Из българското законодателство през изминалите седмици ( 2 юли – 13 юли 2018 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, предложени и случили се през изминалите седмици. Разглежданите нормативни актове пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор. Изследването на правната рамка обхваща информацията, публикувана в сайтовете на основните държавни институции и органи, както и специализираните сайтове за обществени консултации. Мониторингът не претендира за пълна изчерпателност на информацията, а цели отразяването на най-важните акценти на законодателно ниво.

Акценти в законодателните изменения за периода 2 юли – 13 юли 2018 г.:

I. В Държавен вестник, бр.  56 от дата 6.7.2018 г. е обнародван следният акт:

• Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност"

Правят се изменения и допълнения в правомощията на ДАНС, както и в  административнонаказателната отговорност, като се предвижда санкциите да се прилагат както за неизпълнение на задълженията по закона, така и по подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане. Информация за конкретните изменения и допълнения може да намерите на страницата на Държавен вестник

II. В Държавен вестник, бр.  57 от дата 10.7.2018 г. бяха обнародвани следните актове:

• Закон за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ

Въвеждат се нови изисквания, касаещи физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност; чуждестранните физически лица, които не притежават единен граждански номер или личен номер на чужденец и други физически лица - осигурители. Други изменения касаят достъпа до базата данни на регистър БУЛСТАТ, свързани с възможността за отдалечен достъп, като справки вече ще могат да се извършват и по номер на заявление, номер на вписване в регистъра, както и за свързаност на субектите. Повече информация може да намерите на страницата на Държавен вестник

С наредбата се определят видовете документи за организирането и провеждането на професионално обучение на лица, навършили 16 години, и за валидиране на професионални знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално обучение или информално учене, издавани от институциите в системата на професионалното образование и обучение, определени в чл. 18, т. 1, 2, 3, 5 и 6 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО), наричани по-нататък „институции“. Повече информация може да намерите  на страницата на Държавен вестник

III.  В Държавен вестник, бр.   58 от дата 13.7.2018 г. бяха обнародвани следните актове:

• Постановление№ 136 от 9 юли 2018 г. за изменение на Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на културата, одобрена с Постановление № 140 на Министерския съвет от 1998 г.

С постановлението се правят някои промени в наименованиятана различните действия, за които се събира държавна такса, както и промени в размерите на някои от таксите. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Повече информация  може да намерите на страницата на Държавен вестник

• Решение № 472 от 9 юли 2018 г. за приемане на Списък на иновативните училища в Република България

На основание чл. 38, ал. 6 и чл. 39, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование  МС приема Списък на иновативните училища в Република България за учебната 2018/2019 година съгласно приложение, което може да намерите на страницата на Държавен вестник.

• Двугодишен застъпващ се работен план (ЗРП) за 2018 – 2019 г., България

Предложените в Застъпващия се работен план дейности са в съответствие с приоритети, определени в Програмата за сътрудничество между Правителството на Република България и УНИЦЕФ за периода 2018 – 2022 г. и Плана за действие по програмата за страната 2018 – 2022. Общата цел е да подкрепи усилията на България да гарантира, че всички деца и подрастващи в страната, включително тези в най-неравностойно положение, се ползват от правата си и развиват своя пълен потенциал в едно приобщаващо и закрилящо общество. Партньорството ще подпомогне и глобалните усилия за насърчаване спазването на правата на детето, като развива иновативни подходи, привлича ресурси и експертиза и улеснява хоризонталното сътрудничество и споделянето на българския опит и знания с други държави. Предложените дейности за 2018 – 2019 г. са включени в следните четири компонента и допринасят за постигането на горепосочените резултати: (1) Ранно детско развитие и публична грижа за децата; (2) Приобщаващо предучилищно и училищно образование; (3) Превенция на насилието над деца, закрила на жертвите и достъп до правосъдие; и (4) Партньорства за наблюдение, комуникация и насърчаване на правата на детето в България и по света. Партньори по изпълнението му са: Министерството на труда и социалната политика, Министерството на външните работи, както и Министерствотото на образованието и науката (МОН), Министерството на здравеопазването (МЗ), Министерството на правосъдието (МП), Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на финансите (МФ), Министерството на младежта и спорта (ММС), Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), Държавната агенция за бежанците (ДАБ), Агенцията за социално подпомагане (АСП), Агенцията за хората с увреждания, Националният статистически институт; омбудсманът на Република България, Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), областни и местни власти, училища, университети, НПО, компании, медии. Самият ЗРП може да намерите на страницата на Държавен вестник

