М. Чернева: Защо хората с психични заболявания не получават продължаващо лечение и рехабилитация
27 януари 2015 г.Позиция
Девет месеца след трагедията в Лясковец, при който барикадирал се в дома си психично болен стреля и уби командос, случаят се повтори в Горна Баня – за щастие – не с трагичен край. Сега отново се повдига въпросът за оръжието в ръцете на психично болните и за това трябва ли да бъдат изолирани. Случаят Горна Баня е симптом на болната система за психично здраве и разкрива нуждата от сериозна реформа, която непрекъснато се отлага.
Вижте репортерския поглед на Мария Чернева.
Болен с шизофрения се барикара и стреля по околните. Поредният случай, който задейства веригата "шизофреник" и "опасност"и отключи следващата доза ирационален страх. И ирационален рефлекс.
Веселин Вучков – министър на вътрешните работи: Трябва да се потърси начин такива хора да бъдат поне от време на време в изолация от обществото, за да не поставят в риск здравето и живота на съседите.
Психично болният от Лясковец, шизофреникът който бутна жена в метрото, другият, който наръга в гърба няколко жени, въобразил си че са дракони. Случаи безброй, но всеки изглежда като за първи път. Защото дискусиите всеки път започват все едно не са били – щом трябва.
Лъчезар, на 35 години е с отдавна диагностицирана шизофрения. Попадал многократно в психиатрията в Нови Искър. Между кризите там не работи, стои си вкъщи, изолиран, сам. Спира да си пие лекарствата, болестта се връща, спречкване със съседите запалва искрата. И той започва да стреля с оръжие, което сам е купил. Ключова дума – изолиран. За хората със сериозен опит със психичните разтройства изолацията е част от проблема.
Александър Тацов – Национална организация на потребителите на психично-здравни услуги : Изолирал се е вкъщи и до голяма степен той си стои в неговия свят и чувства света около него като много враждебен.
Мария Чернева: Кризата се задълбочава, така ли?
Александър Тацов – Национална организация на потребителите на психично-здравни услуги: Много се задълбочава. Започваш да си изграждаш собствен свят, това, което и при нормален човек би могло да бъде – да живееш сам и да си изпитваш своята параноя да изпитваш своята мнителност.
Сабина Найденова – Национална организация на потребителите на психично-здравни услуги: Едно влизане вече в някакви свои светове, които са просто на една крачка разстояние от поредната психоза.
Ангел Томов – психотерапевт: Даваме му на човека едно етикетче, че е той е болен и не може да прави нищо повече и се отърваваме от него. На практика това се случва. Няма система, която да го задържи социално активен. Да го включи в различни дейности, които да му помогнат той да се адаптира и да остане социално активен.
Казва се социална рехабилитация. Като след инсулт например. Трябват усилия да се възстанови, това, което е взела болестта. В случая с психичните разтройства дневни центрове, в които заедно със социални работници и психотерапевти болните се включват в различни занимания – психо, арт, музика, трудо терапия. Подобна рехабилитация обаче липсва.
Ангел Томов – психотерапевт: Забравяме за това, че тези хора имат своя потенциал и той трябва да се използва. Човекът не е само болестта.
А това е другото лице на психичната болест. Занемарената, нелекуваната, задълбочаваща се, стигнала до дъното. Клошарите, които погрешно разпознаваме само като бедни нещастници. Тази нищета са ясен симптом за психично разтройство.
Драгомир Иванов – социален работник: Голяма част от хората, които живеят на улицата или са бездомни, са хора с психични заболявания.
Когато един човек е неадекватен, не контактен или неадекватно облечен, некритичен към себе си, към външния вид – всичко това говори за някакъв проблем.
И не е чудно, че повечето отказват на социалния работник храна и топло легло в кризисния център. Много от тях имат близки, дом, болестта обаче руши тези връзки.
Д-р Владимир Сотиров – психиатър: Защото психичната болест отнема способността на човек да работи, отнема способността на човек да се свързва, отнема способността на човек да твори, да твори да развива себе си. Психичната болест води до регрес във функционирането във всички сфери. Не само в психическото функциониране, не само междуличностово функциониране, но като цяло социалното функциониране регресира при наличие на продължителна тежка психична болест.
Такъв вероятно е случаят на Величка. В миналото й сигурно има дом, може би съпруг и деца. Без подкрепата на специалисти и адекватна рехабилитация – болестта си е взела своето.
Д-р Владимир Сотиров – психиатър: Ако психичната болест е причината един човек да загуби дома си и да води клошарски начин на живот, тогава аз мисля, че дълг на обществото е да му осигури лечение и грижи, чрез които той ще се освободи от тази болест, за да може да направи свободен избор как да продължи да живее.
