В пресконференцията участваха Бисер Петков, министър на труда и социалната политика,  представители на експертната работната група по законопроекта – Миряна Сирийски, програмен директор във Фондация „Светът на Мария“, Надя Шабани, директор на Български център за нестопанско право, Събина Събева, изпълнителен директор на Международна социална служба България. Присъства и Албена Атанасова, заместник-кмет на Столична община.

Работата по концепцията и текстовете е продължила близо година в дискусии между институции,  неправителствения сектор и общини. До края на месеца готовият законопроект ще бъде внесен за обсъждане в голямата работна група. Очаква се до 15 октомври той да бъде готов и предложен за публично обсъждане, а през ноември вече да бъде в Народното събрание.

В момента в България функционират 1322 социални услуги, от които 630 за деца и 692 за пълнолетни лица. Общият капацитет на услугите е над 35 000 места.

Министър Петков представи промените, които се предлагат в законопроекта.

Основни промени

Предлага се нов самостоятелен закон за социалните услуги с ново разбиране и нова философия за тяхната роля, като това е начало на сериозна реформа в този сектор, сподели министър Петков.

До сега социалните услуги се регламентираха преди всичко като конкретни местата за настаняване – физическата инфраструктура. Сега се прокарва разбирането за дейности с цел превенция или преодоляване на социалното изключване, както и упражняването на основни права, които хората имат и подобряване качеството на живот.

Облекчаване на достъпа до социални услуги

Една от основните цели на законопроекта е да се облекчи достъпът до социални услуги чрез премахване на формалности. Вече не за всички услуги ще се иска направление или насочване за ползване на услуги, каквато е сегашната практика.  Сега, за да може едно нуждаещо се лице да ползва конкретна социална услуга, финансирана от държавния бюджет, то трябва да има заповед от Агенцията за социално подпомагане. С промените се предвижда това да отпадне, като насочването за ползването за ползване на услуги ще включва предоставяне на информация за тях, консултиране с цел лицето да направи информиран избор, даване на препоръки, като основна роля в процеса ще имат общините.

Услугите ще бъдат разделени на общодостъпни и специализирани. За първи път се дава достъп на всички лица, а не само на уязвими, до т.нар. общодостъпни социални услуги, които са с характер на консултиране, информиране и обучение, които ще се предоставят за срок от два месеца. Тези услуги ще бъдат ползвани без насочване. Такива са например консултиране на родители по въпроси за ранно детско развитие, за отглеждане на деца, за ранна интервенция на увреждания и др.

Ще се разшири кръгът на социалните услуги, финансирани от държавата, които да се предоставят без заплащане на такса. Настоящото положение е, че всички социални услуги за деца са безплатни, а за пълнолетни лица са безплатни само за тези, които са  без доходи. Законопроектът определя услугите, които ще бъдат безплатни за всички.

Подкрепа за хората, които полагат грижа за зависими лица

Предлагат се две нови услуги. Първата е заместваща грижа, а втората – подкрепа на лица, прилагащи неформална грижа. Заместващата грижа има за цел да се осигури на хората, които полагат грижа за други зависими лица, временна почивка, отдих, свободно време. Предвидено е този „отпуск“ да може да се ползва до 30 календарни дни годишно. Втората услуга е в подкрепа на член от семейството, които полага неформална грижа, както за деца, така и  за вече пълнолетни членове на семейството си, които обаче не могат да се справят самостоятелно. Тази подкрепа може да бъде под формата на обучение за специфичните грижи в домашна обстановка, от които болния близък човек се нуждае.

Национална карта на социалните услуги

За да се подобри планирането на услугите на национално ниво, се предлага създаването на Национална карта на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет. Тя ще бъде изработена на база на анализ на потребностите, които общините ще подготвят. По този начин държавата ще поеме ангажимент за създаване на пълна мрежа от социални услуги в цялата страна в дългосрочен план. Тази промяна ще осигури по-добра достъпност на услугите на всички, които се нуждаят от тях.

Нова агенция за качеството и контрол

Ще бъде създадена нова Агенция, която ще следи за качеството и ефективността на социалните услуги. Тази агенция ще поеме и лицензирането на доставчиците на социални услуги. В момента на лицензионен режим подлежат доставчиците на услуги за деца, а доставчиците на услуги за пълнолетни лица се регистрират в Агенцията по социално подпомагане.

Възможности за публично-частно партньорство

Ролята на общините в новия законопроект нараства, като се предлага по-голяма децентрализация при управление на услугите и по-голяма гъвкавост по отношение на финансирането.

За първи път се въвеждат възможности за публично-частно партньорство. Сега общините могат да делегират на частен доставчик управлението на услуги, но преди това съответната община трябва да е създала тази услуги. Този режим се запазва, но се предлага и възможност общината да възложи на частен доставчик предоставянето на услуга, която не може сама да създаде.

Дава се право на доставчиците сами да вземат решение за организацията на услугите и тяхното профилиране в зависимост от възрастта и специфичните потребности на нуждаещият се човек. Ще може да се предоставя отделна социална услуга, както и комплекс от такива.  Предвижда се доставчиците на социални услуги да могат да развиват собствени програми за развитие на качеството на услугите, които предлагат.

