Из българското законодателство през изминалите седмици (25 февруари - 8 март 2019 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, предложени и случили се през изминалите седмици. Разглежданите нормативни актове пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор. Изследването на правната рамка обхваща информацията, публикувана в сайтовете на основните държавни институции и органи, както и специализираните сайтове за обществени консултации. Мониторингът не претендира за пълна изчерпателност на информацията, а цели отразяването на най-важните акценти на законодателно ниво.

Акценти в законодателните изменения за периода 25 февруари -  8 март 2019 г.:

I. В Държавен вестник, Бр.  13 от дата 12.2.2019 г. са обнародвани следните актове:

Основната цел на измененията и допълненията в Закона за защита на личните данни е да се осигури ефективното прилагане на новата правна рамка на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни GDPR, а именно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни. Надзорен орган по прилагането и спазването на регламента в Република България е Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Основните принципи, свързани с обработването на лични данни, не се променят значително в сравнение с досега действащите регулации, но има няколко съществени промени, които изискват адаптиране на процесите, системите и документите в организациите. Съществена промяна е въвеждането на принципа на отчетност и повишаването на изискванията към бизнеса, публичните органи, както и към всяко лице, което обработва лични данни. Отчетността изисква активни действия от страна на администратора за спазване на принципите и правилата за обработване на лични данни във всички етапи на осъществяваната от него дейност, както и за доказване на спазването на тези правила пред надзорния орган. Разширява се обхватът на понятието „лични данни“, като за лични данни се приемат вече и дигиталната идентичност (членство в социални мрежи, e-mail), местоположение и движение (вкл. GPS координати, IP address). Особено внимание се обръща на специалните (чувствителните) категории лични данни – здравословно и психическо състояние, генетични данни, данни за убеждения, идеи, расов и етнически произход и др. При определени условия се изисква назначаване на длъжностно лице по защита на данните (DPO – data protection officer). Разширяват се правата на субектите на данните, включително се въвежда „правото да бъдеш забравен“ при изтекъл срок на съхранение, оттеглено съгласие, изпълнена първоначална цел, за която са били събрани и др. Също така се отделя специално внимание на прозрачността на обработването и свързаното с него задължение за предоставяне на кратка и разбираема информация на лицата, чиито данни се обработват. Въвеждат се специфични нови задължения за администратора, като извършване на оценка на въздействието при висок риск, защита на данните на етапа на проектирането и по подразбиране, уведомяване на надзорния орган в срок до 72 часа от узнаването за нарушение на сигурността на данните и др. Отпада ангажиментът за предварителна регистрация на регистрите с лични данни в КЗЛД, но се въвежда задължение за поддържане на вътрешен регистър на дейностите по обработване на лични данни в организацията. Повече информация може да намерите на страницата на Държавен вестник.

Наредбата е свързана с промените в Закона за обществените поръчки, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 18.10.2018 г. С наредбата се регламентират изчерпателно условията и реда за включване и заличаване на външните експерти в списъка; определяне на външни експерти за извършване на проверка по конкретна избрана процедура; възлагане и изпълнение на проверката; определяне и изплащане възнагражденията на експертите. С Постановлението за приемане на Наредбата се правят изменения и допълнения и в Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, В § 4 на същото постановление са посочени редица изключения от общото влизане в сила – 1.03.2019 г. Измененията в правилника са във връзка с промените в Закона за обществените поръчки, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 18.10.2018 г. и са свързани с поетапното преминаване към изцяло електронно възлагане на обществените поръчки в страната. По-голяма част от промените в ППЗОП са свързани с въвеждане на централизираната електронна платформа за възлагане на обществени поръчки. В самостоятелна глава са уредени най-общите въпроси относно работата с платформата – регистрация в нея, подготовката и провеждането на процедурите, съставяне и обмен на информация, включително изпращане на заявления за участие и оферти. Предвидено е обменът на документи и изявления между възложители, кандидати, участници и изпълнители на обществени поръчки да се осъществява чрез платформата. Това важи и за подготовката и подаването на заявления за участие, оферти и конкурсни проекти, както и искането и предоставянето на разяснения, съставянето и изпращането на протоколи на комисии и решения на възложителите. Платформата ще поддържа записи на всички действия, извършени от потребителите, като за целта ги удостоверява чрез електронен времеви печат. За използване на платформата се предвижда изпълнителният директор на АОП да утвърди правила, в които ще се уредят по-конкретно условията за работа с нея, както и изискванията и начина за извършване на определени действия при възлагане на поръчките. Прецизират се разпоредби, за да се уеднакви практиката по прилагане на нормативната уредба в областта (напр. относно опциите и подновяванията, изпращането на информация за включване в т.нар. „черен“ списък на стопански субекти с нарушения и др.). Направени са промени и в начина на деклариране на личните обстоятелства при подаването на Единния европейски документ за обществени поръчки от задължените лица при участието им в процедури. Повече информация може да намерите  настраницата на Държавен вестник.

