Петелът, който буди хората

„Вижте, че всичко е запазено - няма дървеници, гредите изглеждат много добре. Но това е, защото сдружението всяка година заделя по някой лев и купуваме тези материали - те са много скъпи. И аз се занимавам тука, ходя да ги боядисвам беседките… Ама, като мине някой, му викам: „Искаш ли да са включиш?“ И той се включва, хората идват, и боядисват и те…“

Румен Ралчев разказва, докато внимателно прокарва валяче с боя по дъските на причудлива на вид беседка пред Къкринското ханче. Ханчето е онова, дето Дяконът Левски се засилил да прескочи плета, ама му се заплели вървите на цървулите - и на, хванали го, а после историята е ясна и на първолаците.. Апостол на Свободата!

„Не ни разрешаваха да я правим тая беседка - била пред национален обект, една година се разправяхме с властите, ама накрая дадоха разрешение. Като я вдигахме - един автобус с туристи мина, веднага започнаха да се снимат пред нея. То такива беседки в България няма други - само четири са тука, в Деветашкото плато. И сдружението така се казва - „Деветашко плато“. Едни архитекти ги измислиха беседките, много трудна направа. Ама Таралежкова и Велис искат все да е екологично, да е съобразено с природата…“

Румен Ралчев и Велислава Чилингирова

Пътят от географски район до желана дестинация

Румен Ралчев членува в сдружение „Деветашкото плато“ от десет години, самата гражданска организация е създадена през 2008-а. Днес в сдружението членуват над 140 души от десет села на територията на платото: Агатово, Брестово, Горско Сливово, Деветаки, Крамолин, Крушуна, Къкрина, Кърпачево, Тепава и Чавдарци. Работят в партньорство с общините Летница, Ловеч и Севлиево.

„Създадохме сдружението с цел да превърнем Деветашкото плато от обикновен географски район в нещо повече - в дестинация, в място, където хората искат да дойдат, да останат няколко дни, да си починат, да видят природни забележителности, да се почувстват истински сред природата. Всички усилия на сдружение „Деветашко плато“ са насочени от една страна към местните общности, към това те да имат по-богат културен и социален живот, от друга страна да подпомогнем икономическото развитие в района - нещо, което вече е факт, и от трета страна да привлечем други хора, които да дойдат и да се влюбят завинаги в мястото.“

Думите са на Ива Таралежкова - основател и изпълнителен директор на сдружението. Граждански активист от години, днес Ива Таралежкова е председател на една от най-големите мрежи на неправителствените организации в България: Форум „Гражданско участие“. Ръководи сдружение „Деветашкото плато“ с отдаденост и ентусиазъм - както прави всичко останало.

Румен Ралчев е млад пенсионер, дясна ръка на терен - от Деветашката пещера през Къкрина, до Брестово и Тепава ходи, наглежда, организира… Познава всички в района - от кметските наместници до бабите и внуците им.

„Сдружение „Деветашкото плато“ е като петел - буди хората!“ Това казва Румен, и продължава: „Така е, защото повечето неща, които искаме да направим - като тази беседка например - ние не казваме „Ние ще направим тази беседка“ - не. Ние събираме хората от селото - примерно тука в туй село 25-30 човека са събраха в този клуб, в ресторантчето, и почват да дават предложения. Туй да направим, онуй да направим, и се обсъжда, и се казва: ще правим беседка, ще  правим чешма… И тъй.

Затова казвам, че сме като петел - събуждаме хората. Защото те като си седят ей тъй, и основната им тема е кога ще дойде докторът, пък вестниците, пък хлябът… Обаче ние като дойдем и ги съберем, като започнем да ги питаме - а бе, я кажете за селото какво да правим - те почват да мислят и създават нещо. О, я дай да направим туй, я онуй - всеки дава предложения. И от тази гледна точка те се събуждат, и казват - е, да, бе, може да се направи туй, може да се направи онуй…“

Велис е Велислава Чилингирова - от Крамолин, едно от селата на Деветашкото плато. Тя е от основателите на едноименното сдружение, енергична и отгоре, познава района като петте си пръста. Разказва местните истории и легенди, докато крачи по пътека, която води до останките от средновековната крепост Градът. А оттам, от другата страна на платото се ширва гледка към язовир „Александър Стамболийски“.

