Правото на сдружаване – ключ към гражданското общество и защитата на другите човешки права

19 май 2015 г.Позиция

Някои идеи от Глобалния форум, организиран от Международния център за нестопанско право

10-13 май 2015г., Стокхолм

Любен Панов, Български център за нестопанско право

В последните години все повече правителства се опитват да приемат рестриктивни закони, с които да ограничават гражданските организации. От 10 до 13 май 2015 г. в Стокхолм Международният център за нестопанско право (ICNL) организира трето издание на Глобалния форум, посветен на средата за гражданските организации. Срещата се проведе във важен исторически момент, като нейната основна цел бе да събере на едно място представители на гражданския сектор от целия свят, които да обсъдят заедно механизмите за преодоляване на негативните тенденции и разширяване възможностите за дейност на неправителствените организации. В продължение на два дена и половина над 200 участници от 80 страни разискваха различни идеи и предложения по темата.

Като единствен представител на България за мен беше изключително интересно да проследя какви са акцентите в законодателствата и политиките за гражданските организации в другите страни. Факт е, че правната и политическа рамка за дейността на НПО днес се е превърнала в ключово средство както за защита на човешките права, така и за оказване на подкрепа на гражданското общество. Това е така, защото свободите на сдружаване и на мирни събрания са всъщност права, чрез които могат да се упражняват други човешки права. Доказателство за важността на тази тема бяха и излъчените при откриването на събитието видео послания на Генералния секретар на ООН Бан Ки Мун и президента на САЩ Барак Обама.

Какво интересно научих на Форума:

1. Широк кръг от държави се обединяват за защита на правната рамка за неправителствените организации в международен план.

Освен специалния докладчик на ООН относно правото на мирни събрания и свобода на сдружаването[1], вече действа и организация, наречена Общност на демокрациите[2]. Тя представлява група от държави, обединили се, с цел да защитават развитието на демокрацията. Ролята на тази група е да покаже, че демократичниите принципи имат значение и трябва да се подкрепят. Един от приоритетите на Общността е и защитата на рамката и дейността на неправителствените организации. Тази защита се проявява в случаите, в които са налице негативни законодателни развития в отделните страни. Тогава Общността на демокрациите изпраща апел до своите членове, които чрез двустранни правителствени действия се опитват да предотвратят негативните развития.

От своя страна Инициативата за открито управление също предприема мерки за въвличане на гражданските организации, като стимулира партньорството между отделните правителства и гражданския сектор.

2. В Европа също има много интересни развития, които засягат дейността на НПО. Всички вече знаят за случващото се в Унгария, където правителството използва различни методи за натиск, чрез които се опитва да притисне независимите граждански организации. От друга страна, понастоящем в Германия се преосмисля статутът на обществената полза, който е регламентиран твърде отдавна и не включва важни дейности като защита на човешките права например.

3. Мерките срещу прането на пари и финансирането на тероризма много често засягат твърде сериозно дейността на неправителствените организации, без да е налице някаква реална опасност те да извършват незаконна дейност. В международен план се обсъжда дали особените мерки срещу прането на пари трябва да се отнасят еднакво за всички организации или да има по-строг контрол, когато рискът от пране на пари е по-висок. Твърде често при прилагането на подобни мерки не се вземат под внимание международните стандарти за свободата на сдружаване. Често страни, ограничаващи силно тази свобода, получават най-висока оценка за регулирането на регистрационния режим и дейността на НПО от органи, свързани с борбата срещу прането на пари. Това се случва въпреки критиките на организации като ООН и други за неспазване на международните стандарти за човешки права. Така например Саудитска Арабия (където единствено кралят дава разрешение за регистрация на една организация), Египет и Тунис (преди премахването на диктаторските режими) получават най-високи оценки. Пример за това, как регулацията за предотвратяване изпирането на пари засяга негативно НПО, е Косово, където е предвидено ограничение за средствата, които могат да се получават под формата на дарение в рамките на един ден, което изключително затруднява финансирането на НПО.

4. Социалното предприемачество е феномен, който тепърва ще се развива. Във Великобритания вече се говори и за impact investment – бизнес инвестиции, които целят решаването на важен обществен проблем.

5. Всяко законодателство, както и препоръките за промяната му, трябва да взимат под внимание особеностите на съответната държава. Например в Ирландия може би е добре да се увеличи регламентацията на публичното набиране на средства с цел предпазване от злоупотреби, но в много други страни препоръката за засилване на законодателното регламентиране на набирането на средства би развързало ръцете на правителствата за още по-сериозно ограничаване дейността на НПО и възможностите им за достъп до независимо финансиране.

В заключение – необходима е силна воля, сериозна работа и обединяване на усилията, за да може да се преобърне негативният тренд, според който в последните няколко години средата за НПО се влошава в значителен брой държави. И, докато в една от сесиите с експерт от Бурунди обсъждахме как в университетите да се въведе лекционен курс относно правната рамка на НПО, в страната му имаше опит за военен преврат, за щастие, завършил неуспешно.

[1]UN Special Rapporteur on the Freedoms of Assembly and Association

[2]Community of Democracies

Публикувано от: