Лесно ли е да си майка в България?

Мечешка услуга или дългосрочна инвестиция са отпуските за раждане и отглеждане на дете у нас?

Дани Колева, Национална мрежа за децата

В отговор на материала на Зорница Славова, публикуван в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

Ще започна този отговор от там, където свършва статията на Зорница Славова от ИПИ, а именно с „прещедрата подкрепа" към майките от страна на държавата с отпуските за раждане и отглеждане на дете.

За краткия си стаж като майка на шестмесечно бебе, за разлика от Зорница, аз не се учудвам, че въпросите за обезщетенията и намаляване на дните платен отпуск при по-дълъг болничен или майчинство се разглеждат през призмата на въпроса лесно ли е да си майка в България. Разбирам и объркването на авторката, че засегнатите гледат от собствената си камбанария и всеки би искал повече пари и за по-дълго време. Но не разбирам анализа й по въпроса, разглеждан единствено от икономическа гледна точка.

За съжаление, като млада майка на бебе, на което му никнат зъби – всеки, който е минал през това, знае за какво говоря! – нямам време да правя задълбочен анализ и пълна оценка на въздействието, каквато би трябвало да се прави при всяка публична политика, регулация или промяна в такава, но ще се опитам да дам няколко други гледни точки по повдигнатите въпроси:

• Можеш да стоиш в болничен през цялата си бременност. Това, че има злоупотреби не означава, че възможността за болнични трябва да бъде премахната. Има случаи на рискова бременност, когато наистина се налага да си в болничен през голяма част от бременността – напр. случаите за задържане. Това, което е нужно, е да се затегне контрола, така че мярката наистина да бъде подкрепа за тези, които имат нужда от нея, а не глезотия от сорта „да си почина вкъщи". Би било интересно да се види статистика колко бъдещи майки реално ползват такъв болничен и поради какви причини, тъй като на мен лично лекари не са ми предлагали такъв и би ми било интересно дали въвеждането на лекарските комисии е довело до някаква промяна в ползването на тази възможност.

• Можеш да получаваш повече пари чрез фалшиви трудови договори. Както е отбелязано и в материала, увеличаването на периода осигуряване, който се взима предвид при определянето на обезщетенията за майчинство от 12 на 18 месеца на практика разреши голяма част от тези случаи. Очаква се, че последното предложение за увеличаването му на 24 месеца ще намали до минимум възможността за злоупотреби и източване на средства от НОИ, така че на практика твърдението „можеш да получаваш повече пари чрез фалшиви трудови договори" не е вярно.

• Няма как да не си вземеш болничния. Тук съм абсолютно съгласна с анализа на Зорница и смятам, че философията и отношението към бременната не трябва да е като към „болна". Политиката на подкрепа трябва да бъде поощрена, но и да дава възможност за избор и да отчита индивидуалните случаи и характеристики на различните жени, а не да бъде мярка на калпак. Факт е, че има жени, които се чувстват прекрасно по време на цялата си бременност и биха предпочели да имат избор дали да ползват този болничен преди раждането или да допълнят с него болничния си след раждането, каквато практика съществува във Великобритания.

Нямаш никакъв стимул да се върнеш на работа поне една година. Основният аргумент тук е, че продължителността и размерът на платеното майчинство съвсем не са оправдани нито за държавата, нито за работодателите, нито за самите майки. Категорично не съм съгласна и с това твърдение и преди да обясня защо, бих искала да попитам а къде отидоха децата? Съществуват редица международни изследвания, които доказват важността на ранното детско развитие и нуждата на детето да изгради добра и стабилна връзка на привързаност с майка си или основния полагащ грижа за него човек. Липсата на привързаност играе ключова роля за лошото емоционално развитие, поведението и когнитивното развитие, социалната компетентност и психичното здраве. Напоследък е модерно да се говори за „качествено време". Кери Бейкър съветва да не се хващаме на този мит. Според нея и съгласно теорията за привързаното родителстване, истински качественото време се състои от повече време (прекарано в гушкане, четене, игра, научаване на нови неща или просто прекарано заедно), а не от кратки френетични изблици на "забавни" мероприятия. Едновременно с това обаче, съществуват много причини от икономическо естество, които подкрепят нуждата от инвестиции в децата.

Правата на децата и ранното детско развитие изискват прилагането на интегриран и холистичен подход във всички политики. За постигането на тази цел са необходими ясни формални договорки за координиране на усилията хоризонтално (между различните отдели и министерства в правителството) и вертикално ( между различните нива на управление). Отсъствието на такива механизми води до риск от фрагментарност на политиките, липса на ефикасност и опасност, че въздействието им върху децата се игнорира или недооценява.

Това на практика се случва и когато темата за майчинството и отпуските по време на бременност и раждане се разглеждат единствено от гледна точка на това дали майките са стимулирани да се върнат рано на работа без да се отчита ефекта върху децата. Подкрепата към децата и родителите има и още много измерения като достъп до универсални услуги, семейни помощи и други.

В България се отделя едва 1.2% от БВП в подкрепа на семействата, като средната стойност за Европа е 2.1%, а в страни като Дания и Люксембург процентът надхвърля 3,5%. България е на последно място в Европа и по отделяния ресурс в подкрепа на семействата на глава от населението – 30 евро на човек при средна стойност за Европа от 470 евро. Българските семейства получават най-ниските семейни помощи за отглеждане на деца в Европа, при това с ограничения в дохода на член от семейството.

И за да не бъда разбрана неправилно, бързам да кажа, че аз не съм против икономическата логика. Тъкмо обратното и веднага ще обясня защо – ако следвахме икономическата логика, когато говорим за деца, то отдавна за тях щяха да съществуват европейски стандарти за грижа и отглеждане, каквито съществуват за пилетата, краставиците и какво ли още не, което се свързва с реални пари, бизнес и интереси, а не дългосрочни инвестиции. Учебниците по икономика дават следното определение за инвестиция: инвестиция е всяко влагане на пари, което гарантира определена възвръщаемост, покриваща основната сума и очакваната печалба. Важно е да се каже, че инвестициите не обуславят автоматично едно успешно развитие на реалния сектор, а само изграждат благоприятна среда за това.

Мисля, че децата на България заслужават най-добрата възможна среда за тяхното развитие! И накрая, пожелавам на Зорница безпроблемно раждане и да се наслаждава на всеки миг прекаран заедно със своето дете, защото това е едно от най-големите чудеса на света!

Източник: Национална мрежа за децата, 22.11.2011