Отворено писмо на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти и Българската асоциация за алтернативен туризъм във ...

До

Г-н Бойко Борисов,

Министър-председател на Република България

копие

Г-н Трайчо Трайков,

Министър на икономиката, енергетиката и туризма

Отворено писмо

от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТА) и

Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ)

във връзка с подготвяните промени в Закона за горите

Уважаеми господин Министър-председател,

През последните години в политиката на Държавата към ски спорта е налице специално отношение. Българската федерация по ски, без да е защитила с постижения правените й подаръци, се ползва с изключителни привилегии. Нейното ръководство се ползва от откровен данъчен чадър, обществени средства се изразходват, без да се минава през процедури за обществени поръчки. Тези подаръци не са защитени и със съизмерими приходи за хазната от оперирането на толкова съоръжения и ползването на обществен ресурс.   

Стигна се до нещо, което не познавахме в най-новата история на спорта в България: замразяване на всички лифтови съоръжения на Витоша и груб лобизъм за промяната на една поредица от закони, които трябва да позволят територии, публична държавна собственост, да бъдат ползвани и застроявани без необходимия контрол и безплатно (непозволена държавна помощ) под предлога за развитие на ски туризма в България. На всички стана ясно, че продажбата на съоръженията през 2007 г. е станала при изключително неизгодни за Столична община условия. 

За всички също е ясно, че предлаганите законодателни промени са далеч от интересите на потребителите, че те реално няма да способстват за развитието на един по-добър (по-качествен) туристически продукт, а останалите засегнати от промените в Закона за горите отрасли и общности в България виждат в тях създаване на нови възможности за безконтролна сеч, износ на суров дървен материал и изобщо унищожаване на зеленото богатство и пейзажа на България. А това ни най-малко няма да способства за развитието на туризма в България като цяло, както и на българския туристически бранд.  

Във връзка с предстоящото в НС второ четене на ЗИД на Закона за горите изразяваме нашата готовност за участие  в дискусия - кръгла маса на тема "Какъв туризъм и какъв ски туризъм искаме за България". Считаме, че експертното мнение на двете браншови организации трябва да се вземе предвид при приемането на такава поправка, която е от изключителна важност за устойчивото развитие на планинските райони в България. Туризмът в планините на България може да носи благоденствие за тяхното население, но пътят за това не е в екстензивното развитие на ски курортите. Тъй като един от основните аргументи за исканите промени е облекчаването на инвестиционния режим, бихме желали да изясним някои въпроси, които би задал всеки качествен инвеститор.

Ако инвестициите ще се насочват към строителството на нови ски курорти, къде ще бъдат те и с какво ще бъдат те по-различни от съществуващите в момента - с по-дългите си писти, по-голямата надморска височина, по-доброто снегозадържане, по-добър достъп, енергоспетяващи съоръжения, щадящ транспорт, технологично нови снежни оръдия?

След като основният проблем на ски курортите ни в момента е катастрофално ниската средногодишна заетост на легловата база (под 20%!), няма ли изграждането на нови такива само да влоши този показател? Иначе казано къде българското правителство вижда този огромен потенциал от нови туристи и нови пазари, който е останал незабелязан от нас, туроператорите?

Ако инвестициите ще се насочат само към строителството на нови писти в съществуващите курорти, бихме искали да знаем с какво съществуващият закон пречи на подмяната на старите лифтове на Витоша и Пампорово, по какъв начин пречи и на подмяната на десетките влекове, построени в близост до българските хижи, които в повечето случаи в момента стоят неизползвани.

Ако целта е нова кабинкова линия на Банско, при над 40 000 легла в момента в курорта и капацитет от 2400 скиора на час на основния кабинков лифт към пистите, колко нови лифта от града  трябва да се построят, за да се възстанови баланса между капацитета на писти/лифтовете и легловата база? Дали някой в Правителството си задава въпрос за поемния капацитет на територии като Платото на Витоша или ски зоната над Банско? Какъв ще е този чисто български баланс и дали така не се прави реверанс към строителния сектор и този на недвижимите имоти? Дали сте почивали в мъртъв курорт и дали Правителството е готово да направи един честен анализ и равносметка на случая Банско?

Искаме само да напомним, че подобно строителство във високата планина застрашава  най-ценния туристически ресурс на България - българската природа, българския пейзаж, водите, средата за живот, условията за развитие на качествено земеделие, уникалното биоразнообразие. Ако  устойчивият туризъм в планинските райони ще е приоритет на българското правителство и има законодателни пречки за развитието му, бихме насочили вниманието му примерно към статута на българските хижи, разположени на територията публична собственост - национални и природни паркове. 

В момента българските планини в най-атрактивните си части са практически затворени за международен туризъм поради липсата на елементарни удобства в българските хижи. Изоставането е на повече от 20 години, необходима е  промяна в условията за тяхното концесиониране и модерна визия за тяхното развитие. Летният туризъм в планините във всичките му форми (пешеходен, планински велосипеди, конен, селски, опознавателен (наблюдение на птици, кафява мечка и пр.) може да върне тези райони към спиралата на развитието, да ги направи процъфтяващи. И по-важното - за развитието му дори не са необходими големи инвестиции.

Господин Министър-председател,

Молим предвид всичко гореизложено да разпоредите провеждането на една широко оповестена кръгла маса по предмета на Закона за горите и предвижданите в него промени, която да се състои преди второто четене в Народното събрание и лично да се запознаете с доводите за едно алтернативно развитие на планинските райони в България.

София, 28. 02. 2012 г.