IV.  На заседание на Министерски съвет, проведено на 04.07.2018 г., бяха взети следните решения:

• РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПЛАН ЗА 2018 Г. ЗА ИЗПЪЛНЕ­НИЕТО НА АКТУАЛИЗИРАНАТА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕМОГРАФ­СКО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (2012-2030 Г.).

Планът е изработен в рамките на националния механизъм за координация и мониторинг на демографската политика, който се ръководи от МТСП и в който участват представители на министерствата, държавните агенции, социалните партньори, неправителствени организации, Националния осигурителен институт, Националния статистически институт, Българския червен кръст и др. Повече информация може да намерите на страницата на МС.

• РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ № 796 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2013 Г. ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАЦИОНА­ЛЕН КООРДИНАЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА.
  

Министерството на външните работи ще публикува на интернет страницата си годишните доклади за дейността на ведомството по правата на човека в България. Това реши правителството като прие промени в Решение № 796 от 19 декември 2013 г. за създаване на Национален координационен механизъм по правата на човека (НКМПЧ). Част от основната дейност на механизма е да координира работата на държавните институции по изпълнение на задълженията по правата на човека пред международните контролни и наблюдаващи органи, както и присъединяването на държавата към международни договори в тази област. Председател на координационния механизъм е министърът на външните работи. Сред членовете са министрите на правосъдието, на труда и социалната политика, на вътрешните работи, на образованието и науката, на регионалното развитие и благоустройството, на здравеопазването и на културата, както и ръководители на държавни агенции. Омбудсманът има статут на наблюдател. С новите промени се цели дейността на НКМПЧ да бъде по-прозрачна и достъпна, като ще се създаде възможност за по-близка комуникация с неправителствения сектор и за активното му ангажиране с работата на механизма.Повече информация може да намерите на страницата на МС.

• ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТРАНСФЕРИ ПО БЮДЖЕТИТЕ НА ОБЩИНИТЕ ЗА 2018 Г. ЗА ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИ ПО НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА „ОПТИМИЗАЦИЯ НА ВЪТРЕШНАТА СТРУКТУРА НА ПЕРСОНАЛА В ИНСТИТУЦИИТЕ ОТ СИСТЕМАТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ", ОДОБРЕНА С РЕШЕНИЕ № 271 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2018 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИ ПРОГРАМИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО

• РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ“ 2014-2020, СЪФИНАНСИРАНА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ФОНД ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ.

В резултат на изменението, инвестиционните програми на общините в частта образователна инфраструктура ще бъдат подкрепени в максимална степен, което е в синхрон с националния приоритет на правителството на Република България за подобряване на сектор „Образование“. Промените са свързани и с намаляване на целите на индикаторите по инвестиционните приоритети за енергийна ефективност и за социалната инфраструктура.

V. На заседание на Министерски съвет, проведено на 11.07.2018 г., бяха взети следните решения:

• ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА ДОМА ЗА МЕДИКО-СОЦИАЛНИ ГРИЖИ ЗА ДЕЦА - ВРАЦА.

