Из българското законодателство през изминалите седмици (11 март - 22 март 2019 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, предложени и случили се през изминалите седмици. Разглежданите нормативни актове пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор. Изследването на правната рамка обхваща информацията, публикувана в сайтовете на основните държавни институции и органи, както и специализираните сайтове за обществени консултации. Мониторингът не претендира за пълна изчерпателност на информацията, а цели отразяването на най-важните акценти на законодателно ниво.

Акценти в законодателните изменения за периода 11 март - 22 март 2019 г.:

I. В Държавен вестник, Бр. 21 от дата 12.3.2019 г. са обнародвани следните актове:

• Постановление № 41 от 7 март 2019 г. за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2019 г. Повече информация може да намерите  настраницата на ДВ.

II.  В Държавен вестник, Бр.  23 от дата 19.3.2019 г. са обнародвани следните актове:

НС взе решение да бъдат упражнени правомощията по чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, като бъдат подложени на процедурата по парламентарно наблюдение и контрол по глава единадесета от чл. 118 до чл. 121 вкл. от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание проекти на актове на европейските институции, като сред включените нови инициативи на Комисията са: по-ефективно законотворчество в областта на социалната политика: определяне на области, по отношение на които да се премине по-активно към гласуване с квалифицирано мнозинство (незаконодателна инициатива); по-нататъшно укрепване на рамката за принципите на правовата държава за 2014 г. (незаконодателна инициатива); документ за размисъл „Към устойчива Европа до 2030 г., последващите действия във връзка с целите на ООН за устойчиво развитие, включително по отношение на Парижкото споразумение относно изменението на климата“ (незаконодателна инициатива); препоръка на Комисията за установяване на формàта за европейското електронно здравно досие (незаконодателна инициатива) и други. Повече информация може да намерите на страницата на ДВ.

III. В Държавен вестник, Бр.  24 от дата 22.3.2019 г. са обнародвани следните актове:

Законът за социалните услуги урежда предоставянето, ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги в България. Основните цели са гарантиране на достъпа до услуги, на тяхното качество и ефективност и на правото на живот в домашна среда и в общността, както и насърчаване на интегрирания подход и публично-частното партньорство.

За първи път се създава възможност за ползване на общодостъпни услуги от всички лица, а не само от уязвимите групи. Предвижда се облекчаване на достъпа на хората до социални услуги не само чрез подкрепата за информиран избор на услуга, правото на избор на доставчик и премахването на някои формални изисквания, но и със създаването на национална карта на социалните услуги, която да включва всички социални услуги, които се осигуряват чрез държавно финансиране. Ще бъдат въведени и обективни критерии за анализ на потребностите от услуги.

В закона сериозно внимание се отделя на качеството на социалните услуги, като се предвиждат стандарти за организация и управление, за квалификация и професионално развитие на служителите и стандарти за ефективността на услугата с оглед постигнатите резултати за лицата, които я ползват, в отговор на потребностите им. Предвижда се лицензиране за всички частни доставчици на социални услуги. Заложено е да се създаде нова Агенция за качеството на социалните услуги към министъра на труда и социалната политика, която ще извършва лицензирането на доставчиците на услуги, ще контролира спазването на закона и стандартите за качество. Новата структура ще проверява за начина, по който общините и частните доставчици разходват средствата от държавния бюджет, ще проверява за спазване на правата на потребителите на социални услуги и ще извършва мониторинг на ефективността на национално ниво. второстепенните разпоредители с бюджет. Другият важен акцент е регламентацията на интегрирания подход и интегрираните междусекторни услуги, като се прави разграничение между интегрирано предоставяне на подкрепа и интегрирани услуги. В първия случай в основата са координационните механизми и взаимодействието, а при интегрираните услуги водеща е нуждата от обща организация и управление на услугата.

Акцент се поставя и върху професионалистите в сектора. За тях се предвиждат въвеждащи и надграждащи обучения, супервизия и стимули за професионално развитие. Ще се създаде етичен кодекс за служителите, които предоставят социални услуги и стандарти за работно натоварване. Облекчава се режимът за създаване на услуги, които се финансират от държавния бюджет, като те ще се създават с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината, която ще отговаря за управлението и предоставянето на услугата,  след предварително одобрение от Агенцията за социално подпомагане. Регламентират се и възможности за сключване па споразумения между общини за предоставяне на услуги за лица от няколко общини и за лица от цялата област. Създават се и правни възможности за публично-частно партньорство при предоставяне на социални услуги. Повече информация може да намерите на страницата на ДВ.

IV. На заседание на Министерски съвет, проведено на 13.03.2019 г.,  бяха взети следните решения:

V.  На заседание на Министерски съвет, проведено на 20.03.2019 г.,  са взети следните решения:

•  Решение за утвърждаване на Меморандума за разбирателство между Министерството на околната среда и водите на Република България и Министерството на защитата на окол­ната среда на Република Сърбия за сътрудничество в областта на Опазване на околната среда. В документа е предвидено разработване и приемане на Двугодишна програма, която да съдържа конкретни разработки на дейностите по сътрудничеството. Повече информация може да намерите на страницата на МС.