II. В Държавен вестник, Бр.  18 от дата 1.3.2019 г. са обнародвани следните актове:

С промените в наредбата се опростява избора на заявител, отпада служебния избор, предоставят се по-големи права на директорите на учебните заведения при избора на доставчици. Предвижда се ясна и публична процедура за провеждането на процедурите за избор на заявители от учебните заведения - обявяване на интернет страницата им на обявлението за набирането на предложения за доставка на продуктите по съответна схема, изискваните документи, реда за провеждането на избора и обявяването му. Повече информация може да намерите на страницата на ДВ.

МС одобрява допълнителни разходи в размер 30 000 000 лв. по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2019 г. с цел осигуряване на равнопоставен достъп на гражданите до медицинска помощ, в това число в труднодостъпни и/или отдалечени райони на страната. Повече информация може да намерите на страницата на ДВ.

III. В Държавен вестник, Бр.  19 от дата 5.3.2019 г. са обнародвани следните актове:

Целта на Наредбата е да се създадат условия за: 1. безопасно движение на децата по пътищата извън населените места, отворени за обществено ползване, и по улиците в населените места; 2. безопасност на децата при участието им в организирани дейности на обществени места; 3. ограничаване броя на ПТП с участието на деца и на пътнотранспортния травматизъм; 4. оптимизиране на процесите за възпитание и обучение по безопасност на движението по пътищата (БДП) в детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие (ЦПЛР) и Националния дворец на децата (НДД); 5. установяване и обезопасяване на пътните участъци с потенциална опасност от настъпване на ПТП с деца; 6. изпълнение на програми или проекти и за провеждане на кампании, инициативи и други дейности, насочени към детската безопасност при движението по пътищата. Повече информация може да намерите на страницата на ДВ.

IV. На заседание на Министерски съвет, проведено на 27.2.2019 г.,  бяха взети следните решения:

V. На заседание на Министерски съвет, проведено на 6.03.2019 г.,  е взето следното решение:

VI. На  Портала за обществени консултации (www.strategy.bg)  бяха публикувани следните актове:

Причини за изготвяне на проекта на наредба: С чл. 82, ал. 1а (нова) и ал. 3 (изменена) от Закона за здравето, приети с преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. (ЗБНЗОК за 2019 г.), обнародван в „Държавен вестник“, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1 януари 2019 г., към кръга на изчерпателно изброените с чл. 82, ал. 1 от същия закон медицински услуги, които се предоставят на българските граждани извън обхвата на задължителното здравно осигуряване за сметка на държавния бюджет, е добавено и право на заплащане за медицински и други услуги във връзка с тяхното лечение в страната или чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), или които не могат да бъдат осигурени в страната. За децата е предоставено, както и досега, право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, но това право на законово ниво вече включва и заплащане на медицински изделия, високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба, диетични храни за специални медицински цели и лекарствени продукти, които не са включени в списъка по чл. 262, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации, а датата на приключване на обществените консултации е 24.03.2019 г.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за обществените библиотеки в Министерството на културата се създава и поддържа публичен регистър на обществените библиотеки по ред, определен с наредба на министъра на културата. Регистърът се поддържа в електронен вид. В изпълнение на посочената разпоредба се предлага издаването на наредба, която да регламентира реда за създаване и поддържане на публичния регистър на обществените библиотеки. Данните, които подлежат на вписването в регистъра се заявяват от обществената библиотека чрез попълване заявление (електронна информационна карта), достъпно на интернет страницата на Министерството на културата. Предвижда се извършване на междинна проверка на данните от служителите на регионалните библиотеки и окончателна проверка и потвърждаване на подадените за вписване данни от служители на Министерството на културата. Достъпът до регистъра се осигурява чрез интернет страницата на Министерството на културата.  На всяка вписана в регистъра обществена библиотека ще бъде издавано удостоверение. Всички обществени библиотеки, които са получили регистрация в Министерството на културата  до влизане в сила на настоящата наредба по реда на заповед № РД09-120/02.03.2016 г. на министъра на културата запазват регистрационния си номер.  Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации, а датата на приключване на обществените консултации по проекта е 28.03.2019 г.

