Из българското законодателство през изминалите седмици (23 юли – 3 август 2018 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, предложени и случили се през изминалите седмици. Разглежданите нормативни актове пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор. Изследването на правната рамка обхваща информацията, публикувана в сайтовете на основните държавни институции и органи, както и специализираните сайтове за обществени консултации. Мониторингът не претендира за пълна изчерпателност на информацията, а цели отразяването на най-важните акценти на законодателно ниво.

Акценти в законодателните изменения за периода 23 юли – 3 август 2018 г.:

I. В Държавен вестник, бр.  61 от дата 24.7.2018 г. е обнародван следният акт:

Основните промени са свързани със създаването на нов раздел Vа „Длъжностни лица по защита на данните“, в който се регулира статута на същите и техните правомощия и задачи. Правят се промени в уредбата на правомощията на други дирекции, както и се създават нови такива. Повече информация може да намерите на страницата наДържавен вестник.

II. В Държавен вестник, Бр.  64 от дата 3.8.2018 г. бяха обнародвани следните актове:

Част от мотивите на Президента са свързани с правилата за подсъдност. Също така регламентираните в § 57 такси в касационното производство ограничават съществено процесуалните възможности за пълноценна защита на гражданите и юридическите лица срещу незаконосъобразни актове на администрацията. Увеличението на простите такси в касационното производство е драстично (14 пъти за физически и юридически лица и 74 пъти за юридически лица с нестопанска цел) и не съответства на икономическата ситуация и доходите в България.

Няма аргументи и защо например дружествата, предоставящи водоснабдителни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни услуги, ще заплащат прости такси в размери като гражданите, а юридическите лица с нестопанска цел ще заплащат такси като търговски дружества. Така увеличените прости такси ще са практическа пречка за упражняване на процесуалните права на значителна част от гражданите и юридическите лица. Със ЗИД АПК за първи път размер на съдебни такси се определя в закон. Този подход не отчита присъщата динамика в размера на таксите, които са в зависимост от доходите.

Това е причината досега таксите за съдебните производства по административни и граждански дела да се предвиждат в тарифа на Министерския съвет. Определянето им с § 57, 61 и 67 на ЗИД АПК лишава гражданите и юридическите лица от възможността да оспорват размера на тези такси, с каквато разполагат при регламентирането им в акт на Министерския съвет.

Премахването на касационната инстанция в съдебните производства по административни дела, които и без това са двуинстанционни, несъмнено отслабва защитата на засегнатите права на граждани и юридически лица. Нещо повече, липсата на втора – касационна, инстанция ще застраши конституционно признати права, което е недопустимо. Президентът възразява и срещу необжалваемостта на първоинстанционните съдебни решения по спорове за обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване, за обезщетения за майчинство, за обезщетения за безработица (§ 124, т. 2 ЗИД АПК), както и по спорове за социални помощи (§ 130). Това са все случаи, които засягат хора в затруднено положение. Една правова държава, която също е и социална, трябва да осигури в пълна мяра защитата на техните права, още повече когато тези права са признати и гарантирани в чл. 47, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 и 2 от Конституцията. С отпадането на касационното оспорване на съдебни решения, свързани с достъпа до обществена информация (§ 125, т. 3), се отслабват гаранциите за правото на информация, определяно не без основание като основа на всички други права.  Възражения се правят и срещу начина, по който ЗИД АПК е приет. Между двете гласувания на законопроекта значителна част от постъпилите предложения бяха от самите вносители на законопроекта. Без да се оспорва възможността да се правят предложения по приетия на първо гласуване законопроект, следва да се има предвид, че Конституционният съд в Решение № 8 от 2010 г. посочва, че вносителят на законопроекта няма право да прави предложения върху своя собствен законопроект. Освен това повече от половината от преходните и заключителните разпоредби са предложени почти една година след изтичане на определения от самото Народно събрание срок за предложения между първо и второ гласуване. Съдържанието на правото на защита многократно е тълкувано от Европейския съд за правата на човека, който приема, че държавата не трябва да поставя правни и практически пречки пред неговото упражняване.

