Из българското законодателство през изминалите седмици (12 юни – 23 юни 2017 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, предложени и случили се през изминалите седмици. Разглежданите нормативни актове пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор. Изследването на правната рамка обхваща информацията, публикувана в сайтовете на основните държавни институции и органи, както и специализираните сайтове за обществени консултации. Мониторингът не претендира за пълна изчерпателност на информацията, а цели отразяването на най-важните акценти на законодателно ниво.

Акценти в законодателните изменения през изминалите седмици 12 юни - 23 юни 2017 г.: 

I. На заседание на Министерски съвет, проведено на 14.06.2017 г. (сряда), бяха взети следните решения:

Мониторинговият доклад отчита напредъка за 2016 г. по изпълнението на Националната стратегия, както и на общинските планове за действие през миналата година. Докладът отразява успешните практики и оставащите все още нерешени въпроси и предизвикателства.

Докладът посочва предизвикателства и трудности, които все още не са преодолени и се открояват в работата с уязвимите групи. Сред тях са липсата на активност и интерес към търсенето на работа, които в комбинация с ниска грамотност и квалификация, ниска мотивация и недоверие са сред основните фактори, създаващи трудности за трудова реализация и интеграция на ромите. Други проблеми са нередовното здравно осигуряване, липса общопрактикуващ лекар, ниската грамотност и ниско ниво на здравно образование, недостигът на здравни медиатори за работа в ромската общност. Препоръчва се също допълнителна работа за повишаване на осведомеността на обществото за проблемите на уязвимите групи, за да се получи необходимата обществена подкрепа и социална толерантност за проекти, насочени към подобряване на условията на живот на уязвими групи, вкл. на ромите.

II. На заседание на Министерски съвет, проведено на 21.06.2017 г. (сряда), бяха взети следните решения:

• Решение за приемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за предоставяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител

Министерският съвет прие мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за предоставяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител.

Дванадесетте документа са:

- удостоверение за вписани в регистър БУЛСТАТ обстоятелства, издавано от Агенцията по вписванията;

- удостоверение за вписванията, отбелязванията или заличаванията по партида на юридическо лице в Имотния регистър, издавано от Агенцията по вписванията;

- удостоверение за вписванията, отбелязванията или заличаванията по партида на физическо лице в Имотния регистър, издавано от Агенцията по вписванията;

- удостоверение за актуално състояние от Търговския регистър, издавано от Агенцията по вписванията;

- удостоверение за наличие или липса на задължения за публични държавни вземания, събирани от митническите органи, издавано от Агенция „Митници“;

- удостоверение за семейно положение, издавано от общинска администрация;

-  удостоверение за съпруг/а, деца, издавано от общинска администрация;

-  удостоверение за брак, издавано от общинска администрация;

- удостоверение за наличието или липсата на задължения, издавано от Националната агенция за приходите;

- удостоверение обр. УП-7 за размер и вид на пенсия/и и добавка/и, издавано от Националния осигурителен институт;

-  удостоверение обр. УП-8 за доход от пенсия/и и добавка/и, издавано от Националния осигурителен институт;

-  удостоверение за признаване на придобито висше образование в чужбина, издавано от Националния център за информация и документация.

Определен е кратък срок за изпълнение – 15 август 2017 г., който ще позволи изготвянето до месец септември 2017 г. на нормативните актове, чрез които ще се отстранят идентифицираните пречки за изпълнението на Закона за електронното управление и ще се премахне възможността на администрациите да изискват от гражданите въпросните удостоверения на хартиен носител.

Информацията е достъпна тук.
 

III. На Портала за обществени консултации (www.strategy.bg) бяха публикувани следните актове:

• Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване проект на Закон за храните

В законопроекта сa регламентирани общите и специфичните изисквания към храните, които се пускат на пазара и изискванията към бизнес операторите от хранителния сектор, регистрацията на транспортните средства за превоз на храни от неживотински произход, процедурите за регистрация/одобрение на обекти за производство и търговия с храни, условията и реда за пускане на пазара в Република България за първи път на храни със специално предназначение и хранителни добавки, изискванията при търговия с храни от разстояние. Създава се Национален съвет по храните като постоянен консултативен орган, координиращ държавната политика в сектор храни, с включени представители на всички заинтересовани страни.

Определени са условията и редът за извършване на дейности по хранително банкиране и дарения с храни от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за извършване на общественополезна дейност. Сред условията, на които лицето трябва да отговаря, за да му бъде издадено разрешение на оператор, осъществяващ хранително банкиране,  е да разполага със собствени или наети обекти и/или площи в обекти, които да са разположени на територията на не по-малко от 20 на сто от областите в страната, както и да отговарят на хигиенните и/или ветеринарно-санитарните изисквания, съответно – да са регистрирани по реда, предвиден в чл. 26 от проектнозакона. Уредбата е развита в чл. 96 – 109 от законопроекта, като специфичните изисквания за безвъзмездно предоставяне на храни, извършването на дейност по хранително подпомагане на нуждаещи се лица чрез механизма за хранително банкиране и контрола върху тази дейност, ще се определят с наредба на Министерския съвет.