VI. На  Портала за обществени консултации (www.strategy.bg)  бяха публикувани следните актове:

Правилникът за прилагане на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика се приема на основание чл.10 , ал. 1 от Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика. С Правилника се уреждат условията и редът за вписване в и заличаване от Регистъра на социалните предприятия. Регистърът на социалните предприятия се създава, води и поддържа в Министерството на труда и социалната политика  като единен национален административен регистър. Информацията в Регистъра на социалните предприятия се съхранява в информационна система, която поддържа национална база данни. За целите на изпълнение на правилника информационната система се свързва по електронен път, съгласно Закона за електронното управление за автоматичен обмен на данни с Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, регистър БУЛСТАТ и Средата за междурегистров обмен (RegIX). С Правилника се уреждат още  и условията и редът за отпускане на средства за обучение за повишаване на професионалната квалификация на лицата по чл. 7, т. 4 от Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, наети от социални предприятия клас А+, под формата на схеми за минимална помощ при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (ОВ, L 352/1 от 24 декември 2013 г.). Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации, а датата на приключване на обществените консултации е 20.04.2019 г.

Министерският съвет предвижда мащабна трансформация на модела на административно обслужване. Предвижда се трансформацията в обслужването да се извърши чрез промени в Административнопроцесуалния кодекс. Целта е подобряване на законодателната уредба за ограничаване на административната тежест и подобряване на административното обслужване за гражданите и бизнеса. С оглед обхвата на промените в основополагащи разпоредби от кодекса, стартира втори кръг от обществени консултации по предложените промени, които са насочени към конкретни заинтересовани страни – както към крайните потребители на административни услуги, така и към лицата и организациите, които осъществяват административно обслужване. Фокусът е върху неинституционалните доставчици на административни услуги – лица, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги.Поради разнородната правна материя, която урежда споменатите обществени отношения, ще се проведат 24 по-фокусирани тематични консултации на предвидените промени. Обществените консултации са структурирани тематично. Настоящата консултация разглежда промените в тематична област "Култура". Повече информация може да намерите на страницата наПортала за обществени консултации, а датата на приключване на обществените консултации по проекта е 22.03.2019 г.

Законопроектът съдържа: Дефиниция на стратегическо планиране; Дефиниция на Националната стратегическа рамка; Йерархия на стратегическите документи, като се посочва изрично кои стратегии се одобряват/приемат от Народното събрание; Регламентация на единен документ, представящ дългосрочната визия за развитие на държавата – Национална програма за развитие България 2030; Ограничаване на броя на стратегически документи – изчерпателно изброяване на секторни национални стратегии, със запазване на опция за приемане на други документи (национални програми) при спазване на стандартите, заложени в закона;Регламентация във връзка с документите, чието приемане произтича от европейски актове; Правила за разработването на стратегически документи;Стандарти за структура и съдържание, вкл. индикатори за изпълнение; Процедура за обществени консултации на проекта на документ, не по-къса от 2 месеца, включваща задължително обществено обсъждане на присъствен форум със заинтересованите страни;Задължителна оценка на въздействието на стратегиите преди приемането им; Осигуряване на прозрачност – провеждане на консултациите и публикуване на приетите стратегии на Портала за обществени консултации; Норми за отчетност – ежегодни прегледи или междинни отчети, както и заключителен отчет на изпълнението;Координация и контрол – чрез функции на нарочно звено в администрацията на Министерския съвет, както и посредством информационна система за текущ контрол, съдържаща всички стратегически документи, заедно с индикаторите за изпълнението им и правила за актуализиране на стратегическите документи. Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации,  а датата на приключване на обществените консултации по проекта е 18.04.2019 г.

Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017-2020) е приета с Решение № 115 от 09.02.2017 г. на Министерския съвет. Програмата представлява национална рамка за координация относно насилието срещу деца, която създава механизъм за комуникация между държавните органи, представителите на гражданското общество и неправителствения сектор във връзка с необходимите мерки за превенция на насилието във всичките му форми. Основният фокус на Плана за действие за периода 2019-2020 г. за изпълнение на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017-2020), в контекста на водещите цели и приоритети, е насочен към мерки, свързани с по-широката информираност на децата и подобряване взаимодействието между институциите/организациите в работата по случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие. Особено внимание е обърнато на мерките за позитивно родителство, защита на децата от насилие в дигиталната среда и превенция на наркоманиите. Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации,  а датата на приключване на обществените консултации по проекта е 18.04.2019 г.

С предлаганите промени в Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца се премахва изискването за представяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител. Агенцията за социално подпомагане ще установява служебно обстоятелството за наличието на трайно увреждане на дете. С проекта на Постановление се предлагат и промени в Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации,  а датата на приключване на обществените консултации по проекта е 18.04.2019 г.

VII. На Портал за обществени консултации на Столична община е публикуван следният документ:

Информация за програмата може да намерите в приложената документация на страницата на СО, а становища, мнения и коментари могат да бъдат изпращани до 07.04.2019 г.