Становище на БЦНП по Закона за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове
03 юли 2015 г.Позиция
Във връзка със стартирано на 01.07.2015 от Министерси съвет обществено обсъждане по проектозакона за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, Български център за нестопанско право публикува своето становище на www.strategy.bg, което можете да прочетете и по-долу.
С Т А Н О В И Щ Е
на Българския център за нестопанско право
относно Проект на закон за изменение и допълнение на Закон за нормативните актове
(ЗНА, юли 2015 г.)
на Българския център за нестопанско право
относно Проект на закон за изменение и допълнение на Закон за нормативните актове
(ЗНА, юли 2015 г.)
Инициативата за промени в ЗНА с цел регламентиране на оценката на въздействие и на гражданското участие, като елементи от законотворческия процес, заслужава похвала. Участието на представители на гражданското общество и неправителствените организации (НПО) в обсъждане на законодателни инициативи, укрепва доверието в институциите, подобрява качеството на законодателството, както и допринася за ефективното приложение на законите в практиката.
І. Принципна подкрепа за регламентирането на гражданското участие
Българският център за нестопанско право (БЦНП) изразява своята принципна подкрепа за ясното законодателно регламентиране на нови механизми на гражданско участие като задължителното обществено обсъждане и оценката на въздействие на регулациите. Според нас особено внимание следва да се отдели на ефективния диалог със структурите на гражданското общество и най-вече на обществените обсъждания на законопроекти с участието на НПО. БЦНП подкрепя въвеждането на по-подробна законодателна регулация на консултативния процес.
ІІ. Подкрепа за създаването на механизъм за предварително обществено обсъждане на проектите на нормативни актове.
Според БЦНП, в проекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, освен предвидения в чл. 26 срок за публикуване на проекти на нормативни актове следва изрично да се формулират няколко важни положения, които ще гарантират фактическото включване на гражданите (а не само на експертите) в процеса на изработване на нормативни актове. Ние считаме, че тези ключови положения трябва да залегнат в текста на закона, а не да се оставят в бъдещи подзаконови актове, които лесно могат да бъдат променяни. Нашите конкретни предложения включват:
1. Добавяне в чл. 18а на законопроекта на нова алинея 2, която ясно да дефинира какво са обществените консултации. Сегашните алинеи 2 и 3 стават алинеи 3 и 4 съответно. Предложената от нас дефиниция е заимствана от приетите от Съвета за административна реформа Стандарти за обществени консултации, публикувани на www.strategy.bg. Текстът, който предлагаме е следният:
(2) Обществената консултация е процес на търсене, получаване, анализ и обратна връзка на становища, мнения и препоръки от заинтересованите лица в процеса на изработване на проекти на нормативни актове.
2. Проектите на нормативни актове да се съпровождат от информация за използваните методи и основните получени предложения в процеса на обществено обсъждане. По този начин институциите, които разглеждат и приемат съответните актове ще бъдат запознати с различните гледни точки. Ние предлагаме в текста на чл. 28, ал. 2 да се добави нова точка 7 със следния текст:
6. обобщение на използваните методи и основните получени предложения в процеса на обществени консултации.
3. Също така, не виждаме причина предложените в параграф 8 на публикувания законопроект актове да не подлежат на обществено обсъждане по реда на чл. 26. Считаме, че гражданите трябва да могат да изразяват своите мнения по тези най-ключови теми, които директно ги засягат. Именно от въпросите свързани с бюджета зависи изпълнението на всички останали политики в държавата. Предлагаме в текста на параграф 8 вместо „Глави втора и трета", текстът да се промени на „Глава втора".
І. Принципна подкрепа за регламентирането на гражданското участие
Българският център за нестопанско право (БЦНП) изразява своята принципна подкрепа за ясното законодателно регламентиране на нови механизми на гражданско участие като задължителното обществено обсъждане и оценката на въздействие на регулациите. Според нас особено внимание следва да се отдели на ефективния диалог със структурите на гражданското общество и най-вече на обществените обсъждания на законопроекти с участието на НПО. БЦНП подкрепя въвеждането на по-подробна законодателна регулация на консултативния процес.
