Новите учебни програми: какви липси бяха установени и какво предстои?

МОН публикува анализ/обобщена информация относно настоящите учебни програми по общообразователните предмети. Той е базиран на 5 проучвания сред основните заинтересовани страни – учители, ученици и родители. Какво очертават като проблеми проучванията, какви промени предлага анализът на МОН и какво предстои през следващите месеци?

Анализът на МОН/обобщената информация е базиран върху пет специално организирани допитвания – анкета сред преподавателите (в която са се включили над 18 хил. педагози), анкети сред учениците от 3 до 10 клас (с участието на 5 200 деца и младежи), социологическо проучване сред родители и деца, проведено от „Галъп Интърнешънъл Болкън“, анкетни карти с 210 учители, участвали в работни групи за оценка на настоящите учебни програми и анализ на резултатите от НВО през последните две години. Анализът може да видите ТУК

Това е първият етап от процеса на изработване на новите учебни програми, иницииран от МОН преди половин година. По време на конференцията „Състояние на образователната интеграция: от сегрегация към обучение в етнически смесена среда“, организирана от Център „Амалипе“ на 4 юли в гр. София, Министърът на образованието акад. Денков посочи, че на този първи етап целта е била преди всичко да се установи какво от настоящите програми (и от учебниците, базирани на тях), създава проблеми на учениците, какви предизвикателства са налице и какви непосредствени промени са необходими, за да бъдат темите и уроците по-лесно разбираеми. Министър Денков посочи и следващите два етапа, които предстоят:

Новите учебни програми влязоха в сила след одобряването на Закона за предучилищното и училищното образование и понастоящем по тях са преминали своето обучение ученици от всеки образователен етап. През кои години влязоха в сила новите учебни програми?

От тази гледна точка инициираният процес на оценка на учебните програми е навременен и следва да бъде продължен с промени – там, където те са необходими. Сред множество експерти, както и сред широката общественост, е широкоразпространено мнението, че българското образование не отразява в достатъчна степен нуждите на пазара на труда и че са необходими сериозни промени във всички елементи на учебния процес, включително и в учебните програми, както и в тясносвързаните с тях учебници и учебни помагала. Какво казва в това отношение анализът на проведените проучвания върху учебните програми?

Всъщност, анализът във всичките му елементи регистрира необходимостта от относително леки, не – фундаментални промени. Особено очевидно е това при представянето на резултатите от мащабната анкета сред учители (обхващаща над 18 хил. педагози), както и на анализираното мнение на 210 учители, участвали в работните групи на МОН както посочва анализът “като цяло анкетираните учители оценяват програмите като добре структурирани и работещи. Повечето са на мнение, че предложеното в учебната програма препоръчително разпределение на часовете за видове дейности по съответния предмет (преподаване на нов материал, упражнения, изпитвания и др.), е оптимално” (стр. 4). Родителите, участвали в националното представително социологическо проучване, изразяват мнение за това, че децата им срещат трудности в училище (близо половината от родителите), но за голямата част от тях трудностите се дължат на дистанционното обучение (37%), и на начина на преподаване от страна на учителите. В същото време, не е малък и процентът на родителите, които смятат, че трудностите се дължат и на самите учебни програми – учебното съдържание е с голям обем (27,7%), учебното съдържание не е съобразено с възрастта на детето (26%), няма координация на материала по отделните предмети (9,4%). Друг голям процент от родителите (27,7%) смятат, че трудностите се дължат на неясния език в учебните помагала.

Т.е. налице е известно разминаване в “обществената поръчка” от страна на родителите (1/4 от тях смятат, че учебните програми водят до сериозни затруднения) и вижданията на учителите, които като цяло са удовлетворени от програмите. Особено сериозно е това разминаване при родителите на деца в началните класове, които смятат, че учебният материал е твърде много и е неосъобразен с възрастта на децата и от друга страна при началните учители, които на практика не предлагат промени в учебните програми за 1 – 4 клас.

Анализът на МОН обобщава и направените предложения за промени като прави категоричното уточнение, че става дума за предложения, които ще бъдат обсъждани на втория етап от процеса (юли – август, а вероятно и септември). Какви са тези предложения? Голямата част от тях се отнасят до леки промени, свързани с преместване на определени теми от един клас в друг. Значително по – малко са предложенията за преместване на теми от задължителната в разширената или профилираната подготовка. На практика липсват предложения за отпадане на големи теми, а само на отделни елементи или на някои очаквани резултати.

