Анализ на промените в Закона за домашното насилие 


Тази промяна гласи, че считано от 01.01.2024г. държавата ще участва активно по превенцията от домашно насилие. Ще извършва наблюдение и оценка на свършената работа, ще следи за мерките за предотвратяване, което е една изключително полезна стъпка напред в борбата срещу домашното насилие. До сега основно НПО секторът се грижеше в рамките на своите възможности, обикновено дори със собствени ресурси да работи по превенция от домашно насилие, но тези усилия се оказваха недостатъчни, защото през последните години, с настъпване на Ковид пандемията и задълбочаване на финансовата криза в страната и високата инфлация, проблемите в семействата все повече се задълбочаваха, много жертви останаха насаме със своите насилници и домашното насилие се превърна в пандемия.

На първо място е редно да се отчете най-важната и дългоочакваната промяна в чл. 2 от ЗЗДН, съгласно който вече: „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.“ Случаят „Дебора“ ще се помни вечно. Той даде нагледно пример защо години наред юристи и неправителствени организации се бориха за тази промяна. Хиляди казуси оставаха извън обсега на ЗЗДН и някои от тях завършваха с фатален край, но оставаха извън статистиката и окуражаваха насилниците да продължават да извършват нечовешки зверства над своите партньорки. Гласността на проблема окуражи безброй жени и само след няколко дни те започнаха да споделят за своите преживявания. Лавина от случаи на извършено домашно насилие от всички социални прослойки заляха медийте, жените излизаха и споделяха, че са ставали жертви на домашно насилие – бити, стригани, унижавани, подтискани, заплашвани, манипулирани и насилвани. Зловещата статистика започна да набира нечувани размери и това трябваше да докосне съзнанието най-вече на нормотворците и те да осъзнаят, че в България домашното насилие отдавна се превърна в пандемия и че час по-скоро трябва да се предприемат спешни мерки, за да бъдат защитени жените и момичетата. За щастие след години усилия и множество протести получихме така желаната промяна и вече всички жертви, които са били в трайна интимна връзка, ще могат да получат защита по този закон.

В чл. 3, т. от 1 до 10 на ЗЗДН са изброени лицата, които също ще могат да потърсят помощ и защита от домашно насилие. Това са съпругата/съпругът, лицето с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, лице от което има дете, възходящ, низходящ, лицата в родство по съребрена линия до четвърта степен вкл., по сватовство до трета степен вкл., настойник, попечител или приемен родител, възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство, лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство. Вече ще могат да се ползват с тази защита всички лица, на които са възложени грижите за децата. В т. 8 думите „или приемен родител“ се заменят с „лице, на което са възложени грижи за детето или лице, на което детето е поверено.

Националният съвет ще поддържа регистър, в който ще се съхраняват данни за случаите на домашно насилие, осъществени както на територията на страната, така по отношение на български граждани в чужбина, които са потърсили помощ и подкрепа. Националният съвет ще определя приоритетите в политиките в областта на превенцията и защитата от домашното насилие; ще осъществява координация, мониторинг и оценка на изпълнението на политиките и мерките в тази област. Председател на съвета ще е заместник министър-председател, определен от Министерския съвет, а заместник-председател ще бъде министърът на правосъдието. Националният съвет ще си съдейства с органи и организации за по-ефективна работа. В състава на националния съвет ще бъдат включени широк кръг от специалисти като министъра на вътрешните работи, министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на младежта и спорта, представител на Върховния касационен съд, председателя на Държавната агенция за закрила на детето, изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане и др. Всички тези представители са с големи правомощия, притежават висока ерудираност и богат житейски опит. Освен това изключително полезно е, че в състава на националния съвет влизат и представители на юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват дейност по превенция и защита от домашно насилие, защото те притежават богат практически опит. Важно е в съвета да има представители на реални практици, защото те години наред са работили на терен и умеят да разпознават видовете домашно насилие, отраженията които дава всяко едно от тях на физическото и психическото състояние на жертвата и най-ефективния метод според конкретния казус, който да се приложи. Опитът който имат е всякога полезен при изготвянето на програми, стратегии и планове, за да може те да бъдат работещи в превенцията и защитата от домашно насилие.