Като създават неясна родова подсъдност, увеличават разходите за правосъдие с приетата местна подсъдност, предвиждат необосновано драстично увеличаване на таксите в касационното производство и премахват касационната инстанция в специални закони, част от разпоредбите в ЗИД АПК поставят именно такива пречки. Тези разпоредби ще намалят способността на административното правосъдие да бъде сред основните фактори, които гарантират баланса и контрола между властите в държавното управление и върховенството на закона. Така е застрашен правовият и демократичен характер на съвременната държава. Пълните мотиви към указа на Президента може да намерите на страницата на Държавен вестник.

С постановлението се правят редица изменения, касаещи най-вече отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти относно различните видове заболявания, както и методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти. Добавя се, че Териториалните експертни лекарски комисии/НЕЛК се произнасят по необходимостта от чужда помощ И при степен на трайно намалена работоспособност (степен на увреждане) 80 на сто, когато едно или повече съпътстващи заболявания обуславят над 50 на сто трайно намалена работоспособност (степен на увреждане). Започналите и неприключили до влизането в сила на това постановление процедури по извършване на медицинската експертиза се довършват, както следва: 1. Пред ТЕЛК – по реда на това постановление.; 2. Пред НЕЛК – по досегашния ред. В срок до 6 месеца от влизането в сила на постановлението министърът на здравеопазването извършва оценка на въздействието му и предприема съответни действия. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, а повече информация за предвидените с него изменения и допълнения може да намерите на страницата на Държавен вестник.

III. На заседание на Министерски съвет, проведено на 25.07.2018 г., бяха взети следните решения:

Правителството прие решение, с което Сдружение „Национална организация малки български хора“ е признато за представителна организация на национално равнище в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания за срок от три години. Сдружението работи активно в обществена полза по проблемите на малките хора в България, обединява, защитава правата и интересите на своите членове и техните семейства, осигурява условия за социална интеграция и равностойно участие в обществения живот на хората с нисък ръст в България. Осигурява по-добро сътрудничество между гражданското общество и правителството във формиране на политиката за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания, както и за гарантиране на техните права и зачитане на тяхното достойнство.

С правителствено постановление се закрива Националният съвет за иновации към Министерство на икономиката. Причината е, че функциите му се дублират и надграждат от Съвета за интелигентен растеж към Министерския съвет. Съветът за интелигентен растеж като консултативен орган към МС е създаден през 2016 г. Той определя насоките за развитие на тематичните области на икономиката, визията и стратегическите цели, координира и мониторира изпълнението на Иновационна стратегия за интелигентна специализация на Република България 2014- 2020г. Повече информация може да намерите на страницата на Министерски съвет.

Съществена част от промените е свързана с поетапно преминаване към изцяло електронно възлагане на обществените поръчки в страната и разработваната за целта централизирана електронна платформа. Предвид констатираната разнородна практика по прилагане на закона е предложено прецизиране на нормативната уредба, вкл. чрез подобряване на функциите и сътрудничеството между отговорните органи в тази област. Централизираната електронна платформа обхваща целия процес на възлагане, като са предвидени разпоредби, които отчитат етапността на нейното въвеждане в експлоатация. Платформата ще е задължителна за използване от всички възложители. Допусната е възможност само централните органи за покупки да използват свои платформи, които трябва да отговарят на регламентираните към тях принципни изисквания за свързаност с националната платформа. Във връзка с въвеждането на задължителна електронна комуникация се предлага промяна в реда за подписване, публикуване и връчване на електронни документи в хода на възлагане и изпълнение на поръчките, съответно в правилата за съхраняване на информацията. Подробните правила за провеждане на процедурите за обществени поръчки чрез използване на платформата ще бъдат уредени в правилника за прилагане на закона.

Част от процеса на електронизация на обществените поръчки е и електронното разплащане. В тази връзка и в съответствие с изискванията на Директива 2014/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно електронното фактуриране при обществените поръчки е регламентирано задължение на възложителите за приемане и обработване на електронни фактури във връзка с изпълнението на договорите.

