English   14440 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Министерският съвет внесе в парламента проект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация

 
Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма Достъп до Информация.

На 29 април 2015 Министерският съвет внесе в парламента и публикува текста и мотивите на приетия законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация.

Като цяло промените са положителни. Програма Достъп до Информация (ПДИ) участва в работната група към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по изработването и дискутирането им, както и в общественото обсъждане.

 

Основен двигател на законодателната промяна е въвеждането на Директива 2013/37/ЕС, с която се изменя и допълва Директива 2003/98/ЕО за повторната употреба на информация от обществения сектор. С измененията в обхвата на директивата се включват архиви, библиотеки и музеи, създават се задължения за публикуване на определена информация, например калкулацията на разноските за повторна употреба, създава се задължение за преглед и унифициране на практиките. Част от промените в ЗДОИ са насочени към въвеждането на тези изисквания.

 

Междувременно ПДИ внесе редица предложения за подобряване на достъпа до обществена информация, основани на реалните потребности, констатирани в практиката. Изрично се записа, че към електронните заявления не следва да се изисква електронен подпис, че администрацията е длъжна да дава информация и по електронна поща, че в тези случаи не е нужно да се подписва протокол за предоставяне на информация. Разширяват се задълженията за публикуване в интернет на информация от институциите. Към досегашните 4 категории за публикуване се прибавят още. Информацията от значение за живота и правата на хората, както и тази от обществен интерес, която трябва да се оповестява съгласно чл.14 от ЗДОИ, ще се съобщава и онлайн. Ръководителите на институциите в изпълнителната власт ще създават и развиват списъци с информация, която трябва да се публикува освен изискваната от закона. Всяка институция, включително фирмите – възложители на обществени поръчки, ще предвиди поетапно публикуване на документи в интернет в отворен формат.

 

С измененията се създава за пръв път Платформа за достъп до обществена информация, в която всеки ще може да види подадените чрез нея заявления, отговорите и предоставените документи. Друг е въпросът, че не става ясно как ще се защитават личните данни в нея, има ли капацитет държавата да я изгради и поддържа, при положение, че далеч по-развити държави не са го направили, както и до какви последици ще доведе двойният режим на подаване на заявления – чрез Платформата и по досегашния ред. Нима има по-добър начин да се осигури прозрачност на правителството от изпълнението на задълженията за публикуване в интернет и спазването на сроковете за произнасяне по заявленията?

 

Не става ясно не се ли натоварват бездруго заетите с по няколко дейности държавни служители, които работят по ЗДОИ. Оказа се, че тайната е по-важна за българските управляващи, тъй като служителите по сигурността на информацията работят само това, а тези по ЗДОИ съвместяват различни дейности. Не е отразено и предложението на ПДИ да се засили контролът по прилагането на ЗДОИ. След закриването на Министерството на държавната администрация през 2009 г. няма институция, която да следи и унифицира практиките по прилагане на закона. В различните държави функционират информационни комисари или пък националните омбудсмани разглеждат и жалби срещу откази на информация.

 

Критиките на ПДИ към предложения с промените в ЗДОИ подход да се овластят 265-те общински съвети да приемат тарифи на общините за повторно използване на информация не бяха приети. Така законът се влошава в сравнение със сегашния вариант, приет през 2007, според който тарифата на разходите за повторна употреба на информацията е една и се приема от Министерския съвет. Духът на Директива 2013/37/ЕО е да се уеднаквят практиките в 28-те държави членки на ЕС, като се минимизират и направят публично достъпни таксите и калкулацията за повторна употреба, а България ще приеме по пътя на феодалното раздробяване на може би 265 различни тарифи.

Срокът за въвеждане на директивата изтича през юли 2015. Предложените промени са положителни и с активна работа в парламента посочените проблеми могат да се разрешат по най-добрия начин.


*Коментарът е публикуван в бюлетина на ПДИ: http://www.aip-bg.org/publications/Бюлетин/Министерският_съвет_внесе_в_парламента_проект_за_изменение_и/106109/1000558511/


Сходни публикации

БХК: Проектът за социални услуги за деца и възрастни с увреждания във Варна все още е в риск

БХК: Проектът за социални услуги за деца и възрастни с увреждания във Варна все още е в риск

Протест на Районна прокуратура - Варна може да спре проекта за изграждане на социални услуги във Варна, въпреки положителното

Становище на Работната мрежа на гражданските организации на хората, живеещи с редки болести

Становище на Работната мрежа на гражданските организации на хората, живеещи с редки болести

Относно: Необходимостта от позитивни промени в средата за работа на пациентските организации в България  През месец февруари

Позиция на „Грийнпийс” – България по Законопроекта за регистрация на чуждестранните агенти

Позиция на „Грийнпийс" – България по Законопроекта за регистрация на чуждестранните агенти

Без изненада, на 19 септември 2024 г. проектът за така наречения „Закон за регистрация на чуждестранните агенти", предложен от