Из българското законодателство през изминалите седмици (16 – 20 юли 2018 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, предложени и случили се през изминалите седмици. Разглежданите нормативни актове пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор. Изследването на правната рамка обхваща информацията, публикувана в сайтовете на основните държавни институции и органи, както и специализираните сайтове за обществени консултации. Мониторингът не претендира за пълна изчерпателност на информацията, а цели отразяването на най-важните акценти на законодателно ниво.

Акценти в законодателните изменения за периода 16 юли – 20 юли 2018 г.:

I. В Държавен вестник, Бр.  59 от дата 17.7.2018 г. е обнародван следният акт:

• Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда

Измененията касаят уредбата на синдикалните и работодателските организации, техните основни права, задължения и цели. В чл. 49, ал. 1 от КТ изрично се урежда основанието за придобиването на качество на юридически лица на синдикалните и работодателските организации, а именно: „Синдикалните организации и организациите на работодателите придобиват качеството на юридическо лице след вписването им в регистър на синдикални и работодателски организации към съответния окръжен съд по седалището им.“. Със ЗИДКТ се урежда синдикалните и работодателските организации да се вписват в специален регистър към окръжните съдилища по седалището им. Процедурата по регистрацията пред съответния съд следва да се извършва по реда на глава петдесет и пета на Гражданско процесуалния кодекс, където е регламентирано специфичното производство, свързано с вписването на юридическите лица. Определят се обстоятелствата и данните, които следва да се вписват в регистъра на синдикални и работодателски организации. При определяне на данните, които се вписват в регистъра са отчетени спецификите на този вид организации. В регистъра не се предвижда вписване на целите на организацията, защото те са определени в чл. 4, ал. 2 от КТ за синдикалните организации и в чл. 5, ал. 2 за работодателските организации. Също така в регистъра няма необходимост да се вписват средствата за постигане на целите, защото те са определени в трудовото законодателство. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 33, ал. 2 от КТ синдикалните организации и организациите на работодателите свободно определят своите функции и ги осъществяват в съответствие с техните устави и закона. Предвижда се при промяна на обстоятелствата и актовете, които се вписват в регистъра на синдикални и работодателски организации към съответния окръжен съд, да се извършва вписване на промените в едномесечен срок от деня на възникването им, съответно на промяната им. Заварените към датата на влизането на закона в сила синдикални и работодателски организации да запазват правоспособността си на юридически лица без да се вписват в регистъра на синдикалните и работодателските организации към съответния окръжен съд по седалището им, т.е. без да е необходима нова регистрация. Самият ЗИДКТ може да намерите на страницата на Държавен вестник

II. В Държавен вестник, бр.  60 от дата 20.7.2018 г. бяха обнародвани следните актове:

• Закон за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания

Промените регламентират правото на месечна добавка за социална интеграция на хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст след извършване индивидуална социална оценка на потребностите и възможностите им, определени според степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането. Базата за определяне размера на месечната добавка за социална интеграция е гарантираният минимален доход, който се определя от Министерския съвет съгласно чл. 12, ал. 3 от Закона за социално подпомагане. Промените касаят и различните видове месечни добавки, както и условията за тяхното отпускане. Максималният размер на целевите помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия се определя и актуализира със заповед на министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите, министъра на икономиката и министъра на здравеопазването. Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон производства по чл. 42 се довършват по новия ред. Месечните добавки за обучение, отпуснати от 15 юни 2018 г. до влизането в сила на този закон без документ, удостоверяващ продължителността на обучението, се спират и добавката се възобновява след представяне на документа по чл. 42б, ал. 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Повече информация за конкретните изменения и допълнения в закона може да намерите на страницата на Държавен вестник. 

• Постановление № 141 от 13 юли 2018 г. за закриване на Дома за медико-социални грижи за деца – Враца

Постановлението се приема на основание чл. 52, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за ликвидация на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, приета с Постановление № 28 на Министерския съвет от 2000 г. и влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник.Активите, пасивите, както и другите права и задължения на закрития Дом за медико-социални грижи за деца – Враца, да се поемат от Министерството на здравеопазването. Повече информация може да намерите  на страницата на Държавен вестник.

