Дефектите на Избори 2011 няма да бъдат заметени под килима

Коментар на Антоанета Цонева, председател на УС на Института за развитие на публичната среда

Очевидно и парламентарните избори трябва правим с този дефектен кодекс, както смята г-жа Цецка Цачева. Аз не смятам, че това изобщо е възможно. Във всички случаи трябва да започнат час по скоро разговори за промени в изборния кодекс. Избори 2013 няма как да бъдат проведени от тази ЦИК. Това е моето категорично мнение. Освен това трябва да има категорично прекрояване на избирателните райони, защото вече има преброяване на населението. Има избирателни райони, които в пъти се различават като брой на населението. По отношение на единната норма на представителство трябва да се направят множество неща, да се уточни всеки район с каква големина ще бъде, с колко народни представители, така че управляващите трябва да тръгнат към промени. Те имат даже дадена заявка в тази посока. Големият разговор предстои и няма как изборите в 2013 г. да се проведат по тези правила. Освен разговорите, че ЦИК трябва да бъде композирана по нов начин, за да се гарантира нейния професионализъм и независимост, другото е правилата да дадат гаранция, че няма да ги има срамните забранителни списъци и бюлетината няма да бъде прозрачна. Само така ще можем да говорим за избори проведени като в Европа. Ние продължаваме да изследваме проблема със забранителните списъци и скоро ще излезем с позиция. Няма невинни?! Учудвам се, че оставката на шефа на ГРАО все още не е подадена и никой не я поискал. Във всички случаи има масив от данни, подадени от МВР към ГРАО, който не е бил коректен. От там нататък започват множество действия довели до този позорен забранителен списък. Институциите не признават наличието на грешка или го правят с половин уста, вярват че много скоро всичко ще бъде заметено под килима. Няма да стане така, защото ние няма да оставим случая и ще информираме обществото кои са виновниците, колко души са в тези списъци, по какъв начин бяха засегнати техните политически и конституционни права и ще търсим институционална отговорност. Няма как след избори протекли по този начин да не последва отговорност. Разчитаме на фактите, които институциите предоставят и на документацията именно по административните дела за касиране на изборите в София. Ще се запознаем много детайлно с предоставената информация в съда.

Разчитаме да разбере първо какъв е броя на хората, които са били възпрепятствани да участват в изборите и по какъв начин са създадени тези т.нар. списъци. Вчера на заседание се разбра, че такава методология няма. Това обаче не значи, че няма технология по която тези списъци са създадени. Отказвам да разбера, че главна дирекция ГРАО не излезе публично да оповестят числата и да обяснят какво се е случило. Не можем да живеем така. Ние започнахме да разговаряме и с членове на ЦИК по отношение на засекретяването на протоколите им. Надяваме се някои от членовете на ЦИК да внесат проект на решение за публикуване на стенограмите в сайта им. Разчитам това да се случи. Стенограмите от заседанията на ЦИК трябва да са публични. Това е историята на тези избори. Докато ние не видим стенограмите никога няма да разберем как стана възможно политически формации да не могат да се явят на избори /случаят с Плевен, с Монтана/ , как стана възможно чрез установяване на депутати от Герб при отчитане на резултатите да не може да се наложи наказание, как стана възможно да се случи всичко това, което видяхме всички ние и го нарекоха хаос. ЦИК дължи това. Иначе нашето дело за достъп до информация продължава. То засяга 30 протокола. Очакваме да се насрочи заседание, намираме се в съдебна процедура. Ако при евентуално внасяне на решение от страна на членове на ЦИК за разкриване на протоколите, те не съберат нужното мнозинство, това ще бъде позорно за ЦИК. Това ще покаже, че има някаква причина членове да не се чувстват свободни в своята оценка, което всъщност е най-страшното в тези избори. Дали е имало членове на ЦИК, които са работили под натиск, а не по свое вътрешно убеждение, не мога да коментирам. За да отпаднат всички тези съмнения, че ЦИК работи под натиск, че в ЦИК има политическо влияние, което определя една или друга насока в нейната дейност, решението е стенограмите да станат публични. Тогава ще знаем позицията на всеки един член, ще знаем с какъв кворум и по какъв начин са вземани решенията, кой кога е отивал да пуши, когато се вземат важни решения и кога ЦИК отказва да взема решения с удобното обяснение, че нямат кворум при гласуване. Впрочем от доклада на ОССЕ научихме, че именно поради липсата на две трети кворум, не е взето решение между първи и втори тур как да се коригира ситуацията с хората в забранителните списъци. Даже съдиите от административния съд поставиха този въпрос, защото като няма решение, няма как то да бъде обжалвано и процедурата е много по-сложна. Логично е да се попитаме изборният кодекс или хората, които правиха изборите са по-големия проблем? Категорично и нормативната рамка и липсата на професионализъм и безпристрастност са проблем. Има страшно много проблеми в самите правила. Самите международни наблюдатели категорично казаха, че ЦИК не може да бъде конструирана по този начин, т.е. да възпроизвежда квотното политическото статукво. Не става така. Тази форма не работи. Трябва администрацията да се професионализира. Трябва още много неща.

Източник: Агенция "КРОСС", 09.11.2011