Кирил Терзийски: В Министерство на околната среда и водите четат съдебната практика както дявола евангелието

Припомняме, че действително през 2003 в съдебната практика бе поставен като дискусионен въпросът дали заявителите могат да опишат в заявленията си исканата информация като посочат конкретни документи. Появи се колеблива съдебна практика на тричленни състави на Върховния административен съд (ВАС), според която по реда на ЗДОИ може да се иска информация, но не и само достъп до документи като материален носител на информацията. Още през 2004 обаче тази практика бе коригирана с решение на петчленен състав на ВАС[1], според което документите представляват материални носители на информация и няма пречка искана по ЗДОИ информация да бъде описвана от заявителите чрез посочване на конкретни документи.  С това решение на петчленен състав на ВАС възникналият като дискусионен в съдебната практика въпрос бе еднозначно разрешен и до 2006 съдебните състави потвърждаваха тази практика. Друг петчленен състав на ВАС посочи в свое решение, че: Не бива да се забравя, че терминът информация е синоним на документ. Думата информация следва да се разбира като документ, който доставя сведение за нещо. Съдържанието на документа е информацията, която той предоставя за определени факти или обстоятелства. Следователно, без документ не може да има достъп до обществена информация. Достъпът до обществената информация е равносилно на получаване на документа, който съдържа тази информация[2].

Впоследствие, през 2007 и 2008 отново се появиха съдебни решения на тричленни състави на ВАС, според които по реда на ЗДОИ може да се иска информация, но не и само достъп до документи като материален носител на информацията. Обяснението за повторното поставяне на този въпрос в съдебната практика бе, че през 2007 без предварителна подготовка делата по ЗДОИ започнаха да се разглеждат от Трето отделение на ВАС, вместо от разглеждалото ги 7 (седем) години поред Пето отделение. Това частично изгубване на приемствеността в съдебната практика бе преодоляно с решение на петчленен състав на ВАС от 2008, с което бе отменен отказ на министъра на културата да предостави копие от своя заповед[3]. В него магистратите изложиха най-подробни доводи, според които дали се иска конкретен документ или се иска описателно информацията в него е без значение за валидността на зявлението за достъп до информация. През 2011 отново с решение на петчленен състав на ВАС министърът на вътрешните работи бе задължен да се произнесе по искане за достъп до договора на вече несъществуващото Министерство на извънредните ситуации (МИС) с фирма „Контракс" за проектиране, изпълнение и издръжка на Центъра за аерокосмическо наблюдение. Петчленният състав на ВАС отново прие, че дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й[4].

Изложеното ясно показва, че към момента въпросът за формулиране на заявлението за достъп до информация е решен еднозначно с четири решения на петчленни състави на ВАС, според които документите представляват материални носители на информация и няма пречка искана по ЗДОИ информация да бъде описвана от заявителите чрез посочване на конкретни документи. В мотивите на решенията си всички петчленни състави на ВАС се обединяват около извода, че дали се иска конкретния материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й.

Във връзка с описаната съдебна практика на петчленни състави на ВАС и с оглед зачестилите случаи, в които МОСВ отказва предоставяне на информация с мотив, че по реда на ЗДОИ не могат да се искат конкретни документи, на 3 октомври 2014 неправителствената организация „ВВФ – Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма България" отправя предложение до МОСВ да преразгледа и уеднакви административната си практика като осигури гарантирания от закона достъп до информация, включително и под формата на копия от документи. В отговор, с писмо от 9 декември 2014 министърът на околната среда и водите Ивелина Василева изразява становище, че при постановяване на решенията/ отказите за предоставяне на информация министерството се съобразява с преобладаващата съдебна практика, според която, когато искането в заявлението за достъп до обществена информация на молителя е да получи копия от документи, а не информация, не е налице валидно искане за достъп до обществена информация. В подкрепа на тази позиция в становището на МОСВ са цитирани три решения на тричленни състави на Върховния административен съд (ВАС).

Изправени пред невъзможността да убедят министъра, че практиката да се отказва достъп до документи е незаконосъобразна и в противоречие с трайната съдебна практика на петчленни състави на ВАС, в началото на 2015 „Световния фонд за дивата природа – България" се обърнаха към ПДИ с молба за подкрепа. Паралелно с това в ПДИ постъпи и сигнал от страна на Петър Пенчев – член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская" и зам.-председател на Национално движение „Екогласност", който също се бе сблъскал с практиката на министерството да отказва предоставяне на достъп до документи.

