България – спирка "Без надежда" по пътя на бежанците

"Какво престъпление съм извършил, за да бъда държан като затворник?", "Кога ще ме освободят, казват ми шест месеца, защо шест месеца?", "На какво основание ме държат затворен? Аз съм бежанец, не престъпник".

Тези въпроси, изричани на всевъзможни езици от десетки хора – афганистанци, иракчани, нигерийци, сирийци, либийци, монголци... попарват малцината, допуснати до един от двата центъра за задържане на нелегални имигранти в България. Посещението в дома Любимец – близо до българо-турската граница или в Бусманци в околностите на София, не е за чувствителни хора със слаби нерви. За секунди малкото "външни" биват заобиколени от десетки чужденци, всички крещящи един и същ въпрос на различни езици: "Защо съм в затвор?"

"Не знаем защо сме задържани. Никой не ни обяснява нищо, не ни казват какво се сулчва, докога ще сме тук, казват ни само да чакаме", казва разпалено млад двайсетина годишен тунизиец. Друг, алжирец на около 30 г., се включва: "Знам си правата. Вие (България) в Европейския съюз ли сте или не? Знам правилата – нямате право да ме държите в затвор."

Всяко посещение на непознат предизвиква нещо като бунт /извънредна ситуация/, вълнение, продължаващо часове, разказва охраната. Затова тези визити зад няколкото бетонни огради, блиндирани врати и решетки не са препоръчителни. А при тях човек среща хора... с истории като сюжети за роман. Монголско момиче на около 20 години, продавано от 5-годишната си възраст, знае само, че някога е имало по-голяма сестра и я търси. Мъж, преследван в Иран, който разказва, че е измъчван, защото е искал демокрация. Също и такива, които не могат да се върнат в родния Афганистан, защото са си сменили религията. Или "просто" защото никой не иска да живее там, където всекидневно умират хора. "Когато бягах през 2001 г. от дома ми до магазина имаше трупове и понякога с дни никой не ги прибираше. И сега още е опасно", разказва вече свободният Фахрат от Кабул.

Всички те – кандидат-бежанци, гонени, бягали, нагледали се на неедно убийство...Опитващи да намерят убежище в малката и бедна, но все пак европейска България.

Годишно около 1000 души търсят убежище в България, а първото, което срещат в страната е център за задържане – или в Любимец или в Бусманци. И биват държани при условия, подобни на затворническите, в продължение на няколко месеца, половин година. Нещо, което е в противоречие както на българското национално законодателство, така и на европейските регулации.

България не смогва да осигури приемливи условия за прием на бежанците и сега, а мнозина се опасяват, че ситуацията може съвсем да излезе извън контрол, след като София се присъедини към европейската зона за безвизов режим Шенген и това увеличи притока на имигранти. Очакванията са част от чужденците, които в момента нелегално влизат в Европейския съюз през турско-гръцката граница, да изберат вместо това да се промъкнат в България на път към Запада.

Добре дошли в България

Официалните представители на държавната власт признават, че България нарушава европейските и националните правила, но подчертават, че страната е способна да настани подобаващо и да се грижи само за 400 бежанци по едно и също време.

"Най-големият проблем на системата е твърде малкия капацитет на отворените центрове, така че на практика сме принудени да държим тези хора, които кандидатстват за убежище, в затворени центрове", казва директорът на Държавната агенция за бежанците Николай Казаков. "Да, това противоречи на минималните стандарти за прием на бежанци, но това са възможностите на България", допълва той.

И вътрешното министерство също признава, че не се справя с осигуряването дори на минималните условия, които ЕС изисква да бъдат въведени в страните-членки в публикуваният през март проект на национална стратегия по миграционните въпроси.

В същото време членството на София и Букурещ в Шенген беше блокирано през септември от вето на Холандия и Финландия. Те се противопоставиха на разширяването с аргумента, че страните са неспособни да охраняват добре своите граници и съответно да подсигурят тези на ЕС. Държавите от Шенген определено не биха искали да видят повторение на проблемите в Гърция, където само през 2010 г. около 41 000 имигранти са преминали незаконно турско-гръцката граница в надежда да достигнат до Западна Европа.

И децата ли?

В центровете за задържане - в стаи с решетки, легла на етажи, с възможност за две разходки дневно в бетонния двор, ограден с няколкометрови стени и тел, с охранителни вишки...нерядко попадат и деца. Те биват задържани с родителите си докато чакат настаняване в отворен център като кандидат-бежанци. Или за да бъдат депортирани като нелегални. Понякога има и непридружени малолетни. И живеят в общото "семейно" помещение с 35-45 човека.