Закриването на дома е в съответствие с Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“ и с Актуализирания план към нея. Провежданата активна политика за деинституционализация доведе до прогресивно намаляване на броя на децата, отглеждани в ДМСГД-Враца и съответно отпадна необходимостта от съществуването на дома. Със закриването на дома в област Враца ще бъде ограничено предлагането на институционална грижа за деца в ДМСГД, което е и една от целите на националната стратегия. За децата, които се нуждаят от грижа извън семейството, такава ще бъде осигурявана посредством алтернативни социални услуги.

• РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ ВЪРХУ ЧАСТ ОТ ИМОТ - ЧАСТНА ДЪР­ЖАВНА СОБСТВЕНОСТ, НА СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ЗА ОСЪЩЕ­СТВЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗНА ДЕЙНОСТ „АСОЦИАЦИЯ ДА СЪХРА­НИМ ЖЕНАТА“.

Сдружението с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност „АСОЦИАЦИЯ ДА СЪХРАНИМ ЖЕНАТА“ ще ползва безвъзмездно част от имот - частна държавна собственост, на ул. „Кавала“ в гр. Варна за изпълнение на многопрофилни социални услуги. В двата самостоятелни обекта с площ 171 кв. м и 179 кв. м сдружението ще предоставя безплатни социални услуги за самотни, възрастни жени с увреждания, живеещи в социален риск, чрез Център за социална рехабилитация и интеграция, и ще обособи център за социална рехабилитация и интеграция за деца с разстройства от аутистичния спектър. Вторият център ще бъде самостоятелно здравно-социално заведение, оборудвано специализирано за деца от 3 до 12 годишна възраст, съобразно степента на увреждане.

• РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОКЛАДА ОТ УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЗАСЕДАНИЕТО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ЗАЕТОСТ, СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА, ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И ПОТРЕ­БИТЕЛСКИ ВЪПРОСИ, ФОРМАТ „ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНА ПОЛИТИКA“, ПРО­ВЕДЕНО НА 21 ЮНИ 2018 Г. В ЛЮКСЕМБУРГ

На заседанието на Съвета на ЕС по заетост и социална политика бе постигнат общ подход по три законодателни досиета: предложението за преразглеждане на Регламентите относно координацията на системите за социална сигурност, проекта за Директива за прозрачни и предвидими условия на труд и проекта за Директива относно равновесието между професионалния и личния живот. Приети бяха три Заключения, които се отнасят до бъдещето на труда, свободното движение на работници и интегрираните политики за ранно детско развитие.

• РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ.

Създаването на списъци със защитени специалности от професии и такива с очакван недостиг на пазара на труда се регламентира с промени в Закона за професионалното образование и обучение, одобрени от правителството. В закона са определени и функциите на министерства и на организациите на работодателите при разработването и актуализирането на Списъка със специалности от професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда.С промените са разписани и изисквания по отношение на регистрацията и включването на работодателите като равностоен партньор в обучението чрез работа. Определени са условията за подготовка на учители и наставници в дуалната система на обучение. В съответствие с динамично променящите се изисквания на бизнеса се предвижда актуализиране на учебните планове и програми най-малко на пет години. Разширява се обхватът на училищата, които имат право да организират и провеждат обучение чрез работа, със средни училища с професионални паралелки.Повече информация може да намерите на страницата на МС.

• РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ.
  

Със законопроекта едновременно в националното законодателство се въвеждат необходимите национални мерки за изпълнение на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (OB, L119/1 от 4 май 2016 г.) (Общ регламент относно защитата на данните) и се транспонира Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (OB, L 119/89 от 4 май 2016 г.) (Директива (ЕС) 2016/680).

Общият регламент относно защитата на данните и Директива (ЕС) 2016/680 заедно съставляват новата правна рамка на ЕС в областта на защитата на личните данни. На практика тази правна рамка установява:

•  общ режим за защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни и относно свободното движение на лични данни; и

• специален режим за защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от правоприлагащите и правораздавателните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване.