По-съществените промени, с които се цели развитие на нормативната уредба в областта на обществените поръчки, са в следните насоки. Предлага се повишаване на стойностните прагове в съответствие с новите регламенти на ЕК от декември 2017 г. – средно с около 5 на сто за доставки и стандартни услуги. Предвиденото по-значително увеличение на праговете за строителство и за социални и други специфични услуги цели доближаване до съответните европейски стойности. С оглед осигуряване на по-голяма прозрачност в процеса на възлагане и изпълнение на поръчките се предлага задължение за възложителите да публикуват на профила на купувача договорите за подизпълнение, а в Регистъра на обществените поръчки – информация за всички допълнителни споразумения към договорите. Предложено е прецизиране на кръга на лицата, които са задължени да декларират т.нар. лични обстоятелства при участие в поръчки. Той се свежда до законните и упълномощени представители на стопанския субект и до членовете на неговите на управителни и надзорни органи. Когато в тези органи членуват юридически лица, обстоятелствата се декларират само от физическите лица, които ги представляват по право и по пълномощие. Променени са съответните разпоредби, които уреждат допустимостта на замяна или включване на подизпълнител при изпълнение на договор за обществена поръчка. Предвидена е и санкция за неправомерна замяна на изпълнител или подизпълнител, като се цели постигане на дисциплиниращ ефект спрямо страните по договора. В законопроекта са предложени промени във функциите на специализирания орган, отговорен за методологията и предварителния контрол върху обществените поръчки – Агенцията по обществени поръчки.

Предлагат се промени, които целят по-ефективно сътрудничеството между АОП и контролните органи в областта на обществените поръчки. В тази връзка е променена основната задача на действащия Методически съвет, преименуван на Експертен съвет за сътрудничество. Предложени са промени в административнонаказателните разпоредби, които включват нови санкции за необхванати към момента нарушения, както и наказание за нарушения, извършени повторно. Очакваните ефекти от приемането на закона са подобряване на системата на обществените поръчки в страната и оптимизиране работата на държавните институции, което ще доведе до положително въздействие върху процеса на възлагане.

IV. На заседание на Министерски съвет, проведено на 01.08.2018 г., бяха взети следните решения:

Допълнителни дейности по ограмотяване на 10 000 възрастни над 16 години е една от мерките, които предвижда Планът за действие за 2018 г. в изпълнение на Националната стратегия за учене през целия живот за периода 2014 - 2020 година. С него ще продължи осигуряването на условия за преход към функционираща национална система за учене през целия живот. Действията ще бъдат насочени към част от нейните основни инструменти: Европас, Европейския паспорт на уменията, кариерното ориентиране и др. В Плана са включени и приоритетни дейности, свързани с намаляване на относителния дял на преждевременно напусналите образователната система. Повече от 1100 безработни лица, предимно младежи, ще бъдат включени в стажуване и чиракуване, осигурено с финансиране от държавния бюджет. Такива възможности ще се предоставят и по ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. Чрез реализирането на още 70 паралелки за дуално обучение ще продължи да се повишава атрактивността и важността му сред учениците и техните родители, като ще се работи и за засилване ролята на бизнеса в него. За популяризиране на ученето през целия живот сред всички български граждани за четвърта поредна година ще бъдат организирани национални дни на учене през целия живот, в които се предвижда да вземат участие повече от 300 участници. Повече информация може да намерите на страницата на Министерски съвет.