III. На заседание на Министерски съвет, проведено на 18.07.2018 г., бяха взети следните решения:

• ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ТРИГОДИШНА ПЛАН-ПРОГРАМА НА ЦЕНТРАЛНАТА КОМИСИЯ ЗА БОРБА СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ ЗА ПЕРИОДА 2019-2021 Г. И НА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОГРАМАТА.

Правителството утвърди тригодишна план-програма на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за превенция и противодействие на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и престъпленията на непълнолетните за периода 2019 - 2021 година. Одобрена е също бюджетна прогноза за средствата, необходими за реализация на програмата. Документът е разработена от експертния състав на Централната комисия, като са взети предвид резултатите от изследвания, които тя е провеждала, както и информацията от докладите на 297-те местни комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в страната. Включва седем раздела, оперативни цели и дейности, които се разписват по години в зависимост от тенденциите в областта на превенция и противодействие на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и престъпленията на непълнолетните. Тригодишната план-програма се изготвя в отговор на необходимостта от ефективно прилагане на законодателството в областта на предотвратяването и противодействието на детското девиантно поведение, закрила и подпомагане на ресоциализацията на извършителите, повишаване на квалификацията на специалистите, работещи с деца с девиантно поведение, повишаване на родителския капацитет и подпомагане на родителите на деца извършители на противообществени прояви и престъпления, както и от обединяване и координиране на усилията на институциите в превенцията и противодействието на девиациите в поведението на подрастващите. Повече информация може да намерите на страницата на Министерски съвет.

• ПРОЕКТ НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕД­БАТА ЗА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА, ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 120 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2017 Г.

Правителството одобри промени в Наредбата за медицинската експертиза, с което се цели осъвременяване и обективизиране на експертизата. Предлага се и опростяване на модела на оценяване като се премахва математическата формула на изчисление при множество увреждания. Очаква се с промените в Наредбата да се елиминира субективизмът при определяне на крайния процент трайно намалена работоспособност (ТНР) на лицата с увреждания. Това ще се постигне с въвеждането на точни и медицински обосновани критерии при определяне на инвалидизиращите увреждания в съответствие със съвременните медицински достижения. Всичко това ще допринесе за по-обективна проследимост на работата на органите на медицинската експертиза и за по-лесен контрол върху целия процес на медицинската експертиза. С промените хората с увреждания ще могат да разчитат на повишена прозрачност, обективност и яснота при извършването на медицинската оценка на ТНР/степента на увреждането им.Повече информация може да намерите на страницата на Министерски съвет.

• ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ЗА РАВНОПОСТАВЕНОСТТА НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ В БЪЛГАРИЯ ЗА 2017 Г.

Правителството прие Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2017 г. Документът отразява резултатите от изпълнението на политиките за повишаване на участието на жените на пазара на труда, намаляването на разликите в заплащането между половете и насърчаването на равенството в процесите на вземане на решения. Сред приоритетните области в доклада са още борбата с насилието, основано на пола и промяната на обществените стереотипи спрямо половете. Акцент в доклада е поставен върху изпълнението на Закона за равнопоставеност между мъжете и жените, който регламентира институционалната рамка, стратегическите и оперативни документи за по-ефективно управление на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете и върху подготовката за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

IV. На  Портала за обществени консултации (www.strategy.bg)  бяха публикувани следните актове:

• Концепция за централизиран регистър на административнонаказателните производства на централните и териториалните държавни органи на изпълнителната власт

Настоящата Концепция има за своя основна цел да очертае съдържанието и функциите на централизирания регистър на административнонаказателните производства на централните и териториалните държавни органи на изпълнителната власт, на базата на проведения анализ на обобщените резултати от административнонаказателната дейност в периода 2012 – 2017 година, проучване на възможностите за дигитализиране на дейността, в контекста на цялостната концепция за дигитализация на управленските процеси, и изследване на добрите практики в областта. Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации, а датата на приключване на консултациите е 18.08.2018.

