Предстоящото в образованието: нови, продължаващи и отсъстващи ангажименти

Продължаване и разширяване на ключови образователни политики от предходните години, напълно иновативни политически решения по други важни тематични области, като делегираните училищни бюджети и качеството на образование, както и липса на експлицитни ангажименти към теми като интеркултурното образование, образователната интеграция, училищната сегрегация и др. Това може да бъде видяно в тематичните Приложения към Коалиционното споразумение между ПП, ИТН, БСП и ДБ. Приложенията следва да очертаят както правителствената програма, така и основните законодателни инициативи през следващите години. Какво съдържат те в сферата на образованието?

Бъдещите образователни политики на управляващата коалиция са разписани в тематичното приложение Образование, както и частично в Труд и социални политики. Приложение Образование съдържа предложения към няколко тематични области: за цялата система, предучилищно и училищно образование, (учебно съдържание и методи на преподаване, подкрепа и развитие на педагогическия състав, финансиране и материална база, професионално образование, приобщаващо образование), висше образование и наука (кадри, материална база и финансиране). Голямата част от тях са конкретни мерки или по-общи принципи, по които е постигнат консенсус и предстои да бъдат приложени, започвайки от Закона за държавния бюджет за 2022 година и продължавайки със законодателни инициативи и решения на изпълнителната власт през следващи години. Друга част са идеи, за които не е постигнат консенсус и тяхното прилагане се отлага в по-далечното бъдеще – след като бъде постигнат консенсус или придобият по-конкретни измерения. С оглед на факта, че Приложението съдържа политически мерки, предложени от 4 различни партии, то не може да бъде разгледано като цялостна образователна програма. Включените мерки са с различни нива на конкретност, някои от тях следват различна философия и не покриват всички тематични области на предучилищното, училищното и университетското образование. Въпреки това, те задават основните насоки в развитието на образователните политики през следващите месеци и години.
 

Продължаващи ангажименти

В предучилищното и училищното образование са предложени множество мерки. Много от тях продължават и/или доразвиват важни приоритети, които бяха инициирани и започнати през последните няколко години. Можем да определим това като положителна страна, тъй като образованието е консервативна сфера, в която е необходимо предприеманите политически действия да се характеризират с определена последователност, особено когато става дума за доказали ефикасността и ефективността си мерки. Така например:

• Предвидено е да продължи увеличаването на учителските заплати, така че те да поддържат ниво от 120 – 125% от средната работна заплата. Удвояването на учителските заплати през предходните 4 години бе важна мярка, която доведе до повишаване на престижа на професията и до насочването на повече млади хора към нея. Тя изискваше много сериозен финансов ресурс. Поради тази причина увеличаването на единните разходни стандарти през предходните 4 години на практика покриваше единствено повишаването на учителските заплати. Някои училища с малък брой ученици не можеха да подсигурят увеличените заплати само чрез единните разходни стандарти и затова използваха допълнителните средства за работа с уязвими групи, получавани по член 52 от Наредбата за финансирането и други източници. Заявеният ангажимент постигнатите нива да бъдат запазени така, че учителската заплата да продължи да е с 20 – 25% по-висока от средната работна заплата, също ще изисква финансов ресурс. Но той ще бъде значително по-малък в процентно съотношение. Това ще позволи училищата и детските градини да използват по-голям дял от получаваните по единни разходни стандарти средства за развитие и повишаване на качеството на образование и привлекателността на учебния процес.

• Подсигуряване на максимално включване на учениците в занимания по интереси, целодневна организация на учебния процес, едносменен режим ще продължат да бъдат сред основните приоритети. Същото се отнася и за дигитализацията на образованието, създаването на безплатни интернет-базирани учебни ресурси, създаването на ресурси от учители и така нататък. Години наред заниманията по интереси бяха подсигурявани чрез така наречените “системни проекти” “Успех” и “Твоят час”. От 2019 година държавният бюджет предоставя допълнителен ресурс на всяко училище за организирането на занимания по интереси. Важно е тази практика да продължи и дори да бъде разширена. Чрез проекта “Образование за утрешния ден” започнаха по-системни усилия за дигитализация на образованието, за създаването и систематизирането на дигитални учебни ресурси с участието на учители и други педагогически специалисти. Продължаването на тази практика и превръщането й в мащабен процес на дигитализация е безспорно необходимо.