"Законът позволява децата да бъдат държани тук до 3 месеца, но това трябва да се промени, условията не са идеално лоши, но тук определено не е място за деца", казва директорът на дома в Бусманци Йотко Андреев.

Изборът – затвор или на улицата

Официално процедурите за отговор по исканията за убежище трябва да бъдат решени в рамките на шест месеца. На практика молбите често биват бавени, сроковете – удължавани, а съдебните дела се протакат с години. В хода на този процес кандидатите могат да бъдат освободени от центровете за задържане, но едва след като за тях се отвори място в центровете за приемане с отворен режим.

В капана на "затвора" много от чужденците търсят други начини, за да бъдат освободени и да пробват шансовете си в България или извън границите й. Излизането от центъра за задържане не е особено трудно – търсещите убежище просто трябва да подпишат декларация, че има къде да живеят и ще се самоиздържат. Мнозина просто измислят адреси, на които заявяват, че ще се настанят.

"Един човек беше посочил адреса на Българския червен кръст, който беше видял в брошура и беше освободен, а после нямаше къде да живее", казва Линда Ауанис от Ирак, председател на Съвета на жените бежанки. Афганистанци разказват за апартамент в София по документи "живеят" над 20 души.

Така хората попадат на улицата – без пари, без помощ, без право на работа. Почти никой от тях не знае, че с подписването на декларацията за самоиздръжка те губят правата си за каквато и да било финансова подкрепа от държавата, включително не могат да бъдат настанени в центровете за приемане и да получават по даваните там 35 евро на месец. Декларацията не може да бъде оттегляна. А търсещите убежище трябва да намерят начин да преживеят, въпреки че освен всичко друго нямат право на легална работа през първата година от престоя си.

"От няколко месеца съм по улиците, ям веднъж на два дни каквото ми подхвърлят и съм отслабнал с над 10 килограма, не ме викат на интервю, а процедурата ми все бива удължавана", илюстрира проблемите чакащо пред агенцията за бежанци момче от Иран.

6000, изчезнали в посока Европа

Принудени да избират между това да живеят из парковете, да работят нелегално или дори да крадат, не е чудно, че дори тези, които биха желали да останат в България, избират да опитат късмета си в други европейски страни.

От 2000 г. досега близо 6000 от общо около 15 000 заявления за убежище са били прекратени. Тези 6000 души са "изчезналите" от системата и българските власти нямат идея къде са. По думите на Казаков процедурата се спира, когато лицето не се яви пред властите.

"Голяма част от търсещите убежище, които се оказват в България, всъщност са попаднали в страната по пътя си към друга държава, тъй че може да се предположи, че тези хора, чийто процедури са били прекратени, са се запътили към страните от Западна Европа", казва адвокат Илиана Савова от Българския Хелзински комитет.

Част от хората, успели да се доберат до други страни от ЕС, биват връщани обратно и трябва да възобновят процедурите за убежище. От 2003 г. е в сила т. нар Дъблински регламент и той изисква търсещите убежище да бъдат връщани в първата страна, в която са кандидатствали за закрила. Европейският съюз е разработил и обща база данни с досиета и пръстови отпечатъци – Евродак. Тя се поддържа от всяка от страните-членки и улеснява връщането.

Системата е установена с презумпцията, че всяка от държавите трябва да дава еднакви условия за бежанците и да поема своята част от европейската отговорност по този проблем. Предполага се също, че т.нар. Дъблинчани не би трябвало да получават различно спрямо останалите кандидати третиране и молбите им не се разглеждат предубедено след връщането им.

Дъблинчаните

"Макар на теория да се води, че отношението към "Дъблинчаните" (както в тези среди наричат върнатите) е като към останалите, всъщност наблюденията сочат, че те са неравнопоставени", казва Ана Фонтал от Европейския съвет на бежанците и имигрантите (ECRE) – една от най-големите неправителствени организации по тези въпроси.

Затова и Паям от Иран, кандидатствал в България, но избягал към Англия и върнат след три месеца, вероятно ще се окаже прав, че ще му откажат убежище. Разказва, че е бил измъчван от политическата полиция в родната си страна, тъй като по думите му се е борил за елементарни демократични правила като равенство на половете и плурализъм. Затова и избягал. Макар първоначално да кандидатства в България, той успява да стигне до Англия при свои роднини. Но след три месеца е разкрит и депортиран.