•  Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма

Удължава се срока за провеждане на общественото обсъждане на публикувания на 21.05.2018 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма - вместо до 09.07.2018 г., до 02.08.2018 г. Становищата и предложенията към публикувания на 21.05.2018 г. проект ще бъдат обсъдени и взети предвид. По проекта могат да бъдат предоставяни допълнителни становища и предложения в срок до 02.08.2018 г. Целите на законопроекта са насочени към:

   1. Осигуряване на допълнителни условия за устойчиво развитие на туризма и успешно провеждане на държавната политика в туризма, включително с участието на представителите на бранша;

     2. Оптимизиране на процедурите по предоставяне на административни услуги;

     3. Гарантиране качеството на туристическите дейности и услуги и осигуряване на по-добра защита на правата и интересите на потребителите чрез засилен последващ контрол.

Предлаганите промени в Закона за туризма (ЗТ) са от съществено значение за по-добрата регулация на туристическия сектор и съответно за повишаване качеството на туристическите услуги. Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации, а датата на приключване на консултациите е 02.08.2018.

V. Последни законопроекти на Народното събрание:

С проекта на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) се предлага разграничение между защитените специалности от професии и специалностите от професии, по които е налице очакван недостиг на пазара на труда, при което ще се осигурят условия за регламентиране на възможностите за преодоляване на недостига от специалисти пазара на труда, а също така се създава уредба и относно основни аспекти от практиката за осигуряване на качество на обучението чрез работа (дуална система на обучение). Законът за изменение и допълнение на ЗПОО е разработен във връзка с изпълнение на Приоритет 30, цел 93, мерки 336, 344 и 535 за осигуряване на качествено професионално образование и обучение и съответствието му с потребностите на пазара на труда от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г. в съответствие с приоритетите в Националната програма за реформи, както и в изпълнение на ангажиментите на страната в рамките на Европейския семестър. С въвеждането на разпоредби в ЗПОО относно обучението чрез работа през 2014 г. се създадоха нормативни условия за осъществяване на дуалното професионално образование и обучение. С предложения ЗИД на ЗПОО се конкретизират изискванията за осъществяване и функционирането на обучението чрез работа (дуална система на обучение). Основни аспекти от практиката, свързани с изискванията към работодателите за участие като равностоен партньор в обучението чрез работа, определяне на функциите и изискванията към подготовката на учители и наставници в дуалната система на обучение, както и актуализирането на учебните програми в съответствие с динамично променящите се изисквания на бизнеса налагат въвеждане на нови законови промени относно участниците в дуалната система на обучение.

Целта на промените в законопроекта е нормативно осигуряване на възникналите в практиката потребности за:

- Въвеждане на изисквания към работодателите с цел гарантиране на устойчивост и прозрачност при реализиране на партньорства за осъществяване на обучение чрез работа (дуална система на обучение).

- Регламентиране на ролята и функциите на наставника, определен от работодателя, под чието ръководство се провежда практическото обучение в реална работна среда.

- Определяне на задачите и изискванията към учителя-методик в училището или към преподавателя-методик в професионален колеж или център за професионално обучение, който се определя от директора на обучаващата институция и осъществява връзката между работодателя, наставника и обучаващата институция при обучението чрез работа (дуалната система на обучение).

- Разширяване обхвата на училищата, в които се осъществява обучение чрез работа, със средните училища с професионални паралелки.

- Създаване на условия за гарантиране на съответствието на професионалното образование и обучение с потребностите на бизнеса чрез актуализиране на учебните програми най-малко веднъж на всеки 5 години.

- Въвеждане на изисквания към работодателите, които могат да обучават ученици по дуалната система.

- Създаване на информационна база данни за фирмите, които отговарят на тези изисквания, като поддържането на базата данни се възлага на Министерството на икономиката.

Очакваните резултати от прилагането на акта са осигуряване на условия за качествено професионално образование и обучение на работното място при работодатели, които разполагат със съответната материална база и квалифицирани наставници, пряко ангажирани с обучителния процес. Законопроектът ще създаде условия и за периодичното актуализиране на учебното съдържание в съответствие с промените в техниката и технологиите в производствения процес. Обучението чрез работа (дуална система на обучение) ще допринесе за превенцията на ранното напускане на училище и ще даде възможност за повторно включване на учениците в обучение за придобиване на професионална квалификация.

