Антоанета Цонева: Изборната машина се счупи

Антоанета Цонева е ръководител на Института за развитие на публичната среда, който е сред най-активните наблюдатели на изборния процес. В предизборната кампания тя беше сред най-активните анализатори, сигнализиращи за редица лоши практики.

Кои според вас бяха най-фрапантните нарушения на тези избори?
-  Печално известните и превърнали се в класическите за български избори практики купен, контролиран, корпоративен вот отново са неизменна част от изборния процес. Ясни индикатори за това са огромният брой застъпници, развихрилият се вътрешен изборен туризъм, значителен брой досъдебни производства и проверки на правоохранителните органи.

Ще се види как ще приключи разследването на тези множество случаи и как ще се приложи законът спрямо купувачите и организаторите на тези схеми. Имаше натиск върху кандидати да се оттеглят, използване на административен ресурс, прилагане на стратегии за спечелване на изборите чрез неправомерно въздействие върху опонентите и тяхното най-близко обкръжение – констатации и от предварителните доклади от наблюдението на изборите от международни организации.

Тези доклади, макар и спазващи традиционно един много по-умерен и балансиран тон, съдържат изводи за състоянието на българската политическа и медийна среда, които са много тревожни – например изцяло платената предизборна кампания в медиите, включително и обществените, състояние, което убива всеки смислен дебат, лишава гражданите от информиран избор и налага своеобразен имуществен ценз за кандидатите за изборни позиции.

Безпрецедентно е и друго -  колко е броят на избирателите за президентските и местните избори ние не научихме от българските институции, а два дни преди изборите от междинния доклад на мисията наблюдатели на ОССЕ. Едва на другия ден след този "теч на информация" ЦИК и ГРАО съобщиха на медиите колко са избирателите в списъците. Това са напълно неприемливи подходи и разбиране за комуникация от страна на институциите.   

Всичко това беше последвано от безпрецедентния хаос в протичането на изборния ден, предаването на изборните книжа и обявяването на резултатите. Сюрреалистичната картина от зала "Универсиада", напомняща бежански лагер или хора в евакуация, е срамният образ на тези български избори.

Според вас трябва ли гласуването за държавен глава и за местна власт да бъде отменено, касирано? Защо, с какви аргументи?
- При наличието на толкова нарушения на процедурите, при тази лоша организация на изборите и купен и контролиран вот, манипулиращ резултатите, предвиждам, че ще има значителен брой дела за атакуване на резултатите от местните избори, съпроводени с искания за ново броене на бюлетини.

Това ще направи нестабилна местната власт и ще има касиране и произвеждане на места на нови избори, конституиране на нови органи на местна власт към средата на мандата с всички последствия от това.

Безпрецедентно висок е и броят на недействителните бюлетини за президентските избори - около 230 000, три пъти повече от  предишните президентски избори на първи тур, когато недействителните бюлетини са били  77 374. От 2005 г. досега на никакъв вид избори недействителните бюлетини не са надминавали 100 000.

Това, което виждаме сега, е продукт от решението за гласуване само с "Х" и  липсата на информационна кампания за избирателите. Над 6% недействителни гласове е ужасно много. Това поставя съмнение пред легитимността на избора.   

Защо според вас толкова хора отпаднаха от избирателните списъци неправомерно - само заради неуспешен опит да се спази изискването за "уседналост" и заради неверни база данни, или има и скрити мотиви зад това масово отписване?
- Т. нар. забранителни списъци са печалният хит на тези избори. Имам множество жалби от граждани, че не могат да упражнят своят вот за местните избори, защото са попаднали в тези списъци, включително и на нашия сайт "за честни избори". Големият проблем е в това, че в списъците некоректно са попаднали хора, които всъщност отговарят на изискванията за уседналост и българските власти частично признаха проблема.

