VIVACOM в света на гражданския сектор

Случвало ли ви се е да се чувствате неразбрани, когато сте получавали отказ за подкрепа от фирма или компания? А дали говорим с бизнеса на един език? Какво всъщност казва бизнесът, когато казва НЕ?

Отговори потърсих от Симона Чаръкчиева, която вече 7 години отговаря за Корпоративната социална отговорност във VIVACOM, а също е член на Управителния съвет наБългарския дарителски форум (БДФ). През годините Симона се е срещала и работила с десетки граждански организации и техните каузи и може да даде ценна информация за това кога се получава химия и кога по-скоро късо съединение между хората от бизнеса и гражданските организации. Освен това, ако искате да получите честен отговор, питайте точно нея. Тя е един от най-директните и откровени хора в професионално отношение, които съм срещала.

VIVACOM бе обявена за „Най-щедър дарител" за 2015 г. в годишния конкурс на БДФ "Най-голям корпоративен дарител". За миналата година компанията е дарила 1,21 процента от печалбата си преди облагане. В същия конкурс телекомът спечели втора награда за „Най-голям обем финансови дарения" с обем на дарения от 350 617 лв.

Симона споделя, че средно на месец получават 40-50 предложения за подкрепа от цялата страна. Предимно са от НПО в различни сфери – екология, социални дейности, култура, спорт, образование, талантливи деца и др.

Кога едно предложение впечатлява?

„Първото нещо, което търсим в дадено предложение, е дали то отговаря на някоя от приоритетните ни теми – образование, култура, спорт, родолюбие и деца и младежи в неравностойно положение. Ако искането за подкрепа е свързано с екология, например, не бихме се отзовали. Не защото не е важно, а защото не е сред приоритетите ни. Всяка компания определя темите, от които се интересува в дарителската си програма и ги обявява публично, за да могат хората да се запознаят с тях предварително. В нашия сайт ние всичко сме си разказали. Ако не направиш това проучване предварително, което отнема малко време, писането на предложение за подкрепа е загубено усилие и време.

На второ място много е важно предложението да е ясно и конкретно – коя е организацията,  какво точно иска да направи, за кого, какво очаква да промени и разбира се приблизителен бюджет. Често получаваме предложения от типа „дайте каквото можете, за да направим едно добро".

Освен това бихме искали да видим в предложението идея за устойчивост, защото политиката ни не е да имаме количествено много проекти, а такива които са устойчиви във времето. Практиката ни е да инвестираме няколко години в един проект, докато той започне да се самоиздържа.

Отговаряме на абсолютно всички получени запитвания. Понякога се срещаме с хората, които са ни потърсили, и бързо разбираме дали бихме могли да работим заедно. Нерядко има хора, които смятат и дори ни заявяват, че бизнесът е длъжен да откликва винаги. Получавали сме и обиди, когато изпратим отказ. За радост тези случаи са рядкост“ – споделя опита си Симона.

 „Трудно е да казваш не, защото почти винаги става дума за зов за помощ. Ние не помагаме на частни лица, вкл. за подкрепа при лечение, защото не можем да определим критерий – дали да помогне на деца или на възрастни, защо на едни, а не на други, при какви болести. В тези случаи насочваме хората към DMS платформата или към подходящи НПО, които познаваме. Опитваме се да помагаме поне с информация. Имахме случай, при който майка се обърна към нас за подкрепа. Свързахме я с БДФ и от там се появи дарител, който й помогна.

Не липсват и забавни случки. „Една баба ни беше писала, че плете покривки на една кука и иска да й помогнем да си направи изложба от плетивата. Друг човек дълго време идваше на рецепцията и ни причакваше сутрин, като всеки път се представяше от различна организация. Имали сме и молба за спонсорство с възвращаемост и лихва, въобще какво ли не“ – разказва тя.

Разбираме ли се?

Симона признава, че НПО-тата често говорят на език, който е труден за разбиране. „На доста хора им е трудно хем да кажат най-важното, хем да е стегнато, кратко и да те убеждава. Или те заливат със страшно много информация или нещата са общи и няма конкретика. По темата с устойчивостта също имаме разминаване. Хората често използват тази дума, но не винаги съм сигурна, че знаят какво значи и колко е важна. Срещаме НПО, които смятат, че понеже не са бизнес, не трябва да мислят как да бъдат устойчиви и да се издържат. Те прехвърлят тези очаквания към нас, убедени са, че сме длъжни да ги издържаме. Ако например едно социално предприятие започне да работи с външна помощ, то в един момент трябва да започне да се издържа само и да разчита на себе си – дали ще е чрез разнообразие от услуги, дали чрез финансови инструменти, има различни начини. Защото ние не можем вечно да помагаме.

За нас добър пример е фондация „Надежда за малките". Подкрепяхме ги в три поредни издания на кампанията Операция „Жълти стотинки“. Те управляват дневни центрове, в които временно се настаняват изоставени новородени бебета. С наша помощ фондацията придоби разпознаваемост и самостоятелност. Благодарение на тази разпознаваемост днес те имат подкрепа от Столична община, която им покрива 50 % от годишните разходи. Това е пример за добавената стойност на финансовата ни помощ" – разказва Симона.

Дарителите подкрепят, а НПО-тата посочват проблема и неговото решение

„Силните страни на НПО-тата е, че те са фокусирани върху реални проблеми на обществото, които за нас може често да са непознати. Но когато хора със знания и професионализъм ни обяснят, ние сме готови да помогнем и се доверяваме. Иначе казано, дарителите подкрепят, а организациите посочват проблема и неговото решение. Спазвайки този принцип, вече лесно правим разликата между „куха" и реално работеща организация."