Със проекта на ЗИД на ЗПОО се предлагат изменения и в други нормативни актове: Измененията в Кодекса на труда имат за цел да синхронизират нормативната уредба с положенията, предвидени в Закона за предучилищното и училищното образование и с последните изменения в Закона за професионалното образование и обучение. В Закона за здравното осигуряване се предвижда учениците в дуална форма на обучение, сключили трудов договор с работодател, да продължат да бъдат здравно осигурени от държавата до завършване на обучението си. Повече информация и текстът на самия законопроект може да откриете на страницата наНародното събрание.

• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни 802-01-27 от 18/07/2018

Целите на законопроекта са насочени към осигуряването на ефективното прилагане на Общия регламент относно защитата на данните и изпълнение на задълженията на Република България като държава - членка на ЕС, във връзка с въвеждане в националното законодателство на законодателен акт (директива) на ЕС, с който се определят особените правила във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване.

Въпреки различната правна природа на двата акта на правото на ЕС (регламент и директива) анализът на техните норми показва, че синхронизираното с тях национално законодателство следва да бъде уредено в един национален правен акт – в Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни.  Този подход е най-удачен както от принципна, така и от правно-техническа гледна точка. С предлаганите изменения и допълнения в Закона за защита на личните данни едновременно се предприемат мерки по изпълнението на регламента и се въвеждат разпоредбите на директивата на национално ниво.

С проекта на закон се регламентират както въпросите, по които е оставена свобода на държавите членки, така и въпросите, които изискват изрично въвеждане на законодателни мерки на национално ниво с цел осигуряване изпълнението на новия законодателен пакет в областта на защитата на личните данни. Кодифицирането на материята, свързана със защитата на личните данни, гарантира правна сигурност за администраторите на лични данни, обработващите и субектите на данни и ще доведе до облекчено правоприлагане поради опростяване на регулаторната рамка.  Някои от националните законодателни решения, предложени в ЗИД на ЗЗЛД, са следните:

Ø  Актуализиран понятиен апарат: Регламентът значително разширява досегашния понятиен апарат в областта на защитата на личните данни. С предлаганите законодателни промени използваната терминология се актуализира в съответствие с Регламент 2016/679 и Директива 2016/680.

Ø  Регистрация на администратори: от 25 май 2018 г. отпада задължението за регистрация на администраторите на лични данни в Комисията за защита на личните данни. Това обстоятелство е отчетено в проекта на законови изменения и допълнения, като е предложено отменяне на досегашните текстове, уреждащи задължителната регистрация като администратор на лични данни.

Ø  Особени ситуации на обработване на лични данни: законопроектът предлага по-детайлно регламентиране на отделни групи обществени отношения, като упражняването на правото на свобода на изразяване и информация, включително за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване; обработване на лични данни в контекста на трудови/служебни правоотношения; законово регламентиране в специални закони на публичния достъп до ЕГН; изключване на данните на починали лица от кръга на личните данни.

Ø  Административни санкции на публични органи: не се предвижда разграничаване в санкционния режим при нарушение на правилата за защита на личните данни между публични и частни администратори.

Ø  Подзаконова уредба: с оглед на голямото разнообразие на материята, уредена с Общия регламент, съответно със ЗЗЛД, в предложените промени е предвидена законодателна делегация за приемане на подзаконови актове, като наредба в областта на сертифицирането, както и ненормативни документи, като например минималните изисквания при систематично мащабно видеонаблюдение на публично достъпни зони, както и по отношение на автоматизираното вземане на индивидуални решения, включително профилиране. 

За разлика от досегашната уредба, със законопроекта се унифицират разпоредбите за защита на личните данни на национално ниво и при международния обмен в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. По този начин се осигуряват хомогенно и високо ниво на защита на личните данни и улесняване на обмена на информация с компетентните органи на другите държави - членки на ЕС, което има решаващо значение за ефективното осъществяване на това сътрудничество.

