Опитът на Естония във финансирането на граждански организации

Повече възможности, по-добри резултати

Състояние на гражданското общество в Естония

Според Индекса за устойчивост на неправителствените организации (НПО) за 2012 г (1). Естония има най-добрия общ резултат сред изследваните 29 страни от Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз. Тя има най-високи оценки по 5 от общо 7 критерия, които се включват в Индекса, затова може да служи като модел за други страни.

За да разберем как работят механизмите за финансиране на НПО, трябва да разберем институционалната рамка, в която действат организациите. През декември 2012 г. Парламентът приема Концепция за развитие на гражданското общество в Естония (ЕКАК). Това е стратегически документ, който дава насоки за развитие на рамката, в която естонските организации работят. Един от най-важните елементи на ЕКАК е факта, че "държавният и неправителственият сектор са равноправни партньори и неправителственият сектор остава независим, дори и да получава финансиране от държавата." (2)

EKAK има четири основни части:

• Цели;
• Принципи;
• Начини за постигане на целите;
• Прилагане.

Основанието за финансиране на гражданските организации от държавата е записано в Част І по следния начин: "да се създаде система за подкрепа на неправителствения сектор". Тази цел е представена в Част IV като дългосрочен приоритет. В краткосрочен план EKAK поставя нуждата от "проучване, систематизиране и подобряване на системата за финансиране на граждански сдружения с публични средства".

От ключово значение е и създаването на съвместен комитет между представители на гражданското общество и държавните институции, което да отговаря за изпълнението на ЕКАК. С цел да се изпълни стратегията, правителството приема планове за изпълнение на ЕКАК. Последният приет такъв план е за периода 2011-2014 г. Една от основните цели на този план е мярка 3 – Подобряване на организацията на финансиране на гражданските сдружения от националния и местните бюджети . Тази мярка предвижда, че правителството ще се опита да използва единни правила за отпускане на финансиране и грантове. Тя предвижда и увеличение на средствата за повишаване на капацитета на НПО като ключов партньор в изпълнението на държавните политики в различни сфери.

Както се вижда от различните документи, правителството на Естония иска да развие много и различни механизми за финансиране на НПО. Затова един от индикаторите за тази мярка е броят на НПО, които получават финансиране от повече от 3 източника.

Финансова подкрепа за НПО от държавата

Индексът за устойчивост на неправителствените организации за 2012 г., който Американската агенция за международно развитие изготвя, показва по отношение на финансовата устойчивост на НПО в Естония следното: "Основната част от финансирането на НПО идва от вътрешни източници като местните власти и национални фондации. Всяка година държавата директно отделя 7 млн. евро бюджетни средства за различни неправителствени организации под формата на проектни грантове и институционална подкрепа, включително 1,1 млн. евро за Националната фондация за гражданско общество. НПО също така могат да кандидатстват на конкурсен принцип за различни грантове на обща стойност 60 млн. евро. Някои от тези конкурси са отворени само за НПО, а други са отворени и за бизнеса и обществени организации."

Държавата е създала разлнични механизми за финансиране на естонските НПО в различни сфери. Освен това правителството предоставя подкрепа на регионални центрове за развитие във всяка Естонска област, които предоставят подкрепа и обучения за НПО.

В Естония има примери на директна подкрепа от страна на държавата на важни обединения на НПО. Например Естонският съвет на екологичните организации (ЕКО) получава около 35 000 евро институционална подкрепа годишно от 2006 г. насам.

Държавата също така предоставя финансиране в ключови сфери, за които НПО могат да кандидатстват. Пример за това е Естонският съвет за изследвания, който предоставя институционална подкрепа за изследвания. Друг пример е Центърът за екологични инвестиции (EIC), който подкрепя проекти свързани с околната среда. Един от последните им конкурси е за подобряване на състоянието на речните корита. EIC е фондация, създадена от Министерството на финансите. Тя се финансира от 4 различни източника – екологичните такси в Естония, структурните фондове на ЕС, заеми от Европейската инвестиционна банка и продажбата на емисии от въглероден двуокис.

Освен това различните държавни институции имат собствени програми за предоставяне на грантове, някои от които изключително за НПО. В сферата на младежта Министерството на образованието и изследванията предоставя грантове на младежки организации. Друг пример за съществуващ механизъм за финансиране на НПО е създаден от Министерството на външните работи, което предоставя грантове на НПО във връзка с официалната помощ за развитие (ODA). НПО са важен партньор на правителството в изпълнението на ангажиментите на страната по официалната помощ за развитие. Така например през 2006 г. НПО са получили финансиране в размер на почти 321 000 евро под формата на грантове .

Нов източник на финансиране е Бордът за данъка върху хазарта, който подкрепя проекти в сферите на образованието, младежта, спорта, социалните дейности и културата. Той е създаден с решение на Естонския парламент през  2011 г. Бордът за данъка върху хазарта се управлява от Съвет, състоящ се от 9 члена, от които 6 са представители на Парламента и трима представляват трите министерства, в чиито сфери се финансирар проекти (култура, социални дейности и образование).

Бордът отпуска средства за два вида проекти – малки (под 6391 евро), които се избират ежемесечно и по-големи проекти (над 6391 евро), които се избират веднъж годишно през декември. Той подкепя дейности, които не се подкрепят от други схеми за финансиране. До 25 % от бюджета на проекта може да отиде за разходи, свързани с неговото управление.

Освен това държавата е създала механизъм за отпускане на грантове за НПО, които директно да подкрепят техния капацитет – Националната фондация за гражданско общество, създадена от Естонското правителство е пример как правителствата в Централна и Източна Европа са поставили специален акцент на развитието на гражданското общество. Подобни механизми съществуват и в Хърватия, Унгария и Албания и е предвиден в приетата през 2012 г. Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации 2012-2015 г. у нас, но към днешна дата тя все още не се изпълнява.


Настоящата статия е част от поредица публикации, посветени на темата „Механизъм за финансиране на гражданските организации от държавата: защо, как и кой?", подготвени в рамките на проект „Партньорство в стратегии и действие", изпълняван от Български център за нестопанско право в партньорство с Фондация ПАЦЕП.
Проект „Партньорство в стратегии и действие" се реализира с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за реформи, свързани с участието на гражданското общество.
Методическа и експертна подкрепа в избора на материали за изследване, подготовка на текстовете и редакция на статиите от поредицата – Георги Генчев

сподели:  FacebookTwetter

Сходни публикации

29% ръст на даренията в България през 2022 г.

Войната в Украйна и наводненията в карловските села стимулираха сериозно дарителството според годишния анализ на Българския

"Подкрепяща регулация": Трябва ли да има закон за дарителството

Анализ на Дневник."Вакуум", довел до пандемия.Това е краткото описание на ситуацията с хората, търсещи помощ и средства за

Кога стипендията за учащ се признава за разход

В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е предвиден данъчен стимул, който позволява за данъчни цели да се признаят