За социалната екология на днешните пораснали българи от нашите ученици
„С подходяща степен на подчиняване, човек може да свикне с всичко.“
Карл Густав Юнг
Объркан! Такъв народ сме ние – объркан. Вече трето поколение след Втората
световна война. И с това си объркване обременяваме и следващото – четвърто
поколение. А объркването води до несигурност. За бъдещето. Какво ни очаква като
народ? Несигурността прелива в страх. Това ли (подсъзнателно) проектираме у
младите хора? Страх за бъдеще тук насочва погледа навън.
Разделен! Такъв народ сме ние – разделен. Вечно да сме за или против.
Левски или ЦСКА. И какво стана с националния отбор – последна глуха. Или футбол
не ни интересува? Добре. За или против Пирин? Колко трябва да ни е акълът, че
да сме против запазване целостта на хилядолетна екосистема. Ние въобще знаем ли
какво означава това за живота? Или природата не ни интересува? Може. Докато
народът се джафка по всяка тема някой сети ли се да попита четвъртото поколение
какво мисли по въпроса? За или против Пирин, за или против Странджа? Една
мащабна анкета сред учениците. Не, не се сети! Ще кажете – то няма кой.
Означава ли това, че народът ни въобще не мисли за своите деца?
Примирен! Такъв народ сме ние – примирен. Абе, да се случва какво ще.
Важното е да сме живи и здрави. А задаваме ли си въпроса от какво зависят
нашите здраве и живот? Едва ли. По цветния телевизор има достатъчно готови
отговори – хапчета-илачи за всеки дерт. Живеем инертно, решаваме си проблемите
с покупки в търговския център, работим, но данъците ни отиват във вече пробити
каси. Имаме си таван за максимална пенсия?!
Добре живеем, споделяме снимки в социалните мрежи, че да илюстрираме това
щастие. Но защо повечето снимки са от чужбина? Прави ли ни впечатление? Нима
тук нямаме прелести, на които да завиди всеки? Защо родителите „с възможности“
масово „изпращат“ децата си да учат в чужбина. На запад, не на изток. Ситуация,
в която четвъртото поколение дори няма много избор.
Нямаме право да бъдем надменни спрямо тях. Имаме дълг да работим за своето
настояще и тяхното бъдеще. Имаме отговорност към ценностите, с които младите
хора израстват и формират своя светоглед и идеали.
Краен! Такъв народ сме – краен. И това е истинско благо. Защото на другия
край на объркаността, разделението и примиреността стоят ясната цел,
обществената отдаденост и острата критика. И ако техният заряд отслабва, то
дългът и отговорността стават все по-големи и необходими.
Стотици са примерите за уникални резултати, които целенасочени, отдадени
и критични личности и организации ежедневно постигат въпреки общото
късогледство на взимащите решенията. И именно там, в работата на терен, в
работата с хора, в работата с млади хора, се съдържа разковничето. Тук е
необходима нашата концентрация.
Нека живеем със самочувствие, разчитайки на собствените сили и нека създаваме
алтернативи на родния Хайле Селасие. Нека не приемаме ролята на трите мъдри
маймуни и нека не бъдем свидетели на разпада на системите, в които живеем, с
мотото „стабилност и развитие“. Нека стотиците примери стават хиляди и с
обединени усилия създаваме условията на средата, в която искаме да живеем и
имаме още много поколения.
Нека спрем с декларациите за това колко е важно образованието и да си
припомним звука на звънеца, да запретнем ръкави, да отделим ресурси и да споделим
опита си с учениците, защото повярвайте, сред тях са тези, които може би ще
спасят народа ни. Те ни очакват и имат мнение за това какво бъдеще желаят.
Публикувано от:
Екосистем ЮръпАвтор: Стоян Фълджийски
Сходни публикации
БХК: Законопроектът срещу „пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация" нарушава правата на човека
Днес Българският хелзинкски комитет (БХК) внесе в Народното събрание становище по Законопроекта за изменение и допълнение на
11 пъти избори и нула реформи в образованието
Без добро образование нито една друга реформа няма да е успешна Становище на „Заедно в час" относно реформите в образованието
По-високите учителски заплати са добра новина
Становище на „Заедно в час"От 1 януари т.г. основните заплати на всички педагогически специалисти бяха увеличени с 8,4%. За