Законопроектът има за цел да осигури защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните, както и във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления или изпълнение на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. За разлика от досегашната уредба, със законопроекта се унифицират разпоредбите за защита на личните данни на национално ниво и при международния обмен в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. По този начин се осигурява хомогенно и високо ниво на защита на личните данни, и улесняване на обмена на информация с компетентните органи на другите държави-членки на ЕС, което има решаващо значение за ефективното осъществяване на това сътрудничество. В законопроекта са разписани подробни дефиниции на ключовите понятия в областта на личните данни, принципите, свързани с обработването на лични данни, правомощията на администратора и обработващия данните, условията за обработване на специални категории лични данни, условията за трансграничния обмен на данни, както на ниво ЕС, така и с трети страни или международни организации, правата на субекта на данни и средствата за правна защита на засегнато лице, мерките за сигурност на личните данни и др. С оглед голямото разнообразие и хоризонталния характер на урежданата материя, в законопроекта е предвидена законова делегация за изработване и приемане на съответната подзаконова нормативна база. Повече информация може да намерите настраницата на МС.

VII. На  Портала за обществени консултации (www.strategy.bg)  бяха публикувани следните актове:

• Проект на доклад за изпълнението на Национална програма за закрила на детето за 2017 г.

Координацията по разработването на Доклада е осъществена от Държавната агенция за закрила на детето. Проектът на Доклад по изпълнението на НПЗД за 2017 г. отчита реализирането на заложените в програмата дейности, предприети от страна на органите за закрила на детето и партниращите институции и организации.Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации, а датата на приключване на консултациите е 3.08.2018.

• Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Правилник за прилагане на Закона за държавните помощи

Проектът на правилник е изготвен във връзка с приетия на 24 октомври 2017 г. нов Закон за държавните помощи (ЗДП) и на основание § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДП, където е предвидено в срок до една година от влизането в сила на закона Министерският съвет да приеме правилник за прилагането му. Съдържащите се в проекта обособени части следват разделите на закона и регламентират основните дейности от момента на планиране, разработване и съгласуване на мерки за помощ, през изпълнението на процедурите по уведомяване, до задълженията за докладване, регистриране и съхраняване на данни.Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации, а датата на приключване на консултациите е 5.08.2018.

• Проект на Решение на Министерски съвет за одобряване на проект на Закон за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове

Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове е ратифицирана от Република България със Закон с член единствен: „Ратифицира Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена на 5 октомври 1961 г. в Хага, с декларация, съгласно която „Република България заявява, че оправомощени да издават удостоверението по чл. 3, ал. 1 от конвенцията са следните органи: Министерството на правосъдието - за актовете на съдилищата и нотариусите, Министерството на образованието, младежта и науката - за образователни и удостоверителни документи, издавани от висшите училища, от институциите в системата на народната просвета и от Министерството на образованието, младежта и науката и неговите звена, областните администрации - за документи, издавани от кметовете и общинските администрации, и Министерството на външните работи - за всички останали актове.". Повече информация може да намерите на страницата наПортала за обществени консултации, а датата на приключване на консултациите е 9.08.2018.

• Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за дейността на Националната агенция за професионално образование и обучение

Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации, а датата на приключване на консултациите е 08.08.2018.

• НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАРЕДБА № Н-5 ОТ 27 ЮНИ 2007 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРСИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СРЕДСТВА ОТ НАЦИОНАЛЕН ФОНД „КУЛТУРА”

Целта на изменението е опростяване на процедурата по обявяване на конкурси за финансово подпомагане. Съгласно изменението се премахва задължението за публикуване на обява за конкурса в пресата, с което се избягва забавяне на процедурата и допълнителни финансови разходи. Очакваният резултат е по достатъчен начин да се даде публичност на обявите за провеждане на конкурси за финансово подпомагане без осъществяване на излишни административни процедури, допълнителни финансови разходи и разход на време. Проектът на Наредбата може да видите на страницата на Портала за обществени консултации, а датата на приключване на консултациите е 12.08.2018.

