СТАНОВИЩЕ на Фондация "Център за изследвания и политики за жените" относно узаконяването на заместващото майчинство

Тези дни Народното събрание прие на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс, Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (26 октомври 2011 г.), Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (2 ноември 2011 г.), като предстои приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданска регистрация, с които се цели узаконяването на института на заместващото (сурогатното) майчинство, и се внасят фундаментални промени в българското законодателство и обществените отношения по отношение на определяне на произхода от родителите,както и други, несъществуващи в сегашната законова уредба отношения като договор между желаещите да се ползват от заместващо майчинство съпрузи и заместващата майка.

Обществените нагласи към института на заместващото майчинство, вследствие на проведената през последните две години медийна кампания от вносителката на законопроектите народната представителка от ПП "Атака" г-жа Калина Крумова и пациентски организации, защитаващи правата на хората с репродуктивни проблеми, са по-скоро положителни. Подобна е нагласата и на народното представителство, изразена както в дискусиите в парламентарните комисии, разгледали законопроектите, така и в дебатите в пленарна зала. Въпреки това редица народни представители призоваха многобройните съществени пропуски и неизяснени въпроси, които остават, да се обсъдят и решат между първо и второ четене на законопроектите.

Същевременно няколко неправителствени организации и експерти изразиха сериозни основания, с които призовават народното представителство да не приема узаконяването на заместващото майчинство или да се отложи приемането му до няколко години за по-детайлното изготвяне на нормативна уредба, която да намали възможността за възникване на бъдещи щети. В момента по интернет тече подписка на петиция срещу узаконяването на сурогатното майчинство, което показва, че всъщност отношението към този въпрос в обществото не е еднозначно.

Кои са основанията ни да предложим отхвърлянето на цитираните по-горе законопроекти:

4. В мотивите се изтъква, че "тази практика намери широко място в обществото и у нас. За първи път стотици семейства публично признаха, че сурогатството е факт, само че "на черно", че практиката съществува, но извън рамките на закона, или че нуждаещите се прибягват до процедури в страни като Украйна, където сурогатството е легално и разрешено дори за чужденци". Подобна аргументация е несъстоятелна и неубедителна. Пак не се посочват никакви данни, а ако в такава практика участват "стотици семейства", това означава, че у нас съществува престъпна дейност, свързана вероятно с клиниките за асистирана репродукция, защото подобна високотехнологична дейност не може да се извърши къде да е от неспециалист. (Съгласно Наредба № 28 от 2008 г. на МЗ "При осъществяване на асистирана репродукция не се разрешава ..... постигането на сурогатни бременности").

Договорът, от своя страна, който според предвидените законодателни промени би трябвало да се одобри от съд, не може да стъпи върху правната уредба на облигационните отношения в България по две причини. Той не би могъл да бъде определен като едностранен и безвъзмезден, тъй като все пак се предвижда покриване на даден вид разноски от едната на другата страна. Той не е и двустранен възмезден договор в чист вид, тъй като е изключено възнаграждението. Тогава възниква въпросът какъв вид договор ще е и ще се прилага ли Законът за задълженията и договорите за неуредените в него въпроси. Не попада ли този договор в обсега на чл. 26. (ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) от ЗЗД, който казва, че нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Този правен въпрос е важен, тъй като алтруизмът и възмездното договаряне взаимно се изключват и не би следвало да се търси комбинация между тях, каквато и българската правна уредба напълно изключва.

Законодателят не е посочил дали ще се допуска изменение на договора след предвиденото одобрение от съда и при какви условия, защото еднократното одобрение от съда не е достатъчна гаранция, че взаимоотношенията след започване на процедурата по асистирана репродукция няма да бъдат видоизменени от страните с оглед на това, че тя е продължителна във времето и инвазивна. С предвидените промени се гарантира, че заместващата майка няма да има никакви юридически права над детето след раждането му, но не е посочил задължения за ползващите се от заместващо майчинство съпрузи и какво се случва, ако последва отказ от тяхна страна да вземат детето и съответно да получат акта му за раждане, както е предвидено.

7.1. Потенциал за нарушаване правата на човека:

