

Националнитепланове за възстановяване и устойчивост поставят амбициозни цели със значително финансово обезпечение (В Плана на България e предвидено разпределение на 12 159 500 000 лв). Затова е особено важно те да отговорят на вижданията на обществото за начина, по който да бъдат адресирани структурни проблеми в държавите членки.

Въпреки това към момента одобряването на Плановете не е обвързано със задължение да се проведат обществени консултации, в които да се включат граждани, граждански организации и други заинтересовани страни.

В тази връзка, според Доклад на Европейския център за нестопанско право, проведените консултации при изготвяне на Плановете са били изключително ограничени в почти всички държави членки.

Как са участвали гражданските организации при консултации за разработване на Националните планове за възстановяване и устойчивост

Според Доклада на Европейския център за нестопанско право обществените консултации във връзка с разработване на Плановете са били с изключително ниско качество в повечето държави. С изключение на Португалия в останалите 16 държави обект на изследването (включително България) е констатирано, че консултациите са проведени само онлайн с публична покана за изпращане на становища, но с оскъдно или никакво обяснение какви последици ще има във връзка с постъпилите становища. В някои държави, включително и България, консултациите са били възприети от гражданските организации само като „отчитане на дейност“ от страна държавата.

В Доклада България се дава като пример и за липса на реакция дори при проактивно участие на гражданските организации във връзка с консултациите при изготвяне на Плановете. Така още през юли 2020 г., когато българският проект на Плановете е в процес на разработване , коалиция от водещи екологични организации изпращат свое становище. Въпреки това при публикуването на проекта на Плановете през октомври  коалицията установява, че нито една от нейните препоръки не е взета предвид. Коалицията подава и подробно становище подкрепено с мнения на водещи експерти в страната и в рамките на официално обявената консултация, но не получава никаква обратна връзка. Напомняме, че без отговор остана и общото становището на Български център за нестопанско право заедно с още десет организации.

Ограниченото участие на гражданските организации в процеса на изработване на Плановете не е проблем, свързан само с възможността за активно гражданско участие. На практика, проформа консултации засягат качеството на Плановете.Така например, в България се създаде впечатлението, че основната част от средствата ще се разпределят за инфраструктурни проекти, а в Плановете на страната се обръща съвсем малко внимание на политики, свързани с реформи.

Европейският център за нестопанско право дава две основни препоръки във връзка с подобряване на процеса на консултиране:

Всички препоръки, обзор на добри практики и заключения на Европейския център за нестопанско право вижте тук.

Какво могат да направят гражданските организации

Европейският център за нестопанско право е изготвил и Ръководство за организации на гражданското общество относно възможностите им за контакт с националните власти във връзка с подготовката на Националните планове за възстановяване и устойчивост на ЕС.

В него се предлагат следните стъпки, които гражданските организации могат да предприемат:

Още полезна информация за Плановете, контактни данни и насоки вижте в Наръчника.

Тази новина е част от поредицата "Правни новини" за НПО.

#правниновинизаНПО