Необходим е нов цялостен държавен стандарт за качеството на образователната система

Национална мрежа за децата приветства инициативата на Министерския съвет за актуализирането на Закона за предучилищното и училищното образование, така че той да позволи продължаване на реформите и стартиране на процеса на деполитизация. В същото време подчертаваме необходимостта промените в ЗПУО да не се правят на парче, а в контекста на цялостен анализ на нуждите от ревизия на закона.

През последните години се наблюдава тревожна тенденция за политически назначения в управлението на детските градини, училищата и административните структури като регионалните управления на образованието. Тази порочна практика доведе до изключително влошаване на качеството на образованието на определени места, особено в отдалечени райони и малки населени места. Липсата на открити и справедливи конкурси за заемане на длъжности при ясни правила, равнопоставеност и без външни влияния на практика блокира достъпа на качествени и подготвени кадри не само до управленските постове, но дори и до учителските позиции.

Ние от Национална мрежа за децата смятаме, че деполитизирането на системата на предучилищното и училищното образование ще доведе до подобряване на качеството на управление на институциите на всички нива. По този начин доказани специалисти ще получат възможност да развият лидерските си умения и визията си за развитието на съответната институция, ще утвърждват свои политики, екипи и партньорства при ясна отчетност и включване на местните общности, родителите, учениците и всички заинтересовани страни. Само чрез обективен и политически независим подбор на кадрите – от педагогическите специалисти и директорите до началниците на регионалните управления по образованието, цялата образователна система може да бъде реформирана и да заеме полагащото й се водещо място в развитието на децата и на цялото общество.

В същото време законовата промяна няма автоматично да гарантира прилагането й на практика и от тази гледна точка е важно да се предвиди адекватен механизъм за контрола при изпълнението й. Съществена роля в този процес биха изиграли независими експерти, както и възможно най-широк кръг институции и представители на бизнеса и гражданите.  В момента изготвянето на независима и обективна оценка за подбора и работата на педаготическите специалисти, директорите и екипите в регионалните управления по образованието е съществено предизвикателство. След общото увеличение на средствата за сектора и в частност на заплатите на педагогическите специалисти, следващата стъпка от реформата е въвеждането на ефективен контрол за качеството на образованието по утвърдени критерии и показатели. Припомняме, че с тази цел беше създаден и Националният инспекторат по образованието, който все още не работи достатъчно адекватно като обективен оценител на качеството на образованието. Негова основна роля е да дава обективна оценка на качеството на образованието, въз основа на която регионалните управление на образованието да осъществяват подкрепа на институциите в системата на предучилищното и училищното образование.

С оглед на гореизложената аргументация Национална мрежа за децата предлага следните допълнения към Законопроекта за изменение и допълнение на ЗПУО:

1. Въвеждане на нов начин на подбор на учители и директори, съобразен с обективни, деполитизирани критерии за заемане на тези длъжности, в това число актуализиран компетентностен модел за длъжностите “учител” и “директор”.

Съгласно мотивите на Министерския съвет законопроектът цели “високата експертиза и професионализъм да се издигнат в основен принцип при назначението, управлението и контрола на системата на предучилищното и училищното образование”. Предложените в законопроекта промени обаче не са достатъчни, за да може това да стане факт. Предлагаме да се въведе нов процес на подбор – както на учители, така и на директори, който да гарантира, че избраните на тези длъжности притежават необходимата висока експертиза и професионализъм. Това може да стане със създаването на прозрачни и обективни критерии за заемане на длъжностите, съобразени с нов компетентностен профил, базиран на нуждите на образованието в XXI век. В момента подборът на учители и директори се фокусира в голяма степен върху познаване на нормативните актове и изпълнение на формални критерии за заемане на длъжността – които макар и важни, не са гаранция за мотивацията и компетентностите на кандидатите.
В допълнение съставът и начинът на избиране на комисиите по подбор на учители и директори за свободните места в училищата трябва да бъдат прозрачни за обществеността.

2. Приемане на държавен образователен стандарт за качеството на образователната система и как то се измерва. Предложените в законопроекта промени, целящи деполитизиране на системата на предучилищното и училищното образование, безспорно са важни и наложителни. В законопроекта обаче липсва яснота относно прилагането им и ефективния контрол по отношение на спазването им. Според нас това е част от цялостна визия за това какво качество очакваме от системата и как то да бъде измерено и постигнато. Затова предлагаме създаването на нов цялостен държавен образователен стандарт за качеството на образователната система.

Въпреки наличието на държавни образователни стандарти за управлението на качеството в институциите и за инспектирането, в България липсва цялостна визия и единна рамка за това какво означава качество според съответния образователен етап и според вида подготовка. Има нужда от ясна дефиниция за качество на база на резултатите, които искаме да бъдат постигнати в предучилищното, училищното и висшето образование. Разработването на подобен цялостен стандарт за качество би дало ясна визия за това какво очакваме от образователната система, което е необходимо условие преди да определим по какви начини да достигнем тези цели. Ясната визия за това би задала и критериите за избор на работещите в системата, както и тези за оценка на тяхната работа.

3. В Допълнителните разпоредби се предлага дефиниция на „партийна дейност”, но не се пояснява какво се има предвид под политическа дейност. Следва да се запише дефиниция на „политическа дейност”, с която ясно да се разграничи дейността в полза на една политическа партия или коалиция и осъществяването на дадена държавна политика от Министерството на образованието и науката и/или административните му структури.