На какво учим децата си с нашите действия

Ние от Център за приобщаващо образование намираме развитието и отразяването в сутрешния блок на БТВ на ситуацията в 19-то средно училище в София за силно обезпокоителни и дори опасни. 

Демонстрираната еуфория по време на репортажа по БТВ от 1 февруари 2017 г. е тежък симптом. Става дума за явление, което подменя реалността на училището, като представя изгонването от клас на едно дете, изпитващо психично страдание като победа и тържество на екипните усилия на учители, родители, директор. В края на репортажа сме свидетели и на това как репортерът включва и децата от класа в настъпилото общо "спокойствие" от изгонването на техния съученик. 

Ние от ЦПО намираме това за опасно заради посланията, които подобни реакции и репортажи отправят към всички зрители, а именно - всяко училище може да се справи с различието, като го отсрани с помощта на институциите, които легитимират тези усилия. 

Особено опасни обаче са посланията, които ние като възрастни отправяме към нашите деца, към тези, които са прогонени и към тези, които се връщат на училище в една променена класна стая. Посланието към децата в този случай е "онова, заради което те боли и което те кара да се държиш по този начин, не може да бъде понесено от никой". Добре известен факт, който често пренебрегваме в ежедневието си е, че когато някой се държи лошо с нас, той има причина за това, най-вероятно тази причина е свързана с определени негови преживявания и с болка, които правят невъзможно това той да се отнася към нас по начинът, по който искаме и очакваме от него.

Всяко дете има нужда от поне един възрастен, който да може да удържи тревогите и страховете му. Това става чрез разбирането и смисъла, които възрастният може да им придаде и по този начин да помогне на детето да ги превърне в нещо не толкова опасно и болезнено за самото него. Това е единственият познат начин, по който детето може се превърне в зрял възрастен. Понякога институцията на училището е в тази роля и помага на детето да открива повече и по-съзидателни начини да комуникира преживяванията си с другите. Агресията е форма на комуникация. Тя винаги е трудна за разбиране, но не е лишена от смисъл. Тя има това значение, което ние успеем да й предадем. Като зрели хора наш дълг е да се опитаме да покажем на децата ни, че има и други начини, по които може да споделяме болката си от тези, в които нараняваме другите с нея. Както и че когато страдаме може да разчитаме, че ще получим подкрепа, а няма да бъдем изключени.

Нашата позиция не е обвинение към безпомощните родители на учениците от 19-то училище, които се опитват да защитят децата, тя не е обвинение и към учителите, които не се чувстват подготвени в това да противодействат на онова, което едно дете причинява на другите и не знаят от кого да поискат помощ. Позицията ни не е обвинение и към ръководството на училището, което застава на страната на родителите и учителите. Не е обвинение и към институциите, които често изглеждат твърде далеч от училищната действителност. Или твърде безпомощни.

Позицията ни е призив към всеки човек да се замисли, да се замисли сериозно, да се постави на мястото на „лошото“ дете и неговите родители - защото ние считаме, че всеки човек има съвест и носи лична отговорност за доброто и лошото, което може да причини с действията (или бездействията си) си на едно дете или на повече деца.

Никой не е измислил начин, с който агресията между хората да бъде премахната. Заедно обаче можем да направим друго - да се опитваме постоянно да си даваме сметка за разделението между хората, разделение, което ние самите създаваме, както и за последствията, които носи това за всички нас като общност и за всеки поотделно.

Необходимо е непрекъснато да си даваме сметка за това, че ние като възрастни сме онези, които имат единствената и най-важна роля във формирането на вярванията и ценностите на децата за света и другите. По този начин променяме или възпроизвеждаме  вече съществуващи нагласи в обществото, в което живеем заедно.

Център за приобщаващо образование е неправителствена организация, която ежедневно работи в партньорство с български училища и полага усилия в посока на това да бъде по-близо до трудностите, които среща българския учител. Ние сме наясно с нелекия път, който всяко училище трябва да извърви, за да отвори вратите си за деца, които години наред са били изолирани.

Ние не предлагаме рецепти на учителите за това как трябва да се случи приемането и подкрепата във всяка класна стая, но предлагаме възможности да търсим и да мислим заедно, да говорим и да споделяме идеи, които биха могли да направят климата в класната стая по-добър както за децата ни, така и за възрастните.

Случващото се в 19-то средно училище не е извънредно, и по-лошо, не е необичайно за нас, не ни изненадва. Разпознаваме го като нещо познато и, уви, често срещано. Това го прави тъжно, още по-тъжно обаче би било да се опитаме го отстраним, вместо да направим опит да го разберем.