Може ли България да приеме Истанбулската конвенция с резерви и "текст по текст"

30 януари 2018 г.Анализи

България ще приеме т.нар. Истанбулска конвенция "с резерви, така че всички да са спокойни". Това обяви премиерът Бойко Борисов миналата седмица, след като управляващите отложиха ратификацията на документа, разделил общественото мнение, в Народното събрание.

Действително ли може Истанбулската конвенция, насочена срещу домашното насилие, но подтикнала опозицията да иска референдум заради спорни текстове, а църквата - да призове за всеобщи молитви, да се приеме с резерви, "текст по текст", както казва Борисов?

Съдържанието на документа и практиката на държавите, приели го досега с резерви, сочат, че отговорът е "Не".

Това са направили 18 от всички 44 страни, подписали конвенцията, като документът им позволява да представят резервите си както при подписване, така и при ратификация в парламентите им. С какви аргументи са го направили?

За какво може да се приемат резерви

Конвенцията позволява това само в два случая. В първия (чл. 78, ал. 3) става дума за няколко разпоредби, които могат да не се прилагат или да се прилагат само при специални случаи по преценка на страната:

- дали да се дава държавно обезщетение за лица, получили тежка телесна повреда;

- възможността да бъде съден извършител с обичайно пребиваване в страната, но намиращ се извън нея или разследван за престъпление, извършено извън нея;

- необходимостта страната да може да разследва престъпление дори без жертвата да е подала жалба (резерви по този въпрос се допускат при случаи на физическо насилие, но само когато става дума "незначителни престъпления");

- необходимостта от "достатъчно голяма" давност за престъпления по чл. 36-38 (сексуално насилие, насилствен брак, осакатяване на женски гениталии);

- правила за статута на пребиваване на жертви на насилие.

Във втория (чл. 78, ал. 3) случай страните по конвенцията могат да "си запазят правото да предвидят ненаказателни вместо наказателни санкции" по чл. 33 (психологическо насилие) и чл. 34 (преследване).

Кои държави какво отхвърлят

Голяма част от страните членки на Съвета на Европа са представили резерви само по един от посочените критерии, други са се възползвали от правото си да го направят по няколко или по всички (Словения се е възползвала и от петте точки по чл. 78, ал. 2). Армения, например, го е направила заради всички разпоредби, които могат да се приемат с резерви, с изключение на тези за юрисдикцията, когато престъпления се извършват на чужда територия. Само заради обезщетенията за лица, получили тежка телесна повреда или с усложнено здравословно състояние тази стъпка са предприели Андора, Грузия и Малта. Те си запазват правото да прилагат собствено законодателство, когато става въпрос за държавни помощи.

Армения, Финландия, Латвия, Румъния, Словения и Швейцария си запазват правото да не прилагат чл. 55, ал. 1 по отн. на чл. 35 от Конвенцията - т. е. да гарантират, че разследването или наказателното преследване няма да могат да започват единствено при съобщаване или жалба от жертвата и могат да продължат дори при оттегляне на жалбата. Тази резерва е в сила, само когато става дума за "незначителни престъпления". Със задължения за "установяване на юрисдикция" няма да се обвързват Кипър, Чехия, Германия, Франция, Германия, Малта, Монако, Румъния, Сърбия, Словения и Швейцария.

Германия е "особен случай", доколкото отхвърля клаузите за статута на чужди граждани, пребиваващи в страната и станали жертви на престъпления по Конвенцията, и случаите, в които той може да бъде подновен. Причината е, че според съобщението, представено от германското външно министерство, условията, предвидени в Конвенцията, са двусмислени, а в някои случаи националното право е по-изчерпателно за нуждата да се прави разлика между подновяване на статут заради случаи, свързани със семейното право и по хуманитарни причини. Германия също така смята за достатъчно добри процедурите за подновяване на разрешителни за пребиваване, то е необходимо заради "лична ситуация" или нужда от сътрудничество с правосъдието.

Изключение е и Испания, която смята за необходимо да уточни как би се прилагала Конвенцията към Гибралтар, ако Великобритания я ратифицира.

Съседите на България

Румъния е приела с резерви по всички възможни точки на чл. 78, ал. 2 без този за давността, чийто период според конвенцията трябва да е "достатъчен и съизмерим с тежестта на съответното престъпление, така че да позволи ефективното започване на производството, след като жертвата достигне пълнолетие."

Сърбия си запазва правото да не прилага клаузите за държавните обезщетения, и за задължението да отговаря за престъпления, когато те са извършени от лица с обичайно пребиваване на нейна територия и да се увери със законодателни и други мерки, че юрисдикцията ѝ не е подчинена на условието деянията да са "криминализирани на мястото, където са извършени" и да не зависи от условието да може да бъде започнато "единствено след жалба от жертвата за престъплението или след известяване от страна на държавата, където е извършено." Тези резерви са представени, защото Наказателният кодекс на Сърбия все още не съответства на изискванията в конвенцията.

Гърция, която е подписала текста, няма резерви към момента.

Турция го е подписала и ратифицирала без резерви.

Македония все още не го е подписала.

Особеният случай Полша

Въпреки бурята от български коментари, най-големият спор между страните по Конвенцията все още не е предизвикан от България, а от Полша. Варшава настоява, че клаузата за държавни помощи за жертви на престъпленията, описани в документа, може да се приложи само към "жертви, които са граждани на Полша или на ЕС, съобразно процедура, за която националното право дава възможност". Същностният проблем обаче дойде от декларация, подписана през лятото на 2015 г., с която Полша заяви, че ще прилага Конвенцията само съобразно конституцията си.

Срещу тази декларация формално възразиха Холандия, Норвегия, Швеция, Финландия, Австрия и Швейцария. За тях декларацията от една страна би следвало да се счита за резерва, но от друга - не за типа резерва, който допуска конвенцията ("единствено за ограничен и определен брой членове", т.е. за двете алинеи от чл. 78). В повечето от възраженията на тези страни се казва, те смятат "резервата за несъвместима с целта и принципите на Конвенцията" и възразяват срещу нея". Те същевременно обявиха, че ще продължат двустранно да прилагат Конвенцията по отношение на Полша, независимо от възраженията си.

Още във времето между ратификацията (април 2015 г.) и влизането в сила няколко месеца по-късно, когато във Варшава не беше на власт партията "Право и справедливост", църквата и други организации в страната, както и тогавашната опозиция, възразяваха срещу Конвенцията, иначе подписана още през декември 2012 г. По-късно кабинетът на ръководената от Ярослав Качински партия дори загатна, че страната може да се оттегли от международния договор, тъй като той не съответства на някои ценности и норми в страната. Но това не се случи, а с времето Полша даде заден ход по темата.

Така България би могла да се ограничи в резервите си единствено до общо половин дузина члена, за които това е възможно според чл. 78 от Конвенцията. Дори и да посочи други - например силно оспорваните от мнозина термини като "джендър" и въпроси, свързани с образованието и промяна на националното законодателство - те ще бъдат тълкувани от другите участници в Конвенцията като несъвместими с нея и няма да бъдат зачетени като валидни, но членките на Съвета на Европа ще смятат България за страна по договора.