Из българското законодателство през изминалите седмици (6 – 17 август 2018 г.)

Акценти в законодателните изменения за периода 6 август – 17 август 2018 г.:  

Промените са свързани с прецизиране на функциите на организаторите на спортни мероприятия, отговорника по сигурността на спортния обект и ръководителя по сигурността и безопасността на спортното мероприятие.Създава се изрична уредба относно понятието за спортни мероприятия. Промени има в режима на достъп на посетителите до спортното мероприятие чрез предоставянето на документ/знак, персонализиращ посетителите или след разчитане на лична карта на посетителя от скенер за лични документи. Новата редакция на чл.21 разграничава различните хипотези, при които определени действия се квалифицират като „спортно хулиганство”, като с това се постига конкретизиране на понятието и разширяване на приложното поле на закона по отношение на деянията и местата, където е възникнало противоправното поведение. С промените в закона се завишават налаганите санкции, като се предвижда диференциация на наказанията в зависимост от тежестта на противообществената проява.Повече информация може да намерите на страницата на ДВ: http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=129001

Промените са свързани с местната подсъдност по определени искове. Исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Промени има и в производството по подсъдност. Повече информация може да намерите на страницата на ДВ: http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=129004. 

Делото е образувано на 8.02.2018 г. по инициатива на 75 народни представители от 44-то Народното събрание. Конституционният съд е сезиран с искане да се произнесе за съответствието на сключения от Република България на 21.04.2016 г. международен договор – Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията), съставен на 11.05.2011 г. в град Истанбул, с Конституцията преди ратификацията му. От конституираните институции становища са представили президентът на Република България, министърът на външните работи, министърът на правосъдието, министърът на здравеопазването и Държавната агенция за закрила на детето, които са изложени и в самото решение. В изпълнение на предоставената им възможност становища по делото са представили неправителствените организации: Фондация „Български адвокати за правата на човека“, Фондация „Асоциация Анимус“, Сдружение „Алианс за защита от насилие, основано на пола“, Фондация „Български фонд за жените“ и Институт за модерна политика. Конституционният съд подчертава, че веднъж ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България този международен договор в съответствие с чл. 5, ал. 4 от Основния закон се инкорпорира във вътрешното право и се прилага с предимство пред националното законодателство, което му противоречи (Решение № 7 от 2.07.1992 г. по к. д. № 6/1992 г.). По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 4, предложение първо от Конституцията съдът решава, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 г. в гр. Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 г., не съответства на Конституцията на Република България. Пълният текст на решението може да намерите на страницата на ДВ: http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=129022.

Правят се изменения и допълнения в  Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет с Постановление № 266 на Министерския съвет от 2009 г., свързани с конкретните правомощия на Министъра на труда и социалната политика. Промените касаят правомощията и на Инспектората, относно извършването на комплексни и тематични проверки по утвърден от министъра годишен план, както и извънпланови проверки по отделни сигнали или по разпореждане на министъра; следенето за спазването на законите, подзаконовите и вътрешноведомствените актове за организацията на работата от служителите от администрацията. Измененията и допълненията касаят  и дейността на финансовите контрольори (Раздел IIIа); длъжностното лице по защита на личните данни (Раздел IІІб); служителите по сигурността на информацията (Раздел V).  Постановлението влиза в сила от 15 август 2018 г. Конкретните изменения и допълнения в Правилника може да намерите на страницата на ДВ: http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=129203

Допълва правомощията на Съвета с възможността да организира и координира разработването на проект на Национална програма за развитие България 2030 и го предлага за приемане от Министерския съвет. В тази връзка се определя, че Националната програма за развитие България 2020 и Националната програма за развитие България 2030 са дългосрочни програмни документи, които определят визията, целите, приоритетите и общата финансова рамка на политиките за икономическо и социално развитие на страната, както и механизмите за наблюдение и контрол при тяхното изпълнение. Те се разработват за период от 10 години и отчитат целите и предвижданията на политиките на Европейския съюз за съответния период. Повече информация за предвидените изменения и допълнения може да намерите на страницата на ДВ: http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=129217.

Измененията касаят структурата на агенцията, която включва обща администрация, организирана в три дирекции, и специализирана администрация, която е организирана в Главна дирекция, три дирекции, регионални дирекции за социално подпомагане и дирекции „Социално подпомагане. Също така промените са свързани с длъжностните лица по защита на личните данни. Конкретните изменения и допълнения касаят уредбата на дейността и функциите на различните дирекции. Повече информация може да намерите на страницата на ДВ: http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=8241483432B339F9BF743154822116CE?idMat=129386. 