• Продължаване на дейността на Механизма за обхват: създаването и развитието на междуинституционалните екипи за обхват и на Механизъм за обхват (на политическо ниво), бе едно от основните усилия за връщане в класните стаи на отпадналите ученици. В това отношение бяха постигнати определени успехи, макар че изцяло административния подход нямаше как да доведе до кардинална промяна. Ковид пандемията в много голяма степен спря дейността на местните екипи за обхват. Необходимо е тя да бъде подновена и преосмислена.

 Новите ангажименти

Сериозни промени в начина на финансиране на образованието са заложени в Коалиционното споразумение.

• Предвидено е чувствително увеличение на бюджета за образованието, като той следва да достигне до небивалите досега 7% от брутния вътрешен продукт – 5% за предучилищното и училищното образование, 1% за висшето образование и 1% за наука. Това би било революционно увеличение с оглед на факта, че през предходните години и дори десетилетия цялостния бюджет за образование не достигаше 4%. По време на дебатa “Образованието – диалог за бъдещето”, организиран от водещи неправителствени организации в образование на 23 март 2021, основните политически сили (управляващи и опозиция по това време) заявиха ангажимент за увеличаване на бюджета за образование до 5%.

• Нов модел за финансиране на училищата, включващ и оценка на качеството, е заложен в Приложение Образование. Параметрите на новия модел не са изяснени и в някои отношения заложеното следва леки вътрешни противоречия. От една страна е заложено “усъвършенстване на формулата за финансиране на училищата с добавен компонент от оценката на добавената стойност. Парите да следват и качеството, отчитайки особеностите на училищата и влиянието на различните фактори (местоположение, материална база, режийни)” (2.4.4.) Т.е. предвидено е оценката на качеството да бъде на вертикален принцип, като ще бъде оценявана добавената стойност, която всяко училище дава на своите ученици. Идеите за вертикална оценка на качеството във всяко едно училище не са нови. От години независими образователни експерти предлагат различни скали за оценка на добавената стойност спрямо образователното ниво на родителите, напредъка на учениците през различните образователни степени и т.н. МОН също разработва подобни методи за оценка. Вертикалното оценяване на качеството и на добавената стойност е значително по-справедливо от битуващите в момента (макар и неформални) хоризонтални оценки на това, как различните училища се представят спрямо НВО, ДЗИ, представяния на олимпиади и т.н. Ясно е, че училищата, обучаващи деца от семейства с нисък образователен статус е вероятно да се представят по-слабо на НВО, ДЗИ в сравнение с училища, обучаващи деца от семейства на висшисти с висок социално-икономически статус. В същото време, много от училищата, обучаващи ученици от уязвими грипи (включително селски училища и др.) имат много по-висока добавена стойност спрямо образованието, което предоставят на своите ученици.

В същото време договореностите в Приложение Образование съдържат и “включване на допълнителна компонента в субсидията на училището, например, според квалификацията на училището и класирането на учениците в олимпиади” (2.4.5.), т.е. налице са податки и за хоризонтално оценяване на качеството между различните училища. Очевидно тепърва предстои уточняване на конкретния начин за включване  на качеството на образование като елемент от начина за финансиране на училищата.

• Премахването на таксите за детска градина и дори за детска ясла е иновативен ангажимент, комбиниран със строителството на нови детски учебни заведения. Той е поет, както в Приложение Образование, така и в Приложението Труд и социални политики. Предвидено е обезпечаването му още чрез държавният бюджет за 2022 година.  Тази важна мярка би довършила дългогодишните усилия на гражданския сектор и на самото Министерство на образованието за премахването на финансовите бариери в ранната детска възраст. Безплатната детска градина е вероятно най-ефективното средство за преодоляване на един от ключовите проблеми в предучилищното образование, а именно – изключително ниския обхват, особено в незадължителните предучилищни групи.

Нетният коефициент на записване в предучилищното образование намалява до 78.1% през 2020/21 година спрямо 83.6% през 2013/14, според Националния статистически институт. Отрицателната тенденция показва, че всяко пето българско дете не посещава детско заведение. Броят на семействата, живеещи в емиграция, не е достатъчен, за да обясни този спад. При всички положения, обхватът в предучилищно образование в България е значително по-нисък от този в държавите в Западна Европа и създава сериозни предизвикателства пред учителите в началните класове. Обхватът е особено нисък в ромска общност, като по данни на Агенцията на ЕС за основни човешки права едва 68% от ромските деца посещават детска градина.