• Проект на Правилник за изменение и допълнение на Правилника за създаването, устройството и дейността на обществените съвети към детските градини и училищата

Целите, които се преследват с приемането на проекта на правилник, са свързани със създаване на допълнителни условия за активни и демократично функциониращи общности към всяка детска градина и всяко училище за подпомагане на развитието на детската градина и училището и за граждански контрол на управлението им. В проекта на нормативен акт се предлагат промени, които са основно свързани с разпоредбите за определяне на състава на обществения съвет (по Глава втора - Създаване и устройство, чл. 14 и чл. 15) и с разпоредбите по Глава трета - Дейност на обществения съвет и организация на работа (за организиране и провеждане на заседания на обществения съвет). Очакваните резултати от прилагането на нормативния акт са свързани със създаване на допълнителни условия за активни и демократично функциониращи общности към всяка детска градина и всяко училище за подпомагане на развитието на детската градина и училището и за граждански контрол на управлението им. Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации, а датата на приключване на консултациите е 13.08.2018.

• Проект на ПМС за изменение и допълнение на Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики
  
  

В изпълнение на мярка 3 по приоритет 1 от Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2015-2020 г. Народното събрание прие Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (Обн. В бр. 7 от 19 януари 2018 г.), с който се създаде единен антикорупционен орган – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. С проекта на постановление за изменение и допълнение на ПМС № 136/2015 г. се въвежда подробна процедура за ротация на членовете на Гражданския съвет. Предлага се разширяване на състава членовете на Гражданския съвет към Националния съвет по антикорупционни политики. Според Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2015-2020 г. Съветът, като междуведомствен орган, следва да има компетентност по стратегически въпроси като изготвяне на стратегически документи за превенция и противодействие на корупцията, изпълнението на приоритети и мерки. Така поставената от стратегията цел е отразена в правомощията на Националния съвет. В проекта за ПМС се предвижда Гражданският съвет към Националния съвет по антикорупционни политики включва до 11 членове, от които по един представител от седем неправителствени организации, които работят активно и имат доказан опит в областта на превенцията и противодействието на корупцията, по един представител от две сдружения, подпомагащи малки и средни предприятия и по един представител от две организации на работодателите, признати на национално равнище. Участието в Гражданския съвет е на ротационен принцип на една година. Гражданският съвет осъществява гражданско наблюдение и контрол върху изпълнението на антикорупционните политики, дава становища и прави предложения за повишаване на тяхната ефективност пред Съвета. Повече информация може да намерите на страницата на Портала за обществени консултации, а датата на приключване на консултациите е 11.08.2018.

VIII. Последни законопроекти на Народното събрание:

• Законопроект за личната помощ 854-01-62 от 02/07/2018

Асистентските услуги са от жизнено значение за хората с увреждания, в това число децата. За тези хора и за тяхното социално включване ползването на асистент се явява единствената възможност, за да водят нормален, независим живот и да упражняват основните си права. Анализът показва, че в действащото законодателство не е въведена достатъчна уредба на социалните услуги „Личен и Социален асистент“, финансирани със средства от държавния бюджет. Целта на проекта на Закон за личната помощ е чрез осигуряване на лична помощ да се подпомогнат лица с увреждания да упражняват основните си права, да имат възможности за избор, независим живот, активно включване и участие в общността и достъп до различни услуги и дейности, като по този начин се разрешат описаните по-горе проблеми с действащите социални услуги „Личен и Социален асистент" и се отговори на изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

Проектът регламентира механизма лична помощ, чрез който се осигурява устойчивост на личната помощ и нейното финансиране; предоставяне на лична помощ въз основа на реална индивидуална оценка на потребностите; единни критерии за включване в механизма, които са определени на нормативно ниво; гъвкавост на дейностите и предоставяне на възможност на нуждаещия се да избира кой ще му бъде асистент, да го запознае със спецификата на потребностите си и да определя кога и как ще му бъде предоставяна услугата. Механизмът на личната помощ. Проектът предвижда и ефективно разходване на предоставяните и към този момент публични ресурси за асистентски услуги по различни програми и проекти.