В документа са представени резултатите от изпълнението на мерките за подобряване на политиките за подкрепа на децата и семействата и осигуряване на равен достъп до образование и здравеопазване. В доклада са отчетени и дейностите за повишаване на ефективността на мерките за защита на децата от насилие и други форми на злоупотреба, насърчаване на участието на децата и други. Специален акцент е поставен върху мерките, свързани с мониторинг и подобряване на работата на системата за закрила на детето. Направени, са изводи и препоръки за оптимизиране на провежданите политики с оглед осигуряване на най- добрия интерес 

С промените се допълват функциите на Съвета по координация, мониторинг и контрол на разработването, изпълнението и отчитането на Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г. Новите функции засягат изпълнението на мярка 251 „Приемане на национална стратегия за развитие България 2030“ от Цел 68 „Осигуряване на условия за висок, устойчив, балансиран и включващ икономически растеж“ на Програмата и представляват организиране и координиране на разработването на проект на националния стратегически документ. Измененията ще подпомогнат по-активно работата на Министерския съвет и на всички институции, които имат отношение към разработването на националния стратегически документ до 2030 г., включително органите на изпълнителната власт, представители на други държавни институции, на икономическите и социалните партньори и неправителствени организации. Дейностите по осигуряването на подготовката на проекта на национален стратегически документ на страната до 2030 г. ще бъдат осъществявани от Координационния комитет към Съвета за развитие, функциите на който също се допълват с приетите промени. Определя се срок за разработване и внасяне на Проекта на Националната програма за развитие: България 2030 за приемането му от Министерския съвет до 31 декември 2020 г. 

Целта на конгреса е да обърне внимание върху връзката между световните цивилизации и историческите маршрути, представяйки съвременните възможности за създаване на многообразни туристически продукти. Събитието ще открои водещата роля на историческите маршрути за създаване на нови социално-икономически възможности за развитие на местно, регионално и национално равнище. Предвижда се форумът да се проведе от 14 до 16 ноември 2018 г. в София. За участие в него са поканени 158-те министри, отговарящи за туризма в страните-членки на Световната организация по туризъм. Провеждането на събитие от такъв мащаб ще допринесе за утвърждаването на България като атрактивна туристическа дестинация с огромни възможности за развитие на културно-историческия туризъм. Република България е член на COT от 1976 г. и зам.-председател на Регионална комисия „Европа“ на организацията за периода 2018-2019 г.

С проекта на закон ще се въведе Директива (ЕС) 2017/1564. Крайният срок за това е до 11 октомври 2018 г. С промените се въвеждат нови възможности за свободно използване на писмени произведения от незрящи лица или лица с физически увреждания, които възпрепятстват четенето или боравенето с печатни материали. Допуска се изготвянето на копия в алтернативен формат, достъпен за лицата с увреждания - Брайлов шрифт, едър шрифт, адаптирана електронна книга, звукозапис на съдържанието на писмено произведение (аудиокнига), радиопредаване и други. Копията в достъпен формат могат да се изготвят от пряко от лица с увреждания, от техен асистент, или от организации, които са уведомили министъра на културата, че ще извършват такава дейност. Като такива организации законът предвижда да могат да работят юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, народни читалища, библиотеки или специалните училища за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания - увреден слух или нарушено зрение. На интернет страницата на Министерството на културата се публикува списък на организациите, депозирали уведомление, а тези от тях, които и към момента на влизане в сила на закона извършват такава дейност, подават уведомлението в тримесечен срок. За организациите е предвидено задължение да гарантират спазване на неимуществените авторски права, да предотвратяват неоторизирано използване от страна на лица, които не страдат от увреждане по смисъла на закона или по начини, извън допустимите от закона. Записано е и задължение за предоставяне на информация относно наличния каталог на копия в достъпен формат, поддържан от съответната организация. Важно място заемат и разпоредбите, които предвиждат, че организации със седалище в Република България могат да предоставят копия в достъпен формат на лица с увреждания от други страни-членки на Европейския съюз, а лица с увреждания или организации от Република България имат право да получат копие в достъпен формат или достъп до такова копие от други държави - членки на Европейския съюз.

Правителството прие промени в Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане с цел синхронизирането му с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент за зашитата на физическите лица, във връзка с обработването на лични данни. С измененията се постига по-добра ефикасност и ефективност във функционирането на администрацията. 

Предвижда се създаване и управление на регистър - профил на хората с увреждане на база информация от различни административни източници, на различно административно подчинение с възможност за достъп по електронен път. Целите са:

Допълнително ще се автоматизира процесът по предоставяне на необходимите медицински и други документи за определяне степента на неработоспособност и ще бъде осигурен достъп до данни в регистрите с възможност за едновременна работа на участниците в процеса (граждани и администрация).