Например:

Общо 12 са предложенията за промени в учебните програми по български език и литература. Те предвиждат предимно разместване на теми между класовете. Предлага се например миналите глаголни времена, причастията, наречията и предлозите да се преместят от V в VI клас, а по-леките теми, свързани с местоименията, с еднородните части в простото изречение, с активната и пасивната лексика, с паронимите, с писането на резюме и на делово писмо да слязат в по-долни класове или в прогимназията. Има идея извършването на морфемен анализ да не се включва в общообразователната подготовка, а по него да се работи в разширената. По литература предложенията са две – Вазовите „Левски“ от „Епопея на забравените“ и „Под игото“ да се преместят от Х в IX клас, а „Моето семейство и други животни“ (Даръл) да не се изучава в задължителните учебни часове. Тези промени няма да утежнят учебната програма в нито един клас.

Най-много са темите по математика, които са предложени за преместване в по-горен клас или в разширената подготовка. Такива са например Еднаквости в равнината, Класическа вероятност, Елементи на стереометрията. Според учителите за кредит, рента и квартил трябва да се учи в разширената или в профилираната подготовка.

Предлага се изчисляването на проста лихва, което сега се учи в V клас, да се преподава две години по-късно, а уменията за построяване на успоредник и на триъгълник по различни дадени елементи да се изискват от седмокласниците в разширената подготовка, а не от всички. Ще се обсъжда също преместването в следващ клас на понятията полуравнина и контур на полуравнина.

Не е необходимо всички петокласници да могат да се ориентират с компас и да изчисляват средната гъстота на населението, смятат учителите. Предлага се тези умения да се усвояват в разширената подготовка по география и икономика заедно с понятия като Лавразия, Гондвана, полезни изкопаеми, атмосферно налягане, приливи и отливи, кръгова диаграма. Друга идея е в по-горен клас да се учат определянето на географски координати по глобус и по карта и изчисляването на действителни разстояния с помощта на числен мащаб, както и понятията градусна мрежа, географска ширина и дължина.

Има предложение за облекчаване на програмата по география и икономика и в първи гимназиален етап. Ще се мисли дали понятия като президент, високоразвити и развиващи се страни, енергийна ефективност, Европейски парламент, Европейска комисия, които сега се учат в IX клас, да се извадят от учебната програма по този предмет, защото се усвояват в хода на обучението по-рано и/или през други учебни предмети. Същото се отнася и за изучаваните в Х клас понятия като произход на релеф, произход на полезни изкопаеми и др.

Най-малко промени се предлагат в учебните програми на началните класове. Те засягат само програмите по физическо възпитание и спорт и по музика. (информация от уебсайт на МОН)
 

Промяната, от която се нуждаем?

На практика, обобщената информация от проведените проучвания, не предлага резолюционни промени, а по – скоро лека “перестройка”. Трудно е да се каже, че това се дължи на липса на “обществена поръчка”. Социологическото проучване сред родители не индикира наличиеето на “резолюционна ситуация”, но показва, че не малка част от родителите желаят промяна и по отношение на учебните програми. Предлаганата “перестройка” едва ли ще удовлетвори тези родители. Също толкова важно е, че резултатите от независими изследвания като PISA, поставят България на дъното в класациите за функционална грамотност сред държавите от ЕС. По – сериозна промяна обективно е необходима.

До този момент процесът на промени, иницииран от МОН преди половин година, е затворен преди всичко в рамките на педагогическата гилдия и администраторите от министерството. Мнението на педагозите безспорно е ключово важно, но добре извествен принцип в социалните науки е, че нито една система не би могла фундаментално да промени себе си без намесата и на външни фактори. Към този момент процесът на промени на практика не включва външни за системата фактори. Мнението на родителите за настоящите проблеми е проучено, но не се предвижда тяхното участие на следващите етапи на изработване на конкретните промени в учебните програми. Мнението на неправителствените организации, работещи в сферата на образованието, изобщо не е проучено. От МОН обещават, че ще разгледат становищата на НПО относно необходимите промени, но това предполага “пасивно участие”, каквото и да означава този оксиморон. По – широко включване на заинтересованите страни е предвидено едва през октомври на етап “публично обсъждане”. Добре проверената практика от предходни публични обсъждания (не само в сферата на образованието, но и във всички други сфери) категорично показва, че на етап “публично обсъждане” не могат да бъдат прието сериозни промени.

От интерес на всички (МОН, учители, родители, други) е процесът на подготовка на новите учебни програми да се отвори максимално много към родителите и експертите от гражданския сектор, както и към всички други заинтересовани страни. Учебните програми не са панацея, но са важна част от трансформацията, от която се нуждаем. Да не говорим, че не по – малко важна промяна е необходима и в учебниците и учебните помагала…