БХК: Членове на СЕМ трябва да са хора, които разбират същността на медийната регулация и медийната свобода

Във връзка с процедурата по избор на членове на Съвета за електронни медии в 47-ото Народно събрание, Българският хелзинкски комитет прие следната позиция:

През последните 24 часа медийната общност у нас се ангажира с номинирането на Мартин Карбовски за член на Съвета за електронни медии от страна на партия „Има такъв народ“. Крайните реакции към това предложение бяха предвидими и неминуеми, доколкото през годините Карбовски е доказал готовността си да прегази професионалните стандарти в журналистиката и етичните ограничения в свободата на словото, за да получи по-голямо публично внимание и да популяризира дадени тези, и е определил принадлежността си към група създатели на медийно съдържание, които използват системно този подход.

В работата му през годините многократно сме ставали свидетели на практики, които влизат в остър конфликт с препоръките на Етичния кодекс на българските медии и се движат по ръба на Закона за защита от дискриминация.

Съветът за електронни медии в същото време е орган, чиито правомощия включват именно да следи за недискриминация в наблюдаваните от него комуникационни средства, както и да участва в изготвянето на национална политика за медийна грамотност; да се грижи за интересите на децата в предаванията, които са насочени към тях; да следи за спазването на Закона за радио и телевизия и други относими норми.

Приветстваме осъзнатото решение на г-н Карбовски да оттегли кандидатурата си, бидейки човек, който не може да се „съобразява с някакви закони“ и „някакви правила“.

Съгласни сме – такъв човек няма как да бъде представител на институция в едно демократично общество.

Тревожи ни обаче самият факт, че представители на една от управляващите партии смятат подобна кандидатура за възможна, подходяща и допустима.

В последните две години, в които светът (и страната ни) преминава през пандемия и война, българският медиен регулатор показа пълна безпомощност да подкрепи медиите във фундаменталната им роля за поставяне на червена линия между свободата на изразяване и защитата на истината. Българските медии – в това число и обществените – неведнъж бяха успешно ползвани за трибуна на слово, което пряко застраши и застрашава националната сигурност, увреди здравето на огромна част от българското население, всекидневно атакува репутацията и правата на големи групи граждани. Слово, което използва лъжи, манипулации, насажда разделение и омраза, и не само не е защитено от принципа за свобода на изразяване, а напротив – изрично е описано както в международното, така и в българското законодателство като слово, срещу което демократичните общества трябва да се борят.