Министерският съвет прие доклад и отчетна таблица с нови и актуализирани мерки към Националната програма за реформи (НПР) за 2018 г., в отговор на Препоръката на Съвета на ЕС от 2018 г. Ангажиментите в НПР за 2018 г. са подсилени с включването на осем нови мерки в областите: управление на държавните предприятия, подобряване на процесите на оценяване и одит в небанковия сектор, активни политики на пазара на труда, реформа на несъстоятелността и повишаване качеството на професионалното обучение. Актуализирани са осем мерки в областите: надзор и законодателство в банковия и небанковия финансов сектор, пазара на труда, предучилищно и училищно образование, ефективност на системата на здравеопазването и намаляване на преките плащания от страна на пациентите. Отчетът за изпълнението на специфичните препоръки ще бъде представен на Европейската комисия през април 2019 г. със следващата актуализация на НПР и на Конвергентната програма.

Правителството одобри 11 Национални научни програми за периода 2018-2022 г. Те имат за цел да създадат условия за търсене и намиране на решения на актуални и значими обществени предизвикателства, свързани с екологични, технологични, културно-исторически, етични, здравни, икономически и др. въпроси и проблеми, както и със стимулирането на младите учени в страната. Програмите са разработени съгласувано със секторните политики на редица министерства. Научните дейности са определени след постигнато съгласие между висшите училища и научните организации в България за съвместно изпълнение на заложените в програмите цели. С изпълнението на програмите се постига преодоляване на фрагментацията в научноизследователската система, консолидиране на научноизследователския потенциал, споделено използване на изградена инфраструктура, концентрацията на финансови ресурси за решаване на важни за обществото проблеми и избягване на двойното финансиране. В рамките на отделните тематични програми се планират изследвания на климата, водните ресурси, бедствията, цифровите технологии, технологии за електронно здравеопазване, разработване и въвеждане на методология за изследване на дарената кръв, изследвания в областта на здравословните храни и биотехнологиите, изследвания за добиване на нисковъглеродна енергия за транспорта и бита и др. Освен намиране на компетентни решения, програмите ще допринесат за: насърчаване реализацията на младите учени в организации, занимаващи се с научна дейност в страната; нарастване броя на учените в България; дългосрочна реинтеграция на научната диаспора в български научни и научно-образователни институции и повишаване на трансфера на знания. Информация за самите одобрени програми може да намерите на страницата на МС: http://www.government.bg/bg/prestsentar/zasedaniya-na-ms/dneven-red-na-zasedanieto-na-ministerskiya-savet-na-15-08-2018-g. 

Правителството прие Наредба за мониторинга, управлението и контрола на концесиите. Одобри също Тарифа за таксите, които се събират в производствата по глава шеста от Закона за концесиите пред Комисията за защита на конкуренцията и пред Върховния административен съд. Приемането на наредбата произтича от законовата делегация на чл. 44 от Закона за концесиите (ЗК), която е отчела необходимостта от по-подробна уредба на реда за осъществяване на мониторинга, управлението и контрола на концесиите. С наредбата се урежда и обхватът на контрола, който се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Законът за концесиите изисква мониторингът да обхваща прилагането на изискванията за възлагане на концесии и изпълнението на сключените концесионни договори. С наредбата са определени обхватът на мониторинга и редът за неговото извършване, както и последиците от него. С наредбата е определен и обхватът на контрола, който се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Контролът е външен и независим, и обхваща изпълнението на определени концесионни договори. Контролът може да включва извършването както на планови проверки по план, одобрен от Министерския съвет, така и извънредни проверки по възлагане от Координационния съвет по концесиите. Одобряването на тарифа за таксите, които се събират в производства по глава шеста от ЗК произтича от чл. 158, ал. 3, т. 4 и от § 6. т. 3 от ПЗР на ЗК. Целта на одобряване на тарифата е да се гарантира възможността за обжалване на процедурите за определяне на концесионер и да се покриват разходите на компетентните органи, направени в съответните производства. Наредбата и тарифата ще влязат в сила от датата на обнародване на постановлението в Държавен вестник. С постановлението се отменят три нормативни акта с отпаднало правно основание, доколкото в тях се засягат правоотношения, свързани с концесии и публично-частно партньорство, а именно: Правилника за прилагане на Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 54 от 2006 г., попр., бр. 59 от 2006 г., изм., бр. 84 от 2007 г., бр. 3 от 2010 г., изм. и доп., бр. 21 от 2011 г.); Правилника за прилагане на Закона за публично-частното партньорство и Наредбата за условията и реда за планиране и критериите за включване на проекти за публично-частно партньорство в оперативния план и в програмата за реализация на общинския план за развитие. С постановлението се изменят или изменят и допълват над 20 нормативни акта, приети от Министерския съвет, с цел привеждането им в съответствие с разпоредбите на Закона за концесиите.