Обратна връзка

Симона е откровена, че организациите не предоставят проактивно обратна връзка – какво се случва, как се развиват нещата, какви са следващите стъпки по съвместния ни проект. „Обратна връзка получаваме, когато ние зададем рамката. Хората не се досещат сами, че една информация, която за тях е очевидна и те си я знаят, за нас е необходима. Ако някой в екипа на организацията преди това е работил в бизнеса, това проличава точно когато става дума за отчетност. Понякога от тази обратна връзка изскачат и други идеи, които можем да подкрепим. Ние искаме хората, с които работим, да споделят трудностите, а не да научаваме от трети лица или медии, защото сме гъвкави и ако има проблем, можем заедно като партньори да го решим."

Симона също споделя, че не е честа практика да получават благодарности. Интересно, че общините го правят по-често от НПО-тата.

Гордост

Операция „Жълтите стотинки" е проект, с който VIVACOM много се гордее. Вече има шест издания. Миналата година чрез него са подкрепили Фондация за социална промяна и включване за тяхната програма Дом Възможност – наблюдавани жилища за младежи, които излизат от институции. С тази кампания VIVACOM привлича ежегодно много корпоративни партньори. За миналата година те са били 28. „Това е много показателно за факта, че бизнесът е надскочил фазата, в която всеки си подкрепя нещо сам“ – смята Симона. Със средствата, които са събрали в последното издание, фондацията е купила апартамент в кв. Дружба в София за временно настаняване на младежи, напускащи институции. В жилищата обикновено  са настанени до 6 младежи, които могат да останат до две години, докато си намерят работа и започнат да печелят регулярни доходи, така че да станат самостоятелни.

„Подкрепата ни за младежи, излизащи от институции, е нещо, в което реално виждаме промяната, за която допринасяме. Тя се изразява в нов шанс и ново начало за момичета и момчета, които сами се борят в живота. Например Иван*, който започна да учи в НСА и да работи в една ресторантьорска верига – ако не беше програмата, той нямаше да получи шанс. Друг млад човек е Мария*. Тя работи в заведение за палачинки. Благодарение на програмата вече има самочувствие, обмисля да живее сама и си има приятел от Швеция" – разказва тя.

Новата програма Регионален грант е друга гордост на VIVACOM, защото още през първото издание успяват да съберат 270 кандидатури, предимно от малки населени места. Целта на програмата е да подкрепя качествени проекти на местно ниво по теми и проблеми, които са важни за хората. Попитах я дали от толкова много кандидатури са научили нещо ново за гражданския сектор. „Нямаше изненади, отново видяхме работещи и структурирани хора и такива, които се затрудняват да опишат и обосноват идеите си. Всъщност приятно ни изненада, че в съвсем малки населени места има много мотивирани хора, които правят промяна, чиито проекти е удоволствие да прочетеш и не можеш да се отегчиш“ – казва тя.

Най-важната тема за VIVACOM през последните години е образоването. „Искаме българските деца да имат по-качествено образование, да имат достъп до новите образователни технологии". Най-големият им проект в тази област е VIVA Cognita – интерактивна платформа за изучаване на математика и информатика, разработена съвместно с Институт по математика и информатика - БАН. Идеята е децата интуитивно и интерактивно да учат математика, чрез експеримента  и преживяването да намират решенията. Подходяща е за деца от трети клас нагоре.

Друга любима тема на телекома е четеното. Симона разказва, че са горди партньори на Читалнята. „Те са пример за това как, когато си харесаме нещо, сами го преследваме. Аз се срещнах с младежите, които стоят зад Читалнята, още когато събираха книги. Стана ясно, че нямат партньори и ние ги подкрепихме. Осигуряваме WiFi, дарихме им книги от наши служители и такива, купени със средства на компанията, дарихме им средства, за да си направят цялата електронна система за каталога и членските карти. Скоро заедно ще празнуваме една година" – разказва Симона.

През 2016 г. компанията планира да обособи проектите си в подкрепа на четенето в отделна програма.

Златен знак

VIVACOM е носители на Златен знак за 2015 г.  за това, че 42 % от служителите даряват ежемесечно. Това е висок резултат в европейски мащаби, а компанията е осигурила допълващ фонд към средствата, събрани от служителите. Наградата е присъдена от Фондация помощ за благотворителността в България. Системата за дарителство по ведомост VIVAhelp има собствен бранд. В компанията е била организирана кампания, в която са били въвлечени голяма част от служителите и мениджърите. Има изработени процедури за управление, изразходване и отчитане на средствата, а те ще се използват за служители в беда – при болести, нужда от скъпо лечение и др. Според Симона решаваща за успеха е била вътрешната комуникационна кампания – игри, картички, постери, писмо до всеки служител от главния изпълнителен директор, брандирани асансьори и др.

Компанията има и дългогодишна традиция в доброволчеството. През 2015 г. служителите са положили повече от 2000 часа доброволен труд.

Какво ново?

През юни 2016 г. предстои да бъде представен проект в подкрепа на деца аутисти и техните семейства  - един иновативен технологичен проект, които за първи път се осъществява у нас. Ще бъде нещо, което не е правено до момента в България, но за сега остава в тайна.  Компанията ще развие и партньорството си с Читалнята, като реализира съвместно с екипа й нови и интересни инициативи в полза на четенето.

--------------------------------------------
Заб. *Имената на младежите в разказа са променени.

Снимки1 - момент от Операция "Жълти стотинки". Симона Чаръкчиева - в средата.

Снимка 2 - маратон в подкрепа на Операция "Жълти стотинки"
Снимка 3 - връчване на чековете в първото издание на програмата Регионален грант
Снимка 4 - служители  доброволци