Съвместен тримесечен икономически анализ на Пощенска банка и Институтът за пазарна икономика с фокус върху различни сегменти от банковия ...

Какво се случи с корпоративните кредити по време на кризата и какво да очакваме през 2014 г.?

Съвместен тримесечен икономически анализ на Пощенска банка и Институтът за пазарна икономика с фокус върху различни сегменти от банковия пазар

20 декември 2013 г.

·От началото на кризата се вижда ясен отлив на банков кредит от строителството и пренасочването му към други сектори, свързани с усвояването на европейски средства, или такива като селското стопанство и енергийния сектор, които се радват на европейски и национални субсидии или на насърчителни политики.

·Като цяло следващата година се очаква да бъде относително по-благоприятна за износно ориентираните сектори и най-вече браншовете на преработващата промишленост. Секторите, свързани с усвояването на европейски средства - селско стопанство, бизнес услуги, ВиК инженерно строителство – също се очаква да продължат да бележат по-добри от средните темпове на растеж. Фирми от тези сектори най-вероятно ще бъдат и сред основните клиенти на корпоративни кредити през 2014 година.  

·Предвид консенсусните прогнози за леко засилване на потреблението през 2014 година, може да се очаква по-бърз от средния ръст на корпоративния кредит към фирми в търговията.

·Икономическият растеж на годишна база през третата четвърт на годината – 1,5%, е най-висок през последните осем тримесечия. Последните данни за БВП дават надежда, че при един благоприятен сценарий за българската икономика през 2014 г. брутното производство би могло да достигне пред-кризисните си нива още следващата година.

·Обезкуражените лица на пазара на труда продължават да намаляват, като през третото тримесечие на 2013 г. падат под 200 хиляди души за пръв път от началото на кризата. Това, съчетано с увеличаващия брой на хората, търсещи активно работа, изпраща положителен сигнал за раздвижване на трудовия пазара.

·Продължаващото нарастване на доходите на домакинствата през третото тримесечие се дължи най-вече на по-големите доходи от заплати и от пенсии тази година, заради поредното административно вдигане на минималната заплата и покачването на пенсиите от месец април.

·Данните за разходите на домакинствата за различни стоки и услуги показват намаляващ дял на разходите за храна и битови сметки, както и увеличаващ се дял на разходите за облекло, обувки, свободно време, отдих и образование. Това преориентиране на разходите от стоки от първа необходимост към други стоки и услуги може да се интерпретира като подобряване в стандарта на живот на гражданите през третото тримесечие.  

Това са основните изводи във втория съвместен тримесечен икономически анализ с фокус върху корпоративните кредити на Пощенска банка (www.postbank.bg) и Института за пазарна икономика (ime.bg). Двете организации си сътрудничат за изготвяне на регулярни тримесечни анализи, като всеки от тях ще включва и актуален разбор на определен сегмент от банковия пазар.

Корпоративни кредити

Кредитният пазар в България претърпя бум в годините до кризата през 2009 г., като кредитите от банките към нефинансовите предприятия и домакинствата се увеличиха почти трикратно между 2006 и 2008 г., т.е. само за 3 години достигнаха 48,3 млрд. лева. Най-бързо растящите сектори от икономиката преди кризата – строителството и операциите с недвижими имоти увеличиха около 2 пъти своите дялове в  корпоративния кредит в периода от края на 2005 до края на 2008 година. Този растеж се случи за сметка най-вече на фирмите от преработващата промишленост и търговия, които, въпреки че запазиха водещите си позиции като кредитополучатели, загубиха част от своите дялове в банковия кредит.

От началото на кризата през 2009 година се вижда ясен отлив на банков кредит от строителството и пренасочването му към други сектори, свързани с усвояването на европейски средства (като, например, консултантски услуги), или такива като селското стопанство и енергийния сектор, които се радват на европейски и национални субсидии или на преференции и насърчителни политики. По отношение на селското стопанство обяснението вероятно се крие в значителния ресурс от Общата селскостопанска политика и националните доплащания, насочен към сектора след 2007 година. Банковият кредит в случая се взима или като мостово финансиране, с което се покрива периодът до преките плащания, или като авансов финансов ресурс за изпълнение на проекти.

Като цяло следващата година се очаква да бъде относително по-благоприятна за износно ориентираните сектори от гледна точка на тяхното развитие и нужда от кредитно финансиране. Предвид очакванията за засилване на европейската икономика през 2014 година, ескпортно-ориентираните отрасли и най-вече преработващата промишленост също е вероятно да запазят своя висок дял от около 20% в общия банков кредит, а и дори леко да го увеличат през 2014 година. Данните за износа на България през 2013 година веднага отразиха първите знаци за излизането на ЕС от поредната рецесия през второто тримесечие. През 2014 година се предвижда един по-сериозен положителен ръст на европейската икономика, което би следвало да създаде по-голямо търсене за българския износ на европейските пазари.