• Самата концепция за сурогатност на майчинството, инструментализира жената и нейното тяло, с риск при евентуална комерсиализация да го превърне в стока, което в парадигмата на правата на човека означава липса на свобода и свободен избор;
• Законодателят изисква писмено съгласие на заместващата майка, че всички решения във връзка със запазването на бременността и заченатото дете, освен тези засягащи здравословното състояние на заместващата майка, ще се вземат от ползващите се от заместващо майчинство съпрузи. Това изискване може да има твърде широки тълкувания от страна на съпрузите, които ще ползват заместващо майчинство, и може да доведе до сериозно нарушаване на човешките права на заместващата майка;
• Предложените законодателни решения за уреждане на финансовите параметри и взаимоотношения между двете страни в договора за заместващо майчинство може да доведе до експлоатация на заместващата майка и до загуба на икономическата й независимост, особено в случаите, когато тя е в уязвима позиция - бедна, безработна, неосигурена, самотна майка и пр.;
• Предвидената уредба не гарантира еднаква защита на двете страни чрез договора за заместващо майчинство. При всички изброени по-горе съображения как законодателят гарантира, че страните ще останат равнопоставени, ако едната от тях е икономически по-слаба?
• Законодателят не изисква предоставянето на заместващата майка на независима правна помощ за условията, правата и задълженията й и независима медицинска информация за рисковете от асистираната репродукция, което накърнява правото й да направи свободен и информиран избор. Вместо това в предлаганите промени на Закона за здравето при определяне кои могат да се ползват от заместващо майчинство, както и коя жена може да бъде заместваща майка, законодателят императивно е разписал изискването те да представят удостоверения от Министерство на здравеопазването за завършен първи етап на Програмата за психологическа помощ при заместващо майчинство и писмена декларация с нотариална заверка, че са съгласни и се задължават да продължат участието си в програмата. Как законодателят гарантира, че органът, който верифицира и контролира прилагането й, ще е независим спрямо органа, който разпределя средствата за асистирана репродукция при заместващо майчинство;
• При отказ за продължаване участието в Програмата за психологическа помощ са предвидени несъразмерно високи глоби;
• Законодателят не се е произнесъл за начина на свързване на потенциалните родители и потенциалната заместваща майка, с което се създава възможност за нерегламентирано посредничество, което би могло да увреди правата и на двете страни;
• За разлика от уредбата на заместващото майчинство в други, предимно страни членки на ЕС, където се предвижда ограничен срок след раждането, в който заместващата майка има право да реши да задържи детето, законодателят не е предвидил подобна възможност;
• Законодателят не предвижда правото на детето, родено при заместващо майчинство, да познава своя произход.

7.2. Дискриминационен потенциал на предложените мерки, който създава неравнопоставеност на субектите:

• Право да ползват заместващо майчинство имат само двойките в брак, но не и двойките с репродуктивни проблеми, които живеят в партньорство и които имат по сегашната уредба право на асистирана репродукция, както и жените и мъжете, които биха могли да бъдат самотни родители;
• Предвиждат се законови ограничения за възрастта на биологичната майка и на заместващата майка, но ако заместващата майка е роднина по права или съребрена линия до четвърта степен на единия от желаещите да се ползват от заместващо майчинство съпрузи, се допуска възрастта на заместващата майка да е до 50 г., което е в нарушение на сега действащата уредба, която финансира от държавния бюджет ин-витро процедура до 43-годишна възраст, а разрешава асистирана репродукция до 50-годишна възраст, но за сметка на пациентката;
• По настоящата уредба Фондът за асистирана репродукция финансира до 3 ин-витро процедури на едно лице. В промените на Семейния кодекс се посочва, че договорът между страните се отнася само за една процедура по асистирана репродукция, а в предложените промени в Закона за здравето не се посочва броят на процедурите, с които държавата ще финансира случаите на заместващо майчинство;

• Промените в Закона за здравето предвиждат освен изброени заболявания и състояния за безплодие да се смятат и "съпътстващи общи заболявания, несъвместими с износване на бременност", което според нас ще доведе до разширяване обсега на онези, които биха могли да се възползват от възможностите на заместващото майчинство чрез държавния бюджет; още повече че законодателят постановява, че "Безплодието се установява със заключение на медицинските специалисти, членове на Обществения съвет на Център „Фонд за асистирана репродукция", въз основа на изчерпателна медицинска документация". Остава открит въпросът дали ще се повиши финансовият ресурс, с който ще разполага Фондът за асистирана репродукция, за да включи и заместващото майчинство, или при запазване на сегашното финансиране ще се ограничи броят на ползващи се от асистирана репродукция, които не ползват заместващо майчинство.

Политическите, законодателните и експертните решения по темата трябва да имат предвид уязвимостта на лицата или семействата, които имат репродуктивни проблеми, и да не спекулират с очакванията и надеждите им. Като всяко постижение на науката, всяка технология може да бъде оценена като добра или лоша в зависимост от мотивите, с които се използва, от начина, по който се прилага, и от последиците, до които довежда. Ако не бъде добре преценена, процедурата, която цели резултат раждане на дете от сурогатна майка чрез асистирана репродукция, ще доведе до разрушаването на основни ценности на обществото, а мерките, които довеждат до подобен резултат, трябва да бъдат оценени от гледна точка на това дали не са в полза на частен, но в противоречие на обществения интерес.

Източник: Център за изследвания и политики за жените