През 2013 – 2017 година Тръст за социална алтернатива, в партньорство с 19 местни неправителствени организации, реализира мащабен изследователски проект “Готови за училище” в 240 детски градини в цялата страна. Целта му бе да провери доколко премахването на таксите за детска градина ще стимулира по-пълен обхват и по-голяма посещаемост. Резултатите показаха категорично, че близо половината от децата, които не са записани в детска градина, започват да я посещават, ако бъдат премахнати таксите и други финансови бариери. Изследователският проект бе продължен от застъпнически инициативи за безплатна детска градина на организациите ТСА, Амалипе, Свят без граници и Нов път.

Постепенно безплатната детска градина бе припозната и като приоритет от Министерството на образованието и науката, както и от основните заинтересовани страни в образованието. Със закона за държавния бюджет 2018 бе забранено събирането на допълнителни средства от родителите и остана възможност за заплащане единствено на храната при целодневна организация в подготвителните групи. Следваща политическа стъпка бе направена чрез промяна в Закона за предучилищното и училищното образование от 09 септември 2020 г. Чрез нея държавният бюджет се ангажира с предоставянето на средства за освобождаване от такси за детска градина на по-голям брой деца. Законовата промяна бе направена по неясен и не съвсем последователен начин. Чрез нея на общините бе предоставен допълнителен финансов ресурс за отмяна на дължимите такси без ясен ангажимент за кои групи деца това ще бъде направено. По-подробен анализ на направената законодателна промяна и нейните последствия вижте тук.

Проучване на ТСА сочи, че след направените промени, през 2021 година рязко се увеличи броят на общините, които отменят таксите за детска градина за децата в задължителна предучилищна възраст или за всички деца. Липсата на достатъчен финансов ресурс е основната пречка пред по-малките общини да отменят таксите, въпреки че имат желание да го направят, сочи проучването. Ангажиментът за премахване на таксите за детска градина и детска ясла още чрез бюджет 2022, поет чрез Приложение Образование, определено ще бъде посрещнат с готовност от общините – стига да бъде обезпечен с необходимото финансиране от държавния бюджет. Това ще доведе до осезаемо повишаване на обхвата в предучилищна възраст, както и до значително по-добри резултати в предучилищна възраст. 

Липсващите ангажименти

Интеркултурното образование, образователната интеграция и сегрегацията в образованието са сред основните липсващи теми в Приложение Образование и останалите Приложения към Коалиционното споразумение. Това едва ли означава, че по тях няма да се работи, а по-скоро, че към настоящия момент никоя от партиите не е поставила специфични искания и цели в тези тематични области. Последното не е необичайно – обикновено всяко ново правителство възприема посочените теми като съпътстващи и по-малко значими. Впоследствие “челният сблъсък” с реалностите на цялата образователна система води до осъзнаване на факта, че без десегрегация, образователна интеграция и интеркултурно образование не е възможна модернизацията на българското образование. Но това осъзнаване изисква време и стратегическа прозорливост.

За страна като България, в която поне една трета от децата принадлежат на етнически,религиозни и/или езикови малцинства и чиито граждани често живеят и учат в чужбина, интеркултурното образование е императивно необходимо. Огромната част от българските ученици днес ще работят и живеят с представители на различни етноси и култури в България. Много от тях ще учат или ще работят и живеят в други европейски страни. За да ги подготви за реалния живот, българско образование трябва да включва интеркултурната перспектива като иманентна характеристика.

На това предизвикателство отговориха част от педагогическите факултети, които включиха интеркултурни курсове в подготовката на бъдещите учители. Отговориха и десетки учители и неправителствени организации, които инициираха разнообразни форми на интеркултурно образование под формата на занимания по интереси, свободноизбираема подготовка и други. Законът за предучилищното и училищното образование включи специален стандарт за Гражданско, […] и интеркултурно образование, който в последствие бе относително добре разписан. Въпреки това, голяма част от учениците се докосват съвсем слабо до елементи на интеркултурно образование чрез включените няколко урока в предметите от задължителната подготовка – изискване, заложено в учебните програми след 2004 година.

В частта си “2.2. Учебно съдържание и методи на преподаване”, Приложение Образование съдържа податка за включване на интеркултурни елементи, а именно “Включване на информация за ромските и другите общности в учебниците по история.” Това, впрочем, е единственото място в цялото коалиционно споразумение, в което се говори за роми. Посоченото е недостатъчно за цялостно прокарване на интеркултурната перспектива, но задава възможност за по-детайлно развитие.

