Из българското законодателство през изминалата седмица ( 3 април – 7 април 2017 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, предложени и случили се през изминалата седмица. Разглежданите нормативни актове пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор.Изследването на правната рамка обхваща информацията, публикувана в сайтовете на основните държавни институции и органи, както и специализираните сайтове за обществени консултации. Мониторингът не претендира за пълна изчерпателност на информацията, а цели отразяването на най-важните акценти на законодателно ниво.

Акценти в законодателните изменения през изминалата седмица 3 април – 7 април 2017 г.:

I.В Държавен вестник, бр. 28 от 04.04.2017 г., бяха обнародвани следните актове:

С Постановлението се отменя Наредбата за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила, приета с Постановление № 208 на Министерския съвет от 2016 г.
Информацията е достъпна в Държавен вестник. 

Обнародвано е Решението на Централната избирателна комисия за избраните народни представители в 44-то Народно събрание по изборни райони и кандидатски листи.

Във второто Решение са обявени за избрани от кои листи ще останат кандидатите, избрани в повече от един избирателен район, съобразно подадените от тях заявления. Съответно, посочени са кандидатите, които попълват като следващи избрани листите от непредпочетените избирателни райони от кандидатите с право на избор.

Списъците с избраните народни представители можете да видите в Държавен вестник тук и тук.

II.  В Държавен вестник, бр. 29 от 07.04.2017 г., бяха обнародвани следните актове:

С Постановлението е одобрено прогнозното разпределение на разходите в общ размер до 69 361 000 лв. за периода 2017 – 2018 г. за подготовка и провеждане на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Средствата са разпределени по бюджети, дейности и години съгласно приложението към Постановлението.

Подробности.

• Правилник за устройството, организацията и дейността на Учебен център

Учебният център (Центърът) се запазва като специализирано обслужващо звено в системата на предучилищното и училищното образование. Дейността на Центъра включва: организационно подпомагане при провеждане на подготовка и обучение на деца и ученици с изявени дарби за участие в национални и международни олимпиади, състезания, конкурси, пленери и други форми на занимания по интереси; организиране на конгреси, конференции, семинари и пленeри и обучения на педагогически специалисти и служители в сферата на образованието и науката; организиране, координация и подпомагане провеждането на обучения на ученици, педагогически специалисти и служители в сферата на образованието и науката, както и на чуждестранни граждани с българска народност.

Наред с това, Центърът осъществява взаимодействие и координация по предмета на дейността си с Министерство на образованието и науката, регионалните управления на образованието, с директори на училища и на специализирани обслужващи звена в системата на предучилищното и училищното образование, с областните и общинските администрации, с неправителствени организации, фондации и др. юридически лица, свързани с българската образователна система.

Структурата на Центъра включва централно управление, намиращо се в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 125, бл. 5 и следните бази за обучение: "Център за подготовка на ученици за олимпиади – гр. София"; "Олимпийски център свети Иван Рилски – гр. Хисар"; "Национален детски комплекс – с. Ястребино"; "Национален детски екологичен комплекс – с. Ковачевци".

С приемането на Правилника се отменя Правилника за устройството, организацията и дейността на Учебен център (обн. ДВ. бр. 14 от 2012г., изм., бр.91 от 2015г.).

Пълният текст на Правилника можете да видите в Държавен вестник. 

• Наредба № 2 от 27 март 2017 г. за професионалната правоспособност и квалификацията на спортно-педагогическите кадри

С наредбата се определят минималните изисквания за изпълнение на длъжности от спортно-педагогическите кадри и функционалните характеристики на длъжностите, както и изискванията за поддържане и повишаване на квалификацията на спортно-педагогическите кадри в системата на физическото възпитание и спорта. Системата на физическото възпитание и спорта обхваща учебно-тренировъчната и спортно-състезателната дейност в спортните организации по чл. 10, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта - спортни клубове, спортни федерации и национални спортни организации.