След връщането през февруари тази година, той подава нова молба за закрила, която и до днес – близо осем месеца по-късно, не бива дори регистрирана. Като единствен документ има бележка с размерите на билет за градския транспорт, на която пише, че чака регистрация. С тази бележка Паям не може да направи нищо, тя не е легитимен документ пред никого – не може да наеме квартира, да изтегли собствените си пари, да си купи нещо на изплащане. И по-лошо – често бележката не се признава от полицията, и той може да бъде задържан и изпратен в Бусманци като нелегален имигрант.

"Това не е живот, безтегловността не се издържа, затворът у дома е за предпочитане", ядосва се Паям.

Порочен кръг – затвор след затвор

България няма и решение какво прави с хората, които не отговарят на изискванията за убежище, но не могат да бъдат изведени от страната – държавата, от която произхождат, например, не ги признава, водят се без гражданство.

За тях неправителственият сектор настоява да има "статут на толерантност", съществуващ в множество европейски страни.

"Така могат да бъдат легализирани потенциално опасни лица", възразява директорът на дирекция "Миграция" към МВР Драгомир Петров.

Така тези отхвърлени кандидати биват просто пускани след края на максималния срок за задържане в затворените центрове – 18 месеца. И остават на улицата без никакъв легален документ. Нищо не пречи да бъдат отново задържани за нелегално пребиваване - в последните 5 години 84 души са били повторно настанени в център за задържане, по данни от вътрешното министерство.

Криминализиране на имигрантите

Така тези отхвърлени кандидати са хванати в порочен кръг - биват просто пускани след края на максималния срок за задържане в затворените центрове (18 месеца). И остават на улицата без никакъв легален документ, без право на работа или държавна подкрепа. Нищо не пречи да бъдат отново задържани за нелегално пребиваване.

Те се вливат в кръга на хората, които от години подават молба след молба, всяка от които - отхвърляна. Мохамад, афганистанец на около 30 години, е в България от 12 години. И все още чака решение по случая си. След като е подал 8 отделни молби.

"Няма и не мога да се върна обратно в Афганистан, животът ми там е в опасност. Не мога да си позволя да платя на трафиканти да ме изведат от България към някоя друга европейска страна. Мога да работя само нелегално, но това става все по-трудно заради множеството проверки, които власитте правят. Какво мога да сторя – да крада и да стана престъпник ли?", пита се той.

Средно по около 600 души годишно влизат в България през границата с Турция. Преминаването е организирано от трафиканти от турската страна, за които се твърди, че взимат по 1000 евро, за да покажат на имигрантите просто откъде да минат.

"Като на пазара е – отиваш и избираш трафикант в зависимост от това къде в Европа искаш да отидеш и с колко пари разполагаш", разказва Фахрат – афганистанец, влязал в България през Турция през 2001 г.

Повечето от хората пердпочитат Гърция – страна от ЕС, която е част от Шенгенската зона.

Гръцката криза

В Гърция, където хиляди имигранти, бягащи от конфликтите и крайната бедност в места като Афганистан, Конго, Ирак и Либия, се изсипват през границата от Турция, ситуацията е потресаваща.

"Амнести интернешънъл", Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и Европейският съд по правата на човека в Страсбург остро критикуват политиката на Атина към търсещите убежище.

"Търсещите убежище и незаконните мигранти не са престъпници. И въпреки това гръцките власти ги третират като такива, нарушавайки техните права по международното право. В момента мигрантите биват задържани без оглед дали такива мерки са необходими".

"Задържането на търсещите убежище и мигрантите на основание само на нелегалния им статут трябва винаги да бъде крайна мярка", се казва в доклад на Амнести интернешънъл, публикуван през юли 2010 г..

Гърция отговаря на тези критики, като признава недостатъците в системата, но подчертава, че няма как да се справи с такъв наплив на хора, които идват от другата страна на границата - 41 000 души само през 2010 г.

Атина казва, че проблемът е до голяма степен на целия Европейски съюз, - по данни на FRONTEX (мисията на ЕС за сигурността на границите) 90 на сто от онези, които незаконно влизат съюза правят това през Гърция и гръцко-турската граница.

"Несправедливо е проблемите за управлението на незаконната миграция да се приемат като изцяло и единствено гръцки въпрос ", казва гръцкото правителство.

FRONTEX управлява операции зад граница на съюза и сега има силно присъствие в Гърция, за да помогне с притока на нелегални имигранти.

Но въпреки затягането на контрола по границите, имигрантите намират начини да се промъкнат в Гърция по променени маршрути.