Системата обаче може да предложи само лекарства. Освен малцината стигнали до дневен център, където активно работят с психично болния.
Ангел Томов – психотерапевт: Може да бъде възстановен така, че да функционира адекватно на ситуацията, в която се намира и да получи един по-дълъг период на ремисия. Познавам такива хора, които си имат и семейства, изгледаха си и децата и се грижат за тях и са пълноценни хора, въпреки тежката диагноза.
В София има едва 3 дневни центъра, но като част от болници. Могат да обхванат не повече от 100 човека. Немислимо за нуждите на всичките 20 хиляди с диагноза шизофрения и афективно разтройство. За да не попаднат в този убийствен вакуум, няколко белязани от психично разтройство решават да се самоорганизират. От картичките и накитите, които сами изработват и продават на благотворително, споделят наем на апартамент. И вече имат три групи за взаимопомощ, работилница и занимания с йога.
Александър Тацов – организация на потребителите на психично-здравни услуги: Много е важна обратната връзка с други хора, които знаят за твоето състояние.
Свои проблеми, свои притеснения, свои мисли ще мога да споделя, ще мога да изслушам същите на другите хора от групата, ще мога аз да получа помощ като подкрепа, ще мога аз да дам такава.
Сабина Найденова – организация на потребителите на психично-здравни услуги: Групата е много ценна с това, че тя дава като в огледала отражението на това как си.
И успяват един друг да контролират болестта си. Експерти от опит, ведната разпознават симптомите на другия. Така преди два месеца убедили Сабина да отиде доброволно в болница.
Сабина Найденова – организация на потребителите на психично-здравни услуги: Те успяха да ме убедят да направя най-доброто за себе си в онова състояние на съзнанието ми. И аз съм доволна, че това се случи. Аз приключих само с 8 дена лечение в болница. В Курило за по-малко от месец не изписват.
С подкрепа, в група, с работа и сред останалите те успяват да функционират нормално. Лъчезар и Величка – нямат този късмет.
С проектите на Национална организация на потребителите на психично-здравни услуги може да се запознаете тук.
Вижте репортерския поглед на Мария Чернева.
Болен с шизофрения се барикара и стреля по околните. Поредният случай, който задейства веригата "шизофреник" и "опасност"и отключи следващата доза ирационален страх. И ирационален рефлекс.
Веселин Вучков – министър на вътрешните работи: Трябва да се потърси начин такива хора да бъдат поне от време на време в изолация от обществото, за да не поставят в риск здравето и живота на съседите.
Психично болният от Лясковец, шизофреникът който бутна жена в метрото, другият, който наръга в гърба няколко жени, въобразил си че са дракони. Случаи безброй, но всеки изглежда като за първи път. Защото дискусиите всеки път започват все едно не са били – щом трябва.
Лъчезар, на 35 години е с отдавна диагностицирана шизофрения. Попадал многократно в психиатрията в Нови Искър. Между кризите там не работи, стои си вкъщи, изолиран, сам. Спира да си пие лекарствата, болестта се връща, спречкване със съседите запалва искрата. И той започва да стреля с оръжие, което сам е купил. Ключова дума – изолиран. За хората със сериозен опит със психичните разтройства изолацията е част от проблема.
Александър Тацов – Национална организация на потребителите на психично-здравни услуги : Изолирал се е вкъщи и до голяма степен той си стои в неговия свят и чувства света около него като много враждебен.
Мария Чернева: Кризата се задълбочава, така ли?
Александър Тацов – Национална организация на потребителите на психично-здравни услуги: Много се задълбочава. Започваш да си изграждаш собствен свят, това, което и при нормален човек би могло да бъде – да живееш сам и да си изпитваш своята параноя да изпитваш своята мнителност.
Сабина Найденова – Национална организация на потребителите на психично-здравни услуги: Едно влизане вече в някакви свои светове, които са просто на една крачка разстояние от поредната психоза.
Ангел Томов – психотерапевт: Даваме му на човека едно етикетче, че е той е болен и не може да прави нищо повече и се отърваваме от него. На практика това се случва. Няма система, която да го задържи социално активен. Да го включи в различни дейности, които да му помогнат той да се адаптира и да остане социално активен.
Казва се социална рехабилитация. Като след инсулт например. Трябват усилия да се възстанови, това, което е взела болестта. В случая с психичните разтройства дневни центрове, в които заедно със социални работници и психотерапевти болните се включват в различни занимания – психо, арт, музика, трудо терапия. Подобна рехабилитация обаче липсва.
