Реформа в детското правосъдие е необходима, но предложените законодателни промени не са във вярната посока

Във връзка с последния случай на убито 18-годишно момиче от предполагаем 17-годишен непълнолетен извършител, ние, от Национална мрежа за децата, изказваме съболезнования и изразяваме своята съпричастност към огромната мъка и загуба на пострадалото семейство и близки и заявяваме, че трагедии като тези трябва да бъдат недопустими за обществото ни.

Категорично не подкрепяме законодателната инициатива на народния представител Маноил Манев и група народни представители, внесена на 31.01.2020 г., за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и конкретното предложение за отпадане на редукцията по чл. 63 от Наказателния кодекс по отношение на навършили 16-години непълнолетни, извършили тежко престъпление против личността, при преценка на съда, че целите на наказателната репресия не могат да бъдат постигнати и за увеличаване на наказанията на непълнолетни с горна граница до двадесет години. Видно е, че въпросните законодателни предложения са в отговор на общественото притеснение, повдигнато от случая в с. Галиче., но силно вярваме, че законодателни промени не бива да се инициират въз основа на единични случаи и в отговор на обществено недоволство, а след системен и задълбочен анализ на законодателството, практиката и обществените отношения, изготвен от юристи, специалисти в тематиката и след обсъждане в комисия към НС, към която да са включени и авторитетни професионалисти от академичното общество, както и представители на НПО сектора.

Намираме за крайно притеснителни възгласите за мъст относно непълнолетните извършители и желанието на обществото и властимащите те да бъдат наказани не само с цялата строгост на закона, но и с по-тежки наказания, несъдържащи се в настоящата правната уредба спрямо наказателноправния статут на непълнолетните.

Ангажиментът за реформа в детското правосъдие беше категорично поет лично от страна на Министър-председателя Бойко Борисов още през 2009 година, когато Национална мрежа за децата представи доклада „20 мнения за 20 нерешени въпроса“, който ясно посочва като един от най-сериозните проблеми липсата на система за детско правосъдие и действието на Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, който е неефективен по отношение на разпознаването на децата с проблемно поведение и децата в конфликт със закона като деца в риск и не предвижда адекватни мерки за подкрепа, които да предотвратят изключително сериозни престъпления като случая в Галиче. След поемането на този ангажимент и Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето през 2011 г. и Пътната карта за нейното изпълнение от страна на държавата през 2013 г., ние от Национална мрежа за децата, многократно сме заявявали, че детското правосъдие следва да бъде един от приоритетите на Министерство на правосъдието. За съжаление, за изминалите повече от десет години, този ангажимент остава само в сферата на обещанията. За реформа в детското правосъдие започна да се говори преди около 15 години и според нас осъществяването й е крайно необходимо, с оглед гарантиране правата на децата и осигуряване на координация със системата за закрила.

Обръщаме внимание, че в наказателноправната наука е прието, че наказанието осъществява три цели, които могат да се открият в чл. 36 от Наказателния кодекс – да се поправи и превъзпита осъдения към спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него т.н. индивидуална превенция и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото т.н. генерална превенция. Още повече, що се отнася до непълнолетни извършители, законът е въвел специални цели в чл. 60 НК – те да бъдат превъзпитани и подготвени за общественополезен труд. Наказателноправната наука отдавна е изоставила идеята за наказанието като възмездие, поради което и такава цел не се съдържа в закона. Следвайки общественото недоволство с идея единствено да се постигне мъст, ние бихме отстъпили от тези основополагащи положения в наказателното право.

В  контекста на детското правосъдие, в държавите, в които е поставен фокус върху неговото развитие, протичат процеси на създаване на специални съдилища, на олекотяване на наказанията и застъпване на идеята, че прилагането на наказателна репресия е крайна мярка, заедно с въвеждане на система от заместващи алтернативни мерки. Световната тенденция генерално е в посока възстановително правосъдие, като най-добрият интерес на детето спрямо Конвенцията за правата на детето е основен принцип.

В допълнение, във връзка с чл. 37а) от Конвенцията на ООН за правата на детето, България е поела международен ангажимент да осигури, че никое дете няма да бъде подлагано на изтезания или друго жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, като по силата на Конвенцията е приела, че нито смъртно наказание, нито доживотен затвор без възможност за освобождаване няма да се налагат за нарушения, извършени от лица под 18-годишна възраст. В този смисъл, законодателно предложение в насока за възможност на непълнолетно дете да бъде наказвано с най-тежкото наказание в държавата ни, а именно – доживотен затвор без право на замяна, е в пряко противоречие с международните ни задължения.

Въпреки нуждата от реформа, ние оценяваме постиженията на наказателноправната наука и развиването на темата за наказателноправния статут на малолетни и непълнолетни досега и смятаме, че не бива да се отстъпва от постигнатото към момента. Законодателната идея за замяна на най-тежкото съществуващо в правната уредба наказание с по-леко за непълнолетни извършители е исторически издържана – след проучване на отменения Наказателен кодекс от 1951 г се оказва, че идеята за замяна на наказанията не е била чужда на законодателя и към онзи момент, като дори в чл. 44 от НК -51 г. за непълнолетни извършители се е предвиждала замяна на смъртното наказание с лишаване от свобода до 10 години, а откакто в правната ни уредба смъртното наказание е отменено и е въведен доживотен затвор без право на замяна, линията на законодателна логика е продължила и последователно е определила отново за непълнолетни наказанието да бъде заменяно с лишаване от свобода до 12 г.  Напомняме, че настоящото предложение съдържа възможност за замяна, стигаща до 20 г. – прецедент в наказателното право в България! В заключение, изменяйки по предложения в общественото пространство начин чл.63 от НК, българският законодател би се върнал в развитието си години назад не само преди 1968, когато разпоредбата е била въведена с приемането на настоящия Наказателен кодекс, а и дори преди 1951, когато е бил приет предишния действащ на територията ни НК и би постановил невиждано тежки за пеналистиката в България наказания за непълнолетни.

В допълнение, разграничаването на степента на развитие и осъзнаването на извършеното деяние, което власт-имащите апелират да бъде въведено, всъщност вече съществува, като в многократно споменатия член 63 от НК замяната на наказания е диференцирана спрямо възрастта – над и под 16 г, като за децата над 16 г се прилагат вече коментираните наказания, а за тези под 16г. горната граница е десет години. Още повече, преценка на способността да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си при непълнолетно лице е въведено като условие за неговата наказателна отговорност в чл. 31 ал. 2 НК, като тя се извършва чрез експертиза, така че идеята зад предложението не представлява новост за нашето законодателство.

Бихме искали да напомним, че основополагащо в наказателноправната наука е принципното положение, че за всяко престъпление се прилага законът, който е бил в сила по време на неговото извършване (чл. 2 ал. 1 НК), като ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, единствено може да се прилага по-благоприятен закон (чл.2, ал.2 НК). Ако настоящата законодателна инициатива бъде приета и влезе в сила, тя би била утежняваща за непълнолетния извършител и по правилата на Наказателното право не може да бъде приложена спрямо него. Това означава, че дори законодателят да приеме разрешение в полза на допълнително диференциране или отмяна на замяната на наказания спрямо непълнолетни в определени случаи, то то отново не би се отнесло към индивидуализиране на наказанието на въпросния непълнолетен извършител. В този контекст причината, поради която изпълнителната власт прибързано и спешно настоява за внасяне на предложения за изменения, които ще повлияят върху всички децата на България заради един конкретен случай, е несъстоятелна и предложението остава безпредметно.

Пълен текст на становището (Docx, 30 KB)