Подробна информация можете да намерите на Портала за обществени консултации, като коментари и мнения можете да изпращате до 23.07.2017 г. включително.

• Проект на План за действие към Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017-2020 г.) за периода 2017-2018 г.

В проекта на План за действие за периода 2017-2018 г. са заложени конкретни мерки и дейности за изпълнение на осемте стратегически цели на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017-2020 г.). Сред мерките е продължаването на реформата в областта на детското правосъдие, като се приеме Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица. Съвместната работа на различните държавни институции и НПО е допълнена със списък от организации, работещи по мерките в Плана по собствени проекти.

Повече информация, както и възможност за изпращане на мнения и предложения, можете да намерите на Портала за обществени консултации. 

• Консултационен документ относно концепцията на Закон за социалните услуги

Консултационният документ представя концепцията на бъдещия проект на Закон за социалните услуги. В закона ще бъдат уредени основните въпроси, свързани с предоставянето, ползването, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги.

Основните направления на предложенията за промени включват:

- Областта на социалните услуги да бъде уредена в самостоятелен закон, който да отразява тяхната концепция за набор от активни мерки за развитие, включващи превенция, преодоляване на определени дефицити, развитие на специфични умения, овластяване и т.н.;

- Ново дефиниране на социалните услуги като дейности, които се основават на специфичните потребности и индивидуално социална работа в подкрепа на лицата и които са насочени към определен резултат;

- Картографиране на услугите;

- Създаване на услуги на областно ниво, които да могат да обслужват потребители от различни общини, вкл. чрез мобилна работа;

- Механизми за контрол на географското разпределение на услугите на територията на страната;

- Мултидсциплинарен подход при оценка на потребностите и при предоставяне на услугите;

- Правила и методика на провеждане, както и разпределение на ролите на участниците в механизма за оценка на потребностите;

- Въвеждане на принципа „парите следват клиента“;

-  Механизъм за оценка на ефективност и ефикасност;

- Условия за равнопоставеност на всички видове доставчици, създаване на механизъм за по-пряко участие на частните доставчици при предоставянето на социални услуги с държавни средства;

- Подобряване на механизмите за организиране и управление на социалните услуги с цел насърчаване на участието на НПО;

- Регламентиране на механизми за финансиране на една социална услуга от различни източници;

- Разработване на детайлни критерии и стандарти за качество на социалните услуги – въвеждане на система за оценка на качеството;

- Контрол, ориентиран към качество и ефект;

- Въвеждане на принципа за по-голямото участие на потребителите при планиране и предоставяне на услугите;

- Регламентиране на основните права на потребителите на социални услуги, вкл. отговорността при нарушаването им;

- Развитие на междусекторни интегрирани услуги;

- Регламентиране на водещи принципи на реформата за деинституционализация; на основните принципи, които работещите в областта на социалните услуги професионалисти трябва да спазват; на основните правила за извършване на доброволческа дейност в социалните услуги.

Очакват се предложения и коментари по основните направления на концепцията, както и предложения за допълнителни въпроси, които следва да намерят решение в бъдещия Закон за социалните услуги. Можете да ги изпращате до 21.07.2017 г. включително чрез Портала за обществени консултации.

• Национална стратегия за борба с трафика на хора 2017 – 2021

Основни стратегически цели, залегнали в документа са както следва:

-  Формулиране на ефективни механизми за противодействие на трафика на хора, които стъпват на анализа на актуални и емпирични данни за престъплението;

- Превенция на трафика на хора, както на ниво отделни личности, така и на ниво семейство, група и общество;

- Изграждане на доверие у гражданите и обществото към институциите и организациите (в това число и НПО), работещи по проблема трафик на хора и стимулиране на гражданската активност по отношение на противодействието на трафика на хора;

- Утвърждаване на правни и институционални механизми за ефективно и резултатно наказателно преследване и за осъждане на организаторите, извършителите и съучастниците в трафик на хора;

- Ефективно преследване и наказание на трафика на хора чрез използване на механизмите и структурите на ЕС за международно сътрудничество между съдебните и правоприлагащи органи;

- Осигуряване на своевременна и съобразена с индивидуалните потребности на жертвите на трафик на хора, подкрепа и закрила;

- Осигуряване на възможност за последваща реинтеграция и пълноценно социално функциониране на жертвите на трафик на хора;

- Създаване на система от процедури, гарантиращи идентификация, оказване на помощ и подкрепа и съблюдаване на правата на децата, жертви на трафик.