Регламентира се възможност за сключване на споразумения между общини, които ще позволяват една община да може да предоставя услуги в друга община. Втората възможност е за споразумение между общините в областта за предоставяне на услуги на областно ниво. 

Облекчаване на режима, по който се създават социални  услуги

Предлага се облекчаване на режима за създаване на социални  услуги, които се финансират от държавния бюджет. Сега разкриването на услуги става със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП), по предложение на регионалната дирекция по социално подпомагане, след решение на съответния общински съвет. Предлага се в бъдеще водещата роля да бъде на общините и разкриването да става с решение на съответния общински съвет. Необходимо ще бъде предварително одобрение от АСП, за да се установи съответствието на предлаганата услуга с Националната карта, както и съгласуване с новата Агенция на съответствието със стандартите за качество.

Ясни стандарти за компетентност

Предлага се въвеждането на ясни стандарти за професионална компетентност на хората, които работят в социалните услуги. За първи път се регламентира правото им да получават въвеждащо и надграждащо обучени. Въвежда се и задължително наставничество на служител с по-малък опит. Предвижда се в наредба на Министерски съвет да се регламентират стандартите за заплащане на труда  на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги.

Коментари по законопроекта на представители на неправителствени организации, които са участвали в експертната работна група

Надя Шабани, директор на Български център за нестопанско право: „Всички в работната група споделяме убеждението, че системата на социалните услуги у нас трябва да се промени, но трябва да сме наясно, че това няма да стане бързо и ще бъде процес. Дискусията е много сериозна, защото са такива и предизвикателствата, които стоят. Според мен има много добри предложения, които вярваме, че ще работят в подкрепа на хората. Едното е достъпът до услугите, като създаването на Националната карта е много важна стъпка в тази посока. Ще бъде дълъг и сложен пътят по нейното създаване, защото идеята е не просто общините да направят оценка на потребностите, но те да се направят и според профила на населението, неговите нужди и така на национално ниво да се създадат гарантирани пакети на услуги  за всички населени места  у нас. Важно е и предложението услугите да имат мобилен характер, така че там, където няма специалисти, също да достигат качествени услуги. Сега има много възрастни хора например, които са лишени от услуги, само защото живеят в малки и отдалечени населени места.
Другото важно нещо е качеството и ефективността на услугите. Затова силно подкрепяме създаването на Агенция за качеството на социалните услуги. Аз лично съм голям привърженик на децентрализацията. Общините ще имат и по-голяма роля и по-голяма отговорност, и много се надявам идеята за сътрудничество между общините, която е съвсем нова, това досега не е правено в социалната сфера у нас,  да бъде добре приета и развита от общините. Иначе не си представям как и малки и големи общини ще развият еднакъв капацитет, за да гарантират на хората достъп до качествени услуги“.

Събина Събева, изпълнителен директор на Международна социална служба България: „Ефективността на социалните услуги в най- голяма степен зависи от качеството на професионалната квалификация на хората, които работят и ще работят. Нашата организация е доставчик на социални услуги от 14 години на услуги за деца и семейства и към момента имаме назначени на трудов договор 115 души в 6 общини. Всяка седмица има човек, който напуска. За нас е  голям проблем това как да задържим хората, как да напарвам така, че те да предпочетат да останат в социалната сфера, а не да се прелеят в образованието например или всякъде другаде, където понякога разликата в заплащането е 50 лв. Въпреки подкрепата на служителите, която оказваме, обученията, които правим, много често те „прегарят“. Освен това в обществото има една стигма върху работещите в социалните слуги – особено в резидентната грижа, особено когато се работи с хора с психични проблеми. И затова поставянето на акцент върху професионалистите в една цяла глава в проектозакона е изключително важно.
Какво ще допринесе това? Първо, ще има една ясна регламентация за това какво един човек трябва да знае и да може, за да има професионална компетентност за работа в дадена услуга. Тук обаче е нужен баланс, за да не „вдигнем летвата“ толкова високо, че да не можем съвсем да намерим хора. В малките населени места например почти няма специалисти в социалната сфера. Обявяваме конкурси за психолози, за социални работници и с месеци няма хора, които да кандидатстват. В големите населени места има специалисти, но те искат по-високо заплащане. Затова се надяваме в закона да бъде прието изискването всички, които влизат в социалната сфера, да получават много сериозна подкрепа от страна на доставчиците на социални услуги – въвеждащо и продължаващо обучение. Ще се борим и за по-високи нива на заплащане, които да отговарят на голямото психо-емоционално натоварване в работата, за да можем да задържаме хората и да постигаме ефект от качеството на услугите“.

Миряна Сирийски, програмен директор на фондация „Светът на Мария: „Според мен и от опита на нашата фондация социалните услуги са тези, които променят качеството на живот на хората с увреждания. Ние го виждаме всеки ден. Затова е много важно, че с така предложения закон ще се  промени качествено средата, в която те ще се предоставят. Друго много важно нещо е, че  в основата на тази промяна са поставени европейските принципи за качество на социалните услуги. На системно ниво ще се гарнират въпроси, които са особено важни – непрекъснатост, навременност и  улесняване на достъпа до услугите, както и  качество, основана на резултата за конкретния човек. Това ще се постигне чрез гъвкавостта на предоставяне на услугите, както и новия начин на дефиниране на услугите - през организацията на насочване и чрез създаване на общодостъпните услуги“.

Снимка: МТСП