"След затягането на контрола по сухопътната граница, потокът се премести по реката, за първите четири месеца на 2011г. оттам са влезли 11,200 нелегални, разказва Георгиос Саламагкас, директор на полицията в Орестиада (най-близкият гръцки град до Турция и до България, където са базирани силите за охрана на границите в региона).

Малцина тук вярват, че патрулите ще спрат потока в опитите му да стигне Запада.

България – следващата Гърция?

"Чакам с огромна надежда България да се присъедини към Шенген, за да намалее натискът върху нас", казва неофициално полицай от Орестиада. Ще построим стена по нашите 12 километра сухопътна граница с Турция, ще засилим контрола по реката и това ще пренасочи част от потоците към България, смята той.

И с усмивка разказва, че често вечер след тежкия работен ден разглежда в интернет близо 200-километровата граница на България с Турция.

И докато това може и да звучи забавно, не така гледат на проблемите в Гърция, където огромният брой нелегални имигранти и търсещи убежище са превърнали цели квартали от столицата в зони, в които не трябва да се припарва.

Площад Омония е част от историческия център на Атина и до неотдавна е бил популярно място за разходки на местни жители и туристи. Днес магазини и хотели са затворени, тъй като районът е превзет от имигранти, много от които са били принудени да се настанят в изоставени сгради или дори да спят по улиците.

Местните жители се страхуват да отидат там през нощта, защото, казват те, престъпността драстично е нараснала. Те са и доста ядосани, защото присъствието на чужденците гони туристите.

"Все повече и повече местни фирми и магазини фалират, в началото на годината два от най-големите хотела, всеки с по 150 до 200 стаи, затвориха врати, защото туристите отменят резервации. Имигрантите ги плашат, защото е често срещано да бъдеш ограбен, престъпността е все по-висока", оплаква се млад грък, собственик на магазин за сувенири, близо до площад Омония.

Гърците протестират редовно, призовавайки властите да поемат контрола на площад Омония. Кметът на Атина Йоргос Каминис пък наскоро предупреди, че ако държавата не се намеси, "зоната ще заприлича на Бейрут през 70-те годни".

Но ситуацията надали ще се промени в скоро време, тъй като според данните на министерството на вътрешните работи гръцките власти вече са натрупали повече от 55,000 молби за убежище, отлежаващи от години.

България трябва да реши дали да води рестриктивната политика и да изпадне в положението на Гърция или ще търси нови начини като по-добра интеграция например, мисли Лоренцо Марсили, директор на "Европейски алтернативи"-Лондон, която организира европейски фестивал за проблемите на бежанците.

Интеграция

България е класирана на 26-то място от общо 31 страни в индекса за интеграция на имигрантите (Migrant Integration Policy Index - MIPEX), измерван по програма на Британския съвет.

Според изследването един от най-сериозните проблеми е достъпът до гражданство, България е една от малкото страни, които изискват чужденците да се откажат от собственото си гражданство, за да вземат българско. Ниски са показателите и за достъпа до образование, участие в политическите процеси...

Одобрените бежанци пък намират интеграционната програма от 6 месеца, осигурявана от държавата, за крайно недостатъчна. До нея имат достъп само хората, които са в столицата. Само включените в програмата пък имат право на помощи за квартира и храна – между 300 и 450 лв. (или 160-230 евро). Дори и тази помощ държавата може да даде на около 100 души годишно. Курсовете за професия са само за фризьори, ширачки и козметички, ядосва се още Линда.

Според MIPEX съседна Румъния, която чака присъединяване към Шенген заедно с България, също е назад в класацията – 21-во място. Тя е доста по-напред от България по мобилност на достъпа до пазара на труда и малко по-напред по достъпа до националност.

Попадналите в Румъния кандидати за бежанци за разлика от тези в България, биват настанени в домове с отворен режим. Достъп до местата за подслон имат всички желаещи, няма хора, на които им се налага да живеят по улиците.

В Румъния има и предвиден статут на толерантност за тези, които не могат да бъдат депортирани.

Засега на Румъния й е лесно да осигурява добър прием за бежанците – кандидатите за защита са под 1000 на година, а хората, на които се дава статут са около 100.

На Запад си е най-добре

Въпросът на бежанците и икономическите мигранти е изключително спорен в много западноевропейски страни, където анти-имиграционни настроения са във възход и политиците трябва да се справят с "фалшиви" лица, търсещи убежище.

Но едва ли е изненадващо, че имигрантите искат да стигнат до страни като Белгия (било то на базата на истински или фалшиви молби за убежище) предвид ползите, които са достъпни за имигрантите от момента, в който стъпват в страната.

