Проектът за подобряване корабоплаването по Дунав търси финансиране без оценка на въздействие върху околната среда

Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) вече търси финансиране на проекта за подобряване корабоплаването по Дунав в българо-румънския участък от реката, въпреки че  процедурата по оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) не е приключила. В края на януари проектът, известен като „Fast Danube“, бе подаден за финансиране към „Механизма за свързване на Европа”, а през юли ще стане ясно дали ще бъдат отпуснати 230 млн. евро за неговата реализация. Оказва се, че проектът е подаден за оценяване от страна на Европейската комисия преди официалното му одобрение в България. 

Съгласно закона резултатите от общественото обсъждане се вземат предвид когато Министерство на околната среда и водите решава дали да съгласува един проект или не. В решението може да се включат допълнителни мерки за намаляване въздействието  върху околната среда, като те стават задължителна част от проекта.

„В случая МТС търси средства за проект, който може и да не бъде одобрен. Ако пък бъде одобрен, може да се окаже непълен, тъй като решението за съгласуване може да  включи още мерки за намаляване на въздействието. С това практически се обезсмислят обществените обсъждания, които се проведоха през януари в дванадесет от засегнатите общини, както и тези, които се състояха в периода между 13-и и 20-и март в единадесет общини по река Дунав“, коментира Катерина Раковска, старши експерт „Политики биоразнообразие” във WWF.

Благодарение на включилите се местни хора в общественото обсъждане в Белене стана ясно, че макар планирането по проекта да тече вече няколко години, рибарските общности не са били информирани как биха се отразили върху тяхната дейност предвидените процеси за капитално драгиране и изграждане на инженерни структури в реката. Потенциалните негативни последици върху дунавският риболов не са разгледани, нито оценени в доклада.

„Данните в доклада по оценка на въздействието върху околната среда не дават гаранции, че предложените съоръжения и дейности ще доведат до очакваното подобрение на корабоплаването. Причините за това са в голямата изменчивост на реката, както и във вече остарелия цифров модел, който е използван. Тази несигурност оставя вратичката, че веднъж одобрени, изкуствените съоръжения в реката и по брега може да бъдат последвани от нови и нови на следващ етап, с всички екологични, социални и икономически рискове за местното население“, предупреждава Стоян Михов, ръководител програма „Води“ във WWF.

В становищата на WWF и други природозащитни организации са разгледани рисковете от проекта за природните екосистеми. Предвид огромното значение на долното течение на река Дунав и влошеното природозащитно състояние на малкото останали популации от есетрови риби, които го обитават, те са ключов обект на опазване в нашата част на реката.

 

Не по-малко важен е и социално-икономическият аспект. Докладът „Анализ на разходи – ползи“ (приложение на доклада по ОВОС) показва, че основният дял на ползите от проекта се пада на транспортния бизнес, свързан с корабоплаването. Това включва разходи за амортизация на плавателните съдове, разходи за екипаж и др. С други думи, очаква се приватизиране на ползите, докато разходите и рисковете остават за публична сметка. В допълнение, ползите от проекта ще бъдат изнесени извън България, а бъдещите рискове и разходи за справяне с тях ще бъдат за сметка на нашия данъкоплатец.

В своите становища природозащитната организация WWF поиска Министерство на околната среда и водите да издаде отрицателна оценка на доклада по ОВОС и да го върне за преработване.

 

WWF изнесе темата в публичното пространство още в началото на годината, но, за съжаление, мнението на експертите, работещи дълги години по река Дунав, не бе взето предвид.