На 3 февруари 2015 ПДИ подаде становище, с което на свой ред отправи предложение до МОСВ за усъвършенстване на дейността на министерството по прилагането на ЗДОИ чрез преустановяване на административната практика да се отказва достъп до копия от документи. В становището си изложихме подробно и детайлно развитието на съдебната практика по спорния въпрос като акцентирахме върху това, че преобладаващата съдебна практика (и то на петчленни състави на ВАС) не е в смисъла посочван от МОСВ.

Отговорът на министъра разби надеждите ни, че съдържателният диалог и положителната промяна са възможни в тази толкова важна за околната среда институция.

С писмо от 19 март 2015 министър Василева ни уведоми, че по въпроса за достъп до документи е налице противоречива практика на ВАС, поради което министерството е възприело подход, когато се иска достъп до документ да предоставя информацията под формата на писмена справка, в която се преразказва съдържанието на съответния документ. Убедена в законосъобразността на този подход министър Василева ни уведомява, че ще го прилага до постановяване на тълкувателно решение на ВАС или до нормативно изменение, което ще изключи възможностите за противоречиво тълкуване.

Направо да онемее човек. Как успя министърът да види противоречие там, където има несравними неща? От едната страна са няколко колебливи решения на тричленни състави на ВАС, а от другата - трайна съдебна практика на петчленни състави на ВАС. Все пак петчленният състав на ВАС е едно ниво по-високо в съдебната йерархия от тричленния състав. Това обаче явно не е достатъчно за министър Василева, която не признава въпроса за еднозначно решен от петчленни състави на ВАС и смята, че е необходимо да бъде постановено тълкувателно решение от Общото събрание на колегиите на ВАС по въпроса. Единствената друга възможност заявителите да получават копия от документи министърът вижда в изменение на ЗДОИ. Уви, Василева не излага в детайли идеите си за промяна на закона, но може да се предположи, че една промяна в стил Специално за министъра на околната среда отбелязваме, че по ЗДОИ могат да се искат документи – би свършила работа.

За съжаление, в случая, хуморът е за сметка на прозрачността и достъпа до информация. В реалността незаконосъобразната практика на МОСВ се прилага с пълна сила. Нещо повече, тя се прилага и от част от подчинените на министерството структури. Това пролича и в рамките на проучването на ПДИ на институциите по ЗДОИ през 2015.  

В тазгодишното проучване искахме от институциите достъп до копия от заповеди за определяне на служители по ЗДОИ и длъжностните характеристики на съответните служители. МОСВ ни отговориха, че служителите по ЗДОИ са определени във вътрешните им правила, които са публикувани и ни предоставиха само извадка от длъжностните им характеристики. Басейнова дирекция – Благоевград ни уведоми, че заявлението не следва да бъде удовлетворено, тъй като по реда на ЗДОИ може да се иска информация, но не и достъп до документи. Решението на директора на Басейновата дирекция е обжалвано от ПДИ. Предстои образуването на дело в Административен съд – Благоевград.

С подкрепата на ПДИ е заведено дело и срещу отказ на МОСВ да разгледа заявление на Александър Дунчев (София), с което се иска копие от анализ на министерството относно уреждането на  взаимоотношенията на държавата със собственици на обекти, разположени и въздействащи върху околната среда в националните паркове. Отказът отново е с мотив, че заявлението не съдържа искане за информация, а само претенция за предоставяне на документ. Предстои разглеждане на делото от ВАС на 22 април 2015.

Единственият светъл лъч в тази ситуация е, че както отказите на МОСВ да предоставя достъп до документи, така и тези на подчинените му структури, продължават да подлежат на съдебен контрол и могат да бъдат преодолени във всеки конкретен случай чрез обжалване по съдебен ред. Остава въпросът защо е нужно всеки път, когато заявител желае да получи достъп до документ, а не до преразказ с елементи на разсъждение, достъпът до заветния документ да минава през воденето на съдебно дело. Остава и надеждата, че след спечелването на определен брой дела срещу министерството или подчинените му структури тази порочна административна практика ще бъде преустановена.

 Източник: Информационен бюлетин на ПДИ, Брой 3(135), 2015 г.