Александров: Катуница затвори една страница от българския преход

Владимир Савов, Информационна агенция КРОСС

Как оценявате случващото се в Катуница и реакцията на властите – премиерът Борисов и президентът Първанов днес заедно отидоха в селото, за да се запознаят на място с обстановката?

Явно те двамата се отнасят към ситуацията сериозно и решиха да предприемат единственото действие, което умеят – да се изтърсят на място и да се опитат да овладеят напрежението и конфликта. Много се надявам, че това ще даде резултат. Аз съм съгласен и напълно споделям тревогата на президента и на премиера, че най-лошото възможно развитие е разпалването на етнически конфликт и смятам, че си струва да се направи всичко възможно, за да бъде избегнато такова развитие.

Днес един известен историк сравни размириците с антифеодално възстание. Какво мислите за това?

Има елемент на антифеодално възстание. Тези хора са докарани до положение на крепостни селяни, по всичко си личи. Когато за първи път гледах сцената от ставащото там, тя ми напомни за сцена от един филм в която селяните нападат злия комодор, който изнасилва дъщерите им, тормози децата им, заплашва ги и експлоатира. За щастие не се стигна до горене на замъци и до въоръжени сблъсъци, напрежението беше удържано в някаква степен. Няма никакво съмнение обаче, че тази част от нашето население, така да се каже – крепостните на Цар Киро, са в положение на тежка зависимост от него и бунтът им носи този гняв от самото неравенство, т.е. той е много повече социален от колкото етнически. Сред разбунтувалите се има както българи, така и роми, и в този смисъл няма място да се говори за сблъсък по етническа линия.

Всъщност, не е ли този бунт зараждането на една нова тенденция – пробуждането на хората и по-точно на тяхното гражданско чувство?

Много бих се надявал да има такава тенденция, честно казано, но е рано да се говори за това нещо. Нека видим как ще се развият нещата оттук-нататък. 

Става въпрос за това, че група българи се надигат срещу един човек с пари и влияние, нещо което не сме виждали у нас?

Не сме и се надявам все повече да го виждаме. Очевидно е, че съдбата на давещите се е в собствените им ръце. Очевидно, че ще бъдат накарани институциите да действат, а те се задействаха моментално на най-високо държавно равнище. Трябва някой да направи нещо и смятам, че самото развитие на случая, т.е. личното заангажиране на институциите на най-високо ниво с безобразията на местния деребей и рязкото им активизиране, след като хората се намесиха, силно ще насърчи този тип действия. 

Очевидно в България, за да се предприеме нещо, трябва да има изгаряне трета и четвърта степен, т.е. някой трябва да умре, за да се разбере, че нещо не е наред. Тогава започват спешни действия по гасене на пожара. Да се надяваме, че той няма да се разпространи. 

Имаше доза оптимизъм в първата част на това, което казахте?

Да, има оптимизъм. Вижте, Цар Киро е много повече от отделен местен феодал, той характеризира в много отношения най-лошите характеристики на българския преход – бенаказаността, арогантността, фалшификацията, тъй като с неговите легендарни ментета бедните хора се поиха години наред. Та, вероятно един период си отива. Една част от страницата на българския преход е затворена и тези от героите, които не искат да разберат това, ще си платят цената. Да се надяваме обаче, че хората не са се осмелили да скочат срещу него само защото е от ромски произход. Ще имам истински основания за оптимизъм, когато въстанат срещу родните феодали. 

Може ли да кажем тогава, че Преходът свършва сега и, че всъщност 90-те години и страхът на хората от мутрите и борците свършват през 2011 г.?

Това е твърде оптимистично, за да го кажем. Може би това е началото на края на Прехода. Нека така да го формулираме с отворен край.