„Тук водихме британски студенти - сдружението ни има партньорство с изпращащата организация. Измериха височината на крепостните стени - повече от осем метра. Личат църквите, цитаделата на крепостта, открихме пещи за керамика… Надяваме се повече туристи да идват, за да ги водим - поставяме табели, разказваме истории. Въздухът е прекрасен, има много билки“, обяснява Велис. А през това време любопитни крави надничат иззад стволовете на високи дървета, обграждащи пъстроцветни поляни. Стадото пасе на воля, казват, че млякото е дъхаво като билките наоколо.

Полезните растения са запазена територия на „Билкарската къща“ в село Горско Сливово. Мишо и Мариела са стопаните - и те са членове на сдружение „Деветашко плато“. Приемат гости в „Билкарската къща“, гощават ги с местни манджи, правят им чайове и лимонади, грижат се да им е приятно. Така разбират и практикуват понятието селски туризъм. „Тук сме щастливи, защото почти нищо не сме сели ние - така сме го заварили в двора. Имаме всякакви билки - то всъщност всяко растение е билка, стига да знаеш как да го използваш“, казва Мишо, докато крачи из двора и обяснява всяко стръкче и цвят. Мариела вади току-що опечен хляб, с който винаги посрещат гостите в къщата.

Бях се запознала с Мишо и Мариела няколко седмици по-рано в Севлиево, докато върви общото събрание на сдружение „Деветашко плато“. Там вземат важни решения - как да работят заедно за по-приветливи села, да си общуват с местните кметове, да приемат нови членове. Собствениците на къщи за гости много напират да стават членове на сдружението, защото са разбрали, че ще получат безплатна реклама на сайта на „Деветашко плато“. Което си е признание отвсякъде за полезността на гражданската организация и нейните комуникационни умения.

Хляб и шарена сол от „Билкарската къща" в село Горско Сливово

Поход с кмета

На общото събрание гласуват старта на нова инициатива: „Поход с кмета“. Първото издание се провежда на По̀гледното място - беседка с паркинг и тераса към красив каньон край Кърпачево. От едната страна се вижда цялата Дунавска равнина, от другата - Великият Кърпачевски каньон, както го наричат тук къде на шега, къде сериозно. Допреди няколко години мястото е било селско бунище, потънало в отпадъци и немара. С много труд на доброволци и упорити усилия, днес е превърнато в красиво кътче за природни съзерцания.

Ива Таралежкова обяснява: „Инициативата „Поход с кмета“ е плод на идеята ни хората от сдружение „Деветашко плато“, заедно с местни жители от селата, и кметът на общината, и кметският наместник - всички ние да влезем в обувките на туристите, които идват по нашите места. Да се разходим по обектите, които искаме да им предложим. Разбира се, много е важно да популяризираме мястото, важно е и да поддържаме дребната туристическа инфраструктура, която всъщност е нещото, което туристите виждат. И тъй като сме направили едно хубаво място за тях - едно по̀гледно място, редно е в началото на всеки туристически сезон да видим какви задачи имаме, за да се чувстват туристите и гостите на района добре, когато дойдат“.

Кметът на община Летница Красимир Джонев искрено се радва, че е част от общността и търсен партньор на гражданската организация: „Туристическата инфраструктура е малка част от общинската инфраструктура. Междуселските пътища на община Летница покриват изцяло Деветашкото плато и свързват селата Кърпачево, Крушуна и Горско сливово. Тези пътища са реновирани през 2007-а година и общината полага изключителни грижи да са в добро състояние. Работим заедно със сдружение „Деветашко плато“, за да създаваме уют и комфорт на туристите“.

Преди 13 години сдружение „Деветашко плато“ стартира с прекрасно лого и визия, но селата в района са далеч от интереса на туристите, а местните хора са били меко казано скептични. Днес обаче в района има силна местна общност, във всяка търсачка за настаняване ще ви излязат десетки къщи за гости. Венера Райкова управлява няколко къщи за гости, обединени под името „Онгъл“.