Промените включват:

 - Повишаване на минималните изисквания за професионалната квалификация и наличието на професионален опит, предвидени за заемане на длъжностите, уредени  в наредбата;

 - Повишаване изискванията за продължаваща квалификация на спортно-педагогическите кадри, заети в системата на физическото възпитание и спорта, като се предвижда задължение за периодичното им участие в курсове, семинари и други форми на обучение;

 - Задължение за лицензираните спортни организации да следят за повишаването на квалификацията на своите кадри и възможност същите да приемат правила за оценка на тези кадри по определени от тях критерии съобразно спецификата на вида спорт;

- Конкретизиране реда за водене на Националния регистър на спортно-педагогическите кадри, като се очертават задълженията, отговорностите и правомощията на всички участващи лица – лицензираните спортни федерации и Министерството на младежта и спорта.

 - Задължение за лицензираните спортни федерации да издават треньорски карти, чрез които да се идентифицират спортно-педагогическите кадри в системата на физическото възпитание и спорта. В тази част Наредбата влиза в сила от 01.01.2018 г.

Лицата, които не отговарят на новите изисквания за професионална квалификация или опит, ще имат срок от 4 години от обнародването на Наредбата, за да ги придобият.

Пълният текст на Наредбата.

III. На заседание на Министерски съвет (служебен), проведено на 05.04.2017 г. (сряда), бяха взети следните решения:

• Решение за одобряване на доклада за дейността на Националния координационен механизъм по правата на човека за 2016 г.

Националния координационен механизъм по правата на човека (НКМПЧ) бе създаден в края на 2013 г. за подобряване на координацията между държавните органи и независимите институции, занимаващи се с различни аспекти на правата на човека. Основните му дейности са насочени към разпределяне между държавните органи и институции на изпълнението на задълженията, свързани с постоянния диалог и периодичните национални доклади пред международните контролни и мониторингови механизми по правата на човека, както и обсъждането целесъобразността от присъединяването на България към международни договори в областта на правата на човека.

Активното участие на всички компетентни държавни органи, на националните институции по правата на човека – Омбудсмана и Комисията за защита от дискриминация, както и на неправителствения сектор, в редовните заседания на НКМПЧ и при формулирането на целите и задачите на механизма, носи голяма допълнителна стойност и позволява прилагането на всеобхватен подход при повишаването на качеството на защитата на правата на човека в страната.

В рамките на механизма през 2016 г. бяха координирани и в последствие успешно реализирани, всички инициативи по време на българското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Извършена беше подготовката за защитата на периодичния доклад на България по изпълнение на задълженията по Конвенцията за правата на детето. В изпълнение на взето от НКМПЧ решение беше издигната кандидатурата на доц. Велина Тодорова за член на Комитета по правата на детето на ООН, която на изборите през юни 2016 г. получи втория най-висок резултат от всички избрани членове /бел. ред. - доц. Велина Тодорова е Председател на Настоятелството на Български център за нестопанско право/.

Повече информация.

IV.  На Портала за обществени консултации (www.strategy.bg ) бяха публикувани за обсъждане следните проекти на документи:

• Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България, приет с Постановление № 179 на Министерския съвет от 2011 г.

В „Държавен вестник" бр. 97 от 2016 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), което води до необходимост от изменения в ППЗЧРБ. В посочения нормативен акт се въведе нова глава за предоставяне на статут „лице без гражданство” съгласно Конвенцията за статута на лицата без гражданство от 1954 г. и Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, които Република България е ратифицирала със закон, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 11 от 2012 г. Това налага разписване на детайлна процедура за предоставянето на „статут лице без гражданство“. С проекта на ПМС се предвижда изменение на реда, по който ще се налага обезпечителна мярка „ежеседмично явяване в структура на Министерство на вътрешните работи по местопребиваване“, предвиден в чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ и доразвит в чл. 72 от ППЗЧРБ като алтернатива на принудителното настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция „Миграция“. Въвеждането на изискване за нотариална заверка на съществуващата към настоящия момент декларация както и предвиждането на изрично вписване на качеството на лицето, което предоставя декларацията, е наложено с цел предотвратяване на злоупотреби както и гарантиране на правото на собственика на предоставеното жилище. В тази връзка е предвидено и представяне на изрично нотариално заверена декларация за съгласие от собственика на жилището, че конкретен чужденец може да ползва жилището му. В Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България се пояснява характерът на въведеното в чл. 44, ал. 13 от ЗЧРБ „краткосрочно настаняване“ като същото изрично е посочено, че не е за целите на връщането и експулсирането на незаконно пребиваващи на територията на Република България чужденци.
Можете да се запознаете с предложенията за изменения в Правилника, както и да изпратите коментари, мнения и становища до 7 май 2017 г. чрез страницата на Портала за обществени консултации

• Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумението за интеграция на чужденците с предоставено убежище или международна закрила

Съгласно Наредбата oбщините заявяват желание за сключване на споразумение за интеграция с определен брой чужденци с предоставено убежище или международна закрила. Процесът на интеграция започва със сключване на споразумение за интеграция (със срок от 1 година), за което кметът на съответната община и чужденецът с предоставено убежище или международна закрила доброволно заявяват своето желание. В споразумението трябва да бъдат включени конкретни дейности за интеграция по отношение на образование, заетост, обучение, жилищно настаняване, здравеопазване и социално подпомагане и социални услуги.

С предложения проект на Наредба се определят редът и условията за реализация на целите за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. Подробно са уредени функциите на компетентните органи и институции на национално и на местно ниво.

За първи път в българското законодателство с Наредбата се въвеждат индикатори, с помощта на които ще се извърши по-ефективна оценка на процеса на интеграция. На практика, индикаторите за оценка на ефективността на процеса на интеграция на лицата с предоставено убежище или международна закрила включват достъп до: образование; заетост; обучение; жилищно настаняване; здравеопазване; социално подпомагане и социални услуги. За оценка на изпълнението на индикаторите компетентните институции ще събират информация за броя на децата, записани в детски градини и училища, на чужденците, записани във висши училища, на чужденците, които са започнали работа и др.

Наредбата предвижда да се събира информация за напредъка на всеки етап на интеграционния процес. В тази връзка е регламентирано издаването на интеграционна книжка (задължение на Държавната агенция за бежанците), в която всяка от участващите в процеса на интеграция институции ще отбелязва резултатите от проведените с чужденеца дейности за интеграция.

Уредена е самостоятелна глава (V.), в която са предвидена възможността международни и неправителствени организации да подпомагат органите на местната власт и чужденците с предоставено убежище или международна закрила при прилагането на споразумението за интеграция съгласно съответните им мандат и капацитет, включително като:

 - споделят насоки, наръчници и инструменти и добри практики в областта на интеграцията на чужденците, търсещи международна закрила;

 - предоставят експертни консултации на компетентните органи и институции;

 - съдействат  при организиране на информационни събития и дейности за популяризиране на ползите от интеграцията на чужденците с предоставено убежище или международна закрила и др.;

 - насърчават чужденците към двигателна активност и практикуване на спорт чрез: а) създаване на условия за практикуване на спорт и включване в спортни занимания; б) създаване на възможност за активен спорт, участие и изява;

 - участват в проектни дейности, насочени към младежите: а) доброволчески инициативи и обучения за придобиване на знания, умения и компетентности за интеграция; б) предоставяне на услуги в областта на личностната реализация и мотивация за интеграция чрез участие в дейности, насочени към младежи-чужденци на възраст от 15 до 29 години чрез съществуващите финансови механизми – национални програми за младежта. Освен това, международните и неправителствените организации могат да влизат в партньорство с органите на централната и местната власт за прилагането на споразумението за интеграция.

Наредбата изчерпателно определя обхвата на задълженията на сключилия споразумение чужденец с предоставено убежище или международна закрила (чл. 17). Предвижда се възможността той да прави възражения пред областния управител при частично или пълно неизпълнение на дейност от споразумението от страна на кмета на общината.

Посочено е също, че правата на чужденците с предоставено убежище или международна закрила са приравнени с правата на българските граждани с изключение на правото да участват в избори за държавни и местни органи, в национални и местни избори, да участват в референдуми, както и да участват в създаването и да членуват в политически партии, да заемат длъжности, за които със закон се изисква българско гражданство, да бъдат военнослужещи и други, изрично предвидени със закон.

В проекта на Наредба мерките и дейностите за интеграция се предвижда да се финансират от фондове и програми на Европейския съюз, фондове, програми и инструменти на други донори, международни институции и организации, както и национални средства по бюджетите, попадащи в обхвата на консолидираната фискална програма.

Подробно можете да се запознаете с Наредбата, както и да изпращате мнения и становища до 21 април 2017 г.