Правителството одобри проект на Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика. Нормативният акт цели развитието на социалната и солидарна икономика като стопански отрасъл, което ще подобри достъпа до заетост и обучения на хората от уязвимите групи, ще създаде условия за повишаване на техния жизнен стандарт и ще намали социалното неравенство. Законопроектът дефинира същността, мястото и ролята на социалните предприятия като стопански обединения с подчертано различна ценностна насоченост, постигащи висока икономическа и социална резултативност. Нормативният акт урежда свързани със социалната и солидарна икономика отношения, видовете субекти и мерките за тяхното насърчаване, както условията и реда за дейността на социалните предприятия. Чрез законопроекта се регламентира, че субектите на социалната и солидарна икономика са кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел и социалните предприятия. Предвижда се да се създаде публичен Национален регистър на социалните предприятия в България, които ще се класифицират в две категории: клас А и клас А+. Според проекта държавата чрез министъра на труда и социалната политика ще насърчава социалните и солидарните предприятия като им предоставя методическа помощ в търсенето на специализирано финансиране за дейността им, провежда национални обучителни програми за развитие на техния управленски капацитет. Законопроектът е разработен в изпълнение на Управленската програма на правителството. Социалната и солидарна икономика е форма на предприемачество, водещо до създаване на условия за по-добра взаимосвързаност на индивидуалните и колективни интереси, като преимущество имат социалните пред икономическите цели. Сдружаване в обществена и/или колективна полза, прозрачно управление, независимост от органите на държавната власт, участие на членовете и/или работниците при вземане на решения са основни принципи на социалната и солидарна икономика.

Правителството прие промени в Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика с цел синхронизирането му с Регламент 2016/679 на Европейския парламент за защитата на физическите лица, във връзка с обработването на лични данни. С измененията се уреждат функциите на длъжностно лице по защита на личните данни с оглед законосъобразното прилагане на нормативните актове в тази област. С приетите промени се въвеждат функционални промени в отделните дирекции на министерството, чиято цел е повишаване на ефективността на административните процеси, качеството на предоставяните електронни административни услуги и включване на допълнителни дейности, съобразно тяхната функционална компетентност.

Законът за нормативните актове предвижда одобряването на проекти на закони и приемането на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет да се осъществява въз основа на законодателна и оперативна програма за шестмесечен период. Програмите осигуряват планиране на актовете, които Министерският съвет ще разгледа и приеме през периода, както и планиране на процеса по извършването на оценка на въздействието. Законодателната и оперативната програма дават информация за основните положения на предлаганата уредба и последиците от прилагането й, цели, мотиви за приемане на актовете и сроковете за тяхната подготовка, съгласуване и приемане. Дават също така възможност за повишаване на прозрачността на процеса по изготвяне и приемане на нормативни актове и създават условия за по-широко гражданско участие в обществените консултации по проектите на нормативните актове. Включването на проекти в програмите се осъществява след извършена предварителна оценка на въздействието. Законодателната програма предвижда да бъдат разгледани общо 26 предложения за законопроекти, като 3 от тях са предложения за нови закони, за които ще бъде извършена цялостна предварителна оценка на въздействието. Оперативната програма предвижда да бъдат разгледани 32 проекта на нормативни актове от компетентността на Министерския съвет. Съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове и Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, програмите ще бъдат публикувани заедно с извършените частични предварителни оценки на въздействието на Портала за обществени консултации www.strategy.bg.

Правителството прие промени в Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, с които най-често използваните средства за електронна идентификация – квалифицираният електронен подпис (КЕП) и персоналният идентификационен код (ПИК), издаван от Националната агенция за приходите или от Националния осигурителен институт, ще се използват пълноценно и след 2018 г. при заявяване и предоставяне на административни услуги по електронен път.  С удължаването на срока се гарантира непрекъснатост на процеса по заявяване и предоставяне на електронни административни услуги, както и се разширява кръгът от средствата, използвани за електронна идентификация на гражданите. С промяната се регламентира правна възможност при заявяване на електронни административни услуги за електронна идентификация на физически лица, освен ПИК на НАП и НОИ, да се използва и уникалният код за достъп (УКД), издаван от Националната здравноосигурителна каса, след интеграцията им със системата за електронна автентикация на Държавна агенция „Електронно управление“.