С приемането на Наредбата се осигурява изпълнението на законовата делегация на чл. 10, ал. 1 от Закона за народните читалища. Регистърът на народните читалища и читалищните сдружения не е нов и понастоящем се поддържа на интернет страницата на Министерство на културата, но за първи път се регламентира с подзаконов нормативен акт.  С Наредбата се урежда подробно реда за водене и обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на народните читалища и читалищните сдружения. Регламентирано е, че регистърът е публичен, поддържа се в електронен вид, като достъпът до него е свободен и безплатен, включително онлайн, в машинночетим формат. В чл. 4 и сл. е разписан редът за  подаване на заявление за вписване в регистъра и действията на определеното от министъра на културата длъжностно лице. Предвидена е възможност за подаване на заявлението и по електронен път при спазване изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Към Наредбата са разработени образци на заявление и удостоверение за вписване в регистъра, както и на информационна карта.  В чл. 9 и сл. от Наредбата са изброени подлежащите на вписване обстоятелства – наименование, ЕИК по Булстат, седалище, източник на първоначално финансиране, име на представляващия читалището/читалищното сдружение, клонове на читалището.Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации,  а датата на приключване на обществените консултации по проекта е 28.03.2019 г.

Предложените промени основно произтичат от въведената в ЗДДС възможност при извършване на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният бон, регистриращ продажбата, да се генерира в електронен вид и да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен  такъв (чл. 118, ал. 3). Във връзка с тази регламентация с проекта на наредба се предлага въвеждане на функционално изискване към фискалните устройства за генериране на фискален бон в електронен вид, който да може да се предостави на електронен адрес на лицето.Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации,  а датата на приключване на обществените консултации по проекта е 15.03.2019 г.

Министерският съвет предвижда мащабна трансформация на модела на административно обслужване. Предвижда се трансформацията в обслужването да се извърши чрез промени в Административнопроцесуалния кодекс. Мащабът на предлаганите промени има отражение, на практика върху цялото законодателство – в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предвидени промени в общо 142 закона. С оглед обхвата на промените в основополагащи разпоредби от кодекса, стартира втори кръг от обществени консултации по предложените промени, които са насочени към конкретни заинтересовани страни – както към крайните потребители на административни услуги, така и към лицата и организациите, които осъществяват административно обслужване. Фокусът е върху неинституционалните доставчици на административни услуги – лица, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги. Поради разнородната правна материя, която урежда споменатите обществени отношения, ще се проведат 24 по-фокусирани тематични консултации на предвидените промени. Обществените консултации са структурирани тематично. За всяка от консултациите е предвиден срок от 14 дни, в рамките на който заинтересованите страни могат да изразят своето мнение и да направят своите предложения за усъвършенстване на модела на административно обслужване, в контекста на целите на правителствената политика в тази област. Консултациите в областите, в които промените са съществени, ще включват и други начини за консултиране освен онлайн обсъждането.Настоящата консултация разглежда промените в тематична област "Образование". Проектът на Правилника може да намерите на страницата на Портала, а датата на приключване на обществените консултации е 15.3.2019 г.

С предложените изменения в Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование се предоставя възможност на общинските съвети, в общините с недостиг на места в детските градини, за завишаване на максимално определения брой деца в групите на целодневните и полудневните детски градини, в случай че са изпълнени едновременно определени условия. Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации,  а датата на приключване на обществените консултации по проекта е 4.04.2019 г.

С предложения проект за изменение на наредбата се определя отговорността на всеки стопанин на площадки за игра да състави и поддържа в актуално състояние списък с площадките за игра, които ще поддържа и контролира по реда на наредбата като в съответствие със собствените си възможности определя в бюджетните си или в общинските планове и програми мерките, средствата, сроковете и отговорниците за поддържането на площадките в съответствие с нормативните изисквания. Повече информация може да намерите настраницата на Портала за обществени консултации,  а датата на приключване на обществените консултации по проекта е 6.04.2019 г.

VII. Законопроекти в НС:

Мотивите на вносителите за предложения законопроект са свързани с обществените нагласи и усещания за несправедливост между работещите и тези групи, които са останали невписани в трудовия пазар. Професията „трайно безработен“, както и „самотна многодетна майка“ са в тежест на данъкоплатците. Чрез поредица от законодателни мерки, част от които е и този законопроект, през последните години законодателят се опитва да намери баланс между двете групи и да насърчи хората да разчитат по-малко на социални плащания и повече на собствените си доходи от труд, които следва да бъдат по-високи от социалните плащания. С предлаганите промени се цели да се постигне необходимото ниво на образование и придобиване и/или повишаване на трудовата квалификация, като към тези промени се въведе по-строг контрол по изпълнението и възможност за намаляване на размера на помощта или съответно нейното спиране, ако лицето не покаже заинтересованост към това да повиши своето образование или квалификация. Самият законопроект може да намерите на страницата на Народното събрание.