Из българското законодателство през изминалите седмици (22 февруари – 2 март 2018 г.)

Акценти в законодателните изменения за периода 12 февруари – 2 март 2018 г.: 

I. В Държавен вестник, бр.  14 от 13.2.2018 г. бяха обнародвани следните актове:

Промените касаят целевото безвъзмездно предоставяме на средства от фонда, процедурата за финансиране на проекти и програми и изискванията към участниците, както и въвежда специални изисквания към предложенията за финансиране на проекти и програми от фонд „Условия на труд".

Право да кандидатстват за финансиране на проекти и програми по чл. 2, т. 1, 4 и 7от Наредбата имат всички физически и юридически лица, министерства, ведомства, отраслови, браншови и регионални съвети по условия на труд. (1. финансиране на проекти и програми за подобряване на условията на труд с браншова значимост и приложимост на резултатите; 4. организиране и провеждане на специализации в областта на здравословните и безопасните условия на труд; 7. разработване и издаване на учебни и информационни материали, свързани със здравословни и безопасни условия на труд.)

Право да кандидатстват за финансиране по чл. 2, т. 5(организиране и провеждане на специализирани обучения, семинари и конференции в областта на здравословните и безопасните условия на труд)имат признатите за представителни на национално равнище организации на работниците и служителите и на работодателите, както и министерства и ведомства.“.

Уредените в правилника положения можете да видите в Държавен вестник.

II. В Държавен вестник, бр.  17 от 23.02.2018 г. бяха обнародвани следните актове:

Изменението в Закона за държавните такси касае чл. 5, буква „о“ от същия, където думата „инвалидите" се заменя с „лицата с увреждания“.

Аналогични промени са предвидени в редица други нормативни актове, като: Закона за висшето образование, където думите „слепи, глухи, инвалиди“ се заменят с „хора със сензорни увреждания и други“; Закона за здравното осигуряване; Закона за железопътния транспорт; Закона за защита на животните;  Закона за лова и опазване на дивеча; Закона за ветеринарномедицинската дейност; Закона за движението по пътищата; Закона за устройството и застрояването на Столичната община; в Кодекса за социално осигуряване думите „Инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност“ се заменят с „Лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания“.

Уредените в правилника положения можете да видите в Държавен вестник.

Промените са свързани с регистърната реформа за ЮЛНЦ и касаят изискванията за вписване в Регистъра за предоставяне на социални услуги към български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, както и физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство. Тези лица трябва да подадат до изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане заявление и описание на социалната услуга по утвърдени от него образци и дапосочат единен идентификационен код или код по БУЛСТАТ. Агенцията за социално подпомагане извършва служебна проверка в електронната база данни на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и на регистър БУЛСТАТ. Също така, при подаване на заявление за регистрация на нова социална услуга регистрираните доставчици на социални услуги посочват единен идентификационен код или код по БУЛСТАТ.

Със Закона за изменение на Закона за социално подпомагане, в заключителни разпоредби, се правят и съответни изменения в Закона за закрила на детето, свързани отново с регистърните промени за ЮЛНЦ, като например, че за получаване на лиценз лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане подават до председателя на Държавната агенция за закрила на детето заявление и описание на социалната услуга по утвърдени от него образци и посочват единен идентификационен код или код по БУЛСТАТ. А физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство прилагат към това заявление и легализиран превод на български език на:

1. документите, удостоверяващи регистрацията по националното им законодателство;

2. декларация, че кандидатът не е обявен в несъстоятелност, не е в производство за обявяване в несъстоятелност и не е в ликвидация;

3. свидетелство за съдимост на чуждите граждани, а за чуждите юридически лица – свидетелства за съдимост на членовете на управителните им органи.“

При подновяване на лиценз доставчиците на социални услуги за деца подават заявление по образец, утвърден от председателя на Държавната агенция за закрила на детето, а ако са лица по чл. 18, ал. 1, т. 4 от Закона за социално подпомагане, прилагат и гореописаните документине по-късно от един месец преди датата на изтичане на срока на лиценза.

