Повече реформи, по-ниска ДДС-ставка

В разгара на споровете около увеличаването на пенсионната възраст, от Института за пазарна икономика дадоха друга реформаторска идея – за премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове. Пред Дарик изпълнителният директор на института Светла Костадинова заяви, че минималната работна заплата е индикатор „кой няма да си намери работа", а осигуряването само в НОИ без допълнителни лични вноски е „наливане на пари във фалирала система".

Бизнесът в момента изпитва много големи трудности и една от причините за това е липсата на поръчки, а когато бизнесът изпитва трудности, той съкращава разходи, за да задържи своите работници. И когато се вдига административно минималната работна заплата, виждаме, че този дебат върви постоянно, както и когато се вдигат минималните осигурителни прагове, това създава много големи разходи за бизнеса. Ако това не е свързано с повече поръчки, което за съжаление не е така, всъщност ние казваме на бизнеса: освободи част от хората, защото те стават прекалено скъпи за теб.

От друга страна, минималната работна заплата се твърди, че защитава най-уязвимите групи – т.е. тези, които са с ниска квалификация и затова получават такава заплата. Когато тя се вдига, тъкмо тези групи са най-засегнати, защото понякога те нямат шанса да бъдат наети, тъй като произвеждат по-малко, отколкото е минималната работна заплата.

Ще продължаваме да го предлагаме, защото виждаме, че минималната работна заплата е основен инструмент и в политиката на синдикатите. Неслучайно се отвързаха много от плащанията на държавата, защото стана ясно, че ако се продължава така, ще нарастват много разходите на държавата. Така че минималната работна заплата е индикатор кой няма да си намери работа или поне не официално.

Смятате ли, че ако бъдат премахнати минималната работна заплата и праговете, това ще доведе до излизане на част от сивата икономика на светло?

Със сигурност това ще бъде един от ефектите. Това е и целта. Сега се твърди, че приходите на НОИ не са достатъчно именно заради сивата икономика и ако се замислим, една от причините е именно минималните осигурителни прагове и това, че всяка година те се вдигат и това, че виждаме действия от страна на социалния министър да разпределя някакви договорки с фирмите от част от един бранш върху всички фирми.

Всички тези неща са вид намеса на държавата в едни отношения, които трябва да бъдат уреждани между работника Х и работодателя У.

А по отношение на пенсионната реформа. Ваша стара теза е, че трябва да се набляга върху личните вноски. Каква обаче трябва да бъде минималната пенсия и нужно ли е да остане някакъв праг при нея?

Това, което ние предлагаме, е лични пенсионни сметки. Наясно сме, че има много пенсионери и хора, на които им предстои пенсиониране, които няма как, ако държавата не продължи да изплаща пенсия, да получават доход. Нашата реформа и нашето предложение би обхванало хората, които са до 40-45 г. възраст, които вече да имат шанс да избират дали да се присъединяват със своите вноски към държавната фалирала система или да понесат своята отговорност и да спестяват в лична пенсионна сметка. За всички останали единственият шанс е изплащането на пенсии от НОИ, който пък се финансира от бюджета.

Минимална пенсия дали трябва да има? Тя ще продължи да съществува във всички страни, има някакъв елемент на солидарност. Но в нормалните страни, където хората по-скоро спестяват сами, отколкото да са солидарни с всички останали, този елемент на солидарност е много малък. Той се предоставя на хората с изключително ниски доходи и невъзможност да спестяват за пенсия и то при много конкретни условия.

В момента ние сме солидарни с много хора, които биха могли да останат на пазара на труда или чиито доходи не са известни и всъщност това е наша изкривена солидарност. Ние си мислим, че помагаме на много хора, но всъщност помагаме на никой, тъй като минималната пенсия, съгласете се, е много по-ниска.

Източник: Дарик нюз, 23.11.2011