Как държавата национализира имуществото на всички независими юридически лица с нестопанска цел в периода 1945-1951 г.

С редица нормативни актове, приети в периода 1945 – 1951г., се забранява дейността на действащите по това време организации, имащи статут на юридически лица с нестопанска цел съгласно днешното ни законодателство и терминология. Чрез изброените и резюмирани по-долу актове се урежда прекратяването на благотворителните дружества и фондации, а тяхното имущество преминава в собственост на държавата.
    
1.    Наредба-закон за заем на свободата (ДВ, бр. 28, 05.02.1945г.)

С описания акт се оправомощава Министърът на финансите да сключи чрез публична подписка заем, именуван „Заем на свободата", с който се цели да се покрият извънредните разходи на държавата. За целта държавата емитира облигации с лихвен процент от пет и половина процента, които трябва да бъдат изплатени за срок от петнадесет години. По силата на този нормативен акт обществените фондове и фондациите са задължени да вложат активите си във финансиране на заема. Автентичния вид на документа можете да видите тук.

2.     Наредба-закон за отменяване закона за учредяване на фонда „Цар Обединител Борис ІІІ" (ДВ, бр. 105, 09.05.1945г.)

С тази наредба-закон се отнемат средствата от фонда „Цар Обединител Борис ІІІ" като една част от тях се предоставят под формата на помощ за Български червен кръст, а останалата сума се превежда по сметка на Министерство на народното просвещение за държавни нужди, ремонт и преустройство на обществени сгради. Автентичния вид на документа можете да видите тук.

3.    Закон за предаване имуществата на бившите дружествени девически професионални училища на държавата (ДВ, бр. 241, 21.11.1946г.)

В изпълнение на разпоредбите на закона имуществото, собственост на девическите професионални училища стават държавна собственост. По този начин държавата придобива без заплащането на каквито и да е средства множество училищни сгради, летовищни постройки, дворове, инвентар и специализирано оборудване. Автентичния вид на закона можете да видите тук.

4.    Закон за бюджета и отчетността по бюджета на Народна Република България за 1948г. (ДВ, бр. 13, 19.01.1948г.)

Глава VІ, чл. 37 и чл. 38 от този закон дават право на Министъра на финансите да закрие всички съществуващи до този момент фондове и да се разпореди в полза на държавния бюджет с наличните им средства. Под обсега на тези норми попадат всички фондове, свързани с дарения и завещания. Така държавата придобива спестяванията на редица благотворителни организации и физически лица.  Автентичния вид на закона можете да видите тук.

5.     Закон за изповеданията (ДВ, бр. 43, 01.03.1949г.)

Приетият през 1949г. закон установява режима на изповеданията на НР България. Изповеданията изпращат бюджетите си за сведение в Министерство на външните работи, а дейността им в областта на поддръжката и финансирането на болници и сиропиталища се прекратява по силата на чл. 21 от закона. Така стопанисваните от тях социални учреждения преминават под управлението на Министерство на народното здраве и Министерство на труда и социалните грижи, а движимото и недвижимото им имущество става държавна собственост.
Аналогична е съдбата и на представителствата на различни чуждестранни изповедания, ордени и мисии, осъществяващи дейност на територията на НР България. Те също се лишават от правото да продължат съществуването си, а имуществото им се отнема в полза на държавата.  Автентичния вид на закона можете да видите тук.

6.    Указ за общественото подпомагане (Известия на Президиума на Народното събрание, бр. 77, 25.09. 1951г.)

С този акт се определят лицата, които подлежат на обществено подпомагане като се посочва какъв тип грижа следва да получат от страна на държавата и методите за реализирането й. Като част от обезпечаването на тези грижи в чл. 17 от посочения указ се въвежда задължението всички благотворителни дружества и фондации, създадени с цел обществено подпомагане, да се ликвидират като предадат имуществото си в тримесечен срок от обнародването на указа на общинските народни съвети по седалището си. Паричните средства на прекратените организации трябва да се разпределят от Министерски съвет по предложение на Министъра на народното здраве и социалните грижи. Автентичния вид на указа можете да видите тук.

7.    Наредба № 2557 на Министерство на народното здраве и социалните грижи (Известия на Президиума на Народното събрание, бр. 93, 15.11.1951г.)

Наредбата, адресирана до председателите на народните съвети и до председателите на благотворителните дружества в страната и фондациите, се издава на основание чл. 17 от Указа за обществено осигуряване (ИПНС, бр. 77, 25.09.1951г.) и въвежда задължение всички благотворителни обединения да бъдат издирени „най-щателно" и описани в списъци от органите на държавната власт. За целта се търси съдействието на окръжните и околийските съдилища и управленията на народната милиция. Дава се легално определение за благотворителни дружества и фондация с цел лесното маркиране и ликвидиране на тези граждански обединения. Отправени са специални указания как следва да бъде разпределено имуществото на ликвидираните организации, като недвижимите имоти, движимите вещи и архивите трябва да се предадат на народните съвети по седалището на прекратяваните субекти. Наличните средства се депозират в специална сметка на Министерство на народното здраве и социалните грижи. Автентичния вид на наредбата можете да видите тук.

Подробен анализа за възможността за реституция на имуществото можете да видите на  http://www.bcnl.org/bg/articles/120-възможности-за-реституция-на-имуществото-на-фондациите-отнето-през.html