Изменя се и едно от основания за отнемане на предоставен лиценз за социална услуга за деца, а именно т. 4 на чл. 43з, ал 3, която досега уреждаше отнемане на лиценз в случай, че: „4. не предостави информация в 14-дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите към заявлението за издаване на лиценз и/или удостоверени в издадения лиценз;“.  С изменението отнемането на лиценз ще се прави, ако доставчикът на социална услуга: „4. не изпълни задълженията по чл. 43д, ал. 8 и чл. 43е, ал. 4;“ (а именно следните задължения: „При промяна на обстоятелствата, удостоверени в издадения лиценз, доставчикът на социална услуга за деца уведомява писмено председателя на Държавната агенция за закрила на детето в 14-дневен срок от настъпване на промяната и прилага съответните документи, които я доказват.“, както и: „При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 43в, доставчикът на социална услуга за деца е длъжен в 14-дневен срок писмено да уведоми председателя на Държавната агенция за закрила на детето и да представи съответния документ.“).

Уредените в правилника положения можете да видите в Държавен вестник.

Изменението в Правилника касае възможността по въпросите на здравословните и безопасни условия на труд, на заетостта, безработицата и професионалната квалификация и на трудовата миграция и трудовата мобилност председателят на НСТС да иска становище от Националния съвет за условия на труд, от Националния съвет за насърчаване на заетостта и от Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност.

Уредените в правилника положения можете да видите в Държавен вестник.

III.  В Държавен вестник, бр.  18 от 27.2.2018 г. бяха обнародвани следните актове:

Измененията касаят изисквания за издаване на свидетелства за съдимост, като това вече е допустимо при представяне единствено на оригинал на лична карта (отпада възможността за представяне на препис от акта за раждане или удостоверение за раждане в оригинал или нотариално заверено копие или друг документ, издаден от компетентен орган, удостоверяващ данни за родителите на лицето, което иска свидетелството за съдимост). Освен това се въвеждат правилата за издаване на електронно служебно свидетелство за съдимост (ЕССС)от Министерството на правосъдието. Такова се издава по искане нацентралните и териториалните органи на изпълнителната власт, както и на Висшия съдебен съвет и органите на съдебната власт чрез оправомощени от тях лица. Електронното служебно свидетелство за съдимост се издава за лица, за които не са съставяни бюлетини за съдимост, включително и по чл. 78а НК.

Уредените в правилника положения можете да видите в Държавен вестник.

IV. На заседание на Министерски съвет, проведено на 21.02.2018 г., бяха взети следните решения:

Националният център за рехабилитация на слепи е признат за представителна организация на национално равнище в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания за нов тригодишен период. Акцент в дейността на сдружението е извършването на основна рехабилитация, обучение, предпрофесионална и професионална подготовка и преквалификация на зрително затруднени лица за тяхната пълноценна интеграция в обществото.

Повече информация

Правителството одобри проекта на меморандум за разбирателство между Министерството на труда и социалната политика на България и Министерството на труда, заетостта, ветераните и социалните въпроси на Сърбия.

Документът предвижда двете институции да задълбочат обмяната на опит и добри практики за ефективно управление в сферата на труда, заетостта, интеграцията на хората с увреждания, ранното детско развитие. България и Сърбия ще си сътрудничат и за усъвършенстване на трудовото и социално-осигурителното законодателство и прилагането на държавни политики за насърчаване на заетостта и професионалното обучение на заети и безработни. Двете страни ще реализират съвместни инициативи и в областта на трудовите отношения, превенцията на недекларираната заетост и предотвратяването на злоупотребите със социални и семейни помощи. Регламентирана е възможност за участие със съвместни проекти по европейски и международни донорски програми.

Повече информация.

V. На заседание на Министерски съвет, проведено на 28.02.2018 г., беше взето следното решение:

Министерският съвет одобри промени в Националния план за действие за периода 2015-2020 г. за изпълнение на Националната стратегия на България за интегриране на ромите (2012-2020). Националният план за действие е отворен документ, който се актуализира на база на годишни анализи на изпълнението на мерките в него.

Разработва се Система за мониторинг, оценка и контрол за изпълнение на Националната стратегия, чрез който ще се отчита напредъка по тази политика. Данните, събирани чрез Системата, ще бъдат анализирани и предоставени на органите на изпълнителната власт, за да се вземат предвид при разработване, актуализиране, изпълнение на стратегически и програмни документи, свързани с интеграцията на ромите.