ІІ. Подкрепа за създаването на механизъм за предварително обществено обсъждане на проектите на нормативни актове.
Според БЦНП, в проекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, освен предвидения в чл. 26 срок за публикуване на проекти на нормативни актове следва изрично да се формулират няколко важни положения, които ще гарантират фактическото включване на гражданите (а не само на експертите) в процеса на изработване на нормативни актове. Ние считаме, че тези ключови положения трябва да залегнат в текста на закона, а не да се оставят в бъдещи подзаконови актове, които лесно могат да бъдат променяни. Нашите конкретни предложения включват:
1. Добавяне в чл. 18а на законопроекта на нова алинея 2, която ясно да дефинира какво са обществените консултации. Сегашните алинеи 2 и 3 стават алинеи 3 и 4 съответно. Предложената от нас дефиниция е заимствана от приетите от Съвета за административна реформа Стандарти за обществени консултации, публикувани на www.strategy.bg. Текстът, който предлагаме е следният:
(2) Обществената консултация е процес на търсене, получаване, анализ и обратна връзка на становища, мнения и препоръки от заинтересованите лица в процеса на изработване на проекти на нормативни актове.
2. Проектите на нормативни актове да се съпровождат от информация за използваните методи и основните получени предложения в процеса на обществено обсъждане. По този начин институциите, които разглеждат и приемат съответните актове ще бъдат запознати с различните гледни точки. Ние предлагаме в текста на чл. 28, ал. 2 да се добави нова точка 7 със следния текст:
6. обобщение на използваните методи и основните получени предложения в процеса на обществени консултации.
3. Също така, не виждаме причина предложените в параграф 8 на публикувания законопроект актове да не подлежат на обществено обсъждане по реда на чл. 26. Считаме, че гражданите трябва да могат да изразяват своите мнения по тези най-ключови теми, които директно ги засягат. Именно от въпросите свързани с бюджета зависи изпълнението на всички останали политики в държавата. Предлагаме в текста на параграф 8 вместо „Глави втора и трета", текстът да се промени на „Глава втора".
4. Не разбираме и причините, поради които от обхвата на предварителната оценка на въздействието и обществените консултации са изключени и предложениятта за промени в Конституцията (пар. 9, т.1 от предложенията за промени в ЗНА). Тези промени имат най-широко въздействие и дори и да приемем, че те не би следвало да подлежат на предварителна оценка на въздействието, със сигурност би следвало да подлежат на широк обществен дебат. Именно поради това предлагаме от параграф 9 да бъде премахната точка 1 и останалите точки да бъдат преномерирани. Ако се счете, че все пак предложенията за промени в Конституцията следва да бъдат изключени от обхвата на Глава 2 на законопроекта, то тогава този текст (т.1 от параграф 9) може да бъде добавен към изключенията в параграф 8, при условие че бъде възприето нашето предложенние по-горе.
Facebook
TwetterСходни публикации
01 ноември 2024 г. Позиция
БХК: Проектът за социални услуги за деца и възрастни с увреждания във Варна все още е в риск
Протест на Районна прокуратура - Варна може да спре проекта за изграждане на социални услуги във Варна, въпреки положителното
08 октомври 2024 г. Позиция
Становище на Работната мрежа на гражданските организации на хората, живеещи с редки болести
Относно: Необходимостта от позитивни промени в средата за работа на пациентските организации в България През месец февруари
26 септември 2024 г. Позиция
Позиция на „Грийнпийс" – България по Законопроекта за регистрация на чуждестранните агенти
Без изненада, на 19 септември 2024 г. проектът за така наречения „Закон за регистрация на чуждестранните агенти", предложен от