Устойчивостта на услугите и на финансиране на механизма се гарантира, като от държавния бюджет се отпускат целеви средства, чийто размер се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и средствата не могат да бъдат по-малко от предходната година.

Предвидена е и възможност средствата за личната помощ да могат да бъдат допълвани и от дарения, спонсорства и завещания, предоставени от физически или юридически лица: средства по проекти, съфинансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове: средства по проекти и програми, финансирани от други международни финансови институции и донори и средства от глоби и имуществени санкции.

Установени са принципите, чрез които да се гарантират правата на ползвателите на личната помощ и качеството на предоставяните услуги. Законопроектът изрично регламентира органите по предоставяне на лична помощ, с подробно описани правомощия по прилагане на механизма,ползвателите и доставчиците на лична помощ, както и изискванията за извършване на дейност като асистент. Ползвател на лична помощ по смисъла на законопроекта е дете/лице с увреждания, довели до ограничения в способността му за самостоятелно обслужване в ежедневието и до зависимост от чужда помощ, която да компенсира функционалния дефицит и да осигури подкрепа за упражняването на основните му права. Процедурата по включването му в механизма е опростена и достъпна като ползвателят трябва да представи на компетентния орган, чиято териториална структура е по настоящия му адрес, валиден медицински документ, удостоверяващ, че лицето е с увреждане; анкетна карта/самооценка на потребностите за ползване на лична помощ.

Предвиден е и редът за предоставяне на личната помощ от асистентите и механизмът за смяната им, както и за смяната на доставчика на услугата. Законопроектът включва и разпоредби, регламентиращи контрола по прилагане на закона, както и регламентация на отчитането на изразходваните средства и подпомогнатите лица с увреждания. Предвидено е и задължение за анализиране и оценка на постигнатите цели при предоставянето на личната помощ. Повече информация и текстът на самия законопроект може да откриете тук приложен, както и настраницата на НС.

Проектът е изготвен във връзка с необходимостта от предприемане на адекватни мерки за превенция на противообществените прояви. Законопроектът предлага няколко основни изменения в досега действащата правна уредба, които целят прецизиране на функциите на организаторите на спортни мероприятия, отговорника по сигурността на спортния обект и ръководителя по сигурността и безопасността на спортното мероприятие. Законопроектът въвежда режима на достъп на посетителите до спортното мероприятие да се осъществява чрез предоставянето на документ/знак, персонализиращ посетителите или след разчитане на лична карта на посетителя от скенер за лични документи. Предлага се условията и редът за изготвяне на документите за достъп, както условията и редът за достъп на посетителите до спортното мероприятие да се урежда с наредба на Министерския съвет, която да влезе в сила една година след обнародването в „Държавен вестник“ на този закон. Въвеждат се критерии и условия, при които малолетни и непълнолетни лица до 16 години могат да бъдат допускани като посетители на спортни мероприятия. Промените са съобразени и с изискванията на Закона за закрила на детето и с действащата в тази област нормативна уредба. Въвеждат се допълнителни изисквания относно разполагането и използването на видеокамерите в спортната с цел документирането на събрания доказателствен материал. Новата редакция на чл.21 разграничава различните хипотези, при които определени действия се квалифицират като „спортно хулиганство”, като с това се постига конкретизиране на понятието и разширяване на приложното поле на закона по отношение на деянията и местата, където е възникнало противоправното поведение. С промените в закона се завишават налаганите санкции, като се предвижда диференциация на наказанията в зависимост от тежестта на противообществената проява.Повече информация и текстът на самия законопроект може да откриете тук приложен, както и на страницата на НС.