В Националния план за действие за периода 2015-2020 г. е добавена нова глава, която съдържа Механизъм, който указва как ще се осъществява този процес. Координацията и мониторинга на Механизма са възложени на Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, който е националната контактна точка по изпълнението на Националната стратегия за интегриране на ромите (2012-2020).

Повече информация.

VI. На Портала за обществени консултации (www.strategy.bg) бяха публикувани следните актове:

Предложеният проект на Закон за киберсигурност има за цел да бъдат въведени в българското законодателство изискванията на Директива 2016/1148 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 06 юли 2016г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежовите и информационни системи в Съюза (ОВ, L 194 от 19 юли 2016 г.). Законопроектът ще създаде правна уредба за:

-  мерките за постигане на способности, достатъчни да се гарантира високо ниво на сигурност на мрежите и информационни системи;

- определяне на националните компетентни органи в областта;

-  определяне на операторите на съществени услуги (публичен или частен субект от посочените категории – сектор енергетика, транспорт, банков сектор, инфраструктури на финансовия пазар, здравен сектор, доставка и снабдяване с питейна вода, цифрова инфраструктура);

-  задълженията на операторите на съществени услуги и доставчиците на цифрови услуги в страната;

- предприемането на подходящи и пропорционални технически и организационни мерки за управление на рисковете за мрежова и информационна сигурност (МИС);

- предотвратяване и намаляване до минимум на въздействието на инцидентите, засягащи МИС, които се използват за предоставянето на тези съществени услуги, с цел осигуряване на непрекъснатост на същите услуги;

- уведомяване без неоправдано забавяне на компетентния орган или на екипа за реакция при инциденти с компютърната сигурност (ЕРИКС) за инцидентите, които имат значително въздействие върху непрекъснатостта на предоставяните от тях съществени услуги;

-  повишаване нивото на защита на потребителите и предприятията.

Подробна информация можете да намерите на Портала за обществени консултации, а коментари и  мнения можете да изпратите до 01.03.2018 г.включително.

С проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност на организациите на и за хора с увреждания се правят промени, с които се цели прецизиране на някои от действащите текстове в Правилника, регламентиране на нови, с оглед подобряване на дейността и организацията на Националния съвет.

Резултатите, които ще бъдат постигнати са следните:

Промените в Правилника целят синхронизиране и подобряване на нормативната уредба в областта на хората с увреждания.

Предложеният проект на Постановление на Министерския съвет няма да доведе до пряко/косвено въздействие върху държавния бюджет.

Подробна информация можете да намерите на Портала за обществени консултаци , а коментари и  мнения можете да изпращате до 11.3.2018 г.включително.

Проектът на НАРЕДБА за реда за издаване на разрешенията по Глава VI, Раздел V, условията за съхранение на културните ценности и реда за осъществяване на търговска дейност, както и за водене на регистъра по чл. 116 от Закона за културното наследство се издава в изпълнение на чл. 127 от Закона за културното наследство.

С проекта на наредба се регламентират:

1. реда за издаване на удостоверение за извършване на търговска дейност с движими културни ценности (ДКЦ);

2. реда за издаване на разрешение за извършване на тръжна дейност с ДКЦ;

3. реда за издаване на разрешение на музей за участие в търг с ДКЦ;

4. реда за издаване на разрешения на национални, регионални, общински музеи и на музеи със смесено участие за извършване на правни сделки с ДКЦ от обменния им фонд;

5. условията за съхранение на ДКЦ - предмет на търговската дейност;

6. реда за водене на регистъра по чл. 116 от Закона за културното наследство (ЗКН) на лицата, извършващи търговска дейност с ДКЦ.

Подробна информация можете да намерите на Портала за обществени консултации, а коментари и  мнения можете да изпращате до 6.03.2018 г. включително.

Проект на ПМС за изменение на Правилника за устройството и дейността на Националния съвет по въпросите на социалното включване към Министерския съвет, приет с ПМС № 112 от 2009 г.