Образователната сегрегация е един от най-тежките проблеми, които възпрепятстват достъпа до качествено образование. МОН не събира информация за етническия произход на учениците от 2010 г. Въпреки това, от 2017 г. всяко училище и детска градина подават чрез системата НЕИСПУО информация за образователния статус на родителите. МОН обобщава тази информация, определяйки децата от семейства с по-ниско от средно образование като “деца/ ученици от уязвими групи”, а ДГ/ училищата с повече от 20% такива родители като “ДГ/ училища с концентрация на уязвими групи”.

Последните са разделени в пет групи, според концентрацията на родители с по-ниско от средно образование. Въпреки че тази информация не съдържа препратка към етноса на обучаемите и техните родители, преглед на училищата с концентрация на уязвими групи показва, че голямата част от тях са селски или градски училища с преобладаващ брой ромски или турски ученици. Според информацията от 2020 г. 930 общообразователни училища (начални, основни, обединени и средни училища) са с концентрация на уязвими групи. От тях 745 са училища, които са единствени в населено място, т.е. селски училища, при които не може да се говори за образователна сегрегация. В същото време 185 училища с концентрация на уязвими групи се намират в областни или общински центрове и могат да бъдат определени като сегрегирани или сегрегиращи се училища. Към тях следва да добавим и 150 професионални гимназии с концентрация на уязвими групи. Видимо става дума за сериозен брой училища, в много от които се обучават стотици ученици – така например, в VI ОУ “Братя Миладинови” в Сливен се обучават близо 1400 ученици, в 75 ОУ “Тодор Каблешков” – София учат 1000 ученици и т.н. Фактът, че вече съществуват и сегрегирани професионални гимназии ясно индикира, че процесът на образователна сегрегация се задълбочава през годините и обхваща всички образователни степени. Детайлна карта „Сегрегираните образователни институции в България“, вижте тук.

Практиките и политиките за десегрегация в България имат над 20 години история. След като граждански организации започнаха успешни пилотни десегрегационни проекти във Видин и други градове, МОН припозна тази политика и тя залегна като основа на Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (2004, 2010, 2015). Антисегрегационни текстове залегнаха и в ЗПУО. От 2019 г. МОН финансира Национална програма за десегрегация.

В Приложение Образование е включен кратък текст рефериращ към проблема за сегрегацията в частта Приобщаващо образование: “4.1.3. Цялостен анализ на системата на места с висока сегрегация и реализиране на програми за приобщаващо образование.” Необходимо е той да бъде продължен  и развит като детайлна политика за десегрегация и превенция на вторичната сегрегация.

Образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства е политика, стъпваща върху въвеждането на интеркултурно образование и десегрегацията. От 2004 г. до 2020 г. МОН имаше специална Стратегия за образователна интеграция, а за нейното изпълнение е създаден  Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ). Приетата през 2021 г. Стратегическа рамка за развитие на образованието България 2030 съдържа като специалена приоритетна  “Ефективно включване, трайно приобщаване и образователна интеграция”.

Терминът “образователна интеграция” не присъства в коалиционното споразумение. В Приложение Образование е включена специална част 4. Приобщаващо образование, която се отнася до децата със СОП, противообществени прояви, обучителни затруднения. Липсва част, посветена на образователната интеграция или специфични приоритети, включени в другите части. Както посочихме по-горе, реализацията на такива дейности е императивно необходимо като част от модернизацията на българското образование. Липсата на експлицитни текстове в коалиционното споразумение предоставя възможност на МОН свободно да планира и реализира дейности за образователна интеграция – в партньорство с учители, образователни експерти, граждански организации и други заинтересовани страни.

След Приложение Образование

Нов модел на финансиране на училищата, включващ качеството и добавената стойност, увеличаване на процента финансиране за образование и наука, безплатни детски градини и ясли, безплатни учебници до 12 клас и ред други иновативни политически ангажименти, са включени в Приложение Образование към Коалиционното споразумение на партиите, съставящи настоящото правителство. Приложението съдържа и множество ангажименти, продължаващи образователните политики от предходните години, включително запазване на учителските заплати на нива 120 – 125 % от средната работна заплата, продължаване дейността на екипите за обхват, дигитализация на образованието и ред други. В същото време са пропуснати важни теми като интеркултурното образование, образователната интеграция и десегрегацията. Приложението не следва да бъде разглеждано като цялостна завършена образователна програма, а по-скоро като заявени политически приоритети на управляващите партии. В демократичните държави всяка публична политика се формира и реализира в непрестанен диалог с основните заинтересовани страни – учители, независими експерти, граждански организации, синдикати, работодателски организации и др. Необходимо е политическите намерения, заявени в Приложение Образование да бъдат доразвити именно в такъв диалог.

Вижте още:

 
Илюстрация: pixabay.com