Тъй като Общият регламент относно защитата на данните и Директива (ЕС) 2016/680 не се прилагат за обработването на лични данни в хода на дейности, които са извън приложното поле на правото на ЕС, законопроектът съдържа изрична разпоредба, че доколкото в специален закон не е предвидено друго, Законът за защита на личните данни не се прилага за обработването на лични данни за целите на отбраната на страната и националната сигурност.

В законопроекта са разписани подробни дефиниции на ключовите понятия в областта на личните данни, принципите, свързани с обработването на лични данни, правомощията на администратора и обработващия данните, условията за обработване на специални категории лични данни, условията за трансграничния обмен на данни както на ниво ЕС, така и с трети страни или международни организации, правата на субекта на данни и средствата за правна защита на засегнато лице, мерките за сигурност на личните данни и др.

Повече информация и текстът на самия законопроект може да откриете на страницата на Народното събрание.

VI. В ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И НАБЛЮДЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕС В БЪЛГАРИЯ 2020 (ИСУН) е обявена следната отворена процедура:

• Отворена процедура BG05SFOP001-2.009 - ПОВИШАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ В ПРОЦЕСИТЕ НА ФОРМУЛИРАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И МОНИТОРИНГ НА ПОЛИТИКИ И ЗАКОНОДАТЕЛСТВО с краен срок:15.10.2018 г. 18:00 ч.

В изпълнение на Специфична цел 3 „Увеличаване на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики“ на Приоритетна ос 2 „Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса“ на ОПДУ, са дефинирани трите цели на процедурата, както следва:

1. Партньорско управление с гражданите и бизнеса;

2. Открито и отговорно управление;

3. Отправяне на препоръки за подобряване процесите по предоставяне на услуги, по-добра регулаторна среда, борба с корупцията, предотвратяване на конфликта на интереси и злоупотреба със служебно положение, спазване на етичните норми от държавните служители.

В резултат на предоставената по тази процедура подкрепа се очаква:

Ø повишаване взаимодействието между администрацията и гражданите и бизнеса;

Ø нарастване активността на НПО и СИП при формулирането, изпълнението и мониторинга на политики и законодателство, включително чрез отправяне на препоръки за подобряване процесите по предоставяне на услуги, по-добра регулаторна среда, борба с корупцията, предотвратяване на конфликта на интереси и злоупотреба със служебно положение, спазване на етичните норми от държавните служители;

Ø подобряване на социално-икономическата среда в резултат на по-открито и отговорно управление.

Допустими кандидати по тази процедура са следните юридически лица:

-    Юридически лица с нестопанска цел, учредени на основание Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), определени за извършване на дейност в обществена полза, вписани до 31.12.2017 г. в Централния регистър при Министерството на правосъдието по чл. 45 ^[1]oт ЗЮЛНЦ, или вписани след 31.12.2017 г. в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по чл. 17 ^[2] от ЗЮЛНЦ, които имат поне една приключена финансова година към датата на кандидатстване (НПО);

-   Национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, признати от Министерския съвет по реда на чл. 36, ал. 1 от Кодекса на труда и Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите (СИП);

-    Мрежи/коалиции/платформи на НПО/СИП, с членове, отговарящи на горните условия.

Кандидатите и партньора/ите (ако има такива), допустими за финансиране по тази процедура, следва съвкупно да разполагат с административен, финансов и оперативен капацитет за изпълнение на проекта, съгласно методиката за оценка (Приложение 7 към  Насоките за кандидатстване). В тази процедура нямат право да участват и безвъзмездна финансова помощ няма да бъде предоставена на лица, за които са налице обстоятелства по чл. 25, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ)  и чл. 7 от ПМС 162/2016 . Това съответствие се доказва с Декларация на Кандидата/Партньора (Приложение 2 към Насоки) на етап кандидатстване. При предоставянето на безвъзмездната финансова помощ (преди сключване на договор) съответствието се проверява по служебен път или се доказва с официални документи.

Пълна информация за процедурата и документите за кандидатстване може да намерите ТУК.

[1] Чл. 45 от ЗЮЛНЦ е отменен с §22 от Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗЮЛНЦ (обн., ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 1.1.2018 г.).

[2] Чл. 17 от ЗЮЛНЦ е изменен с § 9 от ЗИД на ЗЮЛНЦ (обн., ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 1.1.2018 г.).