Писмо към българските родители и семейства

Скъпи майки и бащи, баби и дядовци, хора, които се грижат за деца или се вълнуват от темата за бъдещето на децата в България,

В последните дни страната ни е изправена пред една наистина истерична ситуация. В социалните медии се води война и родители се изправят срещу родители, за да бранят децата си от несъществуващи демони, които ще им вземат децата и ще ги изнасят в чужбина. Спори се да си бием ли децата и как така ще ни забраняват „символичното пошляпване“ и „дисциплиниращия шамар“ – така ни отнемат авторитета на родители. Поставя се под съмнение патронажната грижа, защото била начин да следят семействата и да набелязват бели деца за продан в чужбина.

Щеше да е смешно, ако не беше страшно.

Защото този обществен гняв се излива към малкото останали хора в подкрепящите професии, които и без това са доведени до ръба – социални работници, учители, психолози, здравни медиатори.

Осъзнаваме ли всъщност, че държавата, това не са политиците, а това сме всички ние гражданите и общественият договор, който следваме, за да живеем заедно? Държавата, това са и системите за обществени услуги, на които ние разчитаме – училища, болници, съд, общини, социални служби. Познаваме ли работата им или сега изведнъж разбираме, че има Закон за закрила за детето, че имаме Конвенция за правата на детето и десетки още основополагащи документи, които работят от години? Да, те не винаги работят добре. И нашата роля като граждани и като граждански организации е да искаме промени и да участваме в процеса на подобряване на тези обществени услуги и на законите, да изискваме от институциите. Но това става с конкретни предложения и с конкретна работа, с посочване на конкретни параграфи от документите, които не подкрепяме, а не с безличен и тролски хейт в социалните мрежи и разпространяване на лъжи, под чийто флаг се събират протестиращи групи.

Тази ситуация е още по-интересна и поради факта, че вълнението на родителите и насрочените протести са породени не от някакъв реален враг, дори не от някаква законодателна промяна, а от един програмен и експертен документ – Националната стратегия за детето, в който няма и една дума, която да оправдава страховете, митовете и пропагандата, които се изливат в онлайн пространството.

Да, трябва да признаем, че е изключително удобно на някои политически кръгове, които водят предизборна кампания в момента, общественият дебат да се измества от реалните проблеми и недоволството на гражданите, към измислени чудовища като „ще ни вземат децата“. Полезно е за някои политически кръгове обществената енергия и недоволство да се насочват срещу ценностите на демокрацията и правата на хората и децата. Вие сами можете да си направите изводите кои са тези политически кръгове.

Твърде обезпокоително е обаче, че държавните институции, които са автори на този документ, мълчат и удобно оставят родителите да влизат в схватка помежду си. Премиерът оттегли стратегията. Никой от хората на високи държавни позиции, с малки изключения и твърде вяло, не излезе да обясни на притеснените хора каква е тази Стратегия, защо се подготвя и какво предвижда тя. Въвежда ли някакви промени и какви. Да  отговори на въпросите на притеснените родители. Това нормално ли е?

Затова ние от Национална мрежа за децата, която обединява 152 граждански организации от цялата страна, които работят ежедневно с над 76 000 деца и техните семейства и които подкрепят над 13 500 специалисти, които подпомагат децата в цяла България, призоваваме българските политици да излязат и да говорят. Знаем, че след две седмици предстоят избори. Именно затова трябва да излезете и да говорите открито – вие подкрепяте ли Националната стратегия за детето, подкрепяте ли ценностите в нея или не, ангажирате ли се да провеждате политики в помощ и подкрепа на родителството?

Ние като избиратели искаме отговори от вас, за да гласуваме информирано.

А българските родители призоваваме да се върнем към нормалността. Да четем, да се информираме, да имаме критично мислене, да изискваме реални действия, а не да се подвеждаме от пропаганда и фалшиви новини и да сеем обществена омраза.

Всеки от родителите, които са активни и защитават една или друга позиция тези дни, има своите страхове. Всеки иска най-доброто за децата си. Но не всеки е експерт и не всеки има времето да прочете един документ, който всъщност цели да помогне именно на тях да отглеждат по-спокойно и със сигурност за бъдещето своите деца.

Затова призоваваме родителите: нека да бъдем критично мислещи граждани, а не пасивен електорат, който се води от евтина пропаганда и да насочим усилията си към работа за една по-добра България, в която родителството и грижата за детето ще заеме наистина централно място в държавните политики.

Настояваме за ясна позиция от българското правителство за овладяване на изкуствено раздухваната истерия, която започва да застрашава  обществената сигурност.

Ако не го направим за себе си, дължим го поне на нашите деца.

Национална мрежа за децата