V. На  Портала за обществени консултации (www.strategy.bg)  бяха публикувани следните актове:

Държавните институции и граждански организации направиха общо 54 предложения за мерки, които да залегнат в Четвъртия национален план за действие по инициативата „Партньорство за открито управление“. Предложени са 3 нови тематични области към 6-те по сега действащия план за действие.  Предложенията за 9 тематични области са: Отворени данни; Електронно управление; Достъп до информация;  Гражданско участие; Почтено управление; Открити градове; Електронно правосъдие (нова област); Намаляване на административната тежест за граждани и бизнеса (нова област); Цифров растеж (нова област). За да залегнат в Четвъртия национален план за действие, освен условието да попадат в някоя от изброените по-горе категории, съгласно стандартите на инициативата, мерките трябва да са: ясно определени (по недвусмислен начин да се разбира каква е целта на мярката и какви резултати се очакват с нейното постигане); реалистични (да е възможно постигането на резултатите по мярката в рамките на двугодишен период); да предполагат съвместни действия между администрацията и гражданските организации (това предполага включването на двете страни в осъществяването на мерките). Преценката дали направените предложения отговарят на изброените критерии ще се направи по време на тематичните дискусии с участието на инициаторите на предложенията и заинтересованите от тяхното изпълнение граждански организации или представители на администрацията. Преди провеждането на дискусиите се обръщаме към всички заинтересовани от темата -  представители на граждански организации и институциите - в срок до 15 август 2018 г. да направят своите коментари по постъпилите предложения, както и да заявят желанието си и възможностите си да се включат в изпълнението на предложена мярка/мерки. В интерес на качеството на националния план са допустими нови предложения, които ще бъдат обсъдени на последващите тематични дискусии. Общественото обсъждане ще е открито за всички, като в секцията за обществени консултации са публикувани мерките, групирани по тематични области. Коментарите си може публикувате в секцията за обществени консултации или да изпращате на адрес: r.velichkova@government.bg. Постъпилите предложение, както и линковете за обсъждане на предложенията за включване в съответната област може да намерите на страницата на Портала. След приключване на обсъждането на предложенията на мерки и на база на събраната информация, в периода 20-25 август ще бъдат обявени дати за тематичните дискусии, които се предвижда да започнат през първата седмица на септември 2018 г. Датата на приключване на консултациите е 15.08.2018.

Проектът цели съкращаване на срока за вземане на решение по подадено заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване на граждани на трети страни, с цел пребиваване на територията на Република България по чл. 24к (сезонни работници) от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), преодоляване на съществуващи празноти в нормативната уредба, както и привеждане на разпоредби на Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР) в съответствие със ЗЧРБ. Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации, а датата на приключване на консултациите е 29.08.2018.

VI. Последни законопроекти на Народното събрание:

Основна цел на промените, предлагани с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗОП), е осигуряване на условия за поетапно преминаване към изцяло електронно възлагане на обществените поръчки. Голяма част от промените в закона, свързани с въвеждането на електронната платформа, гарантират в по-висока степен спазването на принципите за публичност и прозрачност при възлагане на поръчки.

Нов момент е изпращането на обявленията до Службата за публикации на Европейския съюз чрез платформата, която ще удостоверява датата на изпращане. Възложителите ще поддържат профилите си на купувача на електронната платформа. С оглед осигуряване на по-голяма прозрачност в процеса на възлагане и изпълнение на поръчките се предлага задължение за възложителите да публикуват на профила на купувача и договорите за подизпълнение (чл. 36а, ал. 1, т. 7), както и да изпращат до АОП информация за всички допълнителни споразумения към договорите за обществени поръчки, независимо от правните основания за тяхното изменение (чл. 27). От 1 април т.г. е в сила задължителното представяне на единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП) в електронен вид. Сменена е логиката при определяне на сроковете за получаване на оферти. Предвидени са някои промени при техниките и инструментите за възлагане на обществени поръчки. Основанията за отстраняване на кандидати и участници по чл. 107 са допълнени със случаите, в които кандидат или участник е подал заявление за участие или оферта, които не отговарят на условията. Част от процеса на електронизация на обществените поръчки е електронното разплащанията за представяне. Предложена е промяна в разпоредбата на чл. 111, ал, 2 от закона относно размера на гаранцията за изпълнение на договора, когато изпълнител е специализирано предприятие или кооперация на лица с увреждания. С промяната в чл. 112 от ЗОП се описват документите, които определеният за изпълнител следва да представи при сключването на договора. Новата т. 6 в чл. 116, ал. 1 от ЗОП урежда възможността за промяна на изпълнителя - обединение, което не е юридическо лице, когато някое от обстоятелства по чл. 116, ал. 1, т. 4 от ЗОП са се проявили по отношение на партньор в обединението. В глава двадесет и шеста са направени редакции в действащите разпоредби и са предложени нови с цел по-детайлно уреждане на правилата за възлагане на поръчки чрез събиране на оферти с обява или изпращане на покана до определени лица. С новата ал. 7 в чл. 216 изрично се изключва извънредният способ за съдебен контрол по чл. 237-249 от Административнопроцесуалния кодекс в производството по обжалване на обществени поръчки предвид специфичния характер на регламентираните отношения, доколкото засягат нужди от обществен интерес.