Ангел Томов – психотерапевт: Забравяме за това, че тези хора имат своя потенциал и той трябва да се използва. Човекът не е само болестта.
А това е другото лице на психичната болест. Занемарената, нелекуваната, задълбочаваща се, стигнала до дъното. Клошарите, които погрешно разпознаваме само като бедни нещастници. Тази нищета са ясен симптом за психично разтройство.
Драгомир Иванов – социален работник: Голяма част от хората, които живеят на улицата или са бездомни, са хора с психични заболявания.
Когато един човек е неадекватен, не контактен или неадекватно облечен, некритичен към себе си, към външния вид – всичко това говори за някакъв проблем.
И не е чудно, че повечето отказват на социалния работник храна и топло легло в кризисния център. Много от тях имат близки, дом, болестта обаче руши тези връзки.
Д-р Владимир Сотиров – психиатър: Защото психичната болест отнема способността на човек да работи, отнема способността на човек да се свързва, отнема способността на човек да твори, да твори да развива себе си. Психичната болест води до регрес във функционирането във всички сфери. Не само в психическото функциониране, не само междуличностово функциониране, но като цяло социалното функциониране регресира при наличие на продължителна тежка психична болест.
Такъв вероятно е случаят на Величка. В миналото й сигурно има дом, може би съпруг и деца. Без подкрепата на специалисти и адекватна рехабилитация – болестта си е взела своето.
Д-р Владимир Сотиров – психиатър: Ако психичната болест е причината един човек да загуби дома си и да води клошарски начин на живот, тогава аз мисля, че дълг на обществото е да му осигури лечение и грижи, чрез които той ще се освободи от тази болест, за да може да направи свободен избор как да продължи да живее.
Системата обаче може да предложи само лекарства. Освен малцината стигнали до дневен център, където активно работят с психично болния.
Ангел Томов – психотерапевт: Може да бъде възстановен така, че да функционира адекватно на ситуацията, в която се намира и да получи един по-дълъг период на ремисия. Познавам такива хора, които си имат и семейства, изгледаха си и децата и се грижат за тях и са пълноценни хора, въпреки тежката диагноза.
В София има едва 3 дневни центъра, но като част от болници. Могат да обхванат не повече от 100 човека. Немислимо за нуждите на всичките 20 хиляди с диагноза шизофрения и афективно разтройство. За да не попаднат в този убийствен вакуум, няколко белязани от психично разтройство решават да се самоорганизират. От картичките и накитите, които сами изработват и продават на благотворително, споделят наем на апартамент. И вече имат три групи за взаимопомощ, работилница и занимания с йога.
Александър Тацов – организация на потребителите на психично-здравни услуги: Много е важна обратната връзка с други хора, които знаят за твоето състояние.
Свои проблеми, свои притеснения, свои мисли ще мога да споделя, ще мога да изслушам същите на другите хора от групата, ще мога аз да получа помощ като подкрепа, ще мога аз да дам такава.
Сабина Найденова – организация на потребителите на психично-здравни услуги: Групата е много ценна с това, че тя дава като в огледала отражението на това как си.
И успяват един друг да контролират болестта си. Експерти от опит, ведната разпознават симптомите на другия. Така преди два месеца убедили Сабина да отиде доброволно в болница.
Сабина Найденова – организация на потребителите на психично-здравни услуги: Те успяха да ме убедят да направя най-доброто за себе си в онова състояние на съзнанието ми. И аз съм доволна, че това се случи. Аз приключих само с 8 дена лечение в болница. В Курило за по-малко от месец не изписват.
С подкрепа, в група, с работа и сред останалите те успяват да функционират нормално. Лъчезар и Величка – нямат този късмет.
С проектите на Национална организация на потребителите на психично-здравни услуги може да се запознаете тук.
Автор: Мария Чернева
Източник: БНР , 26 януари 2015 г.
Сходни публикации
16 април 2018 г. Позиция
За правото на достоен живот
Била съм на всичките протести на хората с увреждания. Първият бе през свирепата и безумно гладна 1990-а. Последният, който
13 април 2018 г. Позиция
За правото на достоен живот
Била съм на всичките протести на хората с увреждания. Първият бе през свирепата и безумно гладна 1990-а. Последният, който
29 юли 2014 г. Позиция
Ев. Варджийска: Да се оценяват конкретно нуждите на хората с увреждания
Около 500 хиляди са хората с увреждания у нас. Фондация "Де Пасарел България" проведе обучение на социални работници с идеята