Другите сектори с перспектива за по-бърз от средния ръст на кредитите през 2014 г. тези, свързани с европейски фондове и субсидии – селско стопанство; бизнес услуги (консултантски услуги, правни услуги и т.н.); вода, канализация и управление на отпадъци. Строителството вероятно ще задържи стабилен дял от около 10-11% от общия банков кредит към фирмите, т.е. там очакванията са за ръст на кредита към този сектор в рамките на средните темпове. Макар и жилищното строителство да пострада сериозно от кризата, строителство на инфраструктурни обекти, финансирани основно с европейски средства, като цяло успя да отбележи ръст на продукцията си през 2012 година в унисон с усиленото усвояване на европейски средства. През 2013 година то отново отбеляза спад, който вероятно се дължи на смяната на 3 правителства и временното забавяне на редица проекти. При мобилизиране от страна на администрацията през 2014 година, отново може да се очаква ръст на инженерното строителство, който пък да доведе до повишено търсене на банкови кредити за пре-финансиране на такива проекти. 

Предвид консенсусните прогнози за леко засилване на потреблението през 2014 година, може също така да се очаква запазване или леко увеличение на дела на търговията в корпоративния кредит. Една такава тенденция би била подкрепена от по-убедително възстановяване на заетостта през 2014 година.

Депозити и кредити на домакинствата

Тенденцията на нарастване на депозитите на граждани и домакинства е запазва, макар при нея да се наблюдава засилване на спестовността през октомври. Докато през август и септември депозитите се увеличават със сходни темпове с тези за същия период на предходната година, през октомври месечният ръст е близо 390 млн. лв., което е над два и половина пъти повече в сравнение с октомври 2012 година. Възможно обяснение е покачващата се несигурност, която изпитват домакинствата, и която води до отлагане на текущото потребление и преориентиране  към по-големи спестявания поради неясните перспективи пред социално-икономическата среда.

При отпуснатите кредити на домакинствата и НТООД през третата четвърт на годината не се наблюдава сериозна промяна в сравнение с първото полугодие. Въпреки това е редно да се отбележи, че средната им стойност намалява ежегодно след пика от 2010 г.

Така например от 18,61 млрд. лв. средно за първите десет месеца на 2010 г. потребителските и жилищните ипотечни кредити намаляват до 18,34 млрд. лв. през 2013 г. Тази тенденция е резултат от обективни фактори – загуба на работни места и доходи, свиване на потреблението и консервативен подход към кредитирането, както от страна на клиентите, така и от страна на банките.

Пазар на труда

Данните за пазара на труда през третото тримесечие на 2013 г. изпращат противоречиви сигнали. След две поредни тримесечия на ръст на броя на заетите в икономиката на годишна база, в периода юни-август 2013 г. е отбелязан спад - работят с 4,2 хиляди души по-малко от същия период на 2012 година. Въпреки това в повечето области (16 от 28) се наблюдава увеличение на броя на заетите на годишна база. Благодарение на силния за икономиката летен туристически сезон, броят на заетите във Варна през третото тримесечие на 2013 г. доближи 200 хиляди души за пръв път от 2010 г. насам.

За четвърта поредна година през третото тримесечие са регистрирани по-високи коефициенти както на безработица, така и на заетост на населението над 15 годишна възраст. Паралелното покачване на двата показателя последните тримесечия може да се интерпретира и като положителен сигнал за известно раздвижване на пазара на труда тази година, т.е.повече хора виждат по-добър шанс да си намерят работа и започват активно да търсят такава, като преминават от редиците на обезкуражените към безработните.

В подкрепа на тази позитивна интерпретация идват и данните за броя на обезкуражените лица. Последните продължават да намаляват, като през третото тримесечие на 2013 г. падат под 200 хиляди души за пръв път от началото на кризата.

Най-сериозно увеличение на броя на заетите се наблюдава в сектора „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" (23,1%). Въпреки това са налице сериозни признаци, че IT индустрията продължава да изпитва затруднения в набирането на подходящи кадри.

Доходи и разходи на домакинствата

През третото тримесечие на 2013 г. общият доход средно на домакинство се увеличава с 173,9 лв. спрямо предходното тримесечие и с 326,4 лв. спрямо същото тримесечие на 2012 г., достигайки 2598,9 лв. Малко над половината (52,9%) от доходите на домакинствата идват от работна заплата, а 25,1% - от пенсии. Оттам идва и основното увеличение на доходите –в периода юли-септември в домакинствата влизат средно по 166,3 лв. повече от работни заплати и 67,3 лв. повече от пенсии в сравнение със същия период на 2012 година.

Данните за разходите на домакинствата за различни стоки и услуги показват намаляващ дял на разходите за храна и битови сметки, както и увеличаващ се дял на разходите за облекло, обувки, свободно време, отдих и образование. Това преориентиране на разходите от стоки от първа необходимост към други стоки и услуги може да се интерпретира като подобряване в стандарта на живот на гражданите през третото тримесечие. 

Пълният доклад може да изтеглите оттук.

За допълнителна информацияи коментар по доклада:

Десислава Николова, Институт за пазарна икономика (тел. 02 952 62 66, e-mail:dnikolova@ime.bg)

Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика (тел. 02 952 62 66, e-mail:kaloyan@ime.bg)

Илияна Захариева, началник отдел „Корпоративни комуникации", Пощенска банка

тел. 02/81 66 100, e-mail: IZZaharieva@postbank.bg

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) е неправителствена организация с 20-годишна успешна история в изготвянето на независими оценки и анализи на правителствени политики и икономически въпроси. ИПИ предоставя широка трибуна за обмяна на възгледи и мнения на икономисти и наблюдатели по различни теми – както чисто теоретически, така и с практическа насоченост.

Повече информация за ИПИ може да намерите на http://ime.bg.