Трябва ясно да се каже, че отговорността за проблема със списъците е на ГРАО – нейният директор трябва да създаде организацията по обмена на данни с цел съставяне на коректни избирателни списъци. Според писмо на ГРАО до общините, изпратено на 26 септември, става ясно, че МВР са подали към ГРАО някакъв масив от данни, в които има некоректни записи за настоящия адрес на гражданите, след като общинските администрации сигнализират за грешки, МВР установява наличие на проблем и изпраща нов масив с информация към ГРАО за коригиране на грешки в предишния и това е една от причините за създалата се ситуация – накърнени са конституционни права на гражданите.

Направиха се нагли изказвания обаче, че тези хора били пренебрежимо малко – "някакви промили", както ги определи директорът на ГРАО г-н Гетов – изказване, което изисква той да подаде веднага оставка или да бъде освободен. Слушам тези изказвания и си мисля дали висшите чиновници, които забъркаха тази каша, не смятат, че България е Беларус – позорно е това, което се случва с т.нар. забранителни списъци и целият отказ на институциите за поемане на отговорност.

Последствията от това ще бъдат тежки. Българската държава може да бъде осъдена за това отношение към гражданите. Скандалът е безпрецедентен,  а отношението на институциите тотално неадекватно и много обидно. Направихме вчера предложение ЦИК да приеме нарочно решение, с което да даде възможност на хората, попаднали неправилно в забранителните списъци да могат да гласуват поне на втори тур – това са няколко стъпки, които, ако се предприемат от институциите и изборната администрация, правата на тези български граждани могат да бъдат защитени.

Очакваме реакцията на ЦИК, която също има вина, защото не проведе информационна кампания, от която гражданите да разберат, че ако има пропуски и грешки в избирателните списъци, могат в срок до 15 октомври да се обърнат към общинската администрация за отстраняването им. Ако нищо не се предприеме, ще смятаме, че тези действия са преднамерени и има скрити мотиви за това масово заличаване на избиратели.

Вярвате ли на обяснението на управляващите, че основните трудности  идват от сливането на двата вида избор?
- Липсата на капацитет и професионализъм в изборната администрация на всички равнища – от ЦИК до СИК, е причината за изборният хаос. ЦИК е конструирана на политически принцип. Мисията за наблюдение на ПАСЕ констатира, че там трябва да има не политически квоти, а специалисти по изборно право, за да се гарантират професионализмът и независимостта на органа.

Новият Изборен кодекс не прилага такъв подход към изборната администрация. Международните наблюдатели констатират и това, което ние много дълго време повтаряме – дейността на ЦИК е непрозрачна въпреки нашето настояване протоколите  и стенограмите на ЦИК да продължават да не са публични. ЦИК много късно запозна обученията на ОИК, а те от своя страна не успяха да обучат добре СИК.

Методическите указания на ЦИК очевидно не са помогнали на членовете на СИК да разберат как коректно да попълнят протоколите, след като навсякъде в страната има толкова висок процент сгрешени протоколи, как да прилагат новите изборни правила, как да се отчитат валидността на знака "Х" при броенето. Както виждаме, има ужасно голям брой невалидни бюлетини, а на места има непоставяне на втори печат върху бюлетината от СИК, което автоматично я прави невалидна.

Мнозинството в парламента се опита чрез различни способи и чрез така конструирана изборна администрация да настрои изборната машина по своя мярка, машината обаче се счупи в изборния ден. Произведе хаос с дългосрочни последици за избраните по този начин органи на власт.

Какви промени в законите трябва да бъдат направени, за да се подобри провеждането на избори?
- Въвеждане на професионална изборна администрация, създаване на регистър на избирателите, забрана за използване на  платено съдържание в медиите в предизборната кампания без наличието на маркировка, че материалът е платен, смяна на режима за регистрация на застъпници, публичност на протоколите на ЦИК, усъвършенстване на уредбата за прозрачността на финансирането на кампанията чрез осигуряване на условия за реално проследяване на набирането на средства преди и по време на самата кампанията чрез електронния регистър на Сметната палата.



Източник: вестник "Дневник", 27.10.2011