Какви интереси стоят зад бързото легализиране на сурогатното майчинство?

Позиция на Национална мрежа за децата относно предложения законопроект, регламентиращ сурогатното майчинство*

Националната мрежа за децата (НМД) приветства усилията на отговорните държавни институции и на инициативата на депутата от парламентарната група на „Атака" г-жа Калина Крумова за създаване на нова нормативна уредба при въвеждане на съвсем нови за нашата страна практики.

Ние от Национална мрежа за децата след консултации с наши партньори в страната и чужбина считаме, че сурогатното майчинство не се приема еднозначно. Все още няма задълбочени анализи, които да показват недвусмислено как подобна законова рамка осигурява спазването и прилагането на правата на човека и на детето, и то не само в контекста на репродуктивните възможности. Въпросът за легализирането на сурогатното майчинство е колкото юридически, толкова и етичен. Именно поради неизследвания и нееднозначен световен опит ние настояваме да има по-задълбочени проучвания и диалог по темата в следващите няколко години. Считаме, че е добре да се организират проучвания и посещения, които да доведат до натрупване на информираност по въпросите на сурогатното майчинство.

Налице са няколко основни довода за отлагането на приемането на тези законови промени.

1. Към настоящия момент в България има много по-неуредени и неизяснени от законодателна гледна точка области, касаещи децата и българското семейство. На дневен ред стоят изключително тежките проблеми на българските деца и семейства, които в много по-голяма степен изискват политическото внимание и ангажимент. Новата нормативна рамка за детето и семейството, законът за училищното и предучилищно образование, реформата в детското и младежкото правосъдие и процесът на деинституционализация са теми, които обхващат всички деца. Поради това е необходимо политическият и организационен ресурс на държавните институции да бъде насочен в посока на изработването на възможно най-добрата нормативна рамка, създаваща условия за ефективно прилагане на правата на децата в ежедневната практика. Промените в закона, касаещи сурогатното майчинство, биха засегнали много по-ограничен брой хора.
2. Приемането на закон за сурогатното майчинство със сигурност ще даде репродуктивна възможност на някои хора и двойки, които искат да имат деца. Под въпрос обаче остава гарантирането на правата на детето, което е износено от сурогатната майка, както и на самата сурогатна майка. Рискът от нарушаването на тези права е изключително голям, тъй като правата на приемащия човек или двойка се поставят над правата на детето и сурогатната майка. В ситуация, в която предмет на договора е живо човешко същество, трудно могат да бъдат гарантирани правата на детето. Поставянето на разбирането за човешкото репродуциране в рамките на бизнес отношения създава и предпоставки и за сериозни злоупотреби и експлоатация на групи социално слаби жени. Този риск е осъзнат и в световен мащаб – комерсиалното сурогатно майчинство, например, се забранява и от Брюкселската декларация на Световната медицинска асоциация (www.wma.net).
3. Ако законовите промени, касаещи сурогатното майчинство, бъдат приети, от изключително значение е те да уреждат в подробности взаимоотношенията между сурогатната майка, детето и човекът/двойката, която придобива законно попечителство над детето. Необходимо е например, законовите промени да регламентират начина, по който детето ще се възползва от правото да познава своя произход, включващо като минимум начин на износване и раждане, основания за избора, право на информация за сурогатната майка. Част от нормативното уреждане би следвала да бъде и системата за консултиране на такива деца и семейства.

Национална мрежа за децата

* Сурогатното майчинство е възможност, регламентирана в няколко страни, при която една жена носи и ражда дете за един човек или двойка, приемащи законното попечителство върху детето (нарича се още „майчинство чрез пълномощник"). Жената, която износва и ражда детето, може да бъде негова генетична майка (така нареченото „традиционно сурогатно майчинство") или да износва ембрион, с който няма генетична връзка (наречено „гестационно сурогатно майчинство"). Ако жената, която износва и ражда детето, получава възнаграждение, което е извън компенсациите за медицинска, здравна или друга помощ, то това се нарича „комерсиално сурогатно майчинство". Ако няма възнаграждение, а има само компенсация на разходи, този тип договаряне се нарича „алтруистично сурогатно майчинство".

Източник: Национална мрежа за децата, 25.10.2011