Медиите, институциите и опасността от радикализация
По повод новината за случая от Пловдив на радикализирал се ученик, Асоциацията на европейските журналисти – България напомня:
Става дума за 16-годишно дете. При
отразяването на случая трябва да се спазват всички принципи на етично
отразяване на деца, предвидени в законодателството и Етичния кодекс на
българските медии и подробно разгледани в Пътеводителя за етично отразяване на деца, разработен от УНИЦЕФ и АЕЖ.
По никакъв начин не бива да се
допусне самоличността на ученика да бъде разкрита. Ако това се случи, би имало тежки последици за подрастващия, както и за неговото семейство,
което изглежда се е намесило навреме. Това би могло да компрометира
цялостния процес по дерадикализация и подкрепа, която би трябвало да
получи момчето, обричайки го на стигма и социална изолация. Също така би могло да има негативни последици върху други деца в риск от
радикализация.
Ако допуснем, че случаят е от
обществен интерес, това не означава обаче, че е допустимо да се разкрива конкретната самоличност на детето. Достатъчно е обществото да знае
възрастта, населеното място, вида училище на момчето – останалата
информация не би следвало да се огласява публично. Тази информация е
защитена от Закона за закрила на детето, Закона за личните данни и
вероятно представлява и следствена тайна, така че оповестяването й може
да доведе до търсене на отговорност от лицата, които са допуснали това.
Радикализацията по своята природа е
пряко свързана с информацията, която съответното лице получава. С
по-висок риск от радикализация безспорно са тинейджърите и младежите,
тъй като те тепърва формират отношението си към света и е по-лесно да
бъдат повлияни от крайни групи.
Медиите имат своята отговорност, за
да предотвратят това. На първо място, трябва да помислим дали успяваме
ефективно да комуникираме с тази възрастова група от населението и дали
им предоставяме информация, която задоволява специфичните им нужди.
Особено важно е да се ограничава
езикът на омразата и призивите към насилие. Прави впечатление, че
институциите проявяват висока степен на търпимост спрямо радикални
активисти и формирования, когато те се представят като патриотични.
Последният случай е с члена на
АЕЖ-България Руслан Трад и д-р Кирил Аврамов. След тяхна публикация в
британското издание Bellingcat, посветена на паравоенната организация
БНО “Шипка” и връзките й с руски служби, двамата станаха обект на обиди и заплахи в клипове, които свободно циркулират в интернет.
Ако е притеснително, че младеж от
Пловдив е трупал взривни вещества, защо институциите не подхождат по
същия начин и към мъжете които се хвалят с клипове, на които се вижда,
че са въоръжени и тренират бойни техники? Защо липсва категорична
институционална реакция, когато тези лица, заплашват и атакуват, засега
само вербално, журналисти, които са публикували разследване за тях?
По същия начин стои въпросът защо
липсват действия от страна на институциите спрямо партия “Възраждане” и нейния лидер Костадин Костадинов, които в рамките на предизборната
кампания, публикуваха клип, пресъздаващ масова стрелба, а Костадинов
заяви, че посланието е насочено към медии като “Свободна Европа”, а след като АЕЖ излезе с реакция, получихме също вербални и визуални заплахи
със смърт и от симпатизанти на партия “Възраждане”.
Настояваме институциите да
предприемат необходимите мерки за предотвратяване на всякакъв вид
радикализация в обществото. Готови сме да инициираме дебат за ролята на
медиите в този процес. Работим и ще продължаваме да работим за медийна
среда, свободна от слово на омразата и разчитаме на подкрепа от страна
на колегите и експертите в тази област.
Снимка: PIXABAY
Източник: Асоциация на европейските журналисти (АЕЖ)-България , 11 юни 2019 г.
Сходни публикации
БХК настоява МТСП да прекрати институционалната дискриминация срещу украинските бежанци у нас
Общо над 400 към момента са съдебните решения срещу противозаконните откази на Агенцията за социално подпомагане (АСП) да
Правата на децата да бъдат защитени в контекста на новата вълна на COVID-19
.Четири НПО, ангажирани с правата на човека, правата на децата и правата на хората с увреждания се обърнаха към институции с
Необходима е цялостна промяна в модела за разрешаване на родителски конфликти
Позиция на Национална мрежа за децата Във връзка със случая от 30 юли, при който в социалните медии беше публикуван