Анета Генова: Приемам идеята за специализиран съд за деца

Анета Генова е родена през 1967 година във Враца. Завършила е право в Софийския университет „Свети Климент Охридски". От 2005 година е адвокат в Българския хелзинкски комитет. Преди това е работила като адвокат. Започнала е кариерата си като съдия в гр. Перник. Анета Генова е специализирала в борбата срещу домашното насилие, а след 2005 г. – в работа с хора от уязвими групи, основно хора с ментални проблеми (възрастни и деца). През 2010 г. е координатор за Българския хелзинкски комитет в процеса на проверката на институциите за деца с интелектуални затруднения, проведена съвместно с прокуратурата .

- Госпожо Генова, добре ли е това, че беше създаден нов закон за закрила на детето?
- Да, добре е. Законът обхваща много теми и не може да се каже еднозначно, че с него се решават всички проблеми на защитата на децата, но той съдържа разрешения на много от актуалните към момента въпроси.

- Кои са положителните страни в закона?
- Една от много добрите разпоредби е тази, според която съдиите, които разглеждат дела за деца трябва да са минали през специално обучение. Това е нещо, което отдавна имаше необходимост да се случи. Става дума за една частична специализация на съдилищата, която ще даде възможност магистратите, които се занимават с тези дела да вникват по-дълбоко в казусите, които разглеждат и да не ги разглеждат единствено и само от гледна точка на формалното право, а наистина да ги разбират. Да вникват в съдържанието и смисъла на процесите, които се случват.

- Само преди дни разговарях с юрист, който каза, че би могло да се помисли у нас да се създаде специализиран съд за деца. Приемливо ли е това?
- Да, но това трябва е въпрос на друга законодателна инициатива. Аз лично приемам и подкрепям тази идея. В много държави това е сторено и моето лично мнение е, че един такъв специализиран съд би могъл много по-задълбочено и много по-компетентно да разглежда такъв тип дела. Да бъде толкова бърз и ефективен, колкото се иска от него. Защото ако един състав разглежда всякакви дела и има пред себе си сложени за разглеждане дела за деца и то дела от порядъка на тези, предвидени в новия законопроект, ще му бъде много трудно да се вмести в сроковете, които се изискват от закона и трудно би бил толкова ефективен, колкото наистина е необходимо. Това е единият ми аргумент. Другият е тази допълнителна специализация, която законопроектът предвижда. Тя наистина е нужна в разглеждането на този тип дела. Боя се, че тези специализирани съдебни състави в момента не могат да започнат да функционират, защото трябва да има процес на обучение и специализация, каквито аз не знам да има. Със сигурност в Юридическия факултет на Софийския университет не се предлага подобно обучение и не знам то да е предложено досега. Проблемът с изграждането на структурите, ангажирани със защита на детето е много голям и ние колкото и да си говорим за позитиви, винаги ще се връщаме към липсата на структури, които да ги реализират по ефективен и съобразен с интересите на децата начин.

- Добре ли е, че детето има възможност да изразява мнение и да взема решения само?
- Безусловно. Разбира се, тази възможност зависи от неговата възраст и зрялост. Новост в законопроекта, която намирам за изключително полезне е това, че детето има право на информация преди да изрази своето становище. Изключително полезно е детето да бъде предварително добре информирано и консултирано по начин, който да го подкрепи да вземе решението си и да изрази волята си адекватно, като е наясно с всички последици от решението си. В този случай детето трябва да е подкрепено от специалисти, които са специално обучени. Да му предоставят информацията така, че да не повлияят на решението му, а само да го подкрепят в този понякога доста труден процес. Друг позитивен момент: В законопроекта са разписани правила за медицинско лечение на деца, което е полезно. Законът за здравето дава общите правила за информирано съгласие, но не е излишно разписването на специални правила за медицински грижи на деца. Не съм съвсем сигурна дали в Закона за детето е мястото на тези разпоредби, но те сами по себе си са изключително полезни.

