Създаването на Фонд „Социална отговорност на ПИБ” е изключителен пробив и прецедент в отношенията между нпо сектора и българския бизнес

Илияна Николова е дипломиран магистър по история в СУ 'Св. Климент Охридски. Има и специализация по управление от НБУ и развитие от Дивелъпмънт скул, Великобритания. Професионалният й опит включва консултации, обучения, наблюдения и оценки, изследвания, разработване и управление на проекти в области като развитие на общности, гражданско участие, дарителски нагласи и практики, мобилизиране на местни ресурси, развитие на организационни и човешки ресурси. От 1996 г. е тясно свързана с неправителствения сектор и работила за различни български и чужди организации. В момента е Изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи"(ФРГИ). Фондацията е източник на местно и независимо финансиране за граждански инициативи, свързани със социална промяна, общностно развитие и развитие на граждански организации в България, както и източник на висококачествена експертиза в областта на развитието и устойчивостта на гражданските организации, общностно развитие и развитието на местното дарителство.

Защо преди близо 7 години Първа инвестиционна банка и Фондация „Работилница за граждански инициативи" създадоха Фонд „Социална отговорност на ПИБ" , какви възможности виждахте тогава в подобна новаторска идея? 

През 2004г. за пръв път водеща фондация се договори с българска банка, която й повери управлението на специален фонд, при което парите за благотворителност  се разпределят на проектен принцип и с цел постигане на устойчиви резултати. Фондът и до днес е посветен на решаването на проблема за ресоциализацията, адаптацията и подготовката за самостоятелен живот на децата и младежите от домовете за деца и юноши (ДОВДЛРГ) в страната. Казано с други думи, един от основните проблеми, към който Фондът насочи внимание, е какво се случва с младежите и девойките, след като те напуснат домовете  – какви са възможностите им за намиране на работа, къде могат да живеят, доколко са готови за самостоятелен живот и т.н. и именно в тази връзка фондът инвестира в знанията и уменията на децата за живот извън дома.

Добавената стойност на инициативата е и доброволното участие на хората от отделните населени места, както и представители на местната власт в решаването на проблемите на децата от домовете.
Създаването на фонда беше инициирано от ФРГИ, но хората от ПИБ (висшият мениджмънт и Дирекция „Маркетинг и реклама") бяха готови за такава важна и непозната за България стъпка. ПИБ имаха значителен опит по отношение на корпоративното дарителство, но нямаха отделен човек, който да се занимава с дарителските инициативи на банката. Дарителствот се случваше междуд другото, при поискване, без определена стратегия, но с определен фокус – подкрепа на домовете за деца.

ФРГИ, работейки в партньорство с редица американски и европейски организации, пък беше амбицирана един утвърден модел на корпоративно дарителство да се случи в България. Освен това до този момент чрез програма за развитие на местното дарителство ние насърчавахме организациит да набират средства от местни дарители, а ние самите нямахме такъв опит и не беше много честно да учим хората да правят неща, които ние самите не правим.
ФРГИ прохождаше в развитието на местното дарителство и трябваше да започнем от някъде.
Така ние се намерихме взаимно, търсейки възможности да подобрим своята работа в областта на  дарителство. ПИБ получи професионално управление на своята дарителска програма – от дефинирането на приоритетите, през достъпа до потенциални изпълнители на инициативите, до добавяне на стойност към собствените им средства чрез доброволния труд на участнците в инициативите и допълнително събираните от организацията финансови ресурси за всеки един от проектите. ФРГИ видя една добра възможност да работи професионално с корпоративен дарител, да постави началото на модел за дарителство, да предостави възможности за развитие на организациите, кандидати за финансиране и най-важното да постави началото на решаването на един важен обществен проблем за първи път с български средства.  

Какви са предимствата да се подпомагат проекти именно чрез подобен общ фонд на НПО и бизнес? И какви са трудностите и предизвикателствата?

Най-важното предимство на една такава инициатива е максималното използване на ресурсите на партньорите и ясното разпределение на ангажиментите въз основа на техните компетенции. Предмство е и създаването на добавена стойност към финансовия ресурс на компанията под формата на доброволна работа, подобрен публичен образ, ангажираност на хората, но и най-важното създаденото доверие между партньорите.
Предизвикателствата и трудностите са много и от различно естество. На първо място е преодоляването на нагласата на дадена компания, че някой друг може да управлява техните пари. Трудно се реализират такива фондове и поради затруднението дадена компания да приеме първоначалната „неяснота" относно това, което ще бъде финансирано като проектни идеи, както и че има смисъл от програма, която не просто изпълнява идеите за дарителски инициативи на компанията, а дава възможност на отделни организации да предложат техни решения на дефиниран проблем, решаването на който е стратегически избор на компанията.
Трудност е едно НПО да преодолее и все още битуващите негативните нагласи към НПО сектора, както и да убеди един корпоративен дарител да премине „тънката червена линия" между директната подкрепа (особено хуманитарна), предоставяна на детето Иван или бабата Пенка, всеки от тях със собствена история и да се обърне към целенасочената социална инвестиция в като изграждането на активни граждани от децата на България, колкото и абстрактно да звучи последното.

Какво се промени за годините, от както проектът съществува – по отношение на управление, цели, постигнати резултати, дори и средата?

Промените във фонда са само по отношение на отделни инициативи, които бяха добавени към първоначалната идея. Освен финансирането на конкретните проекти, през 2005 г. ФРГИ и ПИБ стартираха инициативата "Ден на отворените врати на ПИБ" за абитуриентите от Домовете, в които се реализират подкрепените проекти. Така младежите могат да видят банковата институция, да се запознаят със служителите в банката и да разкажат за проектите, в които са участвали. През 2007 г. денят се превърна в национална инициатива за ПИБ и се проведе във всички клонове на банката, където има проекти. Това бе една добра възможност и служителите да бъдат въвлечени в благотворитлността на банката. Така те рисуваха, изработваха картички или караха колела, заедно с децата, чиято реализация в живота подкрепят.

През 2007 г. ПИБ решиха че искат да инвестират в образованието на децата и след напускането на институцията и започнаха да предоставят стипендии на студенти. До този момент са подкрепени 4 души. Фондът разшири обхвата си през 2010 г., когато създадохме и конкурс за финансиране на студентски късометражни филми за проблемите на институционализацията. Започнахме и работа сред студентите от специалностите, предполагащи работа със специализирани инстиуции – социални дейности, педагогика и др.
През годините банката осъществи и редица други благотворителни инициативи с нашата професионална подкрепа, като маркетинг, свързан с кауза – кредитната карта „Дайнърс фърст лейди" и подобряване на качеството на живот на болни от рак на гърдата, или пък финансовата подкрепа, предоставена от банката за наш фонд, за училищни библиотеки и други.
Що се отнася до проментите в средата – макра и да разбирам  с ума си, че това което се случва в областта на дарителството в България е наистина значимо, със сърцето си не съм особено щастлива от факта, че 7 години по-късно, в България има само 3-4 такива корпоративни фонда.

Източник: Български даритеслки форум, 26.10.2011