В Правилника за устройството и дейността на Националния съвет по въпросите на социалното включване е предвидено членовете да участват лично в работата на съвета и да не могат да упълномощават други лица да ги представляват. Това обстоятелство затруднява процеса на вземане на решения от съвета в случаите, в които не може да се осигури необходимия кворум за провеждане на редовно заседание.

 С предлаганите изменения в Правилника за устройството и дейността на Националния съвет по въпросите на социалното включване се дава възможност на членовете на съвета при невъзможност да участват в заседанията лично, да упълномощават свои представители. По този начин ще се улесни работата на съвета и той ще може ефективно да осъществява своите функции.

Подробна информация можете да намерите на Портала за обществени консултации, а коментари и  мнения можете да изпращате до 18.03.2018 г. включително.

С изменението на чл. 128б от Кодекса на труда от 1 януари 2017 г. е създадена правна възможност част от документите в трудовото досие на работника или служителя да се създават и съхраняват като електронни документи, като видът и изискванията за създаването и съхраняването им следва да се определят от Министерския съвет.

С проекта на Наредба се уреждат:

- видът на електронните документи, които могат да са част от трудово досие на работника и служителя и изискванията към тяхното създаване и съхраняване;

- изискванията към информационните системи за съхраняването на електронните документи;

- размяната на електронни документи между работника и служителя и работодателя, както и удостоверяването на тяхното връчване;

      Използването на информационни системи, създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя са предпоставки за намаляване на административната тежест. Това е така, тъй като: намаляват преките разходи за създаване, обработка, съхраняване и обмен на документите от трудовото досие на работника или служителя; спестява се време; намаляват разходите за персонал и други разходи, свързани с администрирането на трудовото правоотношение.

     Запазва се възможността документите от трудовото досие да се създават и съхраняват на хартия. В тази връзка за предприятията, които не ползват информационни системи няма да има нови задължения и разходи.

Подробна информация можете да намерите на Портала за обществени консултации, а коментари и  мнения можете да изпращате до 23.03.2018 г. включително.

Целта на предложените промени е синхронизиране и прецизиране на разпоредбите в Наредбата за условията и реда за освобождаване на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и лица или семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст от винетни такси при ползване на републиканските пътища (Наредбата) така, че нормативният акт да бъде изцяло съобразен с промените в Закона за пътищата (ЗП) и по-конкретно с регламентацията относно периода на валидност на годишните винетки.

Подробна информация можете да намерите на Портала за обществени консултации, а коментари и  мнения можете да изпращате до 27.03.2018 г. включително.

Разработването на Национална програма за закрила на детето за 2018 г. е в изпълнение на законодателството в областта на закрилата на детето. Проектът на Национална програма за закрила на детето за 2018 г. е в съответствие с Националната стратегия за детето 2008-2018 г. и има за цел да осигури провеждането на държавната политика за закрила на детето на национално ниво. Разработването на проекта на документа е координирано от Държавната агенция за закрила на детето.

В проекта на Националната програма за закрила на детето за 2018 г. са посочени актуалните задачи и ангажименти на всички държавни институции, компетентни по въпросите за децата. За всяка конкретна дейност са описани отговорните институции, източниците на финансиране, очакваните резултати, както и индикатори с текущи и целеви стойности. Заложените мерки ще допринесат за гарантиране на спазването на правата и интересите на децата в Република България. Документът е разработен в синхрон с хоризонталните политики за закрила на детето, като във всички секторни политики – образование, здравеопазване, правораздаване, социална политика, култура и спорт, са заложени съответни оперативни цели. Програмата е структурирана в десет приоритетни области по следните области на интервенция:

2. Осигуряване правото на детето на достъп до здравеопазване и здравни грижи и здравословен начин на живот;

3. Намаляване на детската бедност и създаване на условия за социално включване на децата;

4.  Развитие на качествено образование за всички деца;

5. Правосъдие, адаптирано към нуждите на всички деца;

6. Живот без насилие за всички деца;

7. Насърчаване на участието на децата;

8. Спорт, култура и дейности за свободното време;

9. Мониторинг и подобряване на работата на системата за закрила на детето;

10. Защита правата на децата в дигиталната ера и превенция на рисковете в мрежата.

Подробна информация можете да намерите на Портала за обществени консултации, а коментари и  мнения можете да изпращате до 1.04.2018 г. включително.