„Тук ни доведе любовта към природата. Години наред живяхме в София, започнахме да идваме тук, в Кърпачево, и постепенно просто спряхме да се връщаме в София. В началото беше хоби - обичаме природата, обичаме да сме на свобода, на чист въздух… Първо идвахме само ние през почивните дни, после започнаха да идват и наши гости, те доведоха други гости… Неусетно се превърна в бизнес. Днес казваме, че Кърпачево е център на вселената. Тук се събират много хора с различни интереси, може да се каже, от цял свят идват, и всички обаче ги събира едно - любовта към природата и към свободата, която намираме тук“.

В къщите за гости „Онгъл“ наистина те посрещат като приятел, като гост, а не като клиент. Венера вярва, че всичко е заради хората: има го усещането за местна общност. „В крайна сметка материална база може да има навсякъде, но енергията на всичко, което се случва на дадено място, идва от хората. И тук най-големият плюс за нас е, защото ние всички работим в пълен синхрон, заедно със сдружение „Деветашко плато“, с други колеги… Ние по-скоро сме съмишленици, правим нещата заедно и искаме да се случват по най-добрия начин за района“.
 

Джаз под звездите

„Джаз под звездите на Деветашкото плато“ 2021

В двора на големия „Онгъл“, който е бивше училище, се провежда и поредното издание на „Джаз под звездите на Деветашкото плато“. Джаз на село? Да, да, джаз. На село. Издание 2021 се отличава с особено дъждовно време и чудна лепкава, тежка кал - преди и след фестивалните часове. Това изобщо не може да уплаши калената публика. Всички са дошли специално за фестивала, мнозина са разпънали палатки в нарочен лагер току пред кметството. За радост на всички, по време на самия концерт не вали. А разкаляният терен не пречи - само усилва желанието на стотиците големи да са като малките и да се пързалят като тях в калта. Бали слама се превръщат в седалки и маси, издържат на дъждовните напъни и умело поемат натиска на зрителите.

Във фестивалния уикенд Ива Таралежкова е лесно откриваема, но трудно може да бъде задържана за повече от минута. Затова и обяснението й е задъхано:

„Джаз под звездите“ е събитието, което събира всичките ни мечти, всичката ни енергия, всички усилия, които полагаме от години, на едно място, в една вечер. Идват всичките ни приятели, всички местни хора, както и гости на района, които, дойдат ли веднъж, задължително искат да се върнат отново и отново.

Фестивалът възникна наистина като една много смела мечта, като щура идея. Абсолютна истина е, че трябва да се внимава с мечтите, защото те се сбъдват. Това се случи преди седем години. Ние сме малки, още сме на седем, но джазът набира все по-голяма популярност. Идеята, която стои зад този прекрасен селски джаз фестивал, е да оживи и да популяризира района на Деветашкото плато и селата в него, като покаже на страната, и на света, че селата ни са живи, че си струва да се идва на село, че много неща могат да се открият тук, включително и невероятна музика. Защото много хора си тръгнаха от селата преди години, и ние много се радваме да кажем, че тук хората се връщат“.

Фестивален директор на „Джаз под звездите на Деветашкото плато“ е невероятният Венцислав Благоев - тромпетист, естет, и човек с харизма, която увлича.

Повече от 20 от най-известните джаз музиканти излизат на сцената под звездите на Деветашкото плато. Но безспорно най-ярката звезда идва от Анкара: Йълдъз Ибрахимова. Саунд-чекът й се случва в най-големия дъжд през деня. Йълдъз прекрачва невъзмутимо огромна локва, и се качва на сцената. Вечерта я викат два пъти на бис. Пее неземно. На другия ден: „Ако не бях дошла да видя с очите си, нямаше да повярвам. Всички някак по инерция знаем, че джазът е в града. Но тук е едно такова райско място - с тая зеленина, тая красива природа, и всичко е много натурално, много естествено. Пеех на сцената и си мислех, че съм щастлив човек. Знаете - аз съм човек, който обикаля света, пяла съм с много музиканти, на най-различни места. Но в такава обстановка никога не съм била, чувствам се в една прекрасна безкрайност“. 

И музикантите, и зрителите на джаз фестивала си заминават от Деветашкото плато доволни. А Ива Таралежкова и група съмишленици тръгват за Старата мелница. Историята за втория живот на сградата - бъдеща Селска бизнес академия - очаквайте в следваща публикация за сдружение „Деветашко плато“ - петелът, който буди хората.

 


 #регионалникореспонденти