Из българското законодателство през изминалите седмици (25 септември – 6 октомври 2017 г.)

Акценти в законодателните изменения през изминалата седмица 25 септември – 6 октомври 2017 г.: 

I. В Държавен вестник бр. 77 от 26.09.2017 г. бяха обнародвани следните актове:

Измененията в Наредбата са свързани с прехвърлянето на регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел от окръжния съд по седалището на организацията към териториалното поделение на Агенция по вписванията.

Съгласно Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата пререгистрацията ще се извърши по следния ред:

Наредбата влиза в сила от 1 януари 2018 г. Български център за нестопанско право ще публикува допълнителна информация и насоки, които да бъдат от полза на всички юридически лица с нестопанска цел в процеса на пререгистрация. Следете сайта на БЦНП (www.bcnl.org) и НПО Портала.

Пълния текст на измененията

II. В Държавен вестник бр. 79 от 03.10.2017 г. бяха обнародвани следните актове:

Промените в правилника за прилагане на ЗИХУ дават възможност да се обединят административни услуги, а именно отпускането на допълнителната парична помощ за пътни разходи в страната за изработване, покупка или ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения и/или медицински изделия с отпускането на целеви помощи за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения и/или медицински изделия.

Изменя се също заявление-декларацията, която обединява искането за извършване на социална оценка и отпускане на месечна добавка за социална интеграция.

Конкретните промени вижте ТУК .

Според новите разпоредби от работодателите ще се изискват по-малко документи, когато искат разрешение да наемат чужденци. За тях отпада задължението да представят в Агенцията по заетостта документи за регистрация на фирмата, единен идентификационен код и удостоверение за актуално състояние. Необходимата информация ще се набавя по служебен път.

Измененията можете да видите ТУК.

III. На заседание на Министерски съвет, проведено на 04.10.2017 г. (сряда), бяха взети следните решения:

Със законопроекта се предлага изменение на 68 закона, в които се съдържа изискването за представяне на свидетелство за съдимост пред администрацията. Целта е да се установи принципът на служебно събиране на информация относно съдебния статус на физическите лица.

Свидетелството за съдимост е един от най-често срещаните удостоверителни документи, които се изискват от гражданите в рамките на административни производства, въпреки че данните са налични в друга администрация. С предлаганите промени ще се постигне значително намаляване на административната тежест както от гледна точка на време, така и от гледна точка на разходи за гражданите във връзка с получаването на услугата.

Повече информация .

С промени в Закона за обществените библиотеки правителството предлага облекчаване на процедурата за вписването им в публичния регистър, поддържан от Министерството на културата.

Предлага се заявлението и съответните удостоверителни документи да се изпращат по електронен път, а министърът да се произнася в 14-дневен срок от датата на подаване на заявлението. Евентуален отказ ще подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Предлаганите със законопроекта изменения целят намаляване на административната тежест, по-голяма яснота в процедурите и възможност за съдебен контрол върху административен акт.

Повече информация .

IV. На Портала за обществени консултации (www.strategy.bg) бяха публикувани следните актове:

С разписаните в новата Методика ред и условия за извършване на социална оценка за определяне на индивидуалните потребности на хората с трайни увреждания се дава възможност за самооценка на потребностите чрез включване на лицето с трайно увреждане в процеса на оценяване, при изявено желание от негова страна и при необходимост в сътрудничество със социален работник. Този подход цели извършване на по-адекватна преценка за най-подходящия вид подкрепа, съобразен с индивидуалните нужди и възможностите за интеграция на оценяваното лице, отчитайки условията на средата, в която то живее, при съобразяване с действащата нормативна уредба.

Консултативната комисия извършва социалната оценка въз основа на медицинската експертиза и изчерпателно събраната от всички източници информация за лицето, включена в социалния доклад. По искане и с участието на лицето с трайно увреждане или негов представител, въз основа на социалната оценка се изготвя индивидуален план за интеграция.