Националният съвет ще си съдейства с органи и организации при оказване на помощ и подкрепа на пострадалите от домашно насилие. Взаимодействието ще се осъществява на няколко етапа: жертвата ще бъде информирана и насочвана, ще се организира защитата ѝ на база оценка на риска, след получаване на защита ще ѝ се предоставя възможност за реализиране на пазара на труда.

Да се спаси едно пострадало лице от насилника и да му се наложат законовите санкции никога не е достатъчно, защото от една страна има твърде голям риск да се пробуди в него още по-голяма агресия, а от друга страна има огромен риск за поредната жертва в неговия живот. Затова е необходимо да се работи задължително и с насилника. Често пъти едно насилническо поведение има своята история, тя обикновено се крие в миналото, в детството, в начина на живот, в зависимости от опиати и др. Тези хора имат проблеми с агресията и гнева и често споделят, че не могат да го контролират. Някои от тях имат нужда от психологическа подкрепа, други от по-сериозна психиатрична или медицинска такава. Според психолозите, когато едно дете е било жертва на домашно насилие, в голям процент от случаите, когато порасне, то също се превръща в насилник. Чрез правилната психологическа подкрепа ще се създаде възможност на насилника за осъзнаване и преодоляване на психическите травми, които водят до неговото поведение. Само по този начин ще се гарантира затварянето на порочния цикъл и възможността за по-здраво и защитено общество.

Преди промените можеха да образуват производство само ограничено запретените, но след 01.01.2024г. със защита по този закон ще могат да се ползват и лицата под пълно запрещение. Лицата, на които са възложени грижите за децата, или лицата, на които детето е поверено, също ще могат да образуват производство. Разширява се компетентността на дирекция „Социално подпомагане“. Те ще могат да сезират съда когато констатират, че има пострадало лице, което се намира в безпомощно състояние в следствие на тежко увреждане, заболяване или старост или е поставено под запрещение. Често пъти тази уязвима група не успява да се защити именно поради спецификата на състоянието, в което се намира. Много възрастни хора са жертви на домашно насилие от своите деца, но или не сигнализират за случилото се поради липса на финансови средства, или дори да го сторят се разколебават, защото им е трудно да водят дела срещу собствените си деца.


Прокурорът ще може да образува по собствено инициатива производство, когато пострадалото лице не може да се защити поради безпомощност или зависимост от извършителя.

Тази промяна ще доведе до много по-точна и адекватна защита на пострадалите лица. Съдиите ще извършват оценка на риска, като ще взимат под внимание експертизи от компетентни лица като психолози, лекари и социални работници. Това ще повиши в пъти бързината и ефективността на издадените Решения и заповедите за незабавна и трайна защита.

В основите за превенция в Истанбулската конвенция е залегнало насърчаването на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.


В малките населени места в България все още доминира патриархалният модел в семейството. Жените от малки са възпитавани, че трябва да са покорни на своите мъже, че основните им задължения са да бъдат домакини и да създават потомство. Еманципацията, образованието и кариерното развитие за тях са далечни и недостижими идеали. Хиляди жени са бити, малтретирани и унижавани от своите мъже, но дори не правят опит да се защитят, защото им е втълпено, че това поведение на мъжа спрямо тях е нормално. Повечето от момичетата дори са склонни да търсят вината в себе си и оправдават поведението на съпруга си, защото не са били „достатъчно смирени“.

В някои религии и традиции все още съществува отстояването на т.н. „чест“, в случай че нечии обещания или очаквания биват нарушени. Бранейки своята „чест“, насилниците оправдават извършването на актове на насилие над жените и не само че не признават никакви човешки права, но и в повечето от случаите завършват с фатален край.


Всичко това се случва именно поради незнание и липса на информираност. Необходимо е да се работи много, за да се изкоренят някогашните предрасъдъци и модели на поведение.

