ВСС избира на 4 юли председател на Районния съд в Пловдив

Профилите на кандидатите за председател на Районен съд Пловдив вече са публикувани в judicialprofiles.bg. Изборът и събеседванията с ВСС са насрочени за 4 юли.

Иван Калибацев, в момента председател на районния съд в гр. Асеновград, завършва юридическото си образование през 2002 г. в ЮЗУ Неофит Рилски, гр. Благоевград. В периода 2000 2003 г. работи последователно като застрахователен агент и управител на ЕТ Иван Калибацев. Назначен е за младши съдия през 2004 г. с решение на ВСС по протокол №2 от 21 януари, с.г. в Окръжен съд Русе. Преназначен е на длъжността "младши съдия" в Окръжен съд Пловдив, при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ на мястото на съдия Станислава Бозева, считано от 01 юли 2004 г., с решение на ВСС по протокол №18/19 май 2004 г. На 11 май 2005 г. ВСС взема решение и преназначава Иван Калибацев на длъжност съдия в Районен съд Пловдив, където е разглеждал наказателни дела. На 22 април 2009 г. съдия Калибацев придобива статут на несменяемост с решение на Съвета по протокол №17, определена му е комплексна оценка Много добра 93 точки.
Съдия Калибацев е избран за председател на Районен съд Асеновград с решение от 8 юли 2009 г. Кандидатите са той (тогава съдия в Районен съд Пловдив) и тогавашният председател на Районен съд Асеновград Даниел Луков. ВСС гласува с 4 гласа ЗА за съдия Луков, 18 гласа ЗА за съдия Калибацев, има 1 недействителна бюлетина. Понастоящем в РС Асеновград е титуляр на наказателен състав и разглежда наказателни дела.
Съдия Калибацев е повишен на място в ранг съдия в ОС с решение на ВСС от 27 октомври 2011 г. Последно е атестиран за периода април 2009 март 2013 г. Предложената комплексна оценка от членовете на Комисията по предложенията и атестирането е Много добра 148 точки. Формулярът е приет без възражения от съдия Калибацев на 21 май 2013 г.

Кариерата на Петко Минев, който е прокурор в пловдивската районна прокуратура, от своето начало и към настоящия момент протича в органите на съдебната власт. С решение на ВСС по Протокол №3/18.01.2006 г. е назначен за младши прокурор в Окръжна прокуратура, гр. Пловдив. През периода от февруари 2006 г. до август 2006 г. се обучава в рамките на задължителното първоначално обучение към НИП. Завършва 6-месечния курс с отличен успех.
На 04 септември 2006 г. прокурор Минев бива командирован в РП Пловдив със заповед на окръжния прокурор. От 25.01.2009 г. и към настоящия момент заема длъжността прокурор в РП Пловдив. Прокурор Минев отговаря за надзор Изпълнение на присъдите, наказанията и местата за задържане и за Специализирано звено, работещо приоритетно по преписки и досъдебни производства, свързани с международна правна помощ, Европейски заповеди за арест и присъдни преписки. В периода 2006-2012 е включен в група прокурори, работещи по бързи и незабавни производства. Към настоящия момент е подпомагащ прокурор по обща престъпност. Последната атестация на Петко Минев е проведена през 2011 г. и обхваща периода от 25.01.2006 г. до 15.11.2010 г. Помощната атестационна комисия в състав Йоаким Цветков, Димитър Махмудиев, Георги Георгиев изготвя комплексна оценка много добра с резултат 97 точки. Комисията по предложенията и атестирането приема предложението на ПАК за комплексна оценка много добра, като намалява оценката с общо 6 точки, както следва: с 2 точки в част VII, т. 5 (при предложени от ПАК 5 точки) поради принципното решение на КПА при извършена проверка от ИВСС с положителни резултати, но без конкретни констатации за атестирания магистрат, да се дават 3 точки; с 3 точки в част VII, т. 6 (при предложени от ПАК 5 точки) поради принципното решение на КПА за ДМС да се дават 2 точки; с 1 точка в част VII, т. 8 (при предложение от ПАК 5 точки) поради данните за натовареност над средната. Атестационният формуляр е връчен на 08.06.2011 г. и е приет без възражения. С решение на ВСС по Протокол №27/28.07.2011 г. прокурор Минев придобива статут на несменяемост. През учебната 2011/2012 и 2012/2013 г. Петко Минев води упражнения по дисциплина Гражданско право и Трудово право в специалност Социални дейности на ПУ Паисий Хилендарски, а през учебната 2012/2013 и по Наказателно право в същия факултет.

Особено интересна част от профилите съставляват и попълнените анкетни листове за самооценка, които ще намерите като pdf приложения към съответния профил. Представяме отговорите на Калибацев и Минев на два от анкетните въпроси:

?Според Вашата лична преценка, кое оказва най-силно влияние за ефективното и компетентно изпълнение на работата Ви като съдия?

Иван Калибацев: Личната ми подготовка, познаването на законите и съдебната практика, запознаването с материалите по делата и правилната им преценка, както и мотивирането на съдебните актове трябва да бъде обективно, разбираемо и съобразено със целите на закона.

Петко Минев: Личната мотивация.

?Коя, според Вас, е тази част от съдебната система, която най-неотложно се нуждае от реформа: кадрова политика; техническа обезпеченост; критерии и методология за определяне натовареността на магистратите; прилагане на принципа на случайно разпределение на делата? Посочете накратко вашите аргументи.

Иван Калибацев: Кадрова политика.

Петко Минев: Кадрова политика и критерии и методология за определяне натовареността на магистратите. При подбора на кадрите не е въведен критерий за тяхната мотивация за работа, умението им за работа в екип и способността да издържат на стрес и натовареност. Тези критерии са субективни и може би по тази причина не са въведени, но според мен те са решаващи за последващото качествено изпълнение на служебните задължения.

Въвеждането на критерии за определяне на натовареността на магистратите е сложен и многопластов проблем, но за сметка на това неотложен. Факт е, че има голяма разлика в обема на работата в съдилищата и прокуратурите в окръжните градове и в малките населени места. В същото време заплащането е идентично. В немалко случаи е налице неравномерна натовареност между магистратите в рамките на един съд или прокуратура. Следва да бъдат разработени обективни критерии за оценка на процесуалните усилия на един магистрат по дадено дело. Каквато и система да бъде разработена, тя не може да обхване всички критерии, от които може да произтече сложността на едно дело. Но по-добре да бъде създадена една несъвършена система от критерии за оценка на натовареността, която да функционира, отколкото да се бави във времето нейното обсъждане и приемане.

БИПИ благодари и на двамата кандидати за предоставеното съдействие при изготвянето на профилите им.