Подробна информация можете да намерите на Портала за обществени консултации , а коментари и  мнения можете да изпращате до 28.10.2017 г. включително.

Целта на предложената стратегия е да се постигне устойчиво развитие на системите за вътрешен контрол, да се избегнат резките промени, които създават несигурност в контролната среда, служителите пряко ангажирани с контролни дейности да имат по-дълъг хоризонт и сигурност, че упражняваната от тях професия има бъдеще и си заслужава да инвестират време и усилия в своето професионално развитие.

Приоритетите, които са заложени в Стратегията са: Приоритетите са: вътрешният контрол да продължава да се фокусира върху ефективността и отчетността; да продължава да се основава на COSO модела; да се организира в съответствие с трите линии на защита, а именно „Оперативно управление“, „Управление на риска, финансов контрол и инспекции“ и „Вътрешен одит“; да е хармонизиран и в перспектива за непрекъснато подобрение.

Подробна информация можете да намерите на Портала за обществени консултации, а коментари и  мнения можете да изпращате до 28.10.2017 г. включително.

Отчетът за 2016 г. за изпълнение на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) следва изчерпателната рамка за предприемане на комплексни действия и мерки в отговор на демографските предизвикателства, заложена в стратегията.

Предприетите от правителството и отговорните институции комплексни мерки са разпределени в 12 стратегически направления, вкл.:

-  Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на децата.

- Подобряване на репродуктивното здраве на населението.

- Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението.

- Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност.

- Разработване на адекватна миграционна (външна и вътрешна) и имиграционна политика.

- Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст.

- Възприемане на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве. Адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението - пазар на труда, пенсионна система, социално подпомагане и грижи, здравеопазване, образование, култура и др.

-  Развитие на солидарност между поколенията.

- Повишаване на образователното, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи.

- Създаване на условия за равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот на всички социални групи.

- Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата.

- Въвеждане на задължителна оценка на въздействието върху демографското развитие и качеството на човешкия капитал на всеки нов, изменян или допълван нормативен акт на държавата.

Отчетът за 2016 г. за изпълнение на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) съдържа четири части. Част І проследява основните тенденции в демографското развитие на Европейския съюз и на Република България през 2016 г. В Част ІІ  са представени основни структури на населението и особеностите на развитие на качеството на човешките ресурси. Част ІІІ се отнася до управлението на демографските промени; трансформиране на демографските предизвикателства в нови възможности за устойчиво развитие; разпознаване и използване на възможностите на „демографските прозорци“.  В Част ІV е представен същинският мониторингов отчет за изпълнението през 2016 г. на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) и са описани мерките и дейностите, предприети и изпълнявани през 2016 г. от отговорните официални институции, граждански организации, социални партньори и академична общност в подкрепа на изпълнението на държавната демографска политика.

По данни на НСИ към 31 декември 2016 г. населението на България е 7 101 859 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2015 г. населението на страната намалява с 51 925 души, или с 0.7%.

С пълния отчет можете да се запознаете на Портала за обществени консултации , а коментари и  мнения можете да изпращате до 04.11.2017 г. включително.

V. В 44 Народно събрание бяха внесени за разглеждане следните законопроекти:

Със законопроекта се уреждат изискванията към организациите – спортни клубове, видовете спортни клубове и изискванията за членуване към спортни федерации, обединените спортни клубове като ЮЛНЦ в ОП, статутът на националната организация за спортно-туристическа дейност и условията за вписване на туристическите дружества като нейни членове. В срок от 1 година от влизането в сила на закона спортните клубове, спортните федерации и обединените спортни кубове ще трябва да приведат регистрациите си в ред, съобразно измененията.

Предлага се, също така, уредба на държавната и общинската политики по отношение развитието на спорта за всички. Подпомагането на спортните организации – спортни клубове и спортни федерации, става както по отношение на нестопанската им дейност, така и по отношение на стопанската дейност, съобразно изискванията за регламентацията на държавните помощи.

Пълния текст на законопроекта можете да видите насайта на парламента, както и да проследите резултатите от разглеждането му.