В конвенцията е заложено в официалните учебни програми да бъдат включени в учебните материали на учащите въпросите като равнопоставеност между жените и мъжете, нестериотипни роли на пола, взаимно уважение, насилствено разрешаване на конфликти в междуличностни отношения, насилието над жените, основано на пола и правото на лична неприкосновеност. За да се работи успешно по превенцията от домашно насилие, трябва да се започне с обучение и разпознаване на погрешния модел на поведение именно от ранна детска възраст. Децата трябва да се обучават на толерантност и ненасилствено поведение превантивно. Към настоящия момент имаме разработен механизъм за случаите, след като вече е извършено домашно насилие. Тогава на жертвата се предлага програма за преодоляване на травмата, а на насилника се предлага програма за справяне с агресията. Ако започне да се работи от ранна детска възраст, не само, че със сигурност ще намалее броя на извършените актове на домашно насилие, но ще бъдат спестени време и финансови ресурси на държавата.

За да се получи дълготраен и ефективен резултат, не е достатъчно само да се инициира производство и жертвата да получи молба за защита. Необходимо е тя да продължи своя живот като самостоятелна и независима икономически от своя бивш партньор жена. Това изправя жертвата пред нови предизвикателства, защото обикновено няма финансови средства, работа, в някои случаи дори образование. Това крие риска отново да се върне при своя насилник, особено ако няма роднини, които да ѝ помогнат финансово и има деца, за които да се грижи. Затова е необходимо държавата да осигури дългосрочна подкрепа и да се погрижи за този етап от живота на жертвите, в който те са най-уязвими.

На жертва, на която са причинени тежки телесни повреди, на първо място е необходимо да бъде запазен живота и здравето ѝ. Това изисква различни манипулации в медицински заведения. В България разходите по лечението и следболничното лечение за възстановяването на здравословното и психическото състояние на пострадалата се поемат от нейни финансови средства, ако разбира се има такива. По ЗЗДН насилникът не дължи обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди, а именно той е този, който би трябвало да поеме финансовата тежест от извършените деяния.

За съжаление отново извън обхвата на закона останаха и насилствените бракове. Такива продължават да съществуват основно в ромските общности и малките населени места, отдалечени от градовете. Хиляди момичета биват омъжвани насила на ранна възраст и остават без образование и шанс за личностно и кариерно развитие. В конвенцията е заложено да бъде криминализирано умишленото засягане на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда и заплаха, както и случаите, в които лицето е карано да се страхува за своята безопасност.

В някои религии жената не само че е лишена от всякакви човешки права, но е подложена на особено мъчително и  унизително отношение и страдание, чрез осакатяване на гениталиите. Това се прави с цел „жената да не изпитва удоволствие от половия акт, защото това се счита за особена привилегия само на мъжа“. Тези момичета и жени живеят в малки затворени общества и не смеят да споделят за проблемите си и да търсят защита, защото се страхуват за живота и здравето си, а поради липса на достатъчно информация повечето от тях дори не знаят, че по този начин са засегнати техни основни човешки права.


Конвенцията забранява още:

• насилствения аборт и насилствената стерилизация;
• подпомагането, подбуждането и опита към извършване на престъпленията, свързани с актове на домашно насилие;
• урежда се статутът на самостоятелно дългосрочно пребиваване, без да зависи от насилника.

Според този параграф се отнемат родителските права на насилника, ако чрез актове на домашно насилие се засягат интересите на детето и това е единственият начин да се гарантира неговата безопасност и тази на на жертвата. В българското законодателство отнемането на родителски права е изключително тежко производство, което е отделно и се развива извън делото за домашно насилие. Производството се води под надзора на  прокурор, налице трябва да бъдат множество кумулативни предпоставки, които трябва да докажат лошия родителски капацитет на насилника, /което би трябвало да се предполага от извършените актове на насилие/ и се остава с убеждение, че интересите на детето отстъпват пред тези на насилника.

