Бих желала да живея в свят, общество и държава, в които да не се налага да има “световни дни“ на нещо, за да си дадем сметка, че сме в дълг към ...

Фондация "Надежда срещу СПИН", град София в партньорство с фондация "И", град Варна и фондация "Позитивен избор", град Пловдив през месец септември започна реализирането на проект "Позитивен мониторинг – първа стъпка" с подкрепата на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа и Институт "Отворено общество" – София. Проектът ще продължи до месец март следващата година.

Проектът се реализира по Програма "Овластяване на безвластните по време на криза" – фаза 2 в рамките на Програма "Европейски политики и гражданско участие" към Институт "Отворено общество" – София.

"Позитивно за ХИВ/СПИН" разговаря с Ася Кавръкова - програмен директор на Програма "Европейски политики и гражданско участие" към Институт "Отворено общество" – София.


Бихте ли очертали основните направления в дейността на Институт "Отворено общество" – София?

Институт "Отворено общество" – София е фондация, чиято основна цел е да въздейства върху формирането на публични политики с оглед на ценностите на отвореното общество. Тези ценности, разбира се, не са изчерпателно дефинирани и дават поле за широка интерпретация, но общо взето отвореното общество е онова общество, което не само позволява да съществуват различни гледни точки и мнения, но и е достатъчно развито и институционално укрепнало, за да управлява различията и да позволява те да се изявяват по конструктивен за общественото развитие начин. Като противовес, тоталитарното общество например, решава "проблема" с различията, като ги "елиминира" в полза на господстващата доктрина. За отвореното общество – напротив различието е ценност.

Институтът осъществява своята дейност чрез няколко програми, насочени към реформиране на съдебната система, на публичните политики (образование, здравеопазване, социална сфера), интеграция на малцинствата и повече гражданско участие във формирането на европейски политики.

"Европейски политики и гражданско участие" е една от програмите към Институт "Отворено общество" – София. Разкажете ни за програмата, нейните приоритети и за работата си като програмен директор.

Аз съм директор на този програма от повече от десет години, всъщност от момента, в който България започна преговори за присъединяване към Европейския съюз и приоритетите на програмата са се променяли във времето, но по същество винаги са били свързани с европейската интеграция не само на българската държава, но и на нейните граждани. Към момента програмата работи в две направления – национално и международно.

В национален план, целта е да се подпомогне процеса на по-задълбочена интеграция на България в Европейския съюз. Например, осъществихме граждански мониторинг на процеса на подготовка на България за присъединяване към Шенгенското пространство, който ни позволява да кажем на българските граждани, че България днес не е член на Шенген не защото не е подготвена, напротив, изпълнила е критериите, а поради проблеми в страни членки на Европейския съюз, които не зависят от нас. Друга подобна инициатива е подкрепата на дейността на Форум "Гражданско участие", който понастоящем консолидира усилията на 99 български неправителствени организации от цялата страна, които участват в процеса на изработване на стратегическия документ "България 2020", който следва да даде отговор на въпроса "В каква държава искаме да живеем в следващите 10 години" и ще бъде основата за процеса на програмиране на средствата от Европейския съюз и за регионално планиране в периода 2014 – 2020.

В международен план, програмата работи в новите страни членки от Централна и Източна Европа с цел изграждане на знания и умения за по-адекватно участие в процеса на вземане на решения на европейско ниво. Това се прави чрез изследователската и аналитична дейност на Инициативата за европейски политики (www.eupi.eu).

В момента тече изпълнението на втора фаза на Програма "Овластяване на безвластните по време на криза". Каква цел си поставя програмата?

Това е една от любимите програми на фондацията. Казвам това, защото първо в нейното случване участват много колеги от всички програмни направления на института (в оценката на проектите и посещенията на място), въпреки, че тя се намира в моето портфолио и второ, защото тя е доказателство за това, че най-хубавите неща, свързани с позитивна промяна на човешки съдби, се случват с малко пари (програмата предоставя финансова подкрепа до 5 000 щатски долара), но с много ентусиазъм и гражданска енергия. За екипа на програма "Европейски политики и гражданско участие" "Овластяване на безвластните" е двойно по-ценна, защото ни дава възможност да не забравяме какви са реалните нужди и истинския смисъл за хората, когато работим на национално и европейско ниво.

По същество програма "Овластяване на безвластните по време на криза" е продължение на програмата от предходните две години, която нямаше да е възможна без финансовата подкрепа на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа. За да реализираме "Овластяване на безвластните по време на криза", успяхме да привлечем и допълнителен ресурс - от Кризисния фонд на мрежата на отворено общество, за който ресурс кандидатствахме, състезавайки се с другите национални фондации в мрежата. Това ни позволи да финансираме двойно повече проекти от предишни години - около 45 на брой и ни даде възможност да въведем и допълнителен, втори приоритет, в програмата. Освен финансирането на застъпнически кампании на и за групи в неравностойно положение, програмата финансира и проекти, насочени към улесняване на достъпа до услуги на маргинализираните групи. Аргументът да правим това е повече от ясен - в условията на икономическа и финансова криза, когато държавният бюджет неминуемо се свива що се отнася до брой, обем и качество на социалните услуги, в най-уязвимо положение са тези групи от населението, които изцяло разчитат на тези услуги за оцеляването и съществуването си. Това са групите в неравностойно положение - деца в риск, възрастни хора, живеещи в изолирани географски населени места, малцинства, хора с психически и физически увреждания и т.н. Разбира се, с програма от мащаба на нашата, е ясно, че не можем да решим проблемите на тези групи, може би дори е твърде самонадеяно да твърдим, че можем да ги облекчим, но това е нашият начин да покажем, че сме солидарни и работим за това да изградим общество, в което различията да не са спънка за съществуване, а да са ценност за развитието на обществото.

Проект "Позитивен мониторинг – първа стъпка", подкрепен по Програма "Овластяване на безвластните по време на криза", е по същността си застъпническа кампания за подобряване на медицинското обслужване на хората, живеещи с ХИВ в България. Сблъсквали ли сте с проблема ХИВ/СПИН до момента – лично или професионално?

He лично, а професионално въпросите, свързани със здравната реформа по същество попадат в портфолиото на Програма "Публични политики" в Институт "Отворено общество".

Първи декември е Световният ден за борба със СПИН. За какво Ви кара да се замислите това?

Замислям се за това, че бих желала да живея в свят, общество и държава, в които да не се налага да има "световни дни" на нещо, за да си дадем сметка, че сме в дълг към хората, към които съдбата не е била благосклонна и поради една или друга причина, са в неравностойно положение. Знам, че това звучи утопично, но също така знам, че лакмусът за "качествена" държава и развито демократично общество, е именно държавната политиката към групите в неравностойно положение и нивото на солидарност в обществото. От тази гледна точка и българската държава и ние, българските граждани, все още имаме много "широко поле" за изява. Дано този ден да ни накара да решим да започнем тази изява, всеки по своя си начин, от вчера.



Източник: Фондация "Надежда срещу СПИН", 1.12.2011