Предлага се нова ал. 2 в чл. 229, с която се определят стойностните прагове на обществените поръчки, подлежащи на предварителен контрол, като на практика се разширява неговият обхват. С промените се цели предварителният контрол да обхване всички значими обществени поръчки, при които се разходват значителни финансови ресурси и по отношение на които е налице голям обществен интерес. С въвеждане на новите прагове при контрола чрез случаен избор акцентът е върху по-големи договори, с по- висока степен на риск, тъй като понастоящем на контрол попадат и процедури на много ниски стойности. Друга важна промяна е свързана с дейността на Методическия съвет по чл. 246 от ЗОП, преименуван на Експертен съвет за сътрудничество. Пълният текст на законопроекта с мотивите към него може да намерите на страницата наНародното събрание.

VII. В ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И НАБЛЮДЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕС В БЪЛГАРИЯ 2020 (ИСУН) е обявена следната отворена процедура:

Цели на процедурата:

Цел 1. Осъществяване на граждански контрол върху реформата в съдебната система чрез по-активното включване на НПО и професионалните организации в процеса на разработването, наблюдението и оценката на стратегиите за реформа

Цел 2. Отправяне на предложения за подобрения в съдебната система.

Цел 3. Насърчаване и развитие на алтернативни методи за решаване на правни спорове.

Очакваните резултати от подкрепата по процедурата се изразяват в повишен граждански контрол върху реформата в съдебната система и нарастване на броя активно включени НПО в този процес, отправени препоръки за подобряване на съдебната система и пренесени добри практики, популяризиране и създаване на необходимите условия за въвеждане в практиката на алтернативни методи за решаване на правни спорове като в резултат на подкрепата ще се повиши ефективността на работата на институциите на съдебната власт и ще се увеличи общественото доверие към тях.

Допустими кандидати са:  Юридически лица с нестопанска цел, учредени на основание Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), определени за извършване на дейност в обществена полза, вписани до 31.12.2017 г. в Централния регистър при Министерството на правосъдието по чл. 45[1] oт ЗЮЛНЦ, или вписани след 31.12.2017 г. в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по чл. 17[2] от ЗЮЛНЦ, които имат поне една приключена финансова година към датата на кандидатстване; както и професионални организации, учредени на основание Закона за юридическите лица с нестопанска цел или регистрирани по/създадени със специален закон, на лица, работещи в системата на съдебната власт (съдии, прокурори, следователи, съдии по вписванията, съдебни заседатели, съдебни служители, вещи лица и др.), на адвокати, нотариуси и други юристи, на медиатори и арбитри, както и на други лица, работещи в сектор „Правосъдие“, които имат поне една приключена финансова година към датата на кандидатстване.

Процедурата е с три срока за кандидатстване:

- 28.04.2017 г. - 18:00 ч. - първи краен срок за кандидатстване (за проекти, които ще се изпълняват през 2017-2019 г.)

- 30.09.2018 г. - 18:00 ч. - втори краен срок за кандидатстване (за проекти, които ще се изпълняват 2019-2020 г.)

- 30.09.2020 г. – 18:00 ч. - трети краен срок за кандидатстване (за проекти, които ще се изпълняват 2021-2022 г.)

Втори краен срок за подаване на проектни предложения: 30.09.2018 г., 18.00 часа.

Повече информация и документите за кандидатстване може да намерите на страницата на ИСУН.