Тази промяна е всякога необходима, когато се касае за домашно насилие. Много от случаите завършиха с фатален край за жертвите, точно поради този пропуск. Още при подаване на жалба в полицията или молба за незабавна защита, е редно да се извърши справка ответната страна притежава ли оръжие, за да се избегнат фатални последици. Когато насилникът живее с чувството, че жертвата му принадлежи, той не може да преживее нейната решителност да го напусне и да заживее собствен живот. Сблъсъка между лабилна психика и накърнено его крие риск от реална преценка и рискът за живота на пострадалите от домашно насилие е твърде голям.

Това е наложително защото не са малко случаите, в които насилникът успява чрез безброй обещания и манипулации да убеди жертвата да оттегли жалбата и да прекрати производството срещу него. Поради уязвимостта и привързаността си тя е склонна да му повярва и да изложи за пореден път живота и здравето си, затова е необходимо да има възможност делото да продължи и насилникът да получи своето наказание. Само по този начин може да се постигне трайна защита и да се работи успешно по превенция от домашно насилие.


Обикновено насилникът използва точно този похват, за да държи жертвата зависима, като я заплашва, че ще причини нещо лошо на близките ѝ. По този начин жените търпят години наред жесток тормоз поради страха и чувството, че са отговорни за здравето и живота на своето семейство. Не са редки и случаите, в които в производството никой не желае да свидетелства поради страх за собствения си живот и този на близките си, именно защото държавата не осигурява и гарантира по никакъв начин тяхната безопасност.

Към настоящия момент делата по ЗЗДН продължават да се гледат при открити врати и това дава възможност на медиите да присъстват и да отразяват казусите пред обществото. Делата от този тип са деликатни, съдържат строго лична и интимна информация за случилото се и не е редно тя да става обществено достояние. Някои от казусите предизвикват широк обществен интерес, коментари, дори критики. Всичко това действа възпиращо на жертвите, защото темата е деликатна и запазването на конфиденциалност е от особено значение.

Производствата за домашно насилие са изключително тежки за жертвата. Понякога се налага тя да бъде разпитвана неколкократно в хода на производството било то от органите на реда, от адвоката си, от психолога, от съда и това е особено мъчителен момент за нея, тъй като по този начин преживява отново и отново случилото се. В повечето случаи съдът иска да придобие непосредствени впечатления от двете страни, друг път ответната страна желае жертвата да бъде разпитана и това налага нейното задължително явяване в съдебна зала. Това се превръща в сериозен психологически проблем за нея, тъй като производствата са бързи, тя още не е успяла да преживее стореното, а вече следва да се яви и да свидетелства или да бъде разпитвана в заседанието, което налага това да се случи в присъствието на насилника. Всичко това крие огромен риск жертвата да се обърка, да не даде пълна и точна информация за случилото си, не е изключено дори да излъже и да каже, че насилие не е имало и да поиска да се откаже от производството, заради непосилния за нея психически стрес и натиск. Точно поради тази причина е крайно необходимо да се предприемат необходимите мерки, за да се предотврати контакта между жертвата и извършителя в съда, за да може тя да даде пълна и точна информация за случилото се и да отговори по адекватен начин на зададените въпроси.


В някои страни има създадени специализирани съдилища по домашно насилие. В тях работят специално обучени магистрати и прокурори. Също така разполагат с отделни обособени входове, изходи и чакални за жертви и извършители, специални екипи, които подпомагат и оказват помощ на свидетелите и/или жертвата. Осигурено е оказване на специални помощни мерки, като: екрани в съдебни зали, производство при закрити врати /особено в случаи на сексуално насилие/, представяне на доказателства чрез посредник, представяне на доказателства чрез видеовръзка на живо, предоставяне на доказателства от изявления на видеозапис. Всичко това е необходимо, за да може да се гарантира безопасността на жертвата и да се елиминира шансът двете страни да се срещнат в производството и това да осуети по някакъв начин делото или да накърни нейното психологическо и емоционално състояние.