Подобно на Гърция, Белгия получава хиляди молби за убежище. През 2010 г., 19 941 имигранти кандидатстват за статут на бежанец, още 13 493 са потърсили убежище в Белгия през първите седем месеца на 2011 г.

И все пак, като цяло, имигрантите са настанявани незабавно в отворена или специализирани приемателните центрове, спешни импровизирани центрове - като временно преоборудван казарми или в хостели и евтини хотели.

Усреднено решенията по молбите за убежище се взимат в рамките на шест месеца с възможност за обжалване след това. След четири месеца в страната, независимо от техния статут, имигрантите могат да участват в курсове за интеграция на родния си език, както и в езикови уроци.

"Много съм щастлив, получих статут бързо - в рамките на шест месеца", казва Асадула Пеймани, афганистанец в средата на тридесетте години, който живее в Белгия от една година.

"Държавите трябва да вземат бързи решения - без значение дали те ще са негативни - хората трябва да знаят какво крие бъдещето", казва той.

С цел да се облекчат финансовите си трудности, белгийците приеха нов закон през 2010 г. Той позволява на лица, търсещи убежище, да работят легално, и следователно да се издържат сами, след като прекарат шест месеца в страната - дори ако все още чакат решение на молбата си.

В съответствие с правилата на ЕС Белгия като цяло не задържа нелегални имигранти. Единствените хора, които могат да бъдат затваряни в центрове за задържане, са тези, хванати на границата, и това е законово възможно, защото те не са считат за влезли в страната.

"Те са малцинство, повечето лица, търсещи убежище, се предават на властите във вътрешността. Заловените на границата могат да бъдат държани в затворени центрове до два месеца, а административните процедури са бързи, като първоначалното решение трябва да бъде взето до две седмици ", казва Тристан Уибол, адвокат в белгийския комитет за помощ за бежанците.

След получаване на първоначалното решение в рамките на две седмици, делото трябва да бъде окончателно приключено в рамките на два месеца.

Интеграция вместо задържане

В рязък контраст с България и Гърция, Белгия е разработила напреднали програми за социална ориентация и интеграция. Имигрантите биват информирани за различните институции, законите и как страната като цяло работи. Курсовете се провеждат на 15 различни езика, включително руски, фарси и арабски.

Насърчаването на имигранти, включително на лицата, търсещи убежище, да се трудят доброволно е до голяма степен част от системата в Белгия.

"Най-успешната интеграция на новодошлите идва от едно евтино начинание – доброволческият труд. Подпомагаме курсистите в намирането на доброволна работа, те упражняват езика, правят контакти, хората виждат, че се стараят, по-лесно им дават работа", казва директорът на една от организациите за интеграция – BON, Ерик де Йонг.

Докато моделът на Белгия показва добра практика като цяло, това е скъп бизнес.

Само във фламандската част на Белгия има осем интеграционни центрове и всеки един струва 4 милиона евро за да работи всяка година.

Годишно Фламандското правителство харчи за интеграцията на чужденци 50 милиона евро, съобщава Лийн Вераест, зам-директор в службата за интеграция на Фландрия. Сума, която за около 41 000 души, минаващи през програмите, не е много, дори не е достатъчна, допълва тя.

Трафикантите надхитрят граничните патрули

Междувременно София настоява за присъединяване към Шенген, твърдейки, че всичко друго би означавало, че българите са "втора ръка" граждани в европейския клуб.

Въпреки това, докато България се фокусира основно върху спирането на нелегалните имигранти по границите, а не над създаването на стабилна система за прием и третиране на тези хора, изглежда неизбежно потокът да продължи да тече на Запад. А проблемът с незаконната миграция само да преминава покрай България и да засяга основно вътрешността на ЕС.

"Досегашният опит показва, че стените, оградите, по-строгият граничен контрол не са адекватни мерки за решаване на проблемите на бежанците и имигрантите - трафикантите просто ще намерят други начини да вкарат хората в Европа", казва Мауро Лонго, режисьор и активист в фондацията "Европейски Алтернативи" - Лондон, която организира конференции, фестивали и симпозиуми, посветени на бежанските проблеми.

Сега е моментът за България да запълни пропуските в системата, да започне да прилага нови политики спрямо бежанците, казва и Лоренцо Марсили.

Ако не бъдат предприети действия за интеграция на имигрантите, " България ще стигне до ситуация, подобна на гръцката", предупреждава той. Нещо, за което българското общество със сигурност не е готово.

Източник: Дневник, 06.11.2011