Проект на Постановление на Министерския съвет за допълнение на Постановление № 162 на Министерския съвет от 2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. Проектът на акт е изготвен в рамките на предприетите от правителството мерки, във връзка с преустановеното, поради технически причини, функциониране на Търговския регистър през август 2018 г. Във връзка със създалата се ситуация е констатирана необходимост да бъдат гарантирани правата на кандидатите и бенефициентите по обявените процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от ЕС.  Постановлението предвижда въвеждането на допълнително основание за удължаване на сроковете за подаване на проектни предложения при възникнали непредвидени обстоятелства. Промяната ще допринесе за спазването на принципа за равнопоставено третиране на кандидатите в процедурите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ и за осигуряване на ефективност при разходване на средствата от ЕС. На основание чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове срокът за предложения и становища по проекта на акт, публикуван за обществени консултации, следва да бъде  определен в рамките на 14 дни. Това се налага поради спешната необходимост за въвеждане на нормативни промени в релевантната нормативна уредба  свързана с възможността за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ и своевременното гарантиране на правата на кандидатите и бенефициентите по обявените процедури, в случаите на затруднен достъп до регистри или информационни системи. В конкретния случай настъпилата извънредна ситуация с Търговския регистър би довела  до затруднения за лицата при  участие в стартиралите процедури за предоставяне на БФП. В тази връзка са предвидени спешни корективни действия от страна на правителството за гарантиране на правата на  заинтересованите лица.Датата на приключване на консултациите е 30.8.2018 г. Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=3717. 

Причините, които налагат изготвянето на настоящия проект на Наредба, са създаване на възможност и осигуряване на обучение на учениците по актуални и глобални въпроси на съвременното общество, свързани с електронното управление и медийната грамотност, корупцията, дискриминацията и неравноправието. Подобряване на качеството на знанията и уменията на децата и учениците, свързани с обучението и възпитанието по безопасността на движението по пътищата. Целите, които се преследват с измененията на Наредбата, са: регламентиране провеждането на часа на класа и на педагогическите ситуации по тематичните области, като се изяснява къде е определен техният брой и разпределението им по възрастови групи и класове. Допълненията в приложение № 5 конкретизират минималния годишен брой на часовете в часа на класа и педагогическите ситуации за всяка от възрастовите групи и за всеки от класовете с цел да се гарантира постигането на поставените в Наредбата цели. Очакваните резултати от предлаганите промени са: запознаване с принципите и целите на електронното управление и възможността да участват на практика в прилагането му за лични и за обществени цели; разбиране правата на човека като рамка, която може да служи за борба с несправедливостите, корупцията, дискриминацията и неравноправието; познаване принципите за разделението на властите и за върховенството на закона; актуализиране на учебното съдържание по БДП за децата в детските градини; създаване на нови учебни програми по БДП за учениците от VIII до X клас; създаване на интегрирано модулно обучение за учениците от XI и XII клас. Конкретните промени в проекта, които засягат гражданското образование, са отразени в Приложение № 1 към чл. 14, ал. 2, т. 1, което определя рамковите изисквания за резултатите от обучението по гражданско образование.  Самият проект на наредбата може да откриете тук приложен, както и на страницата на Портала: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=3713, а датата на приключване на обществените консултации е 14.09.2018 г. 

Законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика със сигнатура  802-01-30 от 06/08/2018 

Нормативният акт има за цел развитието на социалната и солидарна икономика като стопански отрасъл, което ще подобри достъпа до заетост и обучения на хората от уязвимите групи, ще създаде условия за повишаване на техния жизнен стандарт и ще намали социалното неравенство. Законопроектът дефинира същността, мястото и ролята на социалните предприятия като стопански обединения с подчертано различна ценностна насоченост, постигащи висока икономическа и социална резултативност. Нормативният акт урежда свързани със социалната и солидарна икономика отношения, видовете субекти и мерките за тяхното насърчаване, както условията и реда за дейността на социалните предприятия. Чрез законопроекта се регламентира, че субектите на социалната и солидарна икономика са кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел и социалните предприятия. Предвижда се да се създаде публичен Национален регистър на социалните предприятия в България, които ще се класифицират в две категории: клас А и клас А+. Според проекта държавата чрез министъра на труда и социалната политика ще насърчава социалните и солидарните предприятия като им предоставя методическа помощ в търсенето на специализирано финансиране за дейността им, провежда национални обучителни програми за развитие на техния управленски капацитет. Законопроектът е разработен в изпълнение на Управленската програма на правителството. Социалната и солидарна икономика е форма на предприемачество, водещо до създаване на условия за по-добра взаимосвързаност на индивидуалните и колективни интереси, като преимущество имат социалните пред икономическите цели. Сдружаване в обществена и/или колективна полза, прозрачно управление, независимост от органите на държавната власт, участие на членовете и/или работниците при вземане на решения са основни принципи на социалната и солидарна икономика. Текстът на законопроекта и мотивите към него може да намерите на страницата на НС: http://parliament.bg/bg/bills/ID/78192 .