- Кои според вас са пропуските в закона?
- Тъкмо сме на темата за медицинските грижи. Тук има голям пропуск, който е свързан с животоспасяващото лечение на дете. Когато родителят откаже да даде съгласие за животоспасяващо лечение на дете, може да се поиска това разрешение от Районния съд. Аз виждам много голям проблем с това разрешение, тъй като Районният съд, такъв какъвто го познаваме, може да не отреагира достатъчно бързо и може да не бъде в състояние да излезе с решение толкова скоро, колкото наистина се налага. Този законопроект изисква една промяна в структурите на съдилищата, така че да могат да отговорят на така заложената потребност. Има и друг проблем, свързан с децата, чиито родители са неизвестни и нямат близки. В такъв случай настойничеството или попечителството върху тях в зависимост от възрастта им, според законопроекта се осъществява от кмета или от упълномощено от него лице. Аз се страхувам, че това ще доведе до един излишен формализъм и решенията ще бъдат вземани по формален критерий. Това може да се избегне само ако към общините бъде създадена специална структура, в която да бъдат назначени хора, които да изпълняват тази функция. В Германия, където съвсем наскоро имах възможността да се запозная със законодателството и практиката в тази сфера, въпросът е решен така: Когато спрямо едно лице трябва да се наложат мерки за ограничаване на дееспособността му и няма близки, които да се грижат за него, независимо дали говорим за дете или за възрастен, се назначава лице от местната служба за социална подкрепа, която разполага със специален набор от обучени хора. Те знаят как да осигурят най-добрата грижа с оглед взетите мерки. Не мисля, че е особено трудно такова специализирано звено да бъде създадено и към българските служби за социална подкрепа, тъй като вече има социални работници, които са обвързани с тези проблеми. Това би бил един добър пример как може да се реши въпросът както за децата, така и за възрастните. Виждам сериозно противоречие между законопроекта и Конвенцията за защита на правата на хората с увреждания. В България Конвенцията е подписана, но не е ратифицирана. Тази ратификация предстои, а правителството по различни поводи заявява готовност за синхронизира законодателството с тази Конвенция. Но този законопроект не е синхронизиран и противоречи на Конвенцията и по специално на чл. 12. Този текст от нея предвижда, че не може да се ограничава дееспособността на хората само въз основа на тяхното увреждане. Тоест целият институт на настойничеството у нас трябва да бъде променен. В законопроекта няма и следа от такова намерение.

- Съзирате ли някакви пропуски в закона при регламентиране на приемните родители?
- Единственото нещо, което ме смущава, е, че структурите за подкрепа на приемните родители и самите приемни родители не са достатъчно развити у нас, така че да отговорят на необходимостта на този законопроект. Не разбрах докрай разликата между професионален приемен родител и непрофесионален. Тази неяснота стои в законопроекта и трябва тепърва да бъде разписана по един добър начин. Не е ясно какви са последиците от това, че едно семейство е професионален родител, а друго – не. Има съществена неяснота в тази връзка.

- Има една новост. Ще се състави регистър с осъдени лица, които са насилвали деца с цел да се предотврати техният достъп отново до децата. Това според вас добре ли е?
- Мисля, че няма нужда да се създава някакъв допълнителен специален регистър, тъй като така или иначе във всеки съд има служба „Съдимост", в която се съхраняват данни за това дали едно лице е било осъждано или не, включително и за сексуално посегателство над деца. Няма нужда от допълнителен регистър, след като тази служба съществува. Единственото нещо, което би било добре да се направи, е да се изискват данни от тази служба без ограничение във времето, когато се касае за сексуално посегателство над дете. Ето какво имам предвид: Ако някой е бил осъден за насилие над дете преди десет години и поради изтичане на давност свидетелството му вече е чисто, в случаите, когато иска да стане приемен родител или да осинови дете, да има специално правило, което да изисква информацията да бъде предоставена без оглед на давността. Мисля, че това би било много по-елегантно решение, отколкото тепърва да се създават нови регистри.

- В закона за закрила на детето са записани и множество санкции, които се отнасят до недобросъвестни родители. Това добре ли е?
- Отново се връщам към най-големия проблем. А именно липсата на структури у нас за подкрепа на родителите. Докато тези структури не са изградени и не функционират правилно, не може държавата да налага толкова тежки